МОТИВИ към решение № 52/21.07.2020г. по АНХ № 127/2020г. по описа на Районен съд -
Раднево
Производството
по делото е образувано по повод постъпило постановление на Районна прокуратура
–гр.Стара Загора, Териториално отделение гр.Раднево с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия В.К.С., роден на ***г***, бълг.гражданин,
неженен, с основно образование, работи като тракторист в ЗК „Златен клас“ с.
Пет могили, общ. Нова Загора, неосъждан,
ЕГН: **********, с налагане на
административно наказание за престъпление по чл.343, ал.1, б. „б", вр. чл.342, ал.1, вр. чл.129, ал.2 от НК.
Представител на Районна
прокуратура – гр.Стара Загора, Териториално отделение гр.Раднево, редовно призовани се явява лично.
Поддържат постановлението като предлагат
наложеното наказание в условията на чл.78 а от НК да бъде в минимален размер и
на основание чл.343г обвиняемия С. да бъде лишен от право да управлява МПС за
срок от шест месеца.
Защитника на обвиняемия С. адв.Б.В.
счита, че са налице основанията и предпоставките на чл.78 а от НК, като пледира
обвиняемия да бъде признат за виновен и му бъде наложено минимално наказание, като наказание по чл.78
а ал. 4 от НК не му бъде налагано или ако се наложи такова да бъде в минимален
размер.
След поотделно и съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Обвиняемият В.К.С. е привлечен под наказателна отговорност, за това, че
на 19.04.2019г. на главен път
ІІ-57, км
31+500 между гр. Раднево, обл. Старозагорска и с. Пет могили, обл. Сливенска,
при управление на моторно превозно средство- колесен трактор „Беларус 952“, с
рег. № СН 6380 ЕЕ нарушил правилата за движение по пътищата, както следва: -
Чл.5 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, (1)т.1 „Всеки участник в движението по пътищата, с поведението си
не трябва да създава опасност и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“, като
водачът С. не се е съобразил с тези общи изисквания, - Чл.25 ал.1 и 2 от ЗДвП „(1) „Водач на ППС, който ще предприеме каквато
и да е маневра, като например,…да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност да премине в друга пътна лента,…да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението,…които се движат зад него, минават покрай него и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение; ал.2- При извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат
по нея…“, като при предприемане маневра „завой наляво“, не се убедил, че не
създава опасност за участниците в движението, които се движат зад него и не
пропуснал лек автомобил „Тойота Селика“ с рег. № СТ 6201 ВС и по
непредпазливост причинил на Тодор Костов Танев от гр. Стара Загора, средна
телесна повреда- разстройство на здравето, временно опасно за живота,
изразяващо се в мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание- престъпление по
чл. 343, ал.1 б.“б“, вр. с чл. 342, ал.1 и във вр. с чл. 129, ал.2 от НК.
Видно
от материалите по делото установява се следната фактическа обстановка:
На 19.04.2019г., към 09ч и 30м. С. се качил на
трактор, марка «Беларус», модел «952» с
регистрационен номер СН 6380 ЕЕ, собственост на кооперацията ЗК „Златен клас“-
с. Пет могили, обл. Сливенска и потеглил от с. Пет могили, по гл. път
И-57 в посока запад, към една от нивите на кооперацията. По същото време Танев и Стоянов се прибирали от
работа след нощна смяна, с автомобила собственост на последния - «Тойота
Селика» с рег. № СТ 6201 ВС, управляван от него самия. Достигайки км. 31+500 по
гл. път П-57, С. намалил и предприел маневра завой „наляво" към крайпътна
отбивка на черен път, без преди това да се увери, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него. В същото време,
движещият се зад него Стоянов, вече бил предприел маневра „изпреварване" и
при движение със скорост 86,20км/ч, съответстваща на включена "шеста"
предавка на скоростната кутия, се ударил с десните състави на лекия си
автомобил в предна лява гума на
навлезлия вече с предната си част в съседната пътна лента трактор. От удара,
лекият автомобил се отклонил вляво на посоката си на движение, качил се върху
намиращата се от ляво на пътното платно по посоката на движение на
автомобилите, еластична ограда-мантинела, обърнал се по таван и плъзгайки се
преустановил движението си на 80
метра от мястото на удара, върху пътното платно, опрян с
лявата си страна в дясната мантинела, с предница насочена на изток.
Вследствие настъпилото пътно- транспортно произшествие,
возещият се на предна дясна седалка Тодор
Костов Танев, получил травма на главата. Бил изведен от автомобила от св. Стоянов
и спрелият да окаже помощ св. Петко Д. Бочев, който го транспортирал до ФСМП,
гр. Раднево
Водачите Стоянов и С. били изпробвани с техническо средство
«Дрегер Алкотест» 7510, който отчел 0 /нула/ промила наличие на алкохол в
издишания въздух и за двамата.
Вследствие на причинената от пътно-транспортното произшествие
травма на главата на постр. Танев получил мозъчно
сътресение с пълна загуба на съзнание, за период не по-малък от пет минути,
което е осъществило медико-биологичния признак „разстройство на здравето,
временно опасно за живота“, който пък определя и правния признак- средна
телесна повреда по см. на чл.129 ал.2 от НК.
Анализът на доказателствата, от гледна точка на
автотехническата експертиза показва: скоростта на колесния тракор „Беларус
952“, с рег. № СН 6380 ЕЕ, управляван от обвиняемия С., предвид предприетата
маневра завой наляво е била от порядъка на 12,5км/ч. Скоростта на лекия
автомобил, управляван от пострадалия, в момента на удара била 86 км/ч. Съответно опасната
зона на трактора била 5,93м, а на лекия автомобил- 74,48. При предприемане на
маневрата завой наляво, тракторът попаднал в опасната зона спиране на лекия
автомобил, поради което пострадалия Танев не е имал възможност да реагира за предотвратяването
на удара. Проведен експеримент при огледа на местопроизшествието показал, че
позиционирането на лявото външно огледало за обратно гледане на трактора не е
било такова, че да има видимост назад към тази лента от пътя, която е била за
изпреварване. При възникването на опасността, на 14,83м отстоял лекият
автомобил от мястото на удара, а видимостта назад към левите съставки на
трактора от мястото на водача му била 0,71м встрани от тях, като огледалото е
следвало така да бъде настроено, че да се вижда метър и повече встрани от
левите съставки на трактора. Това, макар и под условие, може да се разглежда
като техническата причина от страна на трактора за произшествието. Субективно,
обвиняемия С. не си е осигурил оптимална видимост назад. Разбира се, водачът на тракторът би могъл и
да погледне настрани-назад и без да ползва огледалото, нещо, което мнозина
водачи на МПС правят за по-голяма сигурност при маневрата. Мястото на удара се
намира в южната лента на пътното платно /тази за изпреварване/.
Така, от обективна и субективна страна, обвиняемият С.
осъществил състава на чл. 343 ал.1, б.“б“, вр. с чл. 342 ал.1 и вр. с чл. 129
ал.2 от НК. От обективна страна, при управление на колесния тракор „Беларус 952“, с рег. № СН 6380 ЕЕ и опит да направи маневра завой
наляво за излизане от пътното платно, навлязъл в лентата за насрещно
движение/за изпреварване/, с което препятствал маневрата изпреварване,
предприета от водача на л.а. „Тойота Селика“ , св. Стоянов и след което
настъпил ударът между двете моторни превозни средства. Също от обективна страна
са налице правни норми, регулиращи движението на ППС, вкл. и конкретната
маневра на тракториста, които той е нарушил, а именно, а именно: общият текст
на ЗДвП чл.5 ал.1 от него – „Всеки участник
в движението по пътищата, с поведението си не трябва да създава опасност
и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди.“, специално релевантния за настоящия
казус текст на чл. 25 ал.1 и 2 от ЗДвП- „Водач на ППС, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например…да завие надясно или наляво за навлизане
по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,…които се движат
зад него, минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение; ал.2- При извършване на маневра, която
е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея…“, точно
като при извършване на маневра завой наляво не се убедил, че не създава
опасност за участниците в движението, които се движат след него и не пропуснал
изпреварващият го в южната лента лек
автомобил управляван, от св. Стоянов,
което е и пряката причина за произшествието/накратко: „отнемане на предимство.“
Предвид общественоопасните последици- нанесената средна телесна повреда на
пострадалия Танев, обективно, налице е именно цитираната наказателно-правна
норма.
Повторната
съдебно-медицинска експертиза по категоричен начин установява увреждането, като „разстройство на здравето, временно опасно за живота“, което пък
определя и правния признак- средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. От субективна страна: Описаното е класически пример за непредпазливо
деяние- деецът не е предвиждал настъпването на описаните общественоопасни
последици- средната телесна повреда на пострадалия Танев, но е могъл и е бил
длъжен да ги предвиди, по силата на описаните текстове от Закона за движение по
пътищата. Чл. 20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП следва да отпаднат от обстоятелствената
част на обвинението, тъй като не са в пряка причинна връзка с настъпилите
последици. Вината е изцяло на обвиняемия, като св. Стоянов няма нарушение на
правилата за движение и управлението на автомобил. Той не е осъждан и това е
смекчаващо вината обстоятелство.
В рамките на наказателното
производство е установено, че св. Стоянов е претърпял имуществени вреди от
престъплението, установени от техническа експертиза.., в размер на
4 000лв. От застрахователната организация са му били платени по линия на
„гражданска отговорност“ от „Евроинс“ 1500 лв. обезщетение за имуществени щети
и 1 000 лв.- за неимуществени. Предвид обстоятелството, че по отношение на
обвинението в настоящото наказателно производство имуществените вреди са
несъставомерни, то това производство следва да продължи развитието си по Глава
28-ма от НПК- тълкувателно решение № 2/22.12.2016г на ОСНК на ВКС- в.ІІІ-ти.
Гореизложената фактическа
обстановка се подкрепя изцяло от събраните доказателства по ДП № 327 ЗМ
-78/2019г. по описа на РУ- Раднево.
От субективна страна съдът приема наличие на форма на вина
непредпазливост- престъпна небрежност. Обвиняемият не е предвиждал настъпването
на обществено-опасните последици, но е бил длъжен да ги предвиди /по силата на
горепосочените нормативни задължения за него в качеството му на водач на
МПС-участник в движението/, могъл е да ги предвиди и предотврати /с оглед
установената по-горе фактическа обстановка и механизъм на възникналото ПТП/. Недопустимо
е положението на нарушителя да бъде облагоприятствано в резултат на собственото
му и/или на трети лица неправомерно поведение.
Причинната връзка между допуснатите нарушения на правилата за движение
от един водач и настъпилия съставомерен резултат не се прекъсва, ако
създадената опасност е била преодолима от останалите участници в движението. За
отговорността при транспортните престъпления е достатъчно виновно допуснатите
нарушения на правилата за движение да са в причинна връзка с реално настъпилия
резултат, както това е в разглеждания случай. Законът - чл. 11, ал. 3 НК, не
изисква предварително конкретизиране на обществено опасните последици в
съзнанието на дееца. Достатъчно е тези последици да са предвидими в един
най-общ вид като възможни. Ако те настъпят, отговорността е за целия реално
причинен съставомерен резултат. Положението не се променя от възможното
усложнение в развитието на причинно-следствения процес, както това е в
разглеждания случай.
Видно от приложената по делото справка
за съдимост С. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на глава двадесет и осма от НК. За извършеното от него деяние се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години или пробация. Следователно налице
са предпоставките за приложението на чл.78а
от НК за освобождаване на обвиняемия С. от наказателна отговорност, като за
извършеното от него деяние следва да му бъдат наложени административни
наказания по чл.78а, ал.1, вр.чл.37, ал.1, т.4 и т.7 от НК.
При определяне размера на санкцията съдът съобрази от една
страна чистото съдебно минало на обвиняемия, семейното му положение- той живее с психично болната си майка и се грижи за нея, както и ниската
степен на обществена опасност на дееца. На следващо място следва да се отчете и
наличието на посоченото усложнение
в развитието на причинно-следствения процес, довел до възникналото ПТП. Така,
налице са изискванията на чл. 78а от НК по отношение деянието на обвиняемия С.:
той е пълнолетен, наказателният кодекс предвижда за деянието му наказание
„лишаване от свобода до три години или пробация, не е осъждан за престъпление
от общ характер, както и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на Раздел 4-ти Глава 8-ма на Наказателния кодекс.
В тази връзка съдът намери, че за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция на обвиняемия следва да бъде наложено наказание при смекчаващи вината обстоятелства, а именно глоба в размер на 1200лв. По отношение на наказанието
„лишаване от право да се управлява МПС” съдът намира, че следва да се отчете това, че същия работи като тракторист и
с това си изкарва прехраната, липсата на предишни наказания за нарушения по
ЗДвП, характера на причинената телесна повреда за пострадалия. Ето защо и като съобрази
целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1, т.1 и т.2 от НК съдът намира, че наказание
„Лишаване от право да управлява МПС” за период от шест месеца е справедливо и би имало поправителен и
възпиращ ефект върху дееца.
Съдът постанови на основание чл.189,
ал.3 от НПК обвиняемия В.К.С. да
заплати по сметка на ОД на МВР гр.Стара
Загора направените в досъдебното производство разноски в размер на 1771,10
/хиляда седемстотин седемдесет и един лев и десет стотинки/лева.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: