№ 407
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милена Богданова
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20221100900571 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 -278 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „ВДР М.“ ООД ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление: гр.София, жк.“******* представлявано от В.И.И. чрез адв.Н. Г.а от
САК срещу отказ №20220315192105-3/21.03.2022г. на длъжностно лице при Агенция по
вписванията по заявление образец А4 вх.№20220315192105/15.03.2022г., с което е заявена за
вписване промяна във вписани обстоятелства по партидата на търговското дружество –
вписване на прехвърляне на дялове между съдружници.
Жалбоподателят навежда подробни доводи относно това, че атакувания отказ е
незаконосъобразен и необоснован, поради което и моли съда да отмени същия, както и да
задължи Агенцията по вписвания да извърши исканото вписване. Твърди, че на 17.03.2022г.
е получил указания от ДЛР да представи декларация по чл.129 ал.2 ТЗ от прехвърлителя на
дружествен дял, както и дружествен договор, отразяващ промяната. Твърди, че на
18.03.2022г. е подал заявление в което е изразил становище, че представянето на исканите
документи не е условие за исканото вписване. На 18.03.2022г. ДЛР с указания е поискало
същите документи. На 21.03.2022г. получил уведомително писмо с отказ, постановен от
ДЛР. Поддържа, че дадените указания са незаконосъобразни, тъй като прехвърляне на
дяловете между съдружници в дружеството става свободно и че такава декларация се
изисква при прехвърляне на дял на трето лице.
Иска се отмяна на отказа и указване АВп да извърши исканото вписване.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото и взе предвид направените оплаквания
и мотивите на отказа, намира за установено следното.
По допустимостта на жалбата.
Частната жалба е подадена от името на заявителя в регистърното производство,
против подлежащ на съдебен контрол акт на Агенцията по вписванията към ТРРЮЛНЦ и в
установения едноседмичен срок. Внесена е дължимата държавна такса, поради което са
налице предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт.
1
По основателността на жалбата.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, по следните съображения.
Регистърното производство е образувано пред Агенция по вписвания по заявление
образец А4 от Наредба № 1 за водене, съхранение и достъп до търговския регистър и
регистъра на юридическите лице с нестопанска цел вх. № №20220315192105/15.03.2022г., с
което е заявено вписване на промени по партидата на „ВДР М.“ ООД – прехвърляне на
дружествен дял между съдружници.
Към заявлението са били представени – адвокатско пълномощно, договор за
прехвърляне на дружествен дял с нотариална заверка на подписите, декларация относно
истинността на заявените за вписване обстоятелства, покани до съдружниците за свикване
на общо събрание, писмено предизвестие за напускане на съдружник.
Заявлението е било отхвърлено на формално основание, тъй като не е била
представена декларация по утвърден образец от прехвърлителя на дружествен дял по чл.129
ал.2 от ТЗ Р.Г.Р..
Вписването или обявяването на обстоятелства или актове в търговския регистър се
предхожда от регистърна проверка по чл.21 от ЗТТРЮЛНЦ, включваща и провека дали към
заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона, както и дали
съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се
установяват от представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт
отговаря по външните си белези на изискванията на закона.
В настоящия случай е поискано вписване на прехвърляне на дружествени дялове
между съдружници. За вписване на прехвърляне на дялове между досегашните съдружници,
е достатъчно представянето на прехвърлителен договор в изискуемата форма за валидност
по чл.129 ал.2 ТЗ, което е спазено. Нормата на чл.129 ал.1 изр.1 от ТЗ предвижда, че
прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно и
единственото изискване е спазване на писмена форма с нотариална заверка на подписите и
съдържанието на прехвърлителния договор. В настоящия казус не намират приложение
изискванията за представяне на декларация за липса на неизплатени изискуеми трудови
възнаграждения, обезщетения и задължителни осигуровки на работници и служители,
каквото би било задължително условие ако се прехвърляше дружествен дял на трето лице,
което не е съдружник.
Установява се по делото, че с договор за покупко-продажба на дружествен дял на
10.03.2022г. съдружникът Р.Г.Р. прехвърля всички свои дялове в дружеството, а именно
33дяла с номинална стойност от 50лева всеки поотделно на обща стойност 1650лева,
представляващи 33% от капитала на дружеството за сумата от 2000лв. Договорът е с
нотариална заверка на подписите и съдържанието от 10.03.2022г. Договорът за продажба на
дружествени дялове е консесуален, поради което с постигането на съгласие между страните
по него, е настъпил транслативния му ефект. Този ефект настъпва във вътрешните
дружествени отношения, считано от датата на сключването на договора, а вписването има
значение само по отношение на третите лица. Вписването не води до придобиване на права,
които се придобиват по силата на прехвърлителната сделка, но прехвърлянето подлежи на
вписване, за да може придобитите права от сделката да се противопоставят на трети лица.
Затова вписването има оповестително и защитно действие. Последното се изразява в
задължението на длъжностното лице по регистрацията да се произнася по постъпилите
заявления за вписване в поредността на постъпването им, отразявайки точната дата на
постъпването.
Според настоящият състав на съда, обжалвания отказ, постановен по заявление от
16.08.2021г. се явява неправилен и незаконосъобразен и като такъв ще следва да се отмени, а
на основание чл.25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ следва да бъдат дадени задължителни указания на
АВп към ТРРЮЛНЦ да извърши заявеното вписване.
Жалбоподателят претендира направените по делото разноски.
2
Съгласно нормата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ (нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г.), в
производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален
кодекс. Доколкото разглежданото производство по своя характер е охранително, то от
Гражданския процесуален кодекс, към който препраща горецитираната разпоредба, следва
да се приложат разпоредбите относими към охранителните производства - Глава 49 "Общи
правила" на ГПК. Нормата на чл.541 от ГПК предвижда, че разноските по охранителните
производства, каквото е настоящото са за сметка на молителя.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „ВДР М.“ ООД ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр.София, жк.“******* представлявано от В.И.И. чрез адв.Н. Г.а от САК отказ
№20220315192105-3/21.03.2022г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията по
заявление образец А4 вх.№ 20220315192105/15.03.2022г.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише по партидата на „ВДР М.“ ООД ЕИК
******* заявената промяна.
Решението подлежи на обжалване в седемдневен срок, считано от съобщаването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3