Решение по дело №506/2020 на Административен съд - Ловеч

Производството е по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Делото е образувано по повод определение № 7602 от 07.10.2020 г. по адм. д. № 9732/2020 г. на Административен съд – София-град и определение № 952 от 10.09.2020 г. по гр. д. № 1246/2020 г. на Районен съд – Ловеч.

Със соченото определение състав на Районен съд – Ловеч е прекратил производството по гр. д. № 1246/2020 г. на Районен съд – Ловеч и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд – София-град, който с определение № 7602 от 07.10.2020 г. по адм. д. № 9732/2020 г. на Административен съд – София-град е изпратил същото на Административен съд – Ловеч.

Гр. д. № 1246/2020 г. на Районен съд – Ловеч е образувано по повод искова молба на „Агротех-72“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управител С. Д. П., чрез адв. Х. П. – С. от САК, съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап. 15, срещу Агенцията по вписвания, [населено място], с правно основание чл. 45, във вр. с чл. 49 от ЗЗД и цена на иска 200,00 лв.

С определение от з.с.з. на 27.10.2020 г., постановено по адм.д. № 453/2020 г., настоящият състав на Административен съд – Ловеч е прекратил пред Административен съд – Ловеч, III състав висящността на производството по адм.д. № 453/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч, повдигнал е спор за подсъдност на основание чл. 135, ал. 5, във вр. с ал. 4 от АПК между Административен съд – Ловеч и Районен съд – Ловеч и е изпратил делото за произнасяне по спора за подсъдност на смесен петчленен състав на съдии от ВАС на РБ и ВКС на РБ за определяне на компетентния съд, който следва да разгледа искова молба на „Агротех- 72” ООД, ЕИК *********, представлявано от управител С. Д. П., чрез адв. Х. П. – С. от САК, съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап. 15, срещу Агенцията по вписвания, [населено място], с правно основание чл. 45, във вр. с чл. 49 от ЗЗД и цена на иска 200,00 лв.

С определение № 55 от 08.12.2020 г., постановено по адм.д. № 52/2020 г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС е прието, че компетентен да разгледа спора е Административен съд – Ловеч.

С определение № 10 от 07.01.2021 г. съдът е констатирал, че са налице предпоставките за спиране производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК до постановяване на тълкувателно решение по т.д. № 4/2020 г. на Върховен административен съд, като видно от справка на сайта на ВАС т. 2 от т.д. № 4/2020 г. на Върховен административен съд е с предмет: „Дължи ли се обезщетение за вреди по изплатените адвокатски възнаграждения и държавни такси в производствата пред административните съдилища за искове по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени за възстановяване на имуществени вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията и представляват ли те пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ?“.

С оглед на това, със същото определение съдът е спрял на основание чл. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК производството по настоящото адм.д. № 506/2020 г. по описа на Административен съд - Ловеч до постановяване на тълкувателно решение по т.д. № 4/2020 г. на Върховен административен съд /т.2/, като е възложил да се извършват ежемесечни справки в сайта на ВАС относно постановяване на тълкувателно решение по т.д. № 4/2020 г. на Върховен административен съд /т.2/.

Видно от служебна бележка на л. 34 от делото, както и от направената разпечатка от сайта на ВАС /л. 35/, по т.д. № 4/2020 г. на Върховен административен съд е постановено тълкувателно решение № 5/14.07.2022 г. С т. 2 на същото, искането на Главния прокурор на Република България за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Дължи ли се обезщетение за вреди по изплатените адвокатски възнаграждения и държавни такси в производствата пред административните съдилища за искове по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени за възстановяване на имуществени вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията и представляват ли те пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ?“ е отклонено.

Ето защо и с оглед продължителността на висящността на делото, както и соченото решение на ВАС, с определение № 327/16.02.2024 г., постановено по настоящото адм. дело № 506/2020 г. по описа на АдмС Ловеч, съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да посочи дали поддържа исковата молба, като представи препис според броя на ответниците.

Поради това, на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК с определение № 327/16.02.2024 г., постановено по настоящото адм. дело № 506/2020 г. по описа на АдмС Ловеч настоящият състав е възобновил производството по настоящето дело, както са дадени и горните указания до ищеца.

С молба с вх. № 734/29.02.2024 г. от „Агротех- 72” ООД чрез адв. Х. П.-С. от САК изрично е заявено, че се поддържа исковата молба, като е посочен и нов служебен адрес на процесуалния представител, а именно – [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1.

С разпореждане [номер]/11.09.2024 г., на основание чл. 130 и чл. 129 от ГПК, във вр. с чл. 204, ал. 5 от АПК съдията-докладчик е счел исковата молба за допустима, поради което на основание чл. 131 от ГПК е разпоредил съответната размяна на книжа, като на основание чл. 133 от ГПК е указано на ответника – Агенция по вписванията, преклузиите на съответната норма.

Със същото разпореждане е изискано от Окръжен съд – Ловеч да представи т.д. № 33/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч за прилагане към настоящото адм. дело.

С писмо с вх. № 2858/20.09.2024 г. в АдмС Ловеч от Окръжен съд – Ловеч са представени за прилагане към настоящото дело т. д. № 33/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, ведно с в. т. д. № 153/2016 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

От Агенция по вписванията е постъпил писмен отговор на исковата молба с вх. № 3188/21.10.2024 г. в АдмС Ловеч.

Видно от твърденията на ищеца в исковата молба, е предявен иск срещу Агенцията по вписвания, [населено място], с посочено в исковата молба правно основание чл. 45, във вр. с чл. 49 от ЗЗД и цена на иска 200,00 лв., представляваща претърпени имуществени вреди от сторени разноски в производствата по т. д. № 33/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.

Според изложеното в исковата молба, на 26.02.2016 г. е подадено заявление с вх. № 20160226111455 с искане за прехвърляне на дружествени дялове и заличаване на съдружници по партидата на „Агротех-72“ ООД, ЕИК *********. На 29.02.2016 г. длъжностното лице по регистрацията е постановило отказ. Била депозирана жалба срещу отказа на длъжностното лице по регистрацията пред Окръжен съд - Ловеч. Решаващият състав е приел, че постановеният отказ е частично неправилен, като е отменил отказа на ДЛР в частта, с която е отказано вписването на заличаването на съдружници и на договорите за прехвърляне на дружествени дялове, като е указал на същото да извърши исканото вписване по партидата на търговското дружество.

Твърди се, че в производството по делото пред Окръжен съд - Ловеч ищцовото дружество заплатило адвокатски хонорар в размер на 200,00 лева, като по делото е приложен договор за правна защита и съдействие. В този смисъл сумата в размер на 200,00 лева се явявала имуществени вреди, които ищцовото дружество е претърпяло в следствие на незаконосъобразния отказ на ДЛР.

В депозирания от Агенция по вписванията писмен отговор, чрез упълномощен юрисконсулт се релевират възражения за недопустимост и неоснователност на исковата молба. Според ответника, присъждането на разноски за адвокатски възнаграждения, сторени в съдебното производство по обжалване на отказ за вписване не съставляват вреди по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и не могат да се претендират по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, към който текст последната разпоредба на специалния ЗТРРЮЛНЦ препраща. Сочи също, че съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, редът за обезщетяване по ЗОДОВ е субсидиарен и се прилага само, когато в закон или указ не е предвиден друг специален начин на обезщетение. Твърди, че при наличието на ефективен ред за претендиране на сумите за разноски в съдебното производство по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, недопустимо е същите да бъдат претендирани в исково производство за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203, ал. 1 от АПК, като извършените от страната разноски в производството по обжалване на постановен отказ не представляват имуществени вреди, подлежащи на обезщетяване по ЗОДОВ. В условие на евентуалност счита, че предявеният иск е неоснователен, поради което оспорва същия по основание и размер. Излага, че доколкото като вреда се претендират единствено направените от ищеца разноски в производството по оспорване на акт пред съда и изготвяне на отговор на частна жалба, но не и вреди, които произтичат от отказа да бъдат вписани заявените за вписване обстоятелства със заявление № 20160226111455/26.02.2016 г. по партидата на „Агротех-72“ ООД, то липсата на пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и претърпените вреди. 

В съдебно заседание ищецът – редовно призован, не се представлява. С писмена молба с вх. № 1358/30.04.2025 г. в АдмС Ловеч чрез адв. Х. П.-С. от САК поддържа исковата молба и развива доводи по същество. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, ведно с адвокатския хонорар.

Ответникът – Агенция по вписванията – редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирано писмено становище с вх. № 1348/29.04.2025 г. в АдмС Ловеч чрез упълномощен юрисконсулт оспорва иска и поддържа подадения отговор на исковата молба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и релевира възражение за прекомерност по отношение на заявения от ищеца адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение, че исковата молба е основателна, като излага становище, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата по реда на чл. 1 от ЗОДОВ.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Липсва спор между страните, а и от приложеното т. д. № 33/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч се установява, че ищецът е подал в Агенцията по вписванията заявление с вх. № 20160226111455/26.02.2016 г. с искане за вписване на прехвърляне на дружествени дялове и заличаване на съдружници по партидата на „Агротех-72“ ООД /л. 15 и сл. от т. д. № 33/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч/, по което заявление е бил постановен Отказ № 20160226111455/29.02.2016 г., постановен от длъжностно лице по регистрация към Търговски регистър при Агенция по вписванията /л. 10 и сл. от т. д. № 33/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч/.

Отказът е бил обжалван пред Окръжен съд - Ловеч, като съдът с Решение № 28/22.04.2016 г., постановено по т. д. № 33/2016 г. по описа на ЛОС е отменил Отказ № 20160226111455/29.02.2016 г., постановен от длъжностно лице по регистрация към Търговски регистър при Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20160226111455/26.02.2016 г. в частта, с която е отказано поисканото вписване на заличаване на съдружниците Д. Т. М., Ю. Б. Х., Т. Ц. Т., С. К. С., С. С. Й., С. Ю. Т., С. П. И., Р. Н. М., Р. С. И., П. И. И., П. С. П., Н. Ц. Н., М. К. М., М. Ф. М., М. М. К., Д. Х. Д., Д. С. Д., Д. П. Д., Б. П. Б., А. С. К., А. А. Ю. и А. А. К., както и на договорите за прехвърляне на дружествени дялове.

Със същото решение съдът е указал на длъжностното лице по регистрацията към АВ да извърши поисканото със заявление вх. № 20160226111455/26.02.2016 г. вписване по партидата на „Агротех-72“ ООД, ЕИК ********* на заличаване на съдружниците Д. Т. М., Ю. Б. Х., Т. Ц. Т., С. К. С., С. С. Й., С. Ю. Т., С. П. И., Р. Н. М., Р. С. И., П. И. И., П. С. П., Н. Ц. Н., М. К. М., М. Ф. М., М. М. К., Д. Х. Д., Д. С. Д., Д. П. Д., Б. П. Б., А. С. К., А. А. Ю. и А. А. К., както и на договорите за прехвърляне на дружествени дялове.

С решението на Окръжен съд – Ловеч Отказ № 20160226111455 от 29.02.2016 г. на длъжностното лице по регистрацията към АВ, постановен по заявление вх. № 20160226111455/26.02.2016 г. на „Агротех-72“ ООД, чрез адв. Х. П.-С. е потвърден в частта, с която е отказано вписване на заличаването като съдружник на Г. П. Г., както и на договор за прехвърляне на дружествени дялове рег. № 3830/23.06.2011 г. на нотариус с рег. № 565 на НК.

Решение № 28/22.04.2016 г., постановено по т. д. № 33/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е потвърдено с Решение № 144/23.06.2016 г. по в. т. д. № 153/2016 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

В съдебното производство пред Окръжен съд – Ловеч търговското дружество е сторило разноски в размер на сумата от 200,00 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар /л. 7 от т. д. № 33/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч и л. 11 от гр. д. № 1246/2020 г. по описа на Районен съд - Ловеч/.

Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Твърдяното увреждане е настъпило в [населено място], правното основание на иска е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност.

Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища, като ИМ е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити.

На първо място, съдът намира за необходимо да посочи, че не е обвързан от дадената от ищеца правна [жк], като с оглед данните по делото намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ.

По т. 2 от Тълкувателно решение № 5/14.07.2022 г., постановено по тълкувателно дело № 4/2020 г. – „Дължи ли се обезщетение за вреди по изплатените адвокатски възнаграждения и държавни такси в производствата пред административните съдилища за искове по чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени за възстановяване на имуществени вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията и представляват ли те пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ?“ е посочено, че в ЗТРРЮЛНЦ /обн. ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г./ е приета нова ал. 6 на чл. 25, съгласно която, в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс, която нова алинея също урежда реда за присъждане на разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение и съответно възможността тези разноски да бъдат претендирани по исков ред по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ вече е изключена. Посоченият текст обаче показва, че с тълкувателното решение на ВАС е разяснено какво ще се случва занапред при претендиране на разноски от страна на страните в тези производства, но не е решен въпросът по отношение на заварените производства. За страните по тях остава възможността да претендират заплатените адвокатско възнаграждение и държавна такса именно по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, още повече, когато въпросът за разноските по дадено дело вече е бил разгледан от гражданския съд.

Към момента на образуване на т. д. № 33/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч не са били приети измененията на чл. 25 от ЗТРРЮЛТНЦ /ДВ, бр. 105 от 2020 г./. Разпоредбата предвижда ред за обжалване на отказа за вписване пред окръжния съд, начина на подаване на жалбата, реда за провеждане на съдебното производство; с нова алинея 6 включително е предвидено присъждане на разноски в производството по реда на ГПК.

В случая, към датата, на която са сторени разноските по т. д. № 33/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ не би могла да представлява ефективно правно средство за защита, доколкото същата не е била приета към онзи момент.

Висящият правен спор попада в хипотезата на чл. 6, § 1 вр. чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ в неговия гражданско-правен аспект, доколкото касае обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт на администрацията. Терминът „граждански“ има автономно значение по Конвенцията. Съгласно подхода си по делото Кonig срещу Германия, при определяне дали се прилага чл. 6, Съдът разглежда единствено характера на правото или задължението, предмет на делото.

Освен това в юриспруденцията на Съда правото на обезщетение от държавата за вреди в резултат от нейни незаконосъобразни действия /при това независимо дали са осъществени от административен или друг държавен орган или длъжностно лице/ е прието за гражданско, въз основа на имуществения му характер. Под права и задължения в чл. 6 се има предвид такива, които са признати от вътрешното право, независимо дали са защитени от Конвенцията. Както правото на съдебни разноски /признато както по АПК, така и по ГПК/, така и правото на обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на Агенция по вписванията, са признати от вътрешното право.

В момента обаче разпоредбата на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и трайната съдебна практика на гражданските съдилища не представляват ефективно вътрешноправно средство за защита в случаите на заварени правоотношения, а именно при приключили съдебни производства по обжалване отказите за регистрация в Търговския регистър /сега ТРРЮЛНЦ/. Константно разноските в производствата пред гражданските съдилища не се присъждат с мотиви, че се касае за едностранно охранително производство. В този смисъл е абсолютно цялата трайна практика на търговските състави на окръжните съдилища.

Следователно, обстоятелството, че ищецът принципно е имал възможност да претендира разноските в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, включително и в конкретния случай, не представлява гаранция за това, че той е разполагал с достъп до съд и с ефективно правно средство за защита на своите имуществени права, попадащи в обхвата на защита по ЕКЗПЧОС. При това следва да се има предвид, че под „ефективни/ефикасни средства за защита“ практиката на Европейския съд по правата на човека има предвид както съществуващата вътрешноправна нормативна уредба, така и трайната съдебна практика. Правото на ефективен достъп предполага, че има последователна система, регламентираща сезирането на съд, която е достатъчно сигурна от гледна точка на изискванията си страните по съдебни производства да имат ясна, практическа и ефективна възможност да се обърнат към съд. В случая, ищецът има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд и в тази връзка следва да има на разположение ефикасни вътрешноправни средства за защита на претендираното от него право. Ето защо, в конкретния случай ефективното средство за защита е именно чрез иска по чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 1 от ЗОДОВ. Да се приеме, че искът е недопустим и да се откаже разглеждането му по същество, би означавало отказ от достъп до съд и до ефикасни вътрешноправни средства за защита. Съгласно решението по делото Ротару срещу Румъния, чл. 13 от ЕКЗПЧОС гарантира наличието на национално ниво на средство за прилагане на същността на правата и свободите по Конвенцията в каквато и форма да са обезпечени те във вътрешния правен ред. Затова тази разпоредба изисква предвиждането на вътрешноправно средство за защита, която да позволява на компетентния национален орган както да разгледа съответното оплакване по Конвенцията по същество, така и да присъди подходящо обезщетение. Средството трябва да е ефективно, както на практика, така и по закон. Не на последно място, въпреки редакцията на текста на чл. 13, констатирането на евентуално нарушение на този текст не зависи от това действително да има нарушение на друго право по Конвенцията. Достатъчно в настоящия случай е наличието на вероятно защитимо имуществено право.

Ето защо, в конкретния случай, ефективното средство за защита е именно искът по чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а той подлежи на разглеждане именно от административните съдилища, които в случая трябва да осигурят достъпа до правосъдие.

С оглед изложеното, съдът намира, че исковата молба е допустима.

Разгледана по същество исковата молба е основателна по следните съображения:

Дейността на Агенция по вписванията се характеризира като административна. Съгласно мотивите на законодателя, Законът за търговския регистър, в сила от 01.01.2008 г. /сега ЗТРРЮЛНЦ - загл. изм. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 1.01.2018 г./ е приет, за да преуреди производството по регистрация на търговците от съдебно-охранително /каквото беше до този момента и се провеждаше пред окръжните съдилища/ в административна дейност, осъществявана от административни органи. Дейността е възложена на специализиран административен орган - Агенция по вписванията, която е администрация към министъра на правосъдието /чл. 2 от Устройствения ѝ правилник/, организирана е в Обща и Специализирана администрация, звено „Сигурност на информацията“ и финансов контрольор /чл. 3, ал. 1 и се ръководи и представлява от изпълнителен директор /чл. 6, ал. 1/. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър се извършват от служители в Дирекция „Длъжностни лица по регистрация“, чийто правомощия са визирани в чл. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Агенцията и длъжностните лица по регистрация са административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон.

Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал. 2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материалноправните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ.

Съобразно чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ, обезщетението обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Тъй като имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността.

Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. По силата на общата препращаща разпоредба на чл. 144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс /ГПК/. Според чл. 8, ал. 2 от ГПК страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

В настоящия случай първият елемент от посочения фактическия състав е налице. Отказ № 20160226111455/29.02.2016 г., постановен от длъжностно лице по регистрация към Търговски регистър при Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20160226111455/26.02.2016 г., е бил надлежно отменен като незаконосъобразен с Решение № 28/22.04.2016 г. по т. д. № 33/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч в частта, с която е отказано поисканото вписване на заличаване на съдружниците Д. Т. М., Ю. Б. Х., Т. Ц. Т., С. К. С., С. С. Й., С. Ю. Т., С. П. И., Р. Н. М., Р. С. И., П. И. И., П. С. П., Н. Ц. Н., М. К. М., М. Ф. М., М. М. К., Д. Х. Д., Д. С. Д., Д. П. Д., Б. П. Б., А. С. К., А. А. Ю. и А. А. К., както и на договорите за прехвърляне на дружествени дялове.

Видно от горното, отказът е отменен почти изцяло, като само в частта, с която е отказано вписване на заличаването като съдружник на Г. П. Г., както и на договор за прехвърляне на дружествени дялове рег. № 3830/23.06.2011 г. на нотариус с рег. № 565 на НК, отказът е потвърден /т.е., само по отношение на един от общо заявени двадесет и трима съдружници/.

Налице е и вторият елемент от фактическия състав за реализиране на отговорността – настъпили имуществени вреди за ищеца, доколкото дружеството е заплатило адвокатски хонорар за процесуално представителство по т. д. № 33/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч в размер на 200,00 лв. /л. 11 от гр. д. № 1246/2020 г. по описа на Районен съд – Ловеч, л. 7 от т. д. № 33/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч/.

В случая е налице и третият елемент от фактическия състав на отговорността – пряка причинно-следствена връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него.

От наличните по делото писмени доказателства по безспорен начин се доказва заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на жалба срещу цитирания отказ, както и за осъществено процесуално представителство /според представения договор за правна защита и съдействие, неоспорен от ответника и служещ като разписка за изплащане на възнаграждението в брой/. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без постановяване на незаконосъобразния акт претендираните вреди не биха настъпили. В конкретната хипотеза се установява, че заплатените разноски следват по време постановения незаконосъобразен акт на длъжностното лице по регистрация. Адвокатското възнаграждение е вреда за ищеца доколкото плащането им намалява фактически неговото имущество. Процесуалното представителство осъществявано от адвокат в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ не е задължително, но това е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че се доказва по несъмнен начин, че е налице съдебна отмяна като незаконосъобразен акт на длъжностно лице от Агенция по вписванията, в резултат на който за ищеца има произтекли имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разходи за адвокатско възнаграждение. Сторените разноски следват пряко от упражняване правото на ищеца за обжалване отказа на длъжностното лице по регистрация и са такива, които не биха били реализирани, ако такъв акт не бе постановен.

Съдът съобрази и константната практика на Върховния административен съд по идентични случаи, съдържаща се в Решение № 8383 от 05.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4795/2024 г., III о., Решение № 6441 от 15.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1903/2023 г., III о., Решение № 5331 от 18.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11964/2022 г., III о., Решение № 1648 от 15.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 13288/2020 г., III о., Решение № 1656 от 15.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 13284/2020 г., III о., Решение № 1103 от 01.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 12108/2020 г., III о., Решение № 10933 от 30.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4191/2021 г., III о. и мн. др.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Окръжен съд – Ловеч е основателен и следва да бъде уважен в претендирания от ищеца размер от 200,00 лв.

При този изход на делото следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по настоящото дело разноски, които са своевременно заявени /л. 4 от гр. д. № 1246/2020 г. по описа на Районен съд – Ловеч и л. 71-гръб от настоящото дело/.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса; съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Предвид това и съображението, че исковата молба е уважена изцяло, съдът намира, че следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сторените разноски за настоящото производство в общ размер на 350,00 лв., които разноски са своевременно претендирани и доказани, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 7 от гр. д. № 1246/2020 г. по описа на Районен съд – Ловеч, който удостоверява заплащането на разноски за адвокат за настоящото производство в размер на 300,00 лв. и платежно нареждане на л. 6 от гр. д. № 1246/2020 г. по описа на Районен съд – Ловеч относно заплатена държавна такса от 50,00 лв. за настоящото производство.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г./, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г./, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1 000,00 лв. е 400,00 лв.

С оглед на това, съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар по настоящото дело е неоснователно, тъй като заплатеният от ищеца адвокатски хонорар от 300,00 лв. дори не надхвърля размера, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г./. Отделно, процесуалният представител на ищеца е проявил дължимата процесуална активност, като е депозирал редица писмени становища, касаещи съществото на спора.

На основание гореизложеното и чл. 203 от АПК, вр. чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, във вр. с чл. 1, ал. 1 и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Агенция по вписванията, адрес: [населено място], [улица], да заплати на „Агротех-72“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: [населено място], представлявано от управител С. Д. П., сумата от 200,00 лв. /двеста лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на отменен като незаконосъобразен Отказ № 20160226111455/29.02.2016 г., постановен от длъжностно лице по регистрация към Търговски регистър при Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20160226111455/26.02.2016 г., в частта, с която е отказано поисканото вписване за заличаване на съдружници, както и на договорите за прехвърляне на дружествени дялове по партидата на „Агротех-72“ ООД.

ОСЪЖДА Агенция по вписванията, адрес: [населено място], [улица], да заплати на „Агротех-72“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: [населено място], представлявано от управител С. Д. П., сумата от 350,00 /триста и петдесет/ лв. разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните и на Окръжна прокуратура - Ловеч, като по отношение на ищеца да се съобрази посочения нов съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1.