Р
Е Ш Е
Н И Е
№385
гр. Габрово, 17.10.2019г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в
публично заседание на двадесет
и шести септември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ГЕРГАНА АНТОНОВА-ПОПОВА
Съдебни заседатели:
При секретаря
КРАСИМИРА НИКОЛОВА и
в присъствието на прокурора ........................................
като разгледа докладваното от съдията
Антонова-Попова гр.д.№1906 по
описа за 2018г.
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК.
В исковата молба се
твърди, че ищцовото дружество се намира в облигационни отношения с ответника по
силата на договор от 23.01.2017 г. за посредническа дейност по наемане на
работа в чужбина. По силата на договора, „Трансфер ТВ" ООД е заплатило
всички разходи за придобиване на свидетелство за управление категория »С»,
медицински прегледи, настаняване в
гр.Варна и обучение по немски език на
длъжника, на обща стойност
1990лв.. Тази сума е формирана като сбор
от цената на
курсовете и квартирните, както
следва:
-Стойността на
курса по немски език на ответника е 190лв.,за което е издаден надлежен
патежен документ;
-Стойността на шофьорския курс, включително с таксите
за изпита е 970лв. за
един човек;
-Стойността на медицинския преглед необходим за снабдяването с шофьорската книжка категория С е 50.00лв. за един
човек;
-Стойността на квартирата за
периода на обучението е общо
в размер на 780лв. за един човек;
Общият сбор
на разноските направени от ищовото дружество в изпълнение на поетите задължения по чл.3.1 от договора
за посредничество, за
подготовката на канидата за започване
на работа в чужбина е в размер
на 1990лв..
След
завършване на курса си ответникът е получил потвърждение за назначаване при
новия си работодател в Германия,
но неоснователно е отказал да отпътува и да започне работа.
При
потвърждаването на назначението от страна
на немския работодател е постигната
целта на договора за посредничество, като ищцовото
дружество е изпълнило всички свои задължения по подготовката на кандидата
и посредничеството по
намиране на работа в Германия. От своя страна ответникът е бил
задължен да положи всички необходими
грижи и усилия през периода на обучение, след приключване
на обучението да отпътува за Германия в рамките на
десет дни и да работи
за осигурения от „Трансфер ТВ”
ООД работодател и не по- малко от шест месеца, което е пробният
му период съгласно
трудовия договор. Същият
неоснователно е отказал да полага труд за осигурения работодател около два месеца след започване на работа, като е напуснал самоволно работа с нарочно
подадена молба. С това
действие той виновно е нарушил
задълженията си по договора,
поради което търпи санкцията на чл.4.1, а именно да върне
платеното от дружеството сума
общо в размер на
1990лв. в двоен размер.
ИСКА СЕ, съдът да признае за установено, че
ответникът Н. А. Ц. дължи на
„Трансфер ТВ” ООД, сумата от 3980лв.
- неустойка по чл.4.1 от договор за посредничество по наемане на работа в чужбина,
сключен на 23.01.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното
изплащане на задължението. Претендира и направените в производството
разноски и адвокатски хонорар.
В съдебно заседание
ищецът не изпраща представител. Представя писмена молба, в която моли делото да се гледа в негово
отсъствие.
Ответникът се представлява по
делото от назначения му от съда особен представител адвокат Е.П.. В
представения от него писмен отговор предявеният иск се оспорва по основание и размер. Излагат се възражения, че липсват данни по делото ответникът да е
поканен да изпълни задълженията си по договора. Липсват данни да е потвърдено
назначаването на ответника при нов работодател в Германия както се твърди в
исковата молба. Възразява, че предстоящата длъжност, която ще заема като
мебелист не е ясна необходимостта за
управление на МПС категория С. От представените фактури не става ясно какви са
разноските направени персонално за ответника.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен искове
за съществуването на парично вземане, за което на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК №
2619/21.05.2018 г. по ч.гр.д. № 901/2018г. по описа на РС- Габрово. Заповедта е
връчена на длъжника-ответник при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца-кредитор е налице правен
интерес от предявяване на иск за установяване
на вземането по процесния договор за отпускане на парични средства. Искът е допустим, тъй
като е предявен от дружеството - заявител в производството по чл. 410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК.
От представените по делото: Договор за посредническа
дейност по наемане на работа в чужбина
от 23.01.2017г. с Анекс, потвърждение за назначаване от работодател с превод от
немски на български език, фактури с номера **********/15.02.2017г.,
17/27.03.2017г., 16/28.02.2017г., 8420/22.02.2017г., 8419/22.02.2017г.,
5/23.01.2017 г., фактура известие от 03.04.2017г. и от
заключението на в. лице се
установява следната фактология:
Съгласно сключените
на 23.01.2017г. между страните
по делото Договор за посредническа дейност по наемане
на работа в чужбина и Анекс към същия, ищецът в качеството
си ан посредник се задължава да информира и консултира ответника, да го
насочва и да му помогне в започването на работа в Германия.
В чл.2,т.3.1 от договора между страните е договорено, че
разходите за всички курсове
за придобиване на свидетелство за управление на МПС категория ”С”, в случай че възложителят не разполага с такова, както и за двумесечно обучение по немски език и настаняване в
хотел по избор на посредника
в гр.Варна, в случай , че възложителят е от друго населено място, са за сметка на посредника.
В чл.2,т.4.1
от договора е уговорена неустойка,
както следва: В случай, че ответникът не
отпътува за Германия в указания срок и неоснователно откаже да
сключи договор, за който
посредникът е посредничил, възложителят
дължи двойният размер
на платените за него суми по чл.2,т.3.1 от
договора.
Съгласно чл.4,т.5 и т.7 от договора, посредникът е длъжен
да организира преговори за сключването на конкретен
договор. Да предостави на
възложителя преди заминаването му от Р.България подписан индивидуален
договор за наемане на работа, както и превод
на договора на български език.
По делото е представено потвърждение за
назначаване с превод от немски на български език, в което се посочва, че ответникът
се е представил и е
заявил интерес към позицията „монтьор на мебели”. Ще бъде
сключен трудов договор
с ответника след успешното завършване на
курсове за допълнителна
квалификация.
От
заключението на в.лице
се установява, че дружеството ищец е заплатило разходи, съгласно чл.2,т.3.1 от
договора от 23.01.2017г. за възложителя
Н.А., както следва: медицински
преглед- 50.00лв.; шофьорски курс- 970лв; разходи за квартира -780лв.; курс чуждоезиково
обучение-190лв. или общо в размер
на 1990лв..
В
чл.2.4.1 от договора е уговорена неустойка - двойния
размер на сумата от 1990лв. в случай, че ответникът не отпътува за Германия в
указания срок и неоснователно откаже
да сключи договор, за който посредникът е посредничил.
Въз основа на представените доказателства от
ищеца, съдът намира предявения иск за неоснователен и недоказан, по следните
съображения:
Претенцията си за
възникване на задължение за неустойка ищецът основава на твърдяното в исковата
молба неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника по чл. 2,т.4.1
от договора за посредническа дейност, а
именно: ответникът неоснователно е отказал да отпътува за Германия в рамките на 10 дни и да работи
за осигурения от ищеца
работодател не по- малко от шест месеца, което е пробният му период, съгласно
трудовия договор.
В тежест на ищеца по
предявения положителен установителен иск е да докаже наличието на валидно облигационно отношение между
страните, от което да възниква задължение за изпълнение; виновно неизпълнение
/пълно или частично/ на договорно задължение от ответника; изправност на страната,
претендираща неустойката; уговорена по размер неустойка за неизпълнението и
изпадането на ответника в забава. Изправността на страната, която претендира
неустойка, е релевантна при преценяване на дължимостта й, тъй като неустойка за
неизпълнение на поети от длъжника задължения не се дължи, ако кредиторът, който
претендира заплащането й, е неизправна страна поради това, че не е изпълнил или
не е бил готов да изпълни насрещните си задължения по договора. В съответствие
с основния правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си
противоправно поведение, кредиторът не би могъл да претендира неустойка за
договорно неизпълнение от длъжника, ако самият той не е изпълнил или не е имал
готовност да изпълни насрещните си задължения така, както изисква законът /чл. 63 ЗЗД/
- точно, добросъвестно и с грижата на добър стопанин. /решение № 105 от
2.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2617/2013 г., II т. о., ТК./.
В случая, ищецът по
делото не е представил доказателства, в които да се съдържат данни за неоснователен отказ от ответника
да отпътува за Германия и да сключи трудов договор. Ищецът не
установява, да е изпълнил задължението
си по чл.4,т.7 от договора, да организира
преговори за сключването на конкретен
договор, както да предостави на
възложителя-ответника подписан
индивидуален договор за наемане
на работа. Представено е само потвърждение за назначаване
с, в което се посочва, че ответникът
се е представил и е
заявил интерес към позицията „монтьор на мебели”, и че
трудов договор с ответника
ще бъде сключен след успешното завършване на
курсове за допълнителна квалификация, което няма съдържанието на индивидуален трудов договор за наемане на работа на
ответника.
След
като ищецът не е изпълнил задължението
си да предостави на ответника на територията на Р.България, подписан
индивидуален договор за наемане на работа с превод на български
език и да отправи покана
за сключването му, то същият
е неизправната страна по договора. След като на ответника не е предлаган изготвен индивидуален трудов договор, то твърденията, че същият
е отказал да го
сключи са изцяло
неоснователни.
От събраните
по делото доказателства не е
безспорно установено, неизпълнение от ответника на задълженията му
по чл.2,т.4.1 от договора, поради което за него не възниква задължение за заплащане на договорената неустойка.
По изложените съображения,
съдът приема, че
предявеният иск за установяване на
вземане за неустойка в размер на 3980лв. по договор за
посредническа дейност по наемане
на работа в чужбина, сключен на
23.01.2017г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 2619/21.05.2018 г. по ч.гр.д. № 901/2018г на ГРС е неоснователен и недоказан, поради което
следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на спора направените
от ищеца разноски в заповедното и исковото производство остават в негова
тежест.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ИЗЦЯЛО предявения от „ТРАНСФЕР ТВ" ООД, ЕИК204003362, седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Атанас Христов” №12, ет.1, ап.1,
представлявано от Андреа Пиа Видански, с пълномощник: адвокат Б. С. З. ***, съдебен адрес:*** против
Н. А. Ц., ЕГН**********, с адрес: *** ,
с особен
представител: адвокат Е.П. ***, иск по чл. 422,ал.1
от ГПК за установяване съществуването на вземане на ищеца „ТРАНСФЕР
ТВ" ООД за сумата 3980лв./три хиляди деветстотин и
осемдесет лева/, представляваща неустойка
по договор за посредническа дейност по наемане
на работа в чужбина, сключен на
23.01.2017г., за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 2619/21.05.2018 г. по ч.гр.д. № 901/2018 г., като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Габровски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: