№ 3660
гр. София, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря Ц.С.К.
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20211110216916 по описа за 2021 година
Производството е по реда на член 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. В. Г., ЕГН:********** срещу Заповед за задържане на лице с
рег. №1266зз-216 от 04.11.2021г., издадена от К.М.М. на длъжност „инспектор“ в ГДБОП-
МВР, с която на основание член 72, ал.1, т.1 от ЗМВР на лицето е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) – „задържане под стража за срок от 24 часа“.
Жалбоподателят чрез адв. И. Я. оспорва законосъобразността на издадената заповед.
Същият посочва в подадена от него жалба, че процесната заповед е издадена при
съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че издадената заповед е била
връчена на лицето В. В. Г. късно вечерта, след като е изтекло повече от половината от
времето за задържане на същия, а също така, че не му е била осигурена възможност да се
свърже с адвокат. Моли се за отмяна на процесната заповед за задържане.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Г.. Същата моли за потвърждение на
издадената заповед за задържане като я намира за правилна и законосъобразна, в
съответствие със закона. Юрисконсулт Г. представя по делото писмени бележки, в които
излага подробни съображения относно правилността и законосъобразността на издадената
заповед и моли за потвърждение на същата. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът след като се запозна с материалите по административнонаказателната преписка
намира за установено следното:
В Софийска градска прокуратура било образувано досъдебно производство №122/2019г. по
описа на СО- СП, пр. пр. №17021/2022г. по описа на СГП. Същото било образувано за това,
1
че в периода от началото на месец юли 2018г. до 04.11.2021г. на територията на страната и
по конкретно в гр. София, област Пловдив и Република Гърция жалбоподателят В. В. Г.
заедно с други лица участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от
НК- структурирано трайно сдружение от повече от 3 лица създадено с цел да вършат
съгласувано в страната и чужбина престъпления по чл. 308, ал. 2 от НК и по чл. 281 от НК.
В хода на разследването били събрани както гласни доказателства, така и писмени такива,
от които според органите на досъдебното производство биха могли да се изведат данни за
участието на жалбоподателя в престъпната дейност. Предвид на това, лицето К.М.М. на
длъжност „инспектор“ в ГДБОП- МВР издал Заповед за задържане на лице с рег. №1266зз-
216 от 04.11.2021г, с която на основание член 72, ал.1, т.1 от ЗМВР на лицето е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) – „задържане под стража за срок от 24 часа“.
Служителят на ГДБОП- МВР извършил и фактическото задържане на лицето.
Жалбоподателят В. Г. бил задържан на 04.11.2021г. в 06:30 часа и бил освободен на същата
дата в 19:45 часа. Задържаното лице В. В. Г. получило препис от инкриминираната заповед
срещу подпис. След освобождаването си той бил конвоиран до сградата на 02 РУ- МВР,
където същият бил привлечен в качеството му на обвиняем с постановление за привличане
на обвиняем, което му е било предявено на 04.11.2021г. в 19:50 часа.
Заповедта за задържане е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган при спазване на предписаната от закона форма по смисъла на чл. 59,
ал. 2 от АПК, като съобразно разпоредбите на чл. 72, ал. 1 ЗМВР правомощие да задържат
граждани имат полицейски органи, каквото качество издалият заповедта има по смисъла на
чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане на
лице съдържа реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР: името, длъжността и
местоработата на служителя издал заповедта, основанието за задържането, данни
идентифициращи задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на
правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността
на задържането.
С декларацията от 04.11.2021 г., приложена в том 8, стр. 30 от ДП е заявено запознаването с
правото на адвокатска защита, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да
съобщи за своето задържане. В тази връзка съдът намира, че направеното възражение от
страна на жалбоподателя, че не му е била осигурена възможност за ползване на адвокатска
защита се явява неоснователно такова. Отделно от това, съдът се съгласява с изложеното
становище от адвокат И. Я., че наличието респ. липсата на подобна декларация не би могло
да се отрази на законосъобразността на издадената заповед.
Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24
часа представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), която има за цел да се предотврати
възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е
достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от
задържаното лице, без да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението.
2
Понятието "данни" по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието "достатъчно
данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, като при налагането на принудителната
административна мярка "задържане до 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо
наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице има вероятност да е
извършило престъпление. Съдът намира, че в хода на образуваното досъдебно производство
са били разпитани множество лица, включително и пред съдия, приети са били множество
писмени документи, изготвени са ВДС. В тази връзка съдът намира, че направеното
възражение от страна на адв. Я. в подадената жалба, че не са налице данни за участието на
жалбоподателя В. В. Г. в престъпна дейност, се явява неоснователно такова.
Освен това, процесната заповед отговаря на изискването на член 59, ал.2, т.4 от ЗМВР, тъй
като съдържа фактически основания за задържането на лицето и е посочено освен член 321,
ал. 3 вр с ал. 2 от НК и фактическо описание на действията на задържаното лице, както и
целта на прилагането на принудителната административна мярка по отношение на същото.
Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и
съгласно чл. 5, пар. 1, буква "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи по изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред
предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на
престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати
извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. В конкретния
случай приложената ПАМ изпълнява целта да се осигури лицето пред предвидената в закона
институция, а също така и осигуряване на лицето при извършване на действия по
разследването.
За издаване на съответната заповед по този ред и конкретно на посоченото основание по чл.
72, ал.1, т. 1 от ЗМВР, законът не изисква полицейският орган да разполага с категорични
доказателства за извършено престъпление. Предвид и което, съдът намира, че издадената
заповед е законосъобразна, обоснована и издаден от компетентен орган, поради което и
същата следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба да бъде оставена без
уважение.
С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на юрисконсулт Г.-
процесуален представител на инспектор К.М.М.- полицейски орган, издал заповедта за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение след потвърждаване на заповед за
задържане на лице №126633-216/04.11.2021г., чието възнаграждение съдът определи в
размер на 80 лева, на основание член 63д, ал. 4 от ЗАНН и съгласно член 37 от ЗПП и член
27Е от Наредбата за заплащане на правна помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице с рег. №1266зз-216 от 04.11.2021г.,
издадена от К.М.М. на длъжност „инспектор“ в ГДБОП- МВР, с която на основание член 72,
ал.1, т.1 от ЗМВР на В. В. Г., ЕГН:********** е наложена принудителна административна
мярка (ПАМ) – „задържане под стража за срок от 24 часа“.
ОСЪЖДА жалбоподателя В. В. Г., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ГДБОП- МВР сумата
от 80 лева представляваща юриконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4