№ 151
гр. С., 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Марина Тр. Цветкова
при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева
като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело №
20211870101274 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
„Т.С.” ЕАД със седалище и адрес на управление –гр.С., ул.”Я.” № 23Б,
представлявано от Изпълнителния директор А.А. ,чрез пълномощника си
юрисконсулт Ф.И. е предявило срещу С. П. Й., гр. С., ж.к.“Л.“, бл.40, вх.А,
ет.18, ап.80, обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422 от ГПК, вр.чл.79,ал.1, вр.чл.150 от ЗЕ, вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД –за
признаване за установено по отношение на ответника ,че дължи на ищеца
сума в общ размер на 5 189,81 лева ,от която 4 603,38 лева главница
,представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода
месец май 2018 година до месец април 2020 година ,ведно със законната
лихва от 31.05.2021 година/датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в съда/ до
изплащане на вземането ,511,14 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2019
година до 14.04.2021 година ,както и суми за дялово разпределение в размер
на 64,36 лева главница за периода от месец май 2018 година до месец април
2020 година ,ведно със законната лихва считано от 31.05.2021 година /датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК в съда/ до окончателното изплащане на сумата
,10.93 лева лихва за забава за периода от 01.07.2018 год. до 14.04.2021 година
1
,както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
В исковата молба ищецът твърди ,че ответникът С. П. Й. в качеството на
собственик на топлоснабден имот ,находящ се в гр.С.
,ж.к“Л.“,бл.40,вх.А,ет.18,ап.80 е клиент на топлинна енергия за битови нужди
за процесния период,както и че не е изпълнил в установените срокове
задълженията си за заплащане на дължимите суми за доставената топлинна
енергия.Сочи се, че с оглед разпоредбата на чл.139 от Закона за енергетиката,
разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда –етажна
собственост се извършва по системата на дяловото разпределение при
наличието на договор с лицето ,вписано в публичния регистър по чл.139а от
ЗЕ.Поддържа се ,че собствениците в етажната собственост ,в която се намира
имота на ответника ,са сключили договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.” ЕООД за предоставяне на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Сочи се ,че ищецът на 31.05.2021 година е депозирал заявление по реда
на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми
,по което било образувано ч.гр.д.№ 1004/2021 год. на РС-С.. Районният съд
уважил заявлението в цялост ,като е издал заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника за горепосочените суми.Заповедта за парично
задължение по чл.410 от ГПК е връчена на лично на длъжника С. П. Й..В
срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената
заповед за парично задължение по чл.410 ГПК и съдът е указал на заявителя
да предяви в законоустановения едномесечен срок иск за установяване на
вземането си срещу длъжника.В законовия срок ищецът е предявил срещу
ответника иск по чл.422,ал.1 от ГПК.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба ,в който е изразил становище за допустимост ,но за
неоснователност на предявения иск и е изложил съображения.Оспорва
предявените искове.Оспорва възникването на облигационно правоотношение
с ищеца като собственик или ползвател на топлоснабдения имот за процесния
период.Направил е възражение за изтекла погасителна давност на главното
вземане.
В с.з. ищецът „Т. С.” ЕАД не се представлява.В писмено становище по
2
делото ищецът поддържа предявените искове.
Ответникът С. П. Й. не се явява и не се представлява.С молба
,депозирана по делото изразява становище ,че поддържа отговора на исковата
молба и е развил допълнително съображения за неоснователност на
предявените искове.
Трето лице помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД не се
представлява.С молба ,депозирана по делото от пълномощника на Т.С.”
ЕООД юрисконсулт М. е изразила становище по предявения иск ,като не го
оспорва и счита, че същият е основателен и доказан.
