МОТИВИ към Присъда № 179/14.11.2019г. по НОХД 5099/2019г. по описа на
РС-Бургас
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП, с който срещу
В.И.Д. с ЕГН: ********** е
повдигнато обвинение за това, че на 31.10.2019г., около 13:20 часа, в гр.
Бургас, на паркинга пред сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.
Бургас, в едногодишен срок от наказанието му по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление с Наказателно постановление № 18-0769-004685/06.12.2018г., издадено
на 06.12.2018г. от Началник сектор „ПП“ към ОД МВР гр. Бургас, връчено лично на
15.01.2019г., влязло в законна сила на 24.01.2019г., управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „***“ с peг. № *** без свидетелство за
управление на моторно превозно средство - престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
Пред съда, производството по делото
протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл.371, т.1 НПК
подсъдимият Д. и неговият упълномощен защитник – адв. С.И. – БАК, дадоха
съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели, а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи от
досъдебното производство. Одобреното от съда по реда на чл. 372, ал.3 НПК
съгласие обхваща свидетелите – Л.Л.и Д. Г.
В хода на съдебното следствие подс. Д.
депозира кратки обяснения пред настоящия състав, в които заяви, че действително
е бил санкциониран с НП за управление на МПС без съответното СУМПС, както и че
действително на процесната дата и час се е качил в лекия си автомобил и е
стартирал двигателя. Посочва обаче, че не е предвижвал автомобила от мястото
му, както и че всичките му действия са били продиктувани от това, че
автомобилът е бил паркиран неправилно и по телефона му е било съобщено, че ако
не го премести ще го репатрират.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита,
че обстоятелството, че автомобилът
реално не е бил придвижен в пространството е ирелевантно, щом подсъдимият е
стартирал двигателя му. Счита, че спрямо Д. следва да се наложи наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение да се отложи с
изпитателен срок от три години и наказани „Глоба“. Под евентуалност застъпва,
че ако съдът приеме, че е настъпила реабилитация за осъжданията на Д., то приложение
следва да намери разпоредбата на чл.78а НК, като подсъдимият бъде освободен от
наказателна отговорност и му се наложи административно наказание „Глоба”. Отчитайки
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, прокурорът счита, че
размерът на глобата следва да се определи на 2000 лева.
Упълномощеният защитник на подсъдимия –
адв. С.И. – БАК застъпва, че в случая не е доказано безспорно, че подзащитният
му е извършил вмененото престъпление. В тази връзка акцентира върху
обстоятелството, че е налице противоречива практика относно това дали
запалването на двигателя на автомобила е достатъчно, за да се приеме, че налице
„управление“ или не. В тази връзка пледира за признаване на подзащитния му за
невиновен и оправдаването му по повдигнатото обвинение. Под евентуалност
застъпва, че в случай че съдът приеме, че все пак деянието е доказано, то Д.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност, предвид настъпилата
реабилитация за всичките му осъждания. Счита, че в такъв случай на подсъдимия
следва да се налижи административно наказание Глоба в размер на 1000 лева, като
акцентира върху обстоятелството, че Д. е безработен и се грижи за малко дете.
Подсъдимият Д. заявява, че се придържа към казаното от
неговия защитник, като в предоставената от съда възможност за последна дума заявява,
че желае да бъде признат за невиновен.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
В.И.Д. с ЕГН: ********** е
роден на ***г***. Той е българин, български гражданин, със средно образование,
женен.
Д. е бил осъждан както следва:
1. С Присъда № 250/1983г. по НОХД № 21/1983г. по описа на РС-Бургас
му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години. Видно
от отбелязването в Справката за съдимост - през 1989г. е настъпила реабилитация
по право /чл. 86, ал.1, т. 2 НК/ за това осъждане.
2. Със Споразумение по НОХД № 323/2002г. на РС-Бургас, в сила
от 27.05.2002г. на Д. е било наложено наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.
На 21.06.2002г. е бил издаден ИЛ за това наказание и е бил изпратен за
принудително събиране от ТД на НАП-Бургас.
3. С Присъда № 594/2002г. по НОХД № 377/2002г. на РС-Бургас, в сила
от 28.07.2002г. на Д. е било наложено наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.
На 30.07.2002г. е бил издаден ИЛ за това наказание и е бил изпратен за
принудително събиране от ТД на НАП-Бургас.
4. Със Споразумение по НОХД № 3471/2004г. на РС-Бургас, в сила
от 27.12.2004г. на Д. е било наложено наказание „Глоба“ в размер на 600 лева.
На 08.03.2005г. е бил издаден ИЛ за това наказание и е бил изпратен за
принудително събиране от ТД на НАП-Бургас.
5. Със Споразумение по НОХД № 3434/2006г. на РС-Бургас, в сила
от 09.02.2007г. на Д. е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 8 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.1 НК е било отложено с
изпитателен срок от 3 години – т.е. до 09.02.2010г.
На 19.08.2016г. е било изготвено
Разпореждане с Изх. № С160002-035-0242935 на ТД на НАП-Бургас за частично
прекратяване на производството по принудително изпълнение по отношение на
глобите, наложени по Д. по НОХД № 323/2002г. на РС-Бургас, НОХД № 377/2002г. на
РС-Бургас и НОХД № 3471/2004г. на РС-Бургас, поради изтекла давност за събиране
на вземанията. Разпореждането било получено в РС-Бургас на 19.10.2016г.
Подсъдимият В.И.Д. никога не е
притежавал валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство и не
е правоспособен водач на МПС.
С Наказателно постановление №
18-0769-004685/06.12.2018г., издадено на 06.12.2018г. от Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД МВР гр. Бургас, връчено лично на 15.01.2019г., влязло в законна
сила на 24.01.2019г., за управление на моторно превозно средство без да е
правоспособен водач, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, на подс. В.И.Д. е
било наложено административно наказание „Глоба“.
За времето от 07,00ч. до 19,00ч. на
31.10.2019г., св. Димитър Георгиев, заедно с колегата си Момчил Станчев - служители
при сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР гр. Бургас са били на работа дневна смяна
и изпълнявали служебни задачи на територията на гр. Бургас.
На 31.10.2019г., за времето от
07,00ч. до 19,00ч., св. Ламбов - мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР гр. Бургас изпълнявал служебните си задължения като постови на входа
на сградата на Сектор „ПП“-Бургас.
Около 13,00ч., св. Георгиев, заедно
със своя колега отишли до сградата на сектор „Пътна полиция“ в гр. Бургас.
Около 13,20ч., св. Георгиев забелязал, че пред входа на сградата имало
неправилно паркирал лек автомобил „***“ с peг. № ***. Това направило
впечатление на полицейския служител и той повикал своя колега - Ламбов, който
започнал да проверява собствеността на автомобила. В същото време, полицейските
служители забелязали, че водачът на автомобила – подс. Д. отключил и седнал на
предната лява седалка. Включил двигателя и включил късите светлини и започнал
маневра за движение назад, като по този начин реално и привел автомобила в
движение. Св. Георгиев веднага се приближил и спрял автомобила. Представил се с
името и длъжността си. Поискал от Д. да представи документите на автомобила и
личните си документи. Подсъдимият заявил, че е забравил в дома си
свидетелството за управление на МПС.
При извършената проверка било
установено, че подс. Д. не притежавал валидно свидетелство за управление на
моторно превозно средство. Освен това, с Наказателно постановление №
18-0769-004685/06.12.2018г., издадено на 06.12.2018г. от Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД МВР гр. Бургас, връчено лично на 15.01.2019г., влязло в законна
сила на 24.01.2019г., за управление на моторно превозно средство без да е
правоспособен водач, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, на подс. Д. е било
наложено административно наказание глоба.
За установеното
нарушение, на подс. В.И.Д. е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия АА бл.№ 332368 от 31.10.2019г., за управление
на моторно превозно средство без да притежава съответното свидетелство за
управление на МПС. АУАН бил подписан лично от подс. В.Д., без възражения.
По случая било
образувано бързо производство № 434 ЗМ-737/2019г. по описа на Второ РУ - гр.
Бургас, пор. № 2646/2019г. по описа на РП-Бургас, в хода на което подсъдимият
бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено от него престъпление по чл.
343в, ал.2 НК.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните в хода на производство доказателства и доказателствени
средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, а именно:
От гласните доказателствени средства: от обясненията на подсъдимия В.Д. (л.24 гръб – 25 от съдебното
производство), както и от приобщените по реда на чл. 373, ал.1 вр. с чл. 283 НПК показания на свидетелите Д.Г.(л.
6-7 от ДП), включително и при проведената с негово участие очна – ставка (л.
49-51 от ДП) и Л.Л.(л. 18-19 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 17 от съдебното производство);
справка от ТД на НАП-Бургас (л. 6 – 7 от съдебното производство); служебна справка,
относно издадени ИЛ, ведно с документи (л.18-22 от съдебното производство);
Разпореждане от ТД на НАП за частично прекратяване на изпълнително производство
(л. 23 от съдебното производство); копие на АУАН с бл. № 332368 (л. 9 от ДП);
Справка за нарушител/водач (л.10-12 от ДП); Заповед за задържане и документи
към нея (л.13-16 от ДП); копие на Наказателно постановление №
18-0769-004685/06.12.2018г. (л.24 от ДП); Справка относно собственост на МПС
(л. 26-27 от ДП); Договор за покупко-продажба на МПС (л.39 от ДП).
Съдът кредитира изцяло показанията на двамата
свидетели, приобщени по реда на чл. 373, ал.1, вр. с чл. 283 НПК. Същите са
логични, последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал,
поради което и съдът им се доверява изцяло.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, в които той
посочва, че действително е бил санкциониран с влязло в сила НП, за това, че
управлява МПС без да притежава СУМПС, както и че на процесната дата и място се
е качил в собствения си лек автомобил и е стартирал двигателя му, след което му
е била извършена полицейска проверка. В тези им части обясненията на подсъдимия
кореспондират изцяло с останалия доказателствен материал, поради което и съдът
няма причина да не ги кредитира. Единствените части, в които съдът намира
противоречие между обясненията на подсъдимия и свидетелските показания се
корени около това дали след стартиране на двигателя подсъдимият е потеглил за
кратко на заден ход или не. Свидетелят Георгиев заявява, че действително такова
движение, макар и на много кратко разстояние, е имало, докато подсъдимия
застъпва, че въобще не е мърдал автомобила. Както ще стане ясно по-надолу това
обстоятелство е без практическо значение и не се отразява на съставомерността
на извършеното, но с оглед прецизност съдът отбелязва, че дава вяра на
изложеното от полицейския служител, доколкото не намира причини да се осъмни в
думите му. Не така стои въпросът по отношение на обясненията на подсъдимия.
Безспорно е в теорията и практиката, че същите имат двойствена природа – на
доказателствено средство и на основно средство за осъществяване на защитата.
Именно поради това и с оглед противоречието им с показанията на св. Георгиев,
съдът счита, че в тези им части показанията на Д. са опит за изграждане на
защитна позиция, поради което и не ги кредитира.
Съдът кредитира всички писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения за това ред, кореспондират с
останалия доказателствен материал и по никакъв начин не са оспорени от
страните.
Като цяло фактическата обстановка, в нейната цялост и
релевантност не се оспорва нито от подсъдимия, нито от защитника му, поради
което и съдът намира за ненужно да излага повече мотиви, относно
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия
състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343в, ал.2 НК, за което е предаден на съд.
На първо място от обективна
страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на
МПС. Съдът счита, че дори само действията на подсъдимия по влизане в
автомобила, стартиране на двигателя му и пускане на късите светлини, представляват „управление”
на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните
указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС №
1/1983г., според които понятието "управление", включва всички
действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо
дали превозното средство се намира в покой или в движение. В тази връзка
напълно ирелевантно е дали Д. действително е преместил автомобила назад с
няколко метра или не. И при двата случая – щом той се е намирал на шофьорското
място в автомобила и е стартирал двигателя му – то той е „управлявал“ МПС по
смисъла на закона, поради което и изпълнителното деяние е довършено.
На следващо място от обективна
страна, няма спор, че лек автомобил „***“ с peг. № ***, който подсъдимият е управлявал е „моторно превозно средство”
по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабден с двигател
за придвижване и не е релсово превозно средство.
Няма спор и че към дата 31.10.2019г.
подсъдимият е бил неправоспособен водач, тъй като никога не е придобивал право
да управлява МПС от съответната категория и никога не му е било издавано СУМПС.
На последно
място, за да бъде престъпно поведението на подсъдимия, законът изисква
управлението на МПС да се осъществява в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление. В конкретния случай и този признак от обективна
страна е налице, доколкото видно от приложеното по делото Наказателно постановление № 18-0769-004685/06.12.2018г., издадено на
06.12.2018г. от Началник сектор „ПП“ към ОД МВР гр. Бургас, връчено лично на
15.01.2019г., влязло в законна сила на 24.01.2019г., подсъдимият е бил санкциониран за нарушение
по чл.150 от ЗДвП – т.е. за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление (извършено на 19.08.2018г.), като към 31.10.2019г. все още не е
бил изтекъл едногодишния срок от влизане в сила на това наказание.
От
субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по
смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото подсъдимият Д. е съзнавал
общественопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на
умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че не бива да управлява МПС, тъй като
е неправоспособен, както и че с Наказателно постановление № №
18-0769-004685/06.12.2018г. на Сектор „ПП” – ОДМВР-Бургас, влязло в сила на 24.01.2019г.
е наказан за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство
за управление (НП му е връчено лично на 15.01.2019г.) и не е изминал
едногодишен срок от наказването му, както и че с действията си привежда в
движение лекия автомобил, като от волева страна подсъдимият е искал да
управлява МПС-то и то именно в едногодишния срок от наказването му за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление.
В
конкретния случай за съставомерността е без значение дали Д. се е качил в
автомобила, за да го премести на кратко разстояние (доколкото законът не прави
разлика в тази насока) и дали това е било сторено след разпореждане на
полицейските служители, което между другото се оборва от показанията на св.
Георгиев, но е било лансирано в хода на ДП от защитата. Единствената хипотеза
за отпадане на отговорността на жалбоподателя би била ако хипотетичното
полицейско разпореждане не е налагало очевидно за дееца престъпление (чл.16 НК). В конкретния случай обаче – Д. е бил наясно, че ако управлява МПС без да
има СУМПС и то в едногодишния срок от наказването му административен ред за
такова деяние - очевидно ще извърши
престъпление по чл. 343в, ал.2 НК (всеки е длъжен да познава закона), поради
което и дори хипотетично да се допусне, че управлението е в следствие на
разпореждане на полицейски служител – то това не пак не би довело до отпадане
на отговорността му.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за
срок от една до три години и „Глоба” от петстотин до хиляда и двеста лева.
В конкретния случай, съдът съобрази, че за
въпросното деяние са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК,
доколкото към инкриминираната дата подсъдимият е бил реабилитиран по право по
реда на чл. 88а НК. Това е така доколкото за първото му осъждане по НОХД №
21/1983г. на РС-Бургас Д. е бил реабилитиран по реда на чл. 86 НК, поради което
и за следващите му осъждания този ред е неприложим. Приложим е обаче редът по
чл. 88а НК, като съгласно разпоредбата на чл. 88а, ал. 4 НК – когато деецът е
извършил няколко престъпления, за които не е реабилитиран – осъждането и
последиците се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове
за всички осъждания.
По НОХД № 3434/2006г. на РС-Бургас,
съобразно с правилото на чл. 88а, ал.1 и ал. 3, вр. с чл. 82, ал.1, т.4 НК – сроковете за реабилитация са изтекли на
09.02.2015г.
По отношение на НОХД № 323/2002г. на
РС-Бургас, НОХД № 377/2002г. на РС-Бургас и НОХД № 3471/2004г. на РС-Бургас – и
по трите на Д. са били наложени наказания „Глоба“, чието принудително изпълнени
е било възложено на ТД на НАП. Видно от цитираното вече Разпореждане обаче –
най-късно на 19.08.2016г. изпълнението на наказанията и по трите присъди е било
погасено по давност. В този случай следва да намери приложение правилото,
разписано в Тълкувателно решение №
2/2018г. на ОСНК на ВКС, съгласно което - реабилитацията на осъден,
неизтърпял наложеното му наказание, чиято изпълнимост е погасена по давност, е
възможно да настъпи след последователно изтичане на давностния срок за
изпълнение на наказанието и на срока за реабилитация. В конкретния случай
давностният срок е изтекъл на 19.08.2016г. и от тогава е почнал да тече срокът
за реабилитация по чл. 88а, ал.1, вр. с чл.82, ал.1, т. 5 НК, който е
двегодишен и който е изтекъл на 19.08.2018г.
Това означава, че съобразно правилото на чл. 88а, ал. 4 НК – пълната
реабилитация по право по отношение на Д. за всичките му осъждания е настъпила
най-късно на 19.08.2018г., поради
което и към датата на деянието – 31.10.2019г. осъждането и последиците му са
били заличени и той е бил неосъждан.
Доколкото практиката на съдилищата е
константна, че винаги, когато са налице, предпоставките за освобождаване от
наказателна отговорност, съдът е длъжен да приложи този ред, то и настоящата
инстанция намира, че в случая по силата на чл. 305, ал. 5 НПК, вр. с чл. 78а НК
- подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се
наложи административно наказание. Това е така, доколкото в случая са налице и
останалите законово предвидените предпоставки за приложение именно на чл. 78а
от НК:
1. за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното престъпление не са
причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата подсъдимият не е
неосъждан (както стана дума същият е бил реабилитиран, който факт заличава
последиците от осъждането и кара съда да го третира именно, като неосъждан) и
не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел
IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо
орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; подсъдимият не
е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества, нито са
налице множество престъпления.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е
предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на
наказанието съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността
обстоятелства. В полза на подсъдимия следва да се отчете фактът, че до
настоящия момент нямам каквито и да е данни за извършени криминални прояви,
извън деянията, за които вече е бил реабилитиран (същевременно настоящият
състав счита, че не следва да отчита като смекчаващо обстоятелство чистото
съдебно минало на подсъдимия, доколкото същото е отчетено веднъж като
предпоставка за приложението на чл. 78а НК). На следващо място управлението на
МПС е било на изключително кратко разстояние, а в хода на производството подс. Д.
е оказал съдействие на компетентните органи. Следва да се отбележи и че при
прилагане на разпоредбите на чл. 78а НК съдът следва да съобрази и имотното
състояние на подсъдимия, който в конкретния случай е безработен и който факт
следва също да се отчете. Съдът не отчита в полза на Д. твърдението, че е баща
на малолетно дете, за което полага грижи, доколкото доказателства в тази насока
не са ангажирани.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът не констатира. Всичко това кара съдът да
приеме, че подсъдимият е лице със сравнително ниска степен на
общественаопасност. Поради тези съображение, отчитайки и имотното състояние на
подсъдимия, съдът счита, че спрямо него следва да се определи наказание при наличие
на смекчаващи отговорността обстоятелства в минималния предвиден в закона
размер, а именно – „Глоба” в размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така
индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите,
заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на подсъдимия
към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително върху Д. и възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото.
По
разноските:
По няма сторени разноски. На основание чл. 190, ал.2 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати само сумата от 5,00 лева по сметка на
РС-Бургас, представляваща държавна такса за служебно издаване на един брой
изпълнителен лист.
По
доказателствата:
По делото няма приложени доказателства, които да
изискват произнасяне от съда в тази насока.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са
изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.