М О
Т И В
И
Към Присъда и Допълнителна присъда на на КРС
по НОХД № 522/2020г..
Кюстендилска районна прокуратура е
внесла за разглеждане в Районен съд
гр.Кюстендил на 22.04.2020 г. обвинителен акт против Д.С.А., с ЕГН – **********
*** за извършено престъпление от общ характер по чл.144, ал.2, вр. с ал.1 от НК, при
фактическа и правна обстановка подробно
изложени в обвинителния акт.
Прокурорът поддържа обвинението,
като пледира за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимия. Искането му се
основава както на събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
така и на събраните в хода на съдебното
следствие такива.
В хода на съдебното производство, пострадалият
Б.Ц. е предявил и съдът е
приел за съвместно разглеждане
граждански иск, с който претендира сума в размер на 5000 лева ,
представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди,
изразяващи се в психическо страдание, страх, стрес, безпокойство, безсъние и лесна
раздразнителност, ведно със законната лихва от датата на деянието, до
окончателното изплащане на сумата. Пострадалият е конституиран в качеството на
граждански ищец и частен обвинител.
Подсъдимият е получил лично
съобщението по чл. 247б от НПК за насроченото разпоредително заседание, като му
е връчен и препис от обвинителния акт.
Явява се в съдебно заседание . не се признава за виновен и дава
обяснения. Защитниците му пледират за постановяване на оправдателна присъда,
твърдейки недоказаност на обвинението и молят
предявеният граждански иск да бъде отхвърлен изцяло.
По фактическата обстановка
Подсъдимият Д.С.А. , с ЕГН – **********,
е роден на *** ***. Жител ***, **********.
Пострадалият Б.С.Ц. е служител на РУ на МВР гр.
Кюстендил, като заема длъжността младши разузнавач.
Свидетелят Б.С.Ц.
е служител в Министерство на вътрешните, като към датата на инкриминираното
деяние /
07.07.2019 г./ изпълнявал длъжността -„младши разузнавач“ в група „Противодействие на
тежки престъпления“ на сектор „Криминална полиция“ към РУ -Кюстендил.
На 07.07.2019г., по повод постъпила в РУ на
МВР гр.Кюстендил оперативна информация за държане на наркотични вещества от
лице, обитаващо посочения имот, била сформирана Дежурна следствено-оперативна
група , която да извърши процесуално
следствени действия по претърсване в
имот, находящ се в **************, собственост на бабата на съпругата на
подсъдимия. В извършването на това действие участвали пострадалият Б.Ц. и свидетелите М.Б., А.А., Р.Н., Х.Б., Е.Д.-***, както и служители от
Управление на Общински имоти“ Кюстендил-св.Р.Н. и св.А.Т., които участвали в
процесуално-следственото действие като поемни лица.По време на претърсването присъствал и
подсъдимият Д.С.А., както и св. Е.С., лицето във връзка с което бил подаден
сигналът за държане на наркотични вещества на адреса.
Още с пристигането си в имота, където вече
се намирали полицейските служители и св. С., подсъдимият демонстрирал грубо и
арогантно отношение към тях, като
отправял обиди и пренебрежително питал
„кои сте Вие?“. Пострадалият Б.Ц. се представил на подсъдимия. Тъй като А.
не се легитимирал като собственик на имота, св.Ц. му обяснил, че ще се проведe процесуално
следствено действие в този имот и го помолил да се премести на отсрещния
тротоар, за да не възпрепятства извършването на
съответните действия по разследването. В разговора между двамата се
намесил разследващият полицай - св.Р.Н., който поканил подс. А. да присъства при
претърсването. В хода на извършващите се действия по претърсване в имота ,
подс. А. стоял до св. Ц., като бил доста нервен и на висок глас отправил към Ц. думите :“Ти ми
съсипа семейството и ще ти го върна тъпкано“.
За да предотврати нарастване на напрежението, св. Б.Ц. не отговорил на тези заплахи. Липсата на реакция от страна на пострадалия ,
предизвикала у подсъдимия
допълнителен гняв, който се
изразил във вербалната агресия спрямо Ц.
. В присъствието на свидетелите М.Б., Е.Д.
и Р.Н., които се намирали най-близо до
пострадалия и подсъдимия, последният отправил към св. Ц. думите :„Ще
свършиш като бившия си началник който си замина. Имам точните хора, които да те
посетят, поради това, че ти си човека, който съсипа семейството ми".
Заради проявената , макар и само вербална,
агресия към един от полицейските
служители и за да не пречи на
извършващите се действия по разследването подс. Бил задържан
за срок от 24 часа, което задържане се осъществило в сградата на РУ на
МВР Кюстендил.
Отправените
от А. закани били възприети от постр. Ц. като реално осъществими, поради
което и провокирали в него сериозен страх.
Св. Ц. познавал добре подсъдимия, като предходните им контакти били
свързани само с работата на св. Ц. , като младши разузнавач в група
„Противодействие на тежките престъпления“ в сектор „Криминална полиция“, по
повод разследване на престъпления , извършени от сина на подсъдимия А..
По доказателствата и съставомерността на
деянието :
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе изцяло въз основа на показанията на пострадалия Б.Ц., и свидетелите М.
Б., Р.Н., Ал. А., А.Т., Р.Н., Е.Д. и Х.Б.. Показанията им са непротиворечиви
и последователни и най-важното
подкрепени са и от цялостния съвкупен доказателствен материал по делото.
Липсата на пълна идентичност в показанията
на тези свидетели , съдът отдава на
изминалия дълъг период от време. Съществени противоречия , налагащи
дискредитиране на показанията , съдът не отчете. В противовес на всички тези
гласни доказателствени средства, които съдът кредитира като обективни и безпристрастни, защитата противопоставя
показанията на свидетеля Е.С..
Показанията на този свидетел, обаче, съдът подложи на по-критична оценка , с оглед
обстоятелството, че същият е бил задържан
неколкократно за държане на наркотични вещества, като в някои от
случаите това задържане е било извършено
именно от пострадалия Б.Ц., в качеството му на мл. разузнавач в група „ПТП“ на
сектор „Криминална полиция“ към Районно управление на ОДМВР – гр.Кюстендил.
Тези показания остават изолирани и недоказани. Самите те са и вътрешно
противоречиви. Съмнение, за съда, буди и обстоятелството че при прочитане и
предявяване , по реда на чл. 281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от НПК, на показанията
дадени от свидетеля в хода на ДП, същият твърди, че поддържа казаното в съдебно заседание , въпреки
отминалия дълъг период от време, а не
дадените непосредствено след
случая показания.
Всичко изложено до тук бе достатъчно за
настоящия съдебен състав да си изясни гореописаната фактическа обстановка и да
формира извод за авторството на престъплението в лицето на подс. А. и за
неговата виновност.
При така установената фактическа
обстановка безспорно се установи, че подс. Д. А. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъпния състав на престъплението , за което
е привлечен да отговаря - по.чл. 144, ал.2, вр. с ал.1 от НК за отправените към Б.Ц. - служител на РУ на
МВР гр.Кюстендил, в качеството му на длъжностно лице, закани за извършване на престъпление против
личността му, които закани биха могли да възбудят основателен страх за
осъществяването им.
Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на състава
на престъплението и е искал настъпването
на общественоопасните му последици, т. е. действал е с пряк умисъл. Той е
съзнавал, че св. Б.Ц. е служител на Районно управление Полиция – гр.Кюстендил и в
това му качество му се е заканил с
думите „ Ще свършиш като бившия си началник, който си замина. Имам точните
хора, които да те посетят, поради това че съсипа семейството ми“. Първата
закана подсъдимият е обвързал с
настъпилата скоро преди деянието смърт на началника на РУ „Полиция“-
гр.Кюстендил – Р. Р.. Подс.А. е
съзнавал, че тази закана може да предизвика страх у пострадалия Ц. за осъществяването й
и на практика е целял точно това - искал
е да изплаши постр. Ц., за да го принуди да
преустанови извършваното
процесуално-следствено действие по претърсване.
Авторството на деянието се доказа по един
несъмнен начин от съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства.
Безспорно доказани са и останалите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на деянието. Подс. А. е извършител,
т. е. участник в самото изпълнение на престъплението, осъществено от него.
Същият при реализирането на своята проява е осъзнавал, че отправя закани спрямо
личността на полицейски служител, в качеството му на длъжностно лице по повод изпълнение на службата му. Съзнавал е, че отправените думи към
пострадалия са от такова естество, че да
могат да възбудят основателен страх у него за осъществяването им. Установи се
още, че заканителните думи и действие по своето съдържание, вид, начин на
отправяне, както и с оглед обстановката, в която са отправени, не само са били
от естество, че да възбудят основателен страх за осъществяването им, а в
конкретния случай те дори са възбудили такъв, видно от показанията на
пострадалия и на останалите разпитани по делото свидетели.
Относно вида и размера на наказанието
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, за извършеното
престъпление,за което бе признат за виновен,
съдът взе предвид разпоредбите на чл. 36 от НК-
относно целите на наказанието и на чл. 54 и
следващите от НК- за неговата индивидуализация.
За да определи вида и размера на
наказанието съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието,
което намира своето място в раздел V-ти на
глава ІІ от НК- "Престъпления против личността".
Подбудите за извършване на престъплението
се коренят в незачитането на установения в страната правов ред,
неприкосновеността на личността и в желанието за саморазправа, което е една
рефлексия от психологическия профил на лицето.
По
делото не бяха отчетени смекчаващи вината обстоятелства, които да са
многобройни, по смисъла на чл. 55 от НК, поради което и наказанието бе
определено при условията на чл. 54 от НК. Липсата на сериозни отегчаващи вината обстоятелства пък наложи,
съдът да определи наказание, близко до минимално предвиденото такова в
разпоредбата на чл. 144, ал.2 от НК, а именно
„лишаване от свобода“ за срок от 8/ осем/ месеца.
С оглед данните на личността на подсъдимия
и най-вече чистото му съдебно минало съдът намери, че за неговото поправяне и
превъзпитаване не се налага ефективно изтърпяване на така наложеното наказание,
поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложи изтърпяването му за изпитателен срок от 3 /три/ години,
чиято продължителност също бе определена и съобразена със степента на
обществена опасност на конкретно извършеното деяния и с личността на дееца.
По гражданския иск
Предявеният от Б.С.Ц. граждански иск,
приет за съвместно разглеждане от съда в рамките на наказателното производство,
за сумата в размер на 5 000 / пет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от Закона
за задълженията и договорите, по която е квалифициран от съда.
Същият, с оглед достигнатия извод за наличие на деяние, осъществено от
подсъдимия виновно, съдът намира, че е доказан по основание. С оглед
установените факти по делото и като взе предвид обстоятелството, че подсъдимият
е признат за виновен в извършване на деянието по чл. 144, ал.2, вр. ал. 1 от НК,
за което е привлечен към наказателна отговорност, както и че са налице всички
останали от елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
– деяние, противоправност, вреда, пряка причинна връзка между тях, доказана
вина на подсъдимия, настоящият състав на съда намира, че следва да бъде дадена
защита на увреденото лице – Б.Ц., респ. за да бъде ангажирана деликтната
отговорност на причинителя, възникнала поради виновно неизпълнение на общото
задължение да не се вреди другиму. В този смисъл предявеният от гражданския
ищец против подсъдимия иск е установен по основание, както вече бе посочено.
Същият по отношение на неимуществените вреди, съдът намира за доказан, въз основа
на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, до размера на 3000 лева. Преценката на съда,
основана на обективната категория справедливост, обхваща обсъждане, първо, на
вида на увреждането, причинено на пострадалото лице от негативното въздействие
на деянието върху психиката му, а на следващо място е необходимо да се отчита и
срока за възстановяване на пострадалия, както и възможните, но най – вече
установени последици след това – за неговото психическо състояние. Такива
доказателства за причинено психическо страдание са установени в хода на
наказателното производство, като в тази връзка е изготвена в хода на ДП и
приета от съда съдебно-психиатрична експертиза, според
заключението на която, у пострадалия е констатирана остра реакция на стрес,
провокирана от престъпното деяние на подсъдимия. В съответствие със
заключението на експерта са и показанията на свидетелите р.Н., Е.Д. и Х.Б., всичките колеги на
пострадалия, които са имали впечатление от поведението на Ц. както по време на
извършване на престъплението , така и в
следващите дни.
При
определяне размерът на дължимото обезщетение, съдът взе предвид настъпилите вредни последици, с
неимуществен характер, явяващи се пряка и непосредствена последица от
престъпното деяние, като съобрази изводите си и с естеството на заеманата от
частния обвинител и граждански ищец длъжност и необходимостта от значителна
психическа устойчивост, явяваща се определяща за професионалната годност да
бъдат вършени служебните задължения за тази служба в съответствие със
законовите изисквания. При анализа на основателността и доказаността на
гражданския иск, приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, не без
значение, за разлика от анализа на правната квалификация на деянието и на
осъществения престъпен състав, е поведението и на пострадалия. В конкретната
хипотеза не се установи по безспорен
начин, че с действията си, предшестващи или осъществени по време на
инкриминирания инцидент, би могло да се
приеме, че пострадалият е допринесъл по някакъв начин за осъществяване на
съставомерния резултат. Последното
съставлява аргумент да се възприеме от съда, че не е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, което да намери своето отражение при преценка деликтната
отговорност на подсъдимия в допълнително намаляване на обезщетението за
причинени на пострадалия Б. Ц. неимуществени вреди.
Изложеното мотивира и преценката за размера, в
който гражданският иск да бъде уважен, а именно 3000 / три хиляди/ лева. За
разликата до пълния предявен размер от 5 000 лева, претенцията се явява
недоказана по размер и поради това бе отхвърлена в тази част.
С допълнителна присъда по делото , съдът е
осъдил подс. А. да заплати на гражданския ищец законна лихва върху сумата от 3000 лева, която е присъдена като
обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди с присъдата по
същото дело. Последното е сторено с допълнителна присъда, доколкото с постановената такава по делото, съдът е пропуснал
да се произнесе по това искане на гражданския ищец. Доколкото отговорността на
подсъдимия е деликтна, то основателно е
искането за присъждане на законна лихва върху уважения размер на
гражданския иск, в какъвто смисъл е и произнасянето на съда с допълнителна
присъда по делото .
Относно разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК и доколкото подсъдимият бе признат за виновен
от настоящия състав на съда, с присъдата А. е осъден и да заплати сторените по
делото разноски, включително и да заплати на пострадалия сторените от него
такива.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: