Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./14.05.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
април през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Милена Узунова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №17632 по описа на
Варненски районен съд за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.*** ***, срещу С. Етвард С., ЕГН **********,
с адрес: ***, с предявен установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл.
415, вр. чл. 414 ГПК, вр. чл. 183, вр. чл. 200 ЗЗД, да се приеме че ответникът *** С., ЕГН ********** дължи на "С.б.с." АД с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление ***, сумата в размер на: 24,00 лв.
/двадесет и четири лева/ - представляваща незаплатена от *** С., ЕГН **********, сума по Договор за продажба №
********* от 25.06.2016г., която е заплатена от заявителя „С.б.с." АД в
качеството му на поръчител на „Мобилтел" ЕАД по Договор за поръчителство
от 07.11.2014г. и иск за присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 27.09.2017г., до окончателно
заплащане на задължението, за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 14668/2017г. по
описа на ВРС.
Предвид заявеното от ищеца частично оттегляне на
инсковата претенция, с Определение от 14.12.2017г. съдът е прекратил частично
производството по Гражданско дело №17632/2017г. по описа на ВРС Гражданска
колегия, ХLIХ-ти състав, образувано въз основа на искова молба от „С.б.с.“
ЕИК203037835, срещу С. Етвард С., ЕГН **********, с правно основание чл.422,
вр. чл.415, вр. чл.414 от ГПК, чл. 183, вр. чл.200 от ЗЗД и чл.86, вр. чл.84 от ЗЗД, относно предявените искове за признаване за установено по отношение на
ответника С. Етвард С., че дължи на ищцовото дружество сума в размер на сума в
размер на 0,33 лв., представляваща, мораторна лихва за забава, за периода от
заплащане на главницата от заявителя „С.б.с." АД на „Мобилтел" ЕАД -
16.08.2017г. до датата на предявяване на заявлението на основание чл.410 от ГПК
- 27.09.2017г.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от
права – Ищецът твърди в исковата си молба, че на 25.06.2016г. между
„Мобилтел" ЕАД ЕИК ***80 (Продавач) и С.
Етвард С. е сключен Договор за продажба на изплащане № *********. Твърди, че на
основание т.1 и т.2 от Договора, с неговото подписване купувачът - С. Етвард С.
е закупил и е станал собственик на устройство "***" със сериен номер 893595112982508. Твърди, че съгласно т.10.2.1 от
Договора купувача се е задължил да заплати на „Мобилтел" ЕАД продажната
цена за вещта, съобразно погасителен план към Договора. Твърди, че поради
неплащане в срок на дължима сума, договора между „Мобилтел" ЕАД и
ответника С. Етвард С. е прекратен предсрочно на основание т.12.3 от Договор за
продажба на изплащане № *********, като непогасената сума до края на срока на
Договора за продажба на изплащане, в размер на 65,00 лв., е станала предсрочно
изискуема на основание чл. 12.3. от Договора. Твърди, че на 07.11.2014г. между
„Мобилтел" ЕАД, ЕИК ********* и „С.б.с." АД, ЕИК *********, е сключен
Договор за поръчителство, като на основание т.З от Договора за поръчителство,
ищцовото дружество се задължи в качеството си на поръчител да обезпечи
задълженията на абонати, сключили с „Мобилтел" ЕАД Договор за продажба на
изплащане. Твърди, че поради неплащане на дължимата сума от страна на *** С. по Договор за продажба на изплащане, на основание чл.
143 от ЗЗД и чл. 2.2.4. от Договора за поръчителство от 07.11.2014г., ищцовото
дружество, в качеството си на Поръчител уведомило длъжника, че ще изпълни
вместо него задължението му към „Мобилтел" ЕАД. Твърди, че поради липса на
доброволно плащане от страна на отвтника след като е бил поканен за това и на основание
чл. 2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014г., дружеството-ищец е
заплатило на „Мобилтел" на 16.08.2017г. сумата от 24,00 лева,
представляваща дължима и изискуема сума от *** С., ЕГН ********** по Договора за продажба на изплащане
от 25.06.2016г. Приема, че ищцовото дружество, в качеството си на поръчител има
изискуемо и ликвидно вземане към ответника **** С., ЕГН ********** в размер на 24,00 лв., представляваща
незаплатена сума по Договор за продажба на изплащане № *********/25.06.2016г.
С молба от 26.03.2018 год., ищецът поддържа исковата
претенция. Излага, че ответната страна на 21.09.2017 год. е заплатила сума в
размер на 230 лева, с която дружеството е погасило част от задължението на
Димитрова за разноските, направени в хода на заповедното и настоящото
производство.
В срока по чл.131 от ГПК, ответницата е депозирала
отговор на исковата молба с който признава, че от страна на „Мобилтел“ й е
предоставено процесното устройство, но твърди, че не е знаела, че то не е
изплатено. Твърди че не е уведомяван от нито от „Мобилтел” ЕАД нито от
настоящия ищец за прехвърленото вземане. Твърди, че на 23.056.2017г. е получила
покана за доброволно изпълнение от страна на „Мобилтел“, като приема, че
исканата сума не е дължима от нея. Поради това счита, че не дължи разноски нито
в заповедното нито в настоя6щото производство. Претендира сторени разноски.
В с.з. ответницата редовно призована, не се явява и не се
представлява.
От събраните по
делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
Към
доказателствения материал са приложени и приобщени: договор
за продажба на изплащане № *********, приложение № 2 към договор за продажба на
изплащане *********/25.06.2016 г., уведомление по т.2.2.6 от Договор от
07.11.2014 г., уведомление по чл.143 от ЗЗД, товарителница от 13.06.2017 г.,
договор за поръчителство от 07.11.2014 г., анекс към същия договор от
08.10.2015 г.
Със Заповед № 7937/29.09.2017 год. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, ВРС, 31 състав по ч.гр.д. №14668/2017год., е
разпоредил длъжникът **** С. да заплати на „С.б.с.” АД сумата от 24,00 лв. на „С.б.с."
АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ****, ЕГН ********** и ****, ЕГН **********,
представляваща незаплатена от *** С., ЕГН **********, с адрес: ***, сума по Договор за
продажба на изплащане № ********* от 25.06.2016 г., която сума е заплатена от
заявителя „С.б.с." АД в качеството му на поръчител на „Мобилтел" ЕАД
по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата в размер на 0,33
лв. - мораторна лихва за забава за периода от 16.08.2017 г. (датата на
заплащане на сумата в размер от 65,00 лв., от „С.б.с." АД на
„Мобилтел" ЕАД) до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда - 27.09.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата за периода от подаването на настоящото заявление до окончателно
заплащане на дължимата сума.
В срока по чл. 414 ГПК, длъжникът е възразила срещу
издадената заповед за изпълнение.
Видно от приетия заверен препис от Договор от
07.11.2014г. е, че ”Мобилтел” ЕАД е
възложило на ищеца извършва ”Кредитен скоринг” на потребители на Мобилтел, с
цел сключване на договори за продажба на изплащане между потребителите и
мобилния оператор в зависимост от изготвената кредитна оценка, както и
”Гарантиране чрез поръчителство” на вземанията на оператора от абонатите, които
са страни по договорите за продажба на изплащане, сключени въз основа на
скоринг и одобрение от СБС, до размера на кредитния лимит. Кредитния скоринг се
състои в извършване на кредитната оценка, която включва предоставяне на
становище от страна на ищеца-одобрение или неодобрение на потребител като
подходящ за сключване на Договор за продажба на изплащане с ”Мобилтел”
ЕАД. Реализиране на отговорността на поръчителя започва при спиране достъпа на
абоната до мрежата в резултат на просрочено плащане по договор за продажба на
изплащане сключен с ”Мобилтел” ЕАД, въз основа на
одобрение от ищеца, за всички случаи с просрочени задължения, по които са
изтекли повече от 30 дни след спирането чрез предоставяне на справка за
съответните просрочени плащания по съответните договори за продажба на
изплащане. С Анекс от 08.10.2015г. с рег.№2313/2014,
към Договора от 07.11.2014г., препис от който е представен по делото, ”Мобилтел” ЕАД е упълномощило ищеца да изпраща писмени
уведомления на абонатите от името на мобилния оператор, с които да ги информира
относно настъпването на изискуемостта на вноските, оставащи до крайния срок на
сключените с тях Договори за продажба на изплащане, както и да ги покани да
платят дължимата сума.
Установява се от представения препис Договор за
продажба на изплащане № *********/25.06.2016г.
сключен между ”Мобилтел” ЕАД в качеството на продавач
и ответника в качеството на купувач, с предмет покупко-продажбата на индивидуализирана в приложение 1 към договора вещ - устройство ***" със сериен номер 893595112982508. Съгласно т.10.2.1 от Договора купувача се е
задължил да заплати на „Мобилтел" ЕАД продажната цена за вещта, съобразно
погасителен план към Договора. Според чл. 4 от договора при получаване на
устройство купувачът заплаща първоначална вноска в размер на 1.50 лева,
а остатъкът от 34.00 лева се
дължи на 23 равни месечни вноски, съобразно погасителен план към договора. В чл. 6
от договора за продажба е предвидено, че първоначалната вноска се заплаща от
купувача при предаването на вещта, а всяка следваща в сроковете за плащане на
сумите по месечните фактури, издавани от продавача по договора за мобилни
услуги.
Съгласно чл.9.1.2 от договора продавачът има право да обезпечи с поръчителство от
трета страна вземането си от купувача. Според чл. 12, т. 3
от договора при неплащане на най-малко 2 вноски продавачът
може да прекрати договора като всички дължими до края на срока на договора суми
стават изискуеми от датата на издаване на съответната фактура.
От
представения препис уведомление по чл.143 ЗЗД се установява,
че ищецът в качеството си на поръчител е уведомил длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост на неплатените вноски по погасителния план и
предстоящото плащане от страна на поръчителя за погасяване на задължението към
”Мобилтел” ЕАД, като в приетия препис от известие
за доставяне е видно, че пратката не е потърсена от адресата.
Установява се от представения препис от уведомление
с изх.№ 8775/25.08.2017г. от ”Мобилтел” ЕАД, че на основание, чл. 2.2.6 от Договора от 07.11.2014г., на 16.08.2017г.
ищецът,
в качеството си на поръчител, е заплатил
дължимата от ответника сума по
договора за продажба от 25.06.2016г.,
чийто размер възлиза на 24 лева.
Предвид
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Искът е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя
срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение, поради което се явява процесуално допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
С оглед характера на предявения иск, с който се иска
съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу
ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от ищеца,
който следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на
основание за възникване на вземането и неговия размер. По конкретно предявения
иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за разпределение на
доказателствената тежест в процеса в тежест на ищеца бе да докаже наличието на
договорни отношения между страните, качеството си на изправна страна по
договора, а в тежест на ответника бе да докаже извършено плащане за доставените
услуги.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1, изр.1 от ЗЗД,
поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника
главницата, лихвите и разноските, след като уведоми длъжника за предявения
срещу него иск.
С договора за поръчителство поръчителят
се задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от страна на
длъжника. По отношение на кредитора той отговаря
за чуждо задължение и затова, ако плати, има регрес срещу длъжника за
всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането - чл.143, ал.1, изр. първо
ЗЗД. Съгласно този текст, когато кредиторът предяви вземането
си срещу поръчителя и той изпълни задължението, може да иска от длъжника
главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като е уведомил за
предявения срещу него иск. Става дума за т. нар. регресно вземане,
което поръчителят придобива срещу длъжника и което е израз на общия в
гражданското право принцип за забрана на неоснователното обогатяване. В тази
връзка следва да се отбележи, че законодателят използва термина „иск” в
материалноправното му значение на „вземане”, поради което при неуведомяване
длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя (Р-229-2012, ІV г.о. на ВКС). Съгласно чл.141,
ал.1 ЗЗД длъжникът и поръчителят отговарят солидарно пред кредитора, поради
което той може да претендира изпълнение от всеки от тях и едновременно от
двамата. Както бе посочено по-горе, когато кредиторът
предяви вземането си срещу поръчителя и той плати, има регрес срещу длъжника за
всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането.
В
случая липсва спор, че ищеца има качество на поръчител по отношение на
ответница, което му качество е възникнало въз основа на договор от 07.11.2017г.
с търговското дружество „Мобилтел” ЕАД. Не се спори, а и се установява от
представените по делото писмени доказателства, че поръчителя е заплатил на
кредитора сумата от 14 лева, която се явява задължение на ответницата, което
произтича от Договор за продажба на изплащане № *********/25.06.2016г., за продажба на изплащане на
устройство "**** Red" със сериен номер 893595112982508. Установява се, че поръчителя - ищец е поканил
ответницата да заплати процесната сума, поради което за поръчителя се явява
възможността да претендира от длъжника плащане на всичко заплатено в полза на
кредитора.
С оглед отрицателния характер на твърдението, че ответницата е преустановила плащането на вноските по разсрочената
цена на устройството, в нейна тежест е да установи своевременното изпълнение на
поетите по договора задължения. Доказателства в
този смисъл по делото не са ангажирани. От представените и неоспорени писмени
доказателства, съдът намира, че С. е преустановила плащанията на твърдяната от
ищеца дата, респ. че задължението по договора е станало изцяло предсрочно
изискуемо.
Ето защо и предвид продължаващото неизпълнение са настъпили
предпоставките за реализиране на отговорността на поръчителят-ищец.
Според неоспорените от ответника доказателства, в изпълнение на договора за
поръчителство ищецът е заплатил на ”Мобилтел”
ЕАД сумата от 24.00 лева. В резултат, от което
в случая са налице предпоставките на чл. 143 ЗЗД, респективно ищецът
има право да получи от длъжника-ответник това което е платил в изпълнение на неговото задължение.
С оглед горното в тежест на ответника бе да
установи, че е погасил задължението си към поръчителя, като доказателства за
това не бяха събрани по делото.
Що се отнася до спорния факт на уведомяването
й от него за претенцията на кредитора, съдът счита, че поръчителят е изпълнил
задължението си по договора с него (чл. 2.2.2),
като е изпратил уведомлението на посочения от длъжника адрес. Последният не може да черпи права от поведението си-че не е
уведомил кредитора за новия си адрес, който все още не е и регистрирал надлежно
по законовия ред. Както приема и ВКС в Решение № 40/17.06.2015 г. по т. д.
№ 601/2014 г., т. к., І т. о., кредиторът е
положил необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяване на
длъжника и
това, че "адресатът е преместен"- фактическо връчване не е осъществено- е поради бездействие от страна на получателя. Макар пратката да не е получена, длъжникът
е извършил частично плащане на датата, посочена в уведомлението от поръчителя. Освен това уреждането в чл. 143 от ЗЗД на задължение на поръчителя да уведоми длъжника, както
посочва и ВКС в Решение № 229 от 10.09.2012 г. по гр. д. № 452/2011 г., г. к., ІV г. о., е за да узнае възраженията му, иначе той рискува да плати недължимо или в
повече; а и длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от поръчителя, може
да продължи да изпълнява на кредитора. Задължението на
поръчителя да уведоми длъжника е уредено, за да бъдат избегнати тези
усложнения. Предвид
тези съображения ВКС счита, че неуведомяването
на длъжника съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД за предявената претенция срещу поръчителя не погасява регресните
му права от плащането на задължението, а има за последица непротивопоставимост
на извършеното плащане на длъжника и поражда вземане от кредитора за връщане на
даденото, ако длъжникът е платил или плати, както и ако той не дължи плащане по
друга причина. С оглед на изложеното
становище за значението на уведомяването, е без значение и фактът, че
уведомлението не сочи извършено плащане, а бъдещо такова. В случая длъжникът не е платил процесната сума
и неуведомяването му за плащането не е довело до двойно плащане на кредитора. Следователно е възникнало претендираното от ищеца
вземане и искът му за него следва да бъде уважен, като следва да се приеме, че
ответника дължи заплащането й на
поръчителя.
Ответникът дължи и законната лихва върху съдебно
признатото вземане, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 27.09.2017г., до окончателното му
изплащане.
С оглед изхода от спора следва да бъде уважено искането
на ищеца за присъждане на направените от него разноски в хода на производството
в размер на 25 лв. за заплатената държавна такса, и на 360 лв. за адвокатско възнаграждение съобразно
представените писмени доказателства, което следва да бъде определено съобразно
уважената част от исковете предвид разпоредбата на чл.78, ал. 1 от ГПК.
Имайки предвид установяване на вземанията по издадената
заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за
разноските направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г., т. 12, които разноски следва да бъдат присъдени съобразно
размера до който вземанията по издадената заповед за изпълнение са установени.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. Етвард С., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „С.б.с.” АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от **** и ****, сумата от 24,00 лв. /двадесет и четири лева/ -
представляваща незаплатена от С. Етвард С., ЕГН **********,
сума по Договор за продажба № ********* от 25.06.2016г., която е заплатена от
заявителя „С.б.с." АД в качеството му на поръчител на „Мобилтел" ЕАД
по Договор за поръчителство от 07.11.2014г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
- 27.09.2017г., до окончателно заплащане на задължението, за които суми в полза
на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 14668/2017г. по
описа на ВРС, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С. Етвард С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „С.б.с.” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от **** и ****, сумата от 379.78 лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д.№ 14668/2017г. на ВРС съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от претенциите,
както и сумата от 385 лева, представляваща
сторени в исковото производство по гр.д. №17632/2017г. на ВРС, разноски съобразно уважения размер на вземанията, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок, считано от връчване на съобщението
за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: