РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2026
гр. Пловдив,11 ноември 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 932
по описа за 2022 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството
и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, образувано по предявени искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД).
2. Ищецът „ДЖЕМИ - ФИЛ“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
А.И.В., чрез пълномощника си адвокат Д.П., иска ответникът Национална агенция
за приходите гр. София, да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на
законната лихва, възлизаща общо в размер на 239 973,67 лв., в това число: 207
939,27 лв. законна лихва за периода от 06.07.2018 г. до 06.07.2021 г. и 32
034,40 лв. законна лихва за периода от 07.07.2021 г. до 22.12.2021 г., върху
главница в размер на 682 335,00 лв., представляваща присъдено с Решение № 1590
от 31.08.2020 г., постановено по адм. дело № 495/2020 г. по описа на
Административен съд – Пловдив (влязло в
сила на 06.07.2021 г.),
обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди от незаконни действия
и бездействия на органите на приходната администрация, свързани с прогласения
за нищожен по съдебен ред Ревизионен акт № *********/11.10.2013 г., издаден от
ТД на НАП Пловдив и касаещи публична продан на недвижим имот, представляващ
обект „производствена база - млекоцентрала“, находящ се в гр. Радомир ул.
„Борнаревска“ № 2. Претендира се и присъждане на разноските по делото, съгласно
представен списък.
Конкретните
съображения, възведени в обстоятелствената част на исковата молба са следните:
С Решение № 8174
от 06.07.2021 г., постановено по адм. дело № 11276/2020 г. по описа на ВАС е
установено, че „ДЖЕМИ - ФИЛ“ ООД е бил собственик на недвижим имот, който в
последствие е възбранен от приходната администрация, във връзка с обезпечаване
на евентуални публични задължения по висящо ревизионно производство. Установено
е, че е бил издаден ревизионен акт, обявен за нищожен по съдебен ред.
Междувременно обаче приходната администрация е продала имота на „ДЖЕМИ – ФИЛ“
ООД, за да събере твърдените публични задължения по обявения за нищожен
ревизионен акт. Така дружеството е претърпяло вреда, изразяваща се в стойността
на продадения имот, без да е имало необходимост от неговата продажба. Посочено
е, че с цитираното решение ВАС е осъдил НАП да заплати на „ДЖЕМИ – ФИЛ“ ООД
сумата в размер на 682 335 лева, представляваща разликата между пазарната
стойност на имота на дружеството и стойността, на която приходната
администрация незаконосъобразно го е продала. За времето, през което
дружеството не е могло да се разпорежда със сумата в размер на 682 335
лева, се дължи законна лихва, както следва: от 06.07.2016 г. – датата на
нанасяне на вредата чрез продажбата на имота до 22.12.2021 г. – датата на
заплащане на присъденото обезщетение от НАП. В тази връзка и се претендира
нейното присъждане за два периода – от 06.07.2018 г. до 06.07.2021 г. – датата
на постановяване на осъдителното решение на ВАС и от 07.07.2021 г. до
22.12.2021 г. – датата на изплащане на обезщетението, присъдено с осъдителното
решение на ВАС. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото
писмена защита.
3. Ответникът – Национална
агенция по приходите (НАП), чрез процесуалния си представител, е на становище,
че исковите претенции са недопустими, алтернативно неоснователни. Прави
възражение за изтекла погасителна давност и сочи, че неправилно е определен
крайният момент, до който се претендират съответните лихви. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Допълнителни съображения излага в
депозирана по делото писмена защита.
4. Представителят на
Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че искът е неоснователен.
ІІ. За допустимостта и за фактите:
5. Спор по фактите между страните не се формира.
6. С Решение № 1590 от 31.08.2020 г., постановено по
адм. дело № 495/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, оставено в
сила с Решение № 8174/06.07.2021 г., постановено по адм. дело № 11276/2020 г.
по описа на ВАС, Трето отделение, НАП е осъдена да заплати на „ДЖЕМИ – ФИЛ“
ООД сумата от 682 335 лева, представляваща обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди от незаконни
действия и бездействия на органите на приходната администрация, свързани с
прогласения за нищожен по съдебен ред Ревизионен акт № *********/11.10.2013 г.,
издаден от ТД на НАП Пловдив и касаещи публична продан на недвижим имот,
представляващ обект „производствена база - млекоцентрала“, находящ се в гр.
Радомир ул. „Борнаревска“ № 2.
За да стори това, съдът е приел, че са налице незаконосъобразни действия
(по обезпечаване и принудително събиране на публични вземания) и бездействия
(непредприемане на действия за спиране на публичното изпълнение по обявен търг
за продажба на недвижим имот, представляващ обект „производствена база -
млекоцентрала“, находящ се в гр. Радомир ул. „Борнаревска“ № 2) от органи на НАП,
вследствие на което за дружеството са настъпили имуществени вреди в размер на
682 335 лева, представляващи разликата между стойността на продадения недвижим
имот и изплатените му по изпълнително дело суми, които вреди са в пряка
причинно следствена връзка с прогласения за нищожен РА, от който момент е
отпаднало и задължението за обезпечаване на
вземанията и е следвало да бъде извършена преценка за продължаване на
публичното изпълнение с продажбата на въпросния недвижим имот.
Тук именно е необходимо да се констатира, че в производството по адм. дело
№ 495/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив не е бил предявен и
съответно разгледан иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В тази връзка следва да се
посочи, че този иск (по чл. 86 от ЗЗД), макар да следва главния иск, е
самостоятелен иск, поради което няма пречка да бъде предявен и разгледан
отделно, което от своя страна обуславя допустимостта на исковата молба, с която
е сезиран съдът. В този смисъл наведените от ответника възражения са
неоснователни.
Само за пълнота съдът намира за нужно да добави, че лихвата по чл. 86 от ЗЗД (мораторната лихва) има обезщетителна функция за
вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. С
оглед на това, обезщетението в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си,
произтичащи от забавата. Казано с други думи, в случаи от категорията на
процесния за ищеца не съществува друг ред за обезщетяване.
7. Въз основа на цитираното съдебно решение, на 12.07.2021 г. в полза на
ищеца е издаден изпълнителен лист за процесната сума (както и за сумите, присъдени като разноски по
делата, водени пред ПАС и ВАС). С молба вх. № 94-Д-670/26.07.2021 г. по описа на
НАП, изпълнителният лист е предявен на ответника за плащане. Плащането е
наредено от страна НАП и извършено на 22.12.2021 г., видно от представеното по
делото извлечение от банкова сметка (*** - 8 по делото).
8. В хода на съдебното производство е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, приета без заявени резерви от
страните. Заключението на вещото лице се свежда до изчисляване размера на
претендираните като обезщетение лихви. Същите са изчислени в два варианта с
калкулатора на НАП: първи вариант (по задачи, поставени от ищеца) за периода от 06.07.2018 г. до 06.07.2021 г. (датата на постановяване на
осъдителното решение на ВАС) в размер на 207 922,65 лв. и за периода от
07.07.2021 г. до 22.12.2021 г. (датата на изплащане на обезщетението, присъдено
с осъдителното решение на ВАС) в размер на 32 031,84 лв. и втори вариант (по задачи, поставени от ответника) за периода от 06.07.2018 г. до 26.07.2021 г. (датата,
на която е депозирано искането за изплащането на присъденото от ВАС обезщетение
в НАП с аргумент по чл. 519 от ГПК) в размер на 211 713,40 лв.
ІII. За правото:
9. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по
препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ във връзка с чл. 203, ал. 2 от АПК, при забава
на парично задължение длъжникът дължи на кредитора обезщетение в размер на
законната лихва върху неизпълненото в срок парично задължение. Обезщетението по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, се дължи от момента на забавата и има акцесорен характер,
доколкото предпоставя валидно възникнал паричен дълг, който не е погасен от
длъжника в уговорения за това срок. Както всяко парично вземане, така и
вземането по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се индивидуализира чрез своето основание и
размер. Поради това при възникнал съдебен спор надлежното предявяване на иск с
предмет акцесорно вземане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предполага в исковата молба
да са посочени размерът на неизпълнения главен дълг, върху който се претендира
заплащане на законни лихви като форма на обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
началният момент, от който се дължи обезщетението, крайният момент, до който то
се претендира и неговият размер.
В настоящия
случай ищецът е индивидуализирал иска си по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по указания
начин, а от данните по делото по несъмнен начин се установяват както валидно
възникналият паричен дълг въз основа на влязлото в сила Решение № 1590 от
31.08.2020 г., постановено по адм. дело № 495/2020 г. по описа на
Административен съд - Пловдив, върху който се претендира заплащане на законни
лихви като форма на обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, така и неговото
неизпълнение (на главния дълг) до 22.12.2021
г., която е крайната дата на исковия период.
10. Каза се, вредата (в размер на законната лихва), следва
да се изчисли от деня на забавата до датата на окончателното издължаване. В
тази връзка е необходимо да се съобрази следното:
Съгласно приетото
по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на
съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк.
д. № 3/2004 г. „При незаконни актове на администрацията началният момент на
забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване
на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното
издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи -
от момента на преустановяването им.“.
В този смисъл и в
конкретния случай началният момент на забавата и съответно на дължимостта на
законната лихва върху сумата за обезщетяването, както и началният момент на
погасителната давност за предявяване на иска за нейното заплащане, е моментът
на преустановяване на незаконосъобразните действия и бездействия от органите на
НАП, а именно 06.07.2016 г., на
която дата незаконосъобразните действия и бездействия от страна на органите на
НАП са преустановени, тъй като на тази дата е извършена публичната продажба на
недвижимия имот, представляващ обект „производствена база - млекоцентрала“,
находящ се в гр. Радомир ул. „Борнаревска“ № 2, приключила с Постановление за
възлагане изх. № С160016-091-0000114/06.07.2016 г., издадено от старши публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив. Казано по друг начин, НАП изпада в забава,
считано от 06.07.2016 г. и дължи лихви до датата на окончателното изплащане на обезщетението,
противно на заявеното от ответника.
Във връзка с
направеното възражения за изтекла погасителна давност е необходимо да се съобрази,
че Законът за задълженията и договорите е установил различна погасителна
давност. Общата погасителна давност според разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД е
петгодишна. Тя е приложима във всички случаи, при които законът не е определил
друг специален давностен срок. Такъв е срокът за периодични плащания уреден в
чл. 111,
б."в" от Закона за задълженията и договорите, който се намира в
раздел "Погасителна давност" в глава V "Погасяване на
задълженията". Според тази разпоредба с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Понятието "периодични плащания" по смисъла на цитирания чл. 111, б. "в" от ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви.
Целта на
определяне на специален, по-кратък давностен срок за тези вземания, е да бъде
защитен длъжникът относно онези негови плащания, които са предварително
известни на страните по правоотношението. Кредиторът и длъжникът в тези случаи
знаят изначално времето на изпълнение. По този начин с настъпването на всеки
падеж на кредитора се напомня за съществуващите задължения за периодични
плащания и евентуално за наличието на неизплатени такива. Ето защо за тези
вземания е предвиден по-кратък давностен срок. Изискуемостта, забавата и
давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за
самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт. В този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК.
Съобразявайки
цитираното тълкувателно решение, следва да се приеме, че тъй като ищецът е
предявил исковата си молба на 07.04.2022 г., то е налице изтекла погасителна
давност по отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за законна
лихва за периода от 06.07.2018 г. до 06.04.2019 г., доколкото към датата на
предявяване на иска е изминал по-дълъг срок от законоустановения 3-годишен. Ето
защо, в тази част искът като погасен по давност следва да бъде отхвърлен.
11. Изложеното до тук изключва възможността
изготвената по делото ССЕ да бъде възприета от съда, доколкото изчисляването на
лихвата, претендирана като обезщетение за имуществени вреди, е сторено от
вещото лице за различни от възприетите по-горе дати - от 07.04.2019 г. до
22.12.2021 г. Това налага ново преизчисляване на лихвата чрез лихвения калкулатор на НАП (http://nraapp03.nra.bg/web_interest/CalcInterest.jsp
- използван и от вещото лице при изготвяне на ССЕ, според изричното му
изявление в последното проведено по делото съдебно заседание), върху главницата в размер на 682 335 лв.,
която се установява в размер на 187657,14
лв.
При това
положение, претенцията спрямо ответника следва да се уважи частично, като на
база изводите по-горе, следва да се присъди обезщетение за имуществените вреди
в общ размер на 187657,14 лв., представляващи законната лихва по чл. 86 от ЗЗД
за периода от 07.04.2019 г. до
22.12.2022 г. - датата, на която е извършено плащането на главницата в
размер на 682 335 лв. от НАП.
В останалата част
искът като неоснователен ще следва да бъде отхвърлен.
IV. За разноските:
12. С оглед изхода на спора, на ищеца следва да се присъдят разноски по
производството, които се констатираха в размер на 3972,39 лв., от които 25 лв.
дължима и заплатена държавна такса, 100 лв. възнаграждение за вещо лице и 3847,39
лв., адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част на иска.
По делото е
приложена квитанция за внесена държавна такса в размер на 27 лв., същата обаче,
не може да бъде призната в пълен размер като разноски по производството,
доколкото разликата над 25 лв. до пълния платен размер от 27 лв. се явява
недължимо внесена, по аргумент от разпоредбата на чл. 2а, т. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, според която по искове
за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди се
събира такса от юридически лица - 25 лв.
Във връзка с
направеното от ответника възражение относно прекомерността на адвокатското
възнаграждение е необходимо да се съобрази следното:
По делото са
представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
4920 лв. – това е и претендираният от жалбоподателя размер според представен
списък на разноските. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция),
за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
материален интерес от 239 973,67 лв., както е в конкретния случай, възнаграждението
4929,74 лв. При това положение, обсъжданото адвокатско възнаграждение не може
да се приеме за „прекомерно“, съответно няма как да бъде намалено от съда,
доколкото същото е договорено между страните, съответно платено под минимално
предвидения в цитираната наредба размер.
13. На основание чл. 10,
ал. 4 от ЗОДОВ, на ответника НАП, се дължат извършените разноски по
осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 150 лв.,
изчислени съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при
съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, от които ще следва да
бъде присъдена сумата в размер на 32,70 лв., съразмерно с отхвърлената част от
предявения иск.
Така мотивиран, Пловдивският административен съд, XVII състав,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите – гр. София да заплати на „ДЖЕМИ - ФИЛ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя А.И.В., обезщетение в размер на законната лихва,
възлизаща общо в размер на 187657,14 лв.,
законна лихва за периода от 07.04.2019 г. до 22.12.2021 г. върху главница в
размер на 682 335,00 лв., представляваща присъдено с Решение № 1590 от 31.08.2020
г., постановено по адм. дело № 495/2020 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди от незаконни
действия и бездействия на органите на приходната администрация, свързани с
прогласения за нищожен по съдебен ред Ревизионен акт № *********/11.10.2013 г.,
издаден от ТД на НАП Пловдив и касаещи публична продан на недвижим имот,
представляващ обект „производствена база - млекоцентрала“, находящ се в гр.
Радомир ул. „Борнаревска“ № 2, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията в останалата й част.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите – гр. София да заплати на „ДЖЕМИ - ФИЛ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя А.И.В., сумата от 3972,39 лв., представляваща направените по
делото разноски за заплащане на държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ДЖЕМИ - ФИЛ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя А.И.В., да заплати на Национална
агенция за приходите – гр. София сумата от 32,70 лв., представляваща равностойността на осъществената
юрисконсултска защита, съразмерно с отхвърлената част от предявения иск.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: