Р Е
Ш Е Н
И Е № 260023
гр. Кюстендил, 30.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание проведено на четвърти
август през две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Галина
Кирилова след като разгледа докладваното от съдия Костадинова гр. д. № 248 по
описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид :
Община Кюстендил, гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд” №1 обжалва решение
№203/06.03.2020 г., постановено по гр.д. №2108/2019 г. по описа на КнРС, с
което е признато за установено в отношенията между страните: О.А.К., ЕГН: **********
***, че О.А.К. е собственик на имот с
идентификатор 22071.17.2 с площ от 2003 кв.м. в местността „Тополата“ в
землището на с. Долна Гращица, с трайно предназначение на територията
„Земеделска“ и начин на трайно ползване „Ниско застрояване“ /до 10 м./ с номер
по предходен план 017002, на основание давностно владение, продължило от
17.06.1999 г. до сега (датата на предявяване на иска – 17.10.2019 г.).
Във въззивната жалба се твърди, че
решението на районен съд е неправилно, поради необоснованост, съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
Твърди се, че в нарушение на съдопроизводствените правила свидетелските показания, писмените
доказателства и заключението на съдебната експертиза не са обсъдени изцяло и в
съвкупност и са погрешно интерпретирани от районен съд. Сочи се, че аргументите
на районния съд относно възражението на въззивната община за характера на
спорния имот са несъстоятелни, като неправилно изцяло е кредитирано
заключението на съдебно- техническата експертиза, която е оспорена като
невярна, поради противоречието й в частта на даденото заключение относно
статута на процесния имот като такъв, който няма характер на земеделска земя по
смисъла на ЗСПЗЗ. Заявява се, че макар формално в обжалваното решение да е
спазен закона по отношение на преценката на събраните по делото гласни
доказателства, то интерпретацията им в мотивите на решението не съответства на
дадените такива в открито съдебно заседание. Посочва се, че от събраните в хода
на производството гласни доказателства не се установява непрекъснато владение
от страна на въззиваемия О.К. върху процесния
имот през регламентирания от закона 10 годишен период, както и че в обжалваното
решение е изведено необосновано заключение, че
имотът представлява територия, която е изключена от приложното поле на
ЗСПЗЗ. Твърди се, че имот- общинска собственост не може да бъде придобит по
давност, защото действащото през
периода от 1991 г. до момента
законодателство, с което се урежда тази правна материя, изключва тази
възможност В тази насока, както и относно правилата за придобивната давност
според правната доктрина, нейните последици и приложимостта й към конкретния
казус са изложени подробни съображения.
Искането е за отмяна на обжалваното
решение и за постановяване на друго, с което да се отхвърли предявеният
иск.
В
срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не
е постъпил писмен отговор от насрещната
страна.
Жалбата, като подадена в
законоустановения срок, отговаря на изискванията на чл.259 и сл.от ГПК, депозирана е от лице, имащо право и
интерес от обжалване и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Окръжен
съд, след като прецени становищата на страните, събраните по делото
доказателства при условията на чл. 12 от ГПК и след преценка на обжалвания
съдебен акт, приема следното:
Първоинстанционното производство е
образувано по предявен от О.А.К. ***, иск за признаване за установено по
отношение на общината, че ищецът е собственик на основание давностно владение,
упражнено в период от 20 години, считано от 17.06.1999 г. на поземлен имот с
иденфикатор 22071.17.2 по КККР на с. Долна Гращица, Кюстендилска област, м.
„Тополата“ с площ 2003 кв.м. с трайно предназначение на територията
„земеделска“ и начин на трайно ползване „ниско застрояване“ /до 10 м./.
С обжалваното решение районен съд е уважил искът по чл. 124, ал.1 от ГПК изцяло.
По делото се
установява следната фактическа обстановка:
Видно от
нотариални актове: № 117, том, II, рег. № 1010, дело № 317/1998 г. на нотариус Е.П.,
№ 82, том II, рег. № 850, дело № 282/1998 г. на нотариус Е.П., № 20, том II,
рег. № 2030, дело № 588/1999 г. на нотариус Е.П., № 26, том II, рег. № 2059,
дело № 594/1999 г. на нотариус Е.П. ит № 30, том II, рег. № 2097, дело №
600/1999 г. на нотариус Е.П. е, че ЕТ „О.К.-*** е закупил от различни лица
земеделски имоти, находящи се в м. „Тополата“, в землището на с. Долна Гращица,
общ. Кюстендил. Те са били обединени в един с идентификатор 22071.17.11 и
С нотариален акт
№84, т.II, рег.№2171, дело №243/2019 г. ЕТ „О.К. *** е
продало на „Градина- О.К.“ ЕООД гр. Кюстендил, чийто едноличен собственик на
капитала е ищеца, поземлен имот с идентификатор 22071.17.11.
Със Скица № КО5097/06.03.2017 г. се установява, че поземлен имот с
идентификатор 22071.17.11 е с обща площ от 53.207 дка.
По делото няма
спор, че в имот с идентификатор
22071.17.11. попада процесният имот с идентификатор 22071.17.2 с площ от 2003
кв.м.
С молба-
декларация ищецът е заявил, че владее
процесния имот от 20 години и е поискал да се извърши обстоятелствена проверка
и да му се издаде нотариален акт. Отдел „Общински имоти“ при Община Кюстендил е
дала становище, че имотът е общински, поради което е предявен настоящия иск
От Удостоверение № ДС – 22 – 147/30.09.2019 г., издадено от областния
управител на Област Кюстендил се установява, че за процесния имот с
идентификатор № 22071.17.2, към 30.09.2019 г., няма съставен акт за държавна
собственост.
Видно от представения по делото регистър на имотите на Поземлена комисия
при Община Кюстендил за имот 017002 в м.
Тополата е, че собственик на имота е Общински съвет.
От заключението на съдебно- техническата експертиза, изпълнена от вещото
лице Д. С. се установява, че процесният имот с идентификатор 22071.12.2
представлява поземлен имот извън регулация, с начин на трайно ползване –
индивидуално застрояване“ и вид на територията – „за нуждите на селското
стопанство“. Имотът е с утвърдени граници, нанесен е по кадастралната карта, но
няма представени данни за утвърдени трасета за елементите на техническата
инфраструктура (относно осигуряването на транспортен достъп до него, както и
електрозахранване). Като подобрение в имота би могло да се отчете изграждането
на кладенец, в случай, че се докаже с геодезическо заснемане точното му
местоположение в границите на поземлен имот с идентификатор 22071.17.2.
Процесният имот е изцяло ограден от имот с идентификатор 22071.17.11 и няма
самостоятелен достъп до улица, път или алея. Двата имота ( 22071.17.2 и
071.17.11) не са отделени, а се ползват заедно. Установено е, че за процесния
имот „няма постановено решение за възстановяване по ЗСПЗЗ, тъй като същият не
представлява земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ“ – спр. писмо изх. №
РД-12-02-5-1/07.01.2020 г. на ОСЗ – гр. Кюстендил.
Пред окръжен съд е изслушана
нова съдебно- техническа експертиза,
изпълнена от вещото инж. В.С.. В нея е отразено, че процесният поземлен имот е
със статут на земеделска земя, тъй като няма извършена промяна на
предназначението му и съответно попада в територия с трайно предназначение и
установен статут за земеделски цели /за ниви, овощни градини, ливади, мери,
пасища и др./. Според вещото лице поземленият имот е част от масив 17 по КВС,
който масив е определен за обезщетение в нови реални граници с план за
земеразделяне. Същият е отразен след одобряването на КК и КР със Заповед
РД-18-572/27.02.2018 г. на изп. директор на АГКК, като е записан с начин на трайно ползване- ниско
застрояване /до 10 м./, с трайно предназначение на територията- земеделска и
категория на земята-0, собственост на Община Кюстендил, без представен документ
на собственост от ОСЗ гр. Кюстендил. Вещото лице е посочило също така, че
земеделската територия, попадаща в масив 17 по КВС е определена за обезщетяване
с план за земеразделяне. От направените проучвания експертът е установил, че в
този масив са раздавани земи за обезщетяване на собственици от други населени
места. Според него земята в масив 17 е била налична като ОПФ. Същата площ е
останала свободна, неизползване за възстановяване на собствеността. Вещото лице
предполага, че се е използвала в миналото и от ТКЗС, а според местните хора-
като селска мера.
По делото са разпитани свидетелите К.А.,
Б.К. и Г. С..
В показанията си св. А., който се
занимава с трасиране на земеделски имоти сочи, че ищецът има имот в землището
на с. Долна или Горна Гращица, който е много голям, около 30 дка- овощна
градина, че го е заградил и го владее от 1999 г. досега. Свидетелят не е виждал
друг освен ищеца да обработва имота. Оградата не била променяна. В северната
част на имота имало петно, което по скиците излизало с неидентифициран
собственик, но всъщност то било част от овощната градина и се ползвало от
ищеца.
Свидетелят Б. К.- агроном в
„Евроградина“, заявява, че фирмата в която работи още към момента на
постъпването му на работа през 2002 г. е имало
имоти, които са граничели с този на ищеца. Сочи, че процесният поземлен имот в землището на с.
Долна Гращица с площ около 150 дка, бил стопанисван от ищеца. Последният
постоянно бил обработван от негови работници. Имотът бил засаден и заграден
като границите му не са променяни от 2002 г. В него имало изградена система за
капково напояване. Същият се стопанисвал и към настоящия момент от ищеца, който
почти всеки ден минавал по пътя към имота си през този на свидетеля.
Показанията на св. Г. С. потвърждават, че ищецът притежава (без да се
разграничава качеството му едноличен собственик на капитала на търговско
дружество и лично такова) голям поземлен имот (около 100 дка) в землището на с.
Търновлак или Горна Гращица (без да е сигурен къде е границата на землищата).
Имотът бил засаден още в периода 1999г. 2000-2002 г. като почти веднага бил
ограден от всички страни. Свидетелят често помагал на ищеца в имота, около 2,3
пъти месечно ходел там. Имало един вход, била изградена система за капково напояване.
Имотът се стопанисвал изцяло от ищеца като не били предявявани претенции през
всички тези години от когото и да било досежно собствеността върху същия.
От така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи.
Съгласно чл.124 ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено или да установи съществуването или
несъществуването на едно право, когато
има интерес от това. В случая ищецът има
правен интерес от предявяването на иска, тъй като ответната община твърди, че
тя е собственик на процесния имот.
Ищецът твърди, че е собственик на
процесния имот по силата на давностно владение продължило от 1999 г. и към
датата на подаване на исковата молба. Следователно в тежест на ищеца е да
докаже фактите на явно, необезпокоявано и непрекъснато владение с намерения за
своене в продължение на повече от 10 години. При всички случаи след изтичане на
определения от закона срок е налице възможността за придобиване собствеността
по отношение на вещта, обект на владението. Правото на собственост не се
придобива автоматично, а след надлежното позоваване било пред съда или
нотариуса, като орган с компетентност да констатира настъпили вещно-правни
последици в резултат на комплекс от факти – чл.79 от ЗС. За да произведе ефект
придобивната давност е необходимо намерението за своене на имота да е
демонстрирано по отношение на действителния собственик, както и да е налице
позоваване на придобиването. За да може възражението за придобивна давност да
бъде уважено в рамките на защита на правото на собственост следва да са налице
две кумулативно дадени предпоставки - претендиращият несобственик следва да е
упражнявал фактическата власт по отношение на имота, без противопоставяне от
страна на собственика, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия
собственик поведение, което сочи, че упражнява собственическите правомощия в
пълен обем и това поведение е известно на собственика.
В исковата молба е заявена претенция за
собственост върху имот с идентификатор
22071.17.2 с площ от 2003 кв.м. в местността „Тополата“ в землището на с. Долна
Гращица, с трайно предназначение на територията „Земеделска“ срещу Община
Кюстендил.
Съгласно норма на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ
земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или
юридически лица са общинска собственост. В приложното поле на тази норма се
включват онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са
заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са
изкупени от ползватели по реда и при условията на § 4 и § 4б от ПЗР ЗСПЗЗ.
Придобиването правото на собственост върху земите по чл.25 от ЗСПЗЗ от общината
става по силата на закона. В настоящия случай от данните, съдържащи се в
заключението на вещото лице инж. В.С. и събраните по делото гласни и писмени
доказателства се установява, че процесният имот е със статут на земеделска
земя. Доколкото това е така, както и с оглед, че по делото няма данни по
отношение на него да са подавани заявления за реституцията му, както и няма
данни собствеността върху същия да е подлежала на възстановяване от ползватели по реда и при условията на § 4 и
§ 4б от ПЗР ЗСПЗЗ, то е приложима хипотезата на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, поради
което имотът е частна общинска собственост.
Константна
е практиката на съдилищата, включително и на ВКС, че до 01.06.1996 г. нормата
на чл.86 от ЗС /в редакцията от ДВ бр. 31 от 17.04.1990 г. / изключва
придобиването по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост. С
изменението на чл.86 от ЗС /ДВ, бр.33 от 1996 г./ давността е изключена като
придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или общинска
собственост. Следователно за вещите-
частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в
сила на изменението на чл.86 от ЗС, давностният срок е започнал да тече от
01.06.1996 г. Десетгодишния срок на недобросъвестното владение е изтичал на
01.06.2006 г., но на 31.05.2006 г. течението на давностния срок е спряно с
пар.1 от ДР на ЗДЗС, според който давността за придобиване на имоти – частна
държавна или общинска собственост спира да тече, включително за придобиване на
земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на
собственост по реда на ЗСПЗЗ. Първоначалноа
давностния срок е бил спрян за седем месеца, като с последващите
изменения на правната норма, спирането течението на давностния срок е
продължавано, като с последното изменение е до 31 декември 2022 г. От
посоченото следва, че срокът за придобиване на вещно право върху имот - частна
общинска собственост – е текъл само в периода от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г.
., което означава спирането на давностните срокове от 31.05.2006 г. /един ден
преди изтичане на 10- годишния период/ прави невъзможно придобиването на
държавен или общински имот по давност на осн. чл.79, ал.1 от ЗС. Или приложено
на това правно положение към настоящия случай означава, че 10-годишната давност за
придобиване на процесния имот в полза на ищеца не е изтекла. Следователно не е
налице една от предпоставките за уважаването на иска по чл.124, ал.1 от ЗГПК-
владение на имота в продължение на 10 годишен период, поради което същият е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Горното обосновава извода, че решението
на районен съд е постановено при неправилна преценка на доказателствата по
делото и неправилно приложение на материалния закон, поради което се явява
необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него се
постанови решение, с което да се отхвърли предявеният иск.
На въззиваемата община се дължат
направените пред двете съдебни инстанции разноски, които са в общ размер на
651.30 лв., от които 200 лв.- юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции, 384.30 лв.- възнаграждение за вещо лице и 67 лв. държавна такса.
Мотивиран от горното, КнОС
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ № 203/06.03.2020 г., постановено по
гр.д. № 2108/2019г. по описа на КнРС и вместо него постановява:
ПРЕДЯВЕНИЯТ от О.А.К.,
ЕГН: ********** ***, пл. „Велбъжд“ №1 за признаване за установено в отношенията
между страните, че О.А.К. е собственик
на имот с идентификатор 22071.17.2 с площ от 2003 кв.м. в местността „Тополата“
в землището на с. Долна Гращица, с трайно предназначение на територията
„Земеделска“ и начин на трайно ползване „Ниско застрояване“ /до 10 м./ с номер
по предходен план 017002, на основание давностно владение, продължило от
17.06.1999 г. до сега (датата на предявяване на иска – 17.10.2019 г.) ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА О.А.К., ЕГН: ********** *** да заплати на Община Кюстендил, гр.
Кюстендил, пл. „Велбъжд“ №1 сумата от 651.30 лв.
(шестстотин петдесет и един лв. и 30 ст.) лева деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: