Разпореждане по дело №86/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.226, ал.1 от Кодекса на застраховането във вр. с чл.86 ЗЗД и чл.274, ал.2 от Кодекса на застраховането във вр. с чл.86 ЗЗД.

Образувано е по молба на К. К., от Г.Ч., чрез А. Р., в която се твърди, че на 09.11.09г. синът му Р. К., на 24г., починал вследствие на пътно-транспортно произшествие на път от републиканската пътна мрежа ІІ-86, в участъка Г. Ч.- с.П. Починалият Р. К. управлявал теглена от кон каруца, плътно вдясно на пътното платно в посока Ч.- П.д. В исковата молба подробно е описан механизмът на произшествието. Той е от значение с оглед основния аргумент на ответника, за съпричиняване на произшествието от пострадалия. В същото време, водачът на товарен автомобил "Ман", рег. №См***** АМ, Е. С., се движел по същия път, в същата посока. Преминавал последователно закрити завои, с лек възходящ наклон на пътя. Предвид на пресечения характер на пътя, времето на движение, около 9.00часа сутринта, и движението в това платно в почти изцяло източна посока, върху пътното платно се образували редуващи се участъци от плътна сянка и ярко огрени участъци. Е. С. управлявал товарния автомобил със скорост около 30-35км в час, и приближавал 79.7 км от пътя. Около 09.05часа С. излязъл от сенчест и навлязъл в силно осветен участък от пътя. Веднага бил заслепен, но не намалил скоростта на движение и не спрял. Познавал пътя добре и продължил движението си в дясната на посоката си лента, като не забелязал навреме движещите се пред него кон с двуколка, управлявани от пострадалия Р. К.. На много кратко разстояние пред себе си видял, че има нещо отпред и завъртял волана наляво, за да го избегне. Товарният автомобил ударил с предната си дясна част двуколката в задната дясна част. Ударът отхвърлил двуколката напред и вдясно, конят бил убит, пострадалият К. излетял напред. При падането получил счупване на черепа и контузия на мозъка, от които починал. При разследването впоследствие, както от починалия, така и от водача С. били взети кръвни проби за алкохол, които се оказали отрицателни.

Причината за произшествието била виновното поведение на водача на товарния автомобил Е.С., който не е контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил, не е съобразил атмосферните условия /редуващи се осветени и затъмнени участъци/, релефа на пътя, състоянието на пътя и превозното средство, характера и интензивността на движението, и всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Като водач, Е. С. не направил всичко възможно да намали скоростта или да спре, когато възникне опасност за движението, в резултат на което причинил смъртта на Р. К., в нарушение на чл.чл.2. ал.1 и ал.2, чл.77 ЗДП. Описаното деяние е престъпление по чл.343, ал.1 б."в" във вр.с чл.342, ал.1 НК, за което на С. било наложено наложено наказание от 10 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено с тригодишен изпитателен срок, по силата на споразумение по нохд №17/2010г. на ОС-С..

Водачът на товарния автомобил Е. С. имал сключен договор за застраховка с ответника ЗАД"А., при условията на задължителната застраховка "Гражданска отговорност", по който към 09.11.09г. имал издадена полица №1008а528134/12.12.08г. Срокът на застраховката бил до 11.12.09г. за минимален размер на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди от 2 000 000лв. Ищецът твърди, че като наследник на починалия имал право на пряк иск срещу застрахователя за застрахователно обезщетение, което да покрие претърпените вследствие на произшествието и настъпилата смърт на сина му имуществени и неимуществени вреди, на основание чл.223 от Кодекса на застраховането. Затова подал молба до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, по която била образувана преписка по щета №*********-1001099Н. Ищецът К. К. поискал изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120000лв., причинени от смъртта на сина му Р. К.,и имуществени вреди от 2500лв., от които 2000лв., стойност на убития кон, и 500лв. за унищожената двуколка.

С писмо от 24.08.2010г. ответникът съобщил на ищеца, че претенция-

та за неимуществените вреди била оценена на 50000лв. В решението на комисия по оценка на вредите при застрахователя било прието съпричиняване на увреждането от пострадалия в размер на 30%, поради неправомерно движение по пътната мрежа без необходимата регистрация и задължително оборудване със светлоотразители, затова застрахователят приел да изплати 35000лв., обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че с решението не било определено обезщетение за имуществените вреди, унищожените кон и двуколка. Ищецът поддържа, че застрахователят неправомерно определил съпричиняване от пострадалия в размер на 30%, такова не било установено с влязлата в сила присъда, която с оглед на чл.300 ГПК, задължавала и гражданския съд. Тъй като ищецът отказал да подпише извънсъдебно споразумение за сумата от 35000лв., тя му била преведена по сметка.

Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за при-чинените от произшествието вреди, както следва : 1. 65 000лв. за неимуществени вреди, болки и страдания от загубата на починалия му син, като сумата е разлика от действителните вреди в размер на 100000лв. и платените от застрахователя 35000лв.; 2. имуществени вреди в размер на 2500лв., от които 2000лв. стойността на петгодишен кон, и 500лв., стойността на унищожената двуколка. Претендира се също законната лихва върху общата сума на вредите 67500лв. като главница, считано от увреждането 09.11.09г. до окончателното им плащане, както и направените по делото разноски. В последно заседание по делото, ищецът чрез А. Р., е направил намаление на иска в частта за имуществените вреди, като за коня се претендират 317лв. /разлика от действителната му стойност от 1200лв. и платените от застрахователя 883лв./, а за двуколката 200лв.

Ответникът, ЗАД "А. - С., чрез юриск. С., оспорва иска. Поддържа, че пътно- транспортното произшествие било съпричинено и от пострадалия Р. К., тъй като пътното превозно средство с животинска тяга се е движело на път от републиканската пътна мрежа, като не е било регистрирано по надлежния ред и не е било обозначено със светлоотразители, в нарушение на чл.71, ал.1 ЗДП и чл.167, ал.2, т.4 ЗДП. Твърди се, че претенцията за неимуществени вреди от общо 100000лв. била завишена, като несъобразена с икономическата и социална действителност в страната, застрахователят определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв., които при прието съпричиняване от 30 %, изплатил в размер на 35 000лв. на ищеца. Освен това, приел имуществени вреди в размер на 1100лв. и за двуколката 90лв., или общо 1190лв., които намалени с 30% в размер на 833лв., изплатил на ищеца. Ответникът е предявил и евентуален частичен обратен иск от 1250лв., частичен от 67500лв., срещу причинителя на вредата Е. С., привлечен от него като трето лице-помагач, като при уважаване на главния иск, да се осъди Е. С. да му заплати: 1093лв. платено обезщетение за неимуществени вреди на К. К., 70лв. платени като обезщетение за имуществени вреди за убития кон, и 87лв. за платени имуществени вреди от унищожаване на двуколката. Претендират се и законните лихви върху тези суми, считано от 09.11.2009г. до окончателното изплащане. Претендират се направените по делото разноски.

Третото лице-помагач на ответника, и същевременно ответник по обратния иск Е. С., чрез адвокати П. и И., оспорва главния иск, така и евентуалния обратен иск. Поддържа, че не било налице основанието на чл.274, ал.2 КЗ, за да може платилият застраховател да предяви обратен иск срещу причинителя на вредата. Това било така, защото последният в момента на произшествието не управлявал моторното превозно средство без свидетелство за правоуправление, а със свидетелство за правоуправление с изтекъл срок на валидност, което било хипотеза, различна от чл.274, ал.2 КЗ. Освен това било налице съпричиняване на произшествието от пострадалия, който управлявал пътно превозно средство с животинска тяга на път от републиканска пътна мрежа, без да има право на това и в нарушение на чл.138, ал.1 и чл.140 ЗДП. Претендира направените по делото разноски.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Безспорните факти по делото са следните: настъпило пътно-транспортно произшествие на 09.11.09г. на пътя ІІ-86, Ч.- П. , причинено от Е. С. с управлявания от него товарен автомобил, в резултат на което била причинена смъртта на Р. К., убит един кон и унищожена двуколка. Не се спори, че към момента на деянието, причинителят на вредата С. имал валидна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Безспорно е, по-нататък, че ищецът К. К. е наследодател, баща на починалия Р. К., на 24 години. Няма спор, че ищецът е подал молба до ответника от 18.01.2010г. /л.205/, за изплащане на застрахователно обезщетение, както следва : неимуществени вреди от смъртта на починалия Р. К. в размер на 150 000лв., имуществени вреди- за убития кон 2800лв., за каруца /двуколка/ 200лв. Страните не спорят също, че застрахователят-ответник е платил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 35 000лв. и 833лв. за имуществени вреди, както и че към момента на произшествието 09.11.09г. свидетелството за управление на МПС на водача С. е било с изтекъл срок на 12.12.08г. /л.166/. Няма данни пострадалият К. да е регистрирал двуколката като пътно превозно средство с животинска тяга, за което също не се спори.

Спорен е главен доказателствен факт, а именно, дали е налице съпричиняване от пострадалия Р. К. на пътно-транспортното произшествие. Или спорно е, дали основната причина от техническа гледна точка, довела до произшествието, е несъобразяването от водача С. с атмосферните условия, състоянието на пътя, пътното платно и превозното средство, наличието на осветени и затъмнени участъци, както и всички други обстоятелства от значение за безопасното движение, включително, че при настъпило заслепяване е бил длъжен да намали скоростта или да спре. Или е налице и друг причинен процес, довел до произшествието, свързан с неправомерното движение на пострадалия в лентата на движение на С.. Спори се, дали е налице съпричиняване, и какъв е приносът на пострадалия в количествено отношение, за настъпване на противоправния резултат. Ответникът по главния иск оспорва и размера на причинените имуществени и неимуществени вреди.

Относно механизма на произшествието са събрани писмени доказателства, които не се оспорват. Няма спор, че като фактическа обстановка деянието, установено със споразумението, одобрено с определение от 04.05.2010г. по нохд №17/2010г. на ОС-С., е установено със задължителната сила на влязла в сила присъда, относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, според чл.300 ГПК. По този начин, обстоятелствата, че на 09.11.09г., на главен път ІІ-86, на на километър 79.700 в посока Г. Ч.- с. П., при управление на моторно превозно средство товарен автомобил, марка "Ман", с рег. №СМ *****, собственост на "И.- Е. С."- Г. Ч., С. е нарушил правилата за движение чл.2. ал.1 и ал.2 и чл.77 ЗДП, и с това по непредпазливост е причинил смъртта на Р. К. от Г. Ч., са установени безспорно.

Действително, в присъдата съпричиняване от пострадалия не е установено. Но е установена съдебната практика, че няма пречка то да се доказва пред гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Относно механизма на произшествието и участието на пострадалия в него е изслушана автотехническа експертиза. Според експертизата, преди произшествието товарният автомобил, управляван от С. се е движел по прав участък с дължина 130-140м., като след него следвал ляв завой и отново прав участък с дължина 55м., в който е настъпило заслепяване на водача на товарния автомобил от изгряващото слънце /схема на л.157/. След този прав участък следва продължителен десен завой, който попадал в сянка. Вероятното място на удара е около края на правия участък и началото на десния завой. Пътното платно било двупосочно, с две ленти, като дясната била широка 4.30м, а лявата 4.80м. Платното било с непрекъсната разделителна линия, от дясната страна ограничено с декоративна стена.

На 09.11.09г. товарният автомобил и двуколката се движели на известно разстояние един от друг по път ІІ-86 от републиканската пътна мрежа, в посока Ч. -П., двуколката преди товарния автомобил. Пътят бил с редуващи се много завои и къси прави участъци. Пътното платно било мокро, видимостта добра. Времето било слънчево и по пътното платно се редували осветени и затъмнени участъци. Преди мястото на удара товарният автомобил се движел в осветен от изгряващото слънце участък, като лъчите му били насочени към кабината на водача и през предното стъкло го заслепявали. След като бил заслепен при навлизане в осветен участък, водачът С. и управляваният от него товарен автомобил, навлезли в сенчест участък, в който се движела двуколката и пострадалият Р. К.. Поради заслепението и навлизането след това в сенчест участък, С. загубил способността да вижда пътя пред себе си и не забелязал движещата се пред него двуколка. Товарният автомобил ударил с предната си дясна част двуколката в лявата и средната задна част. След като чул удара и след удара, С. продължил да се движи в дясната лента, в завоя, като пробутал двуколката около 38-39м. Когато водачът завил наляво, за да излезе от пътното платно, двуколката се завъртяла на 180 градуса и се спряла почти успоредно на декоративната стена. Успоредно на стената, с глава към Ч., бил намерен и трупа на коня.

Според експертизата, наличието на биологичен материал от дясната страна на автомобила и бронята му, както и на пътното платно, показвали, че водачът на двуколката К. бил ударен от дясната броня или стъпенка на автомобила. При завъртането на двуколката, водачът й изпаднал на платното от нейната дясна страна. Трупът на К. бил намерен успоредно на осовата линия, на около метър вдясно от нея, с глава, насчена към с. П.. Според откритите начални следи по пътното платно, вероятното място на удара на товарния автомобил и двуколката е на 45.50м след ориентира и на 1.30м вляво от стената /схема на л.157/. Тъй като ориентирът се намирал на 45.50м преди вероятното място на удара, а дъгата на сянката била на 8м преди ориентира, следвало, че ударът е станал в сенчест участък от пътното платно. Експертизата е определила дължината на опасната зона, в която веднага след преминаване на заслеплението, водачът С. би могъл да намали скоростта или да спре, на 26.54м при скорост 30км/ч., и на 33м, при скорост 35км/ч.

Експертизата е посочила и зоната на видимост, която почти съвпада с опасната зона, в която товарният автомобил би спрял, в случай, че водачът му веднага след като престава да вижда пътя, би предприел спиране, на 27м при скорост 30км/ч, и на 20.5м, при скорост 35км/ч. От фотоалбума /л.72 от дознанието/ е видно, че осветеният участък е с дължина 100-120м, в него слънцето грее направо за водачите, движещи се в направление С.. Според вещото лице, дори при заслепение, в този участък водачът е имал възможност да адаптира зрението си и да реагира адекватно на възникналата опасност. Преминаването от осветен в сенчест участък впоследствие, налага нова адаптация на зрението на водача на товарния автомобил. Тази промяна в светлинната среда му е попречила да възприеме реалната пътна обстановка. В 09.05ч. сянката била в дясната лента на движение и най-високата й част се намирала на 8м преди ориентира. Водачът на товарния автомобил С. е навлязъл в сенчестия участък в момент, когато тя е била на 8м от приетия ориентир. В този момент разстоянието от предната част на товарния автомобил до двуколката е равно на сбора от разстоянията от ориентира до вероятното място на удара - 45.5м плюс 8м, или 53.5м. То е по-голямо от зоната на видимост, която е 27м , респ. 20.5м, при скорости съответно 30км/ч. и 35км/ч, както и от опасната зона. Следователно, ако водачът С. беше реагирал със спиране в момента, в който е престанал да вижда, при тези скорости би спрял на 27м, респ. на 20.5м, от двуколката. Такава реакция на аварийно спиране, според вещото лице, би била адекватната реакция в случая.

В обобщение, основната причина от техническа гледна точка, е настъпилото заслепение на водача на товарния автомобил в осветен участък и навлизане в сенчест участък, при което той не е предприел незабавно намаление на скоростта или спиране, докато зрението му се адаптира със средата. Въпреки възникналата опасност вследствие заслепението, той е продължил да се движи със скорост 30-35км/ч., като е разчитал, че познава пътя. Разпитан в с.з. от 21.07.2011г., вещото лице е допълнил, че случаят е специфичен с това, че допълнителни фактори на заслепението и редуването на осветени и затъмнени участъци, са мокрият асфалт и отблясъците, които той дава, както и това, че липсата на реакция след заслепението е резултат и от субективната увереност на С., че познава пътя и не е очаквал да има нещо в мястото на удара.

По делото е изслушана и оценъчна експертиза, за стойността на коня и двуколката. Относно стойността на коня са изслушани и свидетелските показания на св.Б. Твърдението в исковата молба, че конят бил петгодишен, следва да се разбира в смисъл, че е бил на тази възраст към момента на застрахователното събитие, не съвпада с показанията на свидетеля Б., че конят бил купен преди пет-шест години, т.е. към 2005г., тогава бил на 6 месеца и струвал 1200лв. Тъй като животното няма ветеринарен паспорт, възрастта му не може да се определи безспорно. Стойността му от 1200лв., посочена от вещото лице, като средна пазарна стойност на впрегатен кон, смесена порода, в добро състояние, на около 5г., към 09.11.09г., съдът приема за обективна и компетентно определена. Тя е и в съответствие с определената от застрахователя стойност от 1100лв. /л.207/, затова този факт е установен. Стойността на двуколката също е определена коректно от вещото лице. Вижда се от снимковия материал, че двуколката е самоделна /л.19, сн.22 от дознанието/, затова преценката на вещото лице за стойността на отделните й компоненти- две износени гуми с две джанти /втора употреба/ от 40лв., метална част от около 100кг /0.30лв. за кг./ -30лв., кожена амуниция-50лв., труд за изработка и сглобяване-80лв., или общо 200лв., е обективна и съответства на пазара в района.

По отношение на неимуществените вреди на К. К. от загубата на сина му Р. К., са излушани показанията на свидетелите Б. и И.Съвпадащите им показания установяват, че ищецът преживявал изключително тежко смъртта на 24-годишния си единствен син. Той го отгледал сам след шестгодишната му възраст, за което свидетелства и решение №146/08.11.91г. по Г.дело №228/91г. на РС-Ч.. Ищецът бил много привързан към сина, двамата работели заедно, като извозвали дървен материал. След инцидента, К. К., който дотогава нямал здравословни проблеми, започнал да приема медикаменти, свързани с регулиране на високо артериално налягане, станал затворен, депресивен, самотен, втората му съпруга, го напуснала. Всичи тези обстоятелства показват силен стрес от тежко травматично събитие, загуба на близък човек, единствен син на 24 години, с който ищецът имал силна връзка на привързаност. Затова са установени негативните изживявания на мъка от загубата и причинната им връзка с произшествието.

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Главният иск за неимуществените вреди по чл.226, ал.1 КЗ е предя-вен от надлежна страна, наследодател /баща/ на лице с право на обезщетение. Последното е увреден от действие или бездействие на застрахован, прието за застрахователно събитие, който увреден има пряк иск за обезщетение срещу застрахования, затова може да претендира обезщетението пряко от застрахователя.

Разгледан по същество, е частично основателен. Основният спорен по делото въпрос е налице ли е съпричиняване от пострадалия Р. К. на настъпилия противоправен резултат- пътно-транспортното произшествие. При установяване на съпричиняването, се поставя въпросът за съотношението, в което пострадалият е допринесъл за настъпването на произшествието, респ. с колко да се намали размера на обезщетението, което следва да се изплати, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.

Поначало съпричиняване на вредоносния резултат е налице, кога-то има причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, като се изследват особеностите на всеки отделен случай. Така, макар за отговорността на държавата ТР №3/22.04.04г. на ВКС по тълк. Г.дело №3/04г. на ОСГК и ТР №2/22.04.05г. т.Г.д.№3/04г. на ОСГК.

Необходимо е поведението на пострадалия да е в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждането,като пострадалият е осъществил нарушение на дадено правило за движение, което да е в причинна връзка с настъпилите последици. Нарушението на водача на МПС не изключва нарушението на пострадалия, с изключение на случаите, в които последният не по собствена воля се намира на пътното платно- малко дете, превозвано в количка, възрастен болен, пренасян, превозван или превеждан през пътя от друго лице. В тези случаи, ако пострада, не може да се приеме, че пострадалият е съпричинил резултата. В този смисъл множество решения, които представляват установена съдебна практика- решение №1365/28.10.72г. по н.д.№1126/72г. ІІІн.о. на ВС, решение №1004/25.09.71г. по н.д.№871/71г., ІІІн.о. на ВС, решение №703/12.06.71г. по н.д.№558/1971г., ІІІн.о. на ВС, решение №47/28.01.80г. по н.д.№1337/79г. ІІІн.о. на ВС, както и от по-ново време определение №138/16.03.2010г. по т.д.№93/2010г. на ІІт.о. на ТК на ВКС, решение №1350/14.01.09г. по Г.дело №5914/07г. на ІІг.о. ГК на ВКС и др.

В конкретния случай, безспорно водачът на товарния автомобил С., застрахован при ответника, е нарушил чл.2. ал.1 и ал.2 и чл.77 ЗДП, движел се е с несъобразена за пътните условия скорост, без да отчита особеностите на пътя, релефа на местността, мокрото платно, редуващите се светли и тъмни участъци от него, както и редуващите се прави участъци и завои, при настъпилото заслепение не е намалил скоростта и не е спрял, за да се адаптира зрението му с околната среда и да е в състояние да възприеме опасността от движещата се в неговото платно двуколка. Към момента на произшествието същият е бил без свидетелство за правоуправление, по смисъла на чл.274, ал.2 КЗ, която последица е равнозначна на притежаването на свидетелство с изтекъл срок на валидност. Това е така, тъй като свидетелството за правоуправление удостоверява правоспособност с определен срок. При изтичане на срока липсва както правоспособност, така и валидно свидетелство. Смисълът на чл.274, ал.2 КЗ трябва да се търси в целта на закона, а тя е застрахователят да плати за вредите, причинени от застрахован правоспособен водач, който управлява МПС с валидно свидетелство за правоуправление. Лицето, което управлява без валидно свидетелство за правоуправление, носи само риска от увреждане на пострадали при управление на МПС, затова чл.274, ал.2 КЗ приравнява положението му на застрахования, нарушил чл.274, ал.1, т.1 и т.2 КЗ. Затова по реда на регреса то трябва да възстанови на застрахователя платеното обезщетение. Или даже да се изключат другите нарушения на ЗДП, водачът на товарния автомобил не би трябвало да бъде на пътя в момента на произшествието.

Същото се отнася и за пострадалия водач на двуколката Р.К.. Той е нарушил правилата на чл.71, ал.1, чл.138, ал.1,чл.139, ал.1, т.1 и т.3, чл.140, ал.1, чл.167, ал.1, т.4 ЗДвП, чл.4 ППЗДП, тъй като е управлявал самоделно пътно превозно средство с животинска тяга на път от републиканска пътна мрежа, без то да е регистрирано в общината по местоживеенето му и без същото да е обозначено с регистрационна табела и светлоотразители, без никакви данни, дали е технически изправно /напротив има данни, че гумите й са били износени, втора употреба/. Нарушенията не са маловажни, защото при съблюдаването на тези правила пострадалият водач на двуколката Р. К. не би бил на пътя с двуколка, която не отговаря на изискванията. Затова неспазването им е в причинна връзка с настъпването на произшествието. Тази причинна връзка обаче, не е пряко и непосредствено свързана с произшествието, а относително опосредствана. Дори да бе спазил всички тези нормативни изисквания, пострадалият не би могъл да избегне произшествието, тъй като е управлявал двуколката според изискванията на чл.106 ЗДП и чл.144, ал.1, т.1 ППЗДП, т.е. непрекъснато е контролирал двуколката, и я е управлявал в най-дясната част на пътното платно. Или иначе казано, ако водачът на товарния автомобил би спазил всички правила, би спрял извън опасната зона за сблъсък с двуколката. От друга страна, не може напълно да се изключи приносът на пострадалия за произшествието, със самото му присъствие в мястото на нарушението. Предвид на тези нарушения и на двамата водачи, съдът приема, че водачът на товарния автомобил и пострадалият не са допринесли в равна степен настъпването на пътно-транспортното произшествие, а в съотношение 20/80, като приносът на водача на двуколката е 20%, а на водача на товарния автомобил 80%.

Затова при определянето на размера на обезщетението, което застрахователят следва да заплати следва да се отчете следното : починалият е в млада възраст, в началото на жизнения си път, няма данни да е създал свое семейство и деца; емоционалната връзка с баща му, ищец по делото, е била силна и последният преживява истински срив от загубата на единственото дете, което е отгледал сам, което се потвърждава от показанията на св. Б. и И. Затова обезщетение от 100 000лв. не е в несъответствие с началата на справедливостта по чл.52 ЗЗД и диспозитивното начало. Предвид на определеното съотношение на съпричиняване и след приспадане на платените от застрахователя 35000лв., следва последният за заплати на ищеца 45000лв., в която част искът е основателен и доказан и следва да се уважи. В останалата част искът е неоснователен и следва да се отхвърли. По отношение на акцесорния иск, на основание чл.86 ЗЗД следва да се присъдят законните лихви от датата на увреждането, предвид на чл.84, ал.3 ЗЗД, до окончателното им изплащане, а в останалата част искът да се отхвърли.

Относно исковете за имуществените вреди.

Установи се по делото, че стойността на убития кон е 1200 лв., от които след намаление на иска се претендират 317лв. Съобразно приетото съотношение на съпричиняване, дължимото обезщетение е 960лв., а определеното от застрахователя и платено обезщетение е 770лв. Или остават за плащане 190лв., в която част искът е основателен, а в останалата до 317лв. част следва да се отхвърли. По отношение на двуколката, приетата за доказана стойност от 200лв., намалена с приетото съотношение на съпричиняване на 160лв. и приспадане на платените от застрахователя 63лв., или остават за плащане 97лв., в която част искът е основателен, а в останалата част до 200лв., следва да се отхвърли. Върху уважените части следва да се начислят законните лихви от 09.11.09г., а в останалата част исковете да се отхвърлят.

По отношение на регресния иск на застрахователя срещу застрахования.

Искът е основателен, по съображенията, изложени по-горе, за приложи-мост на чл.274, ал.2 КЗ в случая. Затова следва искът да се уважи като частичен, както е предявен. Налице са всички предпоставки за регресната отговорност, посочени в доклада по делото-наличие на застрахователно правоотношение, непозволено увреждане,причинено от ответника, плащане от застрахователя на увредения и управление на МПС без свидетелство за това от ответника, регресна покана. Ищецът по регресния иск е уточнил и претенцията по пера, а именно частичен иск от 1250лв. от 67500лв., от които 1093лв. претърпени неимуществени вреди, 70лв. стойност на убития кон, 87лв. за унищожената двуколка. Изискуемостта е от изтичане на срока по регресната покана на л.203 от 11.02.2011г., за която няма данни кога е връчена на ответника С.. Няма спор, че същият е отговорил с отказ на 23.02.2011г., но по липса на данни за връчване на поканата, този иск следва да се отхвърли изцяло, както е предявен, от 09.11.2009г. до окончателното изплащане.

По отношение на разноските. Предвид на частичното уважаване на исковете за неимуществени и имуществени вреди, следва ответникът ЗАД"А. да заплати на ищеца К. К. разноски по компенсация от 3194.47лв. Поради уважаването на частичния обратен иск, ответникът по него следва да заплати на ЗАД "А. разноски по делото от 1810лв., от които 1760лв. юриск. възнаграждение и 50лв. държавна такса.

Предвид на изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЗАД"А. - С., със седалище и адрес на управление Г. С., ул. "С.К.№*, ЕИК****, представлявано от Р. Г., да заплати на К. Р. К., от Г. Ч., ЕГН*, съдебен адрес Г. П., ул. "*****"**, А. Р. Р., следните суми : 1. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му Р. К. К., ЕГН *, в резултат на причинено от Е. С. С., ЕГН *, от Г.Ч., пътно -транспортно произшествие на 09.11.09г., по сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" №*****/12.12.08г., в размер на 45000лв.; 2. обезщетение за имуществени вреди същото деяние, 190лв., стойността на убит кон, и 3. обезщетение за имуществени вреди 97лв., стойността на унищожена двуколка, ведно със законните лихви върху тези суми, считано от 09.11.09г. до окончателното им изплащане, както и разноски по компенсация от 3194.47лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 45000лв. до 65000лв. за неимуществените вреди, над 190лв. до 317лв. за коня, и над 97лв. до 200лв., за двуколката, както и законните лихви върху тези суми от 09.11.09г. до окончателното им плащане, като неоснователни.

ОСЪЖДА Е. С. С., ЕГН *, от Г. Ч., ул.”. Л.№3, да заплати на ЗАД"А. -С., представлявано от Р. А., частичен обратен иск за платени застрахователни обезщетения от 1250лв. от 67500лв., от които: 1093лв. за неимуществени вреди, претърпени от К. Р. К. от смъртта на сина му Р. К. К., 70лв. имуществени вреди за убит кон, 87лв. за унищожена двуколка, както и разноските по делото от 1810лв., от които 50лв. държавна такса и 1760лв. юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска за законните лихви върху тези суми, считано от 09.11.09г. до окончателното им плащане, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на страните пред Апелативен съд-П.в.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: