Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 04.12.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                       Председател: Венцислав Василев

                                       Съдебни заседатели :

 

 

при участието на секретаря Юлия Острева …………………………………...

и в присъствието на  прокурора…………………………………………………..

        Като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 1344/2019г. по описа на съда ,за да се произнесе съобрази следното :

        Производството е    по чл.59 и сл. от ЗАНН.

        Постъпила е жалба от М.А.З. против наказателно постановление № 19-1085-001082/24.04.2019 г., издадено от Началник група при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Русе. Същият моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

        Жалбоподателят, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата.

        Ответникът по жалбата,редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

        Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

         Жалбоподателят е чужденец, дългосрочно пребиваващ в страната с разрешение за пребиваване № ********* / 06.04.2017 г., издадено от Д“БДС“ при МВР. Същият притежавал СУМПС, издадено от компетентните органи на Сирийската Арабска република на 17.07.2018 г. На 22.05.2018 г. той управлявал л.а.“Киа Соренто“ с ДК№ *** с превишена скорост, за което му бил съставен АУАН, а въз основа на него било издадено наказателно постановление № 19-1085-001103 / 24.04.2019 г., с което му били наложени наказания във връзка с превишаване режима на скоростта. Във връзка със съставяне на този АУАН (бл. № 166197/09.04.2019г.) жалбоподателят се явил в сектор „ПП“ гр.Русе , за да му бъде предявен. Там се установило, че той към датата на превишение на скоростта, а и към момента на предявяване на АУАН – 09.04.2019 г.  той не притежава друго СУМПС, освен издаденото от Сирийската Арабска република. В този смисъл св. С.С. преценил , че жалбоподателят , като чужденец, дългосрочно пребиваващ в България е управлявал МПС със СУМПС, което не е издадено от държава от ЕС, ЕИП или Швейцария след изтичане на една година от издаване на разрешението за дългосрочно пребиваване , т.е. считано от 06.04.2017 г. За това нарушение му съставил АУАН бл. № 166324 / 09.04.2019 г., а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение по чл.162 а..2 вр.чл.177 а..1 т.2 от ЗДвП му било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

 

 

        Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото  доказателства.

 

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 а..2 от ЗАНН и от лице, което има право на това.

Разгледана по същество е неоснователна.

        Нарушението съдът намира,че е безспорно установено и доказано по несъмнен начин. Съдът намира, че жалбоподателят не оспорва нито пряко, нито косвено факта на извършеното нарушение. От показанията на св. С. се установява, че към момента на съставяне на АУАН – 09.04.2019 г. жалбоподателят няма издавана друго СУМПС, освен представеното такова , издадено от Сирийската Арабска република, която не е в кръга на някоя от посочените в чл.162 а..2 от ЗДвП държави. Това налага извода, че към 22.05.2018 г. той не е имал право да управлява МПС на територията на България, тъй като е изтекъл едногодишният срок, считано от издаване на разрешението за пребиваване в страната, а именно от 06.04.2017 г. При това положение съдът намира ,че действително жалбоподателят към 22.05.2018 г. (след 06.04.2018 г.) е бил неправоспособен водач, тъй като свидетелството му за управление е било с изтекъл срок на валидност. В този смисъл правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността му за нарушение по чл.177 а..1 т.2 от ЗДвП.

        Единствените възражения, които се правят в жалбата имат процесуален характер. Възразява се, че в АУАН и наказателното постановление са посочени два различни автомобила, а също и че е допуснато нарушение по чл.34 а..1 от ЗАНН. Тези възражения са неоснователни по следните съображения :

        Доколкото в жалбата се навеждат и твърдения за процесуални нарушение във връзка с АУАН бл. № 166197 / 09.04.2019 г. и наказателно постановление № 19-1085-001103 / 24.04.2019 г., с което му били наложени наказания във връзка с превишаване режима на скоростта вкл. и във връзка с настоящото съдебно дирене съдът намира ,че не следва изобщо да ги обсъжда и съпоставя с АУАН и наказателното постановление, предмет на настоящото делото, тъй като те са предмет на друго съдебно дирене и така съдът би излязъл от правомощията си да се произнесе по спор за който не е сезиран. Предмет на настоящото въззивно производство единствено е проверката за законосъобразност на АУАН бл. № 166324 / 09.04.2019 г. и наказателно постановление №  19-1085-001082 / 24.04.2019 г., издадено от Началник група при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Русе с оглед изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В обжалваното наказателното постановление действително е допусната техническа грешка, като автомобилът с който жалбоподателят е осъществил административното нарушение е обозначен, като „Сеат Кордоба“ вместо „Киа Соренто“. Оплакването е , че по този начин е нарушено правото му на защита с оглед възможността да разбере с какво превозно средство е извършил вмененото му нарушение. Възражението е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение, защото  очевидно се касае за несъществена техническа грешка. На следващо и съществено място, тази грешка по никакъв начин не влияе върху възможността на жалбоподателя да разбере за управление на какво точно превозно средство е наказан – л.а. „Сеат Кордоба“ или л.а.“Киа Соренто“. Много съществен момент при преценка за същественост – несъщественост на нарушението е обстоятелството, че в обжалваното наказателно постановление е посочен действителният регистрационен номер на управлявания от него л.а.“Киа Соренто“, а именно ***. В заключение следва да се посочи, че понятието „очевидна техническа грешка“ в наказателния процес към настоящият момент е законово, предвид разпоредбата на чл.248а от НПК. С оглед недопускане на изтичане на срока на валидност на свидетелството му за управление на МПС жалбоподателят е следвало да постъпи съобразно чл.162 а..4 или а..5 от ЗДвП.

        Не е основателно и възражението за допуснато нарушение на тримесечният давностнен срок по чл.34 а..1 от ЗАНН. В случая нарушението е извършено на 22.05.2018 г., а АУАН е съставен на 09.04.2019 г. Възражението би било основателно, но само  в случай, че още към момента на  извършване на нарушението извършителят е известен още към този момент, доколкото в случая нарушителят едва след запознаване на контролните органи с клип № 0108, тъй като  нарушението е заснето с дигитална стационарна радарна установка. При това положение и доколкото не е изтекъл едногодишният срок от откриване на нарушението до съставяне на АУАН, съдът намира, че не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН.

        Съдът намира ,че наложеното наказание е индивидуализирано в грубо нарушение на чл.27 а..2 от ЗАНН, като е наложено такова към минималния размер, вместо в максималния от 300 лв. по чл.177 а.. 1 от ЗДвП, но при липса на протест от прокурора същото не може да бъде увеличено от съда. Това е така ,защото видно от справка за извършени административни нарушения по ЗДвП жалбоподателят е 51 пъти с влезли в сила наказателни постановления и електронни фишове за нарушения по ЗДвП, което води на безусловният извод, че се касае за изключително недисциплиниран водач, който с поведението си на пътя представлява перманентна опасност за останалите участници в движението.     

        При това положение съдът намира,че издаденото наказателно постановление е законосъобразено и обосновано и следва да бъде потвърдено.

        С оглед на изложеното и на основание чл.63 а..1 вр.чл.3 а..2 от ЗАНН, съдът:

 

                                                   

                                         Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1085-001082 / 24.04.2019 г., издадено от Началник група при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Русе, с което на М.А.З. му е наложено наказание „глоба“ в размер на  100 лв. за нарушение по чл.177 а..1 т.2  от ЗДвП.

        Решението  подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд.

        Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

 

       

                                                               Районен съдия :