Определение по дело №2015/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2522
Дата: 20 декември 2019 г.
Съдия: Галя Василева Белева
Дело: 20192100502015
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

    2522                                                   20.12.2019 г.                                        Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

На двадесети декември две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЯРА КАМБУРОВА

          ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА

                                                                                                     2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Белева

въззивно гражданско дело № 2015 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение № 2661 от 23.10.2019г. по гр.д.№5755/19г. на РС- Бургас са изменени размерите на определените  с решение № 621 от 06.04.2016 г., по гражданско дело № 150/2016 г. по описа на Районен съд-Бургас издръжки на непълнолетната В.С.Н. и на малолетния Н.С.Н., а баща им С.К.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и настоящ адрес в Република Чехия е осъден да заплаща за първото дете месечна издръжка от 220 лева, а за второто- 200 лева, считано от предявяването на иска-19.07.2019 г. до настъпването на законни причини за изменение или прекратяване на издръжките, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

Ответникът е осъден да заплати на ищците направените по делото разноски в размер на 300 лв., както и да заплати по сметка на Районен съд Бургас, сумата от 201,60  лева – държавна такса по делото.

Решението е връчено на страните както следва: на ищците- на 29.10.2019г., а на ответника- на 01.11.2019г.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№50417/08.11.19г. по описа на РС-Бургас, подадена от С.К.Н., ЕГН **********, чрез адв.М.Г., съдебен адрес: ***, кантора 303. С нея решението е обжалвано в частта, с която издръжката на детето В.С.Н. е увеличена за сумата над 180 лв. до присъдения размер от 220 лв, а по отношение на детето Н.С.Н. в часта,1 с която издръжката е увеличена за сумата над 160 лв. до присъдения размер от 200 лв.

             Изложени са оплаквания, че в обжалваната от въззивника част решението на БРС е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че същото е и необосновано. Твърди, че съдът при постановяване на решението е взел предвид само нуждите на децата, според техните и на майката представи и изисквания, без да обсъди реалните възможности на ответника да заплаща издръжки в общ размер на 420 лв. месечно, при установена по делото липса на доходи. Не било обсъдено и предложението на ответника за увеличение размера на издръжките с по 30 лв. за всяко дете.

             Сочи, че съдът не е взел под внимание, че майката на децата има стабилен доход, размерът на който обаче не бил установен по безспорен начин, не е отчел че всяко от децата получава стипендия, а майката от своя страна получава семейни добавки в размер на 90 лв. месечно. Твърди, че лечението на очните заболявания на децата е безплатно, а за разходите за стъкла за очила е следвало да бъдат представени доказателства.

              Твърди, че е налице противоречие по отношение нуждата на детето В. да посещава частни уроци във връзка с предстояща матура и твърдението, че същата е отлична ученичка. Сочи, че по делото не са представени никакви доказателства за заплатени средства, свързани с явяването на детето Н. на състезания по математика.

              Не оспорва факта, че нуждите на децата са нараснали. Счита обаче, че предложения от него увеличен размер на дължимата издръжка е разумен и при отчитане на задължението на майката за издръжка към децата в същия размер, ведно с получаваните от нея детски добавки и стипендиите на децата, нуждите на децата биха били напълно задоволени, понеже така за децата биха били осигурени значително повече средства отколкото ще разполага въззивникът, след като изплати дължимата издръжка.

              Излага оплаквания, че съдът не е обсъдил доказателствата за материалното му положение, получаваното до прекратяването на трудовия му договор ниско трудово възнаграждение за сезонната работа, която имал, което едва покривало собствените му разходи, както и добросъвестното му процесуално поведение, с което допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до извод, че решението следва да бъде отменено.

Моли решението да бъде отменено в частта, с която е осъден да заплаща издръжка над 180 лв. месечно за детето В. и над 160 лв. месечно за детето Н.. Претендира разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв.Г.И., процесуален представител на ищците. С него въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Въззиваемите намират решението на РС- Бургас за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с доказателствата по делото. Безспорно било установено, че след последното решение за определяне размера на издръжките на децата, техните нужди са нараснали. И двете деца били ученици, ползващи обществен транспорт. Детето Н. безспорно било с изявени математически способности, посещавало курс по математика на цена от 760 лв., за което по делото били представени доказателства. Детето В. не получавало стипендия за успех на настоящата учебна година, което не кореспондирало с твърденията във въззивната жалба. От показанията на свидетелите по делото безспорно се установявало, че децата се нуждаят от периодични очни прегледи и изследвания, закупуване на лещи и рамки за очила, което било свързано с финансови разходи. От изслушването на ищците в съдебно заседание се установявало, че майка им се лишава от много неща, за да осигури средства за издръжката им. Същата реализирало доход, формиран от възнаграждението ѝ за длъжност „воеенослужещ“ във Военно формирование 26600, с.Братово и от семейните добавки  в размер на 90 лв., което било установено по делото.  Посочва се, че въззивникът не би могъл да подпомага майка си, която имала собствено жилище, както и земеделски земи, от които получавала рента. Фактът, че трудовото правоотношение на ответника било прекратено по време на първоинстанционното производство не го освобождавало от задължението да изплаща издръжка на своите деца. Изтъква се, че висшият интерес на децата изисквал техните родители да им осигурят условия за живот, необходими за правилното им развитие.  Иска се от съда атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски във въззивното производство.

Д“СП“- Бургас не е представила становище по жалбата.

На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбата:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от страна, която има правен интерес да обжалва съдебното решение в частта, с която иска е уважен. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК.

Отговорът е подаден своевременно, от надлежно упълномощен адвокат.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл.267 от ГПК,  Бургаският окръжен съд                                                                                      

О П Р Е Д Е Л И :

 

             ВНАСЯ  в.гр.д.№2015/2019г. по описа на БОС за разглеждане и решаване в открито съдебно заседание, насрочено за 13.01.2020г.  от  10,00 ч., за която дата и час на страните са изпратени призовки.

             На страните да се връчи препис от настоящото определение.

             Определението е окончателно.

                                                           

                                                                       

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

                                                                                      

                                                                       

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                                         

                                                           

                                                                 

                                                                     2.