С.ският районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с доводите на страните, намери за установено следното:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 1004/2021 год. по описа на РС-С. ,се
установява ,че на 31.05.2021 год. ищецът е депозирал в Софийски районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
ответника С. П. Й..С определение от 24.07.2021 год. образуваното пред
Софийски районен съд ч.гр.д.№ 30626/2021 год. по описа на същия съд ,е
било прекратено и на основание чл.411,ал.1 от ГПК е било изпратено по
подсъдност на РС-С..РС-С. е издал заповед № 792 на 29.09.2021 год. срещу
длъжника Станилав П. Й. за следните суми:4603.38 лева главница за
доставена и незаплатена топлинна енергия ,511,14 лева мораторна лихва
върху главницата от 4 603.38 лева ,за периода от 15.09.2019 год. до 14.04.2021
год., 64,36 лева главница за дялово разпределение, 10,93 лева мораторна
лихва ,за периода от 01.07.2018 год. до 14.04.2021 год., ведно със законната
лихва от 31.05.2021 год./ датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/ до окончателното й изплащане ,за
топлоснабден имот ,находящ се в гр.С., ж.к.“Л.“,
бл.40,вх.А,ет.18,ап.80.Между страните не се спори ,че в срока по чл.414,ал.2
от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта, поради което с
разпореждане съдът е указал на заявителя ,че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок ,като довнесе дължимата държавна
такса.Настоящите искове са предявени в указания срок.
Видно от представения по делото нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 79, том 1 ,рег.№ 2290,дело № 65 от 15.05.2002 година на
нотариус К.С. с район на действие Софийски районен съд, М.Д.Т. ,чрез
3
пълномощника си В.Л.Л. е продала на С. П. Й. и С.А.В. –Й.а своя собствен
недвижим имот –апартамент № 80,находящ се на осемнадесетия етаж в блок
40, вход А,в ж.к.“Л.“,в гр.С. за сумата от 28 662,90 лева.
По делото е представено удостоверение за наследници от Столична
община ,район „К.С.“ на С.А.В. –Й.а, починала на 09.05.2014 год. ,от което е
видно ,че нейни законни наследници са С. П. Й. –съпруг и П.Т.А. –А. –майка.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 116, том 1 ,рег.№
4867 ,дело № 101 от 07.11.2014 год. на нотариус Т.А. с район на действие
Софийски районен съд ,П.Т.А. –А. е дарила на съсобственика си С. П. Й.
своята 1/6 идеална част ,придобита по наследство от следния недвижим
имот:апартамент № 80, находащ се на осемнадесетия етаж в блок 40 ,вход Ав
ж.к.“Л.“ в гр.С..
По делото е представена молба-декларация с вх.№ 2811 от 05.09.2002
година от С. П. Й. ,с която моли да бъде открита партида на негово име на
имот ,находящ се на адрес –гр.С., ж.к.“Л.“,бл.40,вх.А,ет.18,ап.80.Посочил е
досегашния потребител М.Д.Л. с абонатен № 264032.
По делото са представени договор № 3018/22.08.2002 год.,сключен
между „Т.С.“ ЕООД и Етажна собственост ,с адрес гр.С., ул.“Х.П.“,
ж.к.“Л.“,бл.40,вх.А, представлявана от Д.И.Б.Р.Б.А. и О.И.В. за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната услуга и Протокол от Общо
събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за
дялово разпределение и списък на етажните собственици. Видно от приетия
като доказателство по делото протокол за проведеното на 10.06.2002 год.
Общо събрание на етажните собственици на сградата ,в която се намира
апартаментът на ответника е взето решение да се сключи договор за
извършване на услугата „топлинно счетоводство с „Т.С.” ЕООД/.
По делото е представен договор № Д-0-67 от 03.06.2020 год., сключен
между ищеца „Т. С.” ЕАД и „Т.С.” ЕООД, по силата на които последното се е
задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия на потребителите /собственици и ползватели/ в сграда–етажна
собственост,а „Т. С. ” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и
въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия
от потребителите.
По делото са представени:извлечение от сметки за дялово
4
разпределение по месеци за процесния период за абонатен № **********, от
който е видно ,че общия размер на дължимите суми за топлинна енергия е
5 189,81 лева;Съобщение към фактура с № ********** от 31.07.2019 година
от „Т. С.“ ЕАД ,за периода от 01.05.2018 година -30.04.2019 год.,на стойност
2 582,24 лева с ДДС.Срок за плащане 14.09.2019 год.; Фактура № **********
от 31.07.2020 година ,издадена от „Т. С.“ ЕАД , за периода от 01.05.2019
година -30.04.2020 год., на стойност 2 119,98 лева.Срок за плащане 14.09.2020
година; 2 броя документи за дялово разпределение за периода 01.05.2018
год.-30.04.2019 год.,дялово разпределение за периода 01.05.2019 год.-
30.04.2020 год.;Документ за главен отчет за периода 01.05.2018 год. -
30.04.2019 год.;Документ за главен отчет за периода 01.05.2019 год. -
30.04.2020 год. Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т. С.” ЕАД.
По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза,от заключението
на която се установява следното:За периода м.05.2018г.-м.04.2020г. на
абонатен №264032/**********, на името на ответника С. П. Й., са начислени
суми за топлинна енергия по фактура № *********-общо дължима сума
2 976,05 лева ,от нея главница в размер на 2 582,24 лева, лихва 393,91 лева –
м.07.2019 год.; по фактура № ********** -общо дължима сума 2035,59 лева
,от нея главница в размер на 1922,40 лева, лихва 113,19 лева –м.07.2020
год.по фактура № **********-общо дължима сума 1,55 лева ,от нея главница
в размер на 1,49 лева ,лихва в размер на 0.06 лева –м.09.2020 год.;по фактура
№ **********-общо дължима сума 90,63 лева ,от нея главница в размер на
86,98 лева ,лихва 3,65 лева –м.09.2020 год.;по фактура № **********-общо
дължима сума 10,70 лева ,от нея главница в размер на 10,27 лева ,лихва 0.43
лева –м.09.2020 год..Общо дължима сума по описаните фактури 5 114,52 лева,
от която 4 603,38 лева главница и 511,14 лева лихва.
Видно от заключението на името на ответника С. П. Й. са описани 24
броя фактури за дялово разпределение ,с общо дължима сума 75,29 лева ,от
които главницата възлиза на 64,36 лева и лихви 10,93 лева.Вещото лице е
описало фактурите в заключението.
Общо дължимата сума за използвана топлинна енергия и дялово
разпределение за исковия период възлиза на 5 189,81 лева главница и лихва
,от които главница -4 603,38 лева за топлинна енергия ,511,14 лихва за забава
5
,64,36 лева главница за дялово разпределение и 10,93 лева лихва .
Лихвите по всяко задължение са изчислени от първия ден след срока на
плащане -30.06.2018 год. до дата 14.04.2021 година.
За процесния период месец 05. 2018 година до месец 04.2020 година,
размерът на дължимите суми за топлинна енергия –главница ,общо и по
отделни пера –суми за ТЕ сума за ТЕ ,отдадена от сградна инсталация, сума
за ТЕ за БГВ и сума за мощност, съобразно действащите цени на ТЕ през
процесния период ,са отразени в описаните в заключението фактури.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза ,от
заключението на която се установява следното:За процесния период при
проверка на документите в „Т. С.“ ЕАД вещото лице е констатирало редовно
и ежемесечно е доставяна топлинна енергия СЕС.За процесния период
отчетените показания по общия топломер в абонатната станция ежемесечно
са нанасяни и отразявани по съответния ред за осчетоводяване.Отчетените и
отразени показания съответстват на тези в предоставената на вещото лице
справка от базата данни на Т. С.“ ЕАД.Общите топломери са отчитани
редовно и технологичните разходи в абонатната станция са определяни
правилно.Спрямо абоната е спазена в цялост методиката към Наредбата за
топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007 год. за дялово разпределение на
топлинната енергия за процесния период .Сумите начислени за топлинна
енергия са в съответствие с разпоредбите на приложение към чл.61 от
Наредба № 16-334 за топлоснабдяване и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020
година за топлоснабдяването.
Разпределена е топлоенергия с предварително приспаднати
технологични разходи в абонатната станция ,т.е нетна енергия ,която съвпада
с отразената в изравнителните сметки .Топломерът в абонатната станция е
минал последващи проверки-метрологичен контрол 1
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните
правни изводи:
Предявени са допустими обективно кумулативно съединени искове по
чл.422 от ГПК, вр.чл.79,ал.1, вр.чл.150 от ЗЕ,вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Исковете са допустими с оглед установените от приложеното ч.гр.д.№
1004/2021г. на РС-С. обстоятелства, че срещу издадената в заповедното
6
производство заповед за изпълнение длъжникът е подал възражение в срока
по чл.414,ал.2 от ГПК ,поради което на основание чл.415,ал.1,т.1 от ГПК на
заявителя-настоящ ищец е указана възможността да предяви установителни
искове за вземанията по заповедта за изпълнение в едномесечен срок от
съобщението и този срок е спазен.
По основателността на исковете съдът намира следното:
От доказателствата по делото безспорно се установява ,че между страните
съществува договорно правоотношение.Дружеството ищец „Т. С.” ЕАД
извършва дейност по доставка и продажба на топлинна енергия ,каквато е
доставял в жилищната сграда ,където се намира жилището на ответника С. П.
Й. за процесния период.Същият е клиент на топлинна енергия през процесния
период, тъй като е собственик на топлоснабден имот ,съгласно представените
по делото нотариални актове-нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот и нотариален акт за дарение на недвижим имот. По делото се
установи ,че през 2002 година ответникът С. П. Й. и съпругата му С.А.В.-Й.а
са придобили чрез покупко-продажба при условията на СИО процесния
имот.Последната е починала на 09.05.2014 година ,видно от приложеното по
делото удостоверение за наследници .Нейни законни наследници са
ответникът С. П. Й. –съпруг и П.Т.А. –А.-майка,която е дарила собствената си
идеална част ,придобита по наследство от С.А.В. Й.а на ответника С. П.
Й.,който е станал индивидуален собственик на топлоснабдения имот ,описан
по-горе.
В подкрепа на това разбиране е и подаденото от ответника заявление за
промяна на партидата на топлоснабден имот ,описан по-горе на негово име
при ищцовото дружество,поради което неоснователни са възраженията на С.
Й.,че между него и ищеца не е възникнало облигационно правоотношение
като собственик или ползвател на топлоснабдения имот за процесния период.
От изложеното съдът приема,че между страните валидно е възникнало
облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови
нужди ,осъществявана съгласно чл.150 от Закона за енергетиката при
публично известни общи условия ,предложени от ищеца и одобрени от
ДКЕВР/понастоящем КЕВР/.Основен елемент на това правоотношение са
насрещните задължения на ищеца да достави топлинна енергия до
недвижимия имот ,собственост на ответника /за исковия период/ и на
7
ответника поради принадлежността в неговата имуществена сфера на правото
на собственост върху имота /към процесния период/,обосноваваща качеството
му на клиент на топлинна енергия съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ от категорията
на битовите клиенти по смисъла на параграф 1,т.2а от ДР на ЗЕ- да заплаща
на ищеца нейната цена при условия и срокове съобразно приложимите общи
условия.
Съгласно разпоредбата на чл.139,ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинна енергия в сграда –етажна собственост се извършва по система на
дялово разпределение.Начинът на извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ/чл.139-148/ и в действащата към процесния период
наредба № 16-334 от 06.04.2007 год.
Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост се
разделя на топлинна енергия ,отдадена от сградната инсталация ,топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142,ал.2 от ЗЕ/.
От доказателствата по делото се установява, че в топлоснабдения имот на
ответника за исковия период са монтирани отоплителни тела, с поставени на
тях индивидуални разпределители /т.н. топломери/.Същият се снабдява и с
битово гореща вода, за отчитането на която има монтиран водомер.Горните
данни се съдържат в изготвената по делото съдебно-техническа експертиза,
на която съдът се позовава като компетентно дадена.От заключението на
вещото лице по извършената СТЕ се установява точното количество
потребена от ответницата топлоенергия и битово гореща вода за процесния
период.В случая от събраните по делото доказателства ,на абоната
ответникът С. П. Й. за процесния период са начислявани суми за топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, суми за топлинна енергия за
отопление на имот и сградна инсталация.
Предвид изложеното съдът намира за неоснователни всички доводи на
ответника, изложени в писмения отговор, касаещи потребената от него
топлинна енергия ,както и тези свързани с отчитането, разпределението и
формирането на цената й.
По възражението за погасяване по давност на част от вземането.Същото
е неоснователно.Претенцията на ищеца по главното вземане за доставена и
неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение обхваща периода
8
месец 05.2018 год. –месец 04.2020 год.
Тълкуването на клаузите на чл.31-33 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ на клиенти от гр.С. обосновава
еднозначен извод ,че заплащането на суми за топлинна енергия по безспорно
относимия към този период начин- на месечни вноски ,определени по
прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска ,в
действителност представлява една уговорена в съответствие с разпоредбата
на чл.70,ал.2 от ЗЗД възможност длъжникът според волята си да изпълни
авансово и предсрочно части от задължението си преди настъпването на
неговата изискуемост, а тя настъпва с изтичането на срока за изпълнението му
,при необорена с оглед доказателствата по делото презумпция по чл.70,ал.1 от
ЗЗД,че този срок е уговорен в полза на длъжника.В случая този срок настъпва
с изтичане на определен период от време след издаване на общата фактура за
този период и една оттогава ищецът има право съгласно същите общи
условия за претендира обезщетение за забавеното му изпълнение.
Едва от настъпването на изискуемостта на задължението започва да тече
погасителна давност -114,ал.1 от ЗЗД.Общата фактура за потребена топлинна
енергия в периода 01.05.2018г-30.04.2019 г. е издадена на 31.07.2019 г.Към
тази дата в отношенията между страните вече са приложими Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ ЕАД на клиенти
в гр.С. ,одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 год. на осн.чл.150,ал.1 от ЗЕ/
и издаването на тази фактура и настъпването на изискуемостта на отразеното
в нея вземане се подчинява на тях.Съгласно чл.33,ал.4 и ал.5
,вр.ал.2,вр.чл.32,ал.3 от тези общи условия изискуемостта на вземането на
ищеца за цена на топлинната енергия в целия отоплителен период не е
обвързана с изтичане на срок след публикуването на фактурата на интернет
страницата на ищеца ,а настъпва с изтичане на 45-дневен срок след изтичане
на периода ,за който се отнася.Като се има предвид ,че тази фактура отразява
съотношението между начислените месечни суми по прогнозни данни и
действително потребената топлинна енергия в целия отчетен период, този
срок започва да тече най-рано от издаване на фактурата, когато вземането
става ликвидно, както е посочено и в самата фактура за периода,тай като в
нея като срок за плащане е посочена датата 14.09.2019г.Ето защо съдът
приема, че в съответствие с общите условия на ищеца ,одобрени от КЕВР
през 2016 год.,които са приложими относно начина и датата на настъпване на
9
изискуемостта на задълженията на ответника за заплащане на цената на
топлинна енергия за периода 01.05.2018г.до 30.04.2019г., изискуемостта на
това задължение е настъпила на 15.09.2019г., денят ,следващ изтичане на 45-
дневен срок от издаване на фактурата на 31.07.2019 г.От настъпването на
изискуемостта на това задължение на 15.09.2019 год. е започнала да тече 3-
годишна погасителна давност съгласно чл.111,б.“в“ от ЗЗД. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, включително и за това
вземане ,е подадено в Софийски районен съд на 31.05.2021 год., т.е. преди
изтичане на срока на погасителната давност, поради което с оглед
разпоредбата на чл.422,ал.1 от ГПК от този момент искът за установяване
съществуването на вземането се счита предявен ,а предявяването му прекъсва
погасителната давност и започналата с прекъсването му нова погасителна
давност не тече докато е висящо настоящото производство.Затова съдът
приема ,че главното вземане на ищеца -главница за доставена топлинна
енергия за месец 05.2018 год. год., както и за главница дялово разпределение
за месец 05.2018 г.,не е погасено по давност дори частично.
По изложените съображения с оглед на установеното по делото
обстоятелство ,че ответникът е потребител на топлинна енергия ,съдът
приема ,че главните исковете са установени в своето основание и размер и
следва да бъдат уважени.Ответникът ,чиято доказателствена тежест в процеса
за установяване на обстоятелството ,че е заплатил на ищцовото дружество
дължимите суми за потребена топлинна енергия за процесния период ,не е
ангажирал доказателства в тази насока.
В съответствие с одобрените от КЕВР през 2016г. общи условия на
ищеца за задълженията си за заплащане на топлинна енергия за процесния
имот в периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. в размер на 4 603,38 лева,
ответникът е изпаднал в забава на 15.09.2019г.,а за задълженията си за
заплащане на дялово разпределение за имота в същия период м.05.2018г. до
м.04.2020г., в размер на 64,36 лева ответникът е изпаднал в забава на
15.09.2019 год.Същият не е извършил никакви плащания на тези задължения
до крайния претендиран момент на забавата 14.04.2021г. Поради това при
използване на автоматизирана система за изчисляване на законната лихва
(www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html) и без на съда да са необходими
специални знания , се установява ,че размерът на законната лихва върху всяка
10
от главниците за периода за забава е както следва –върху главницата от
4 603,38 лева ,представляваща незаплатена топлинна енергия е в размер на
739.10 лева ,а върху главницата от 64,36 лева за дялово разпределение е в
размер на 18.22 лева .Съдът следва да уважи иска по чл.86,ал.1 от ЗЗД до
предявения размер с исковата молба от 511,14 лева лихва за забава за периода
от 15.09.2019 г. -14.04.2021 г.;до предявения размер с исковата молба от 10,93
лева върху главницата 64,36 лева, представляваща сума за дялово
разпределение .
На основание чл.78,ал.1 ,вр.ал.8 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищцовото дружество направените по делото разноски в заповедното
производство 103,80 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение и в исковото производство в размер на 150 лева
юрисконсултско възнаграждение, 103,79 лева държавна такса възнаграждение
за вещо лице по съдебно-съдебно счетоводна експертиза в размер на 300 лева
и възнаграждение за вещо лице по съдебно-техническа експертиза в размер на
300 лева по съдебно-техническа експертиза Воден от горното ,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422 от
ГПК, вр.чл.79,ал.1, вр.чл.150 от ЗЕ,вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД, предявени от „Т. С.”
ЕАД ,със седалище и адрес на управление гр.С. ,ул.”Я.” № 23б срещу С. П. Й.
от гр.С. ,че дължи на „Т. С.” ЕАД сумата в общ размер на 5 189,81 лева ,от
която 4 603,38 лева главница ,представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода месец май 2018 година до месец април 2020
година ,ведно със законната лихва от 31.05.2021 година/датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК в съда/ до изплащане на вземането ,511,14 лева мораторна
лихва за забава от 15.09.2019 година до 14.04.2021 година ,както и суми за
дялово разпределение в размер на 64,36 лева главница за периода от месец
май 2018 година до месец април 2020 година ,ведно със законната лихва
считано от 31.05.2021 година /датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в съда/ до
окончателното изплащане на сумата ,10.93 лева лихва за забава за периода от
01.07.2018 год. до 14.04.2021 година ,както и направените по делото разноски
11
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. П. Й. от гр.С. да заплати на „Т. С.” ЕАД направените по
делото разноски в заповедното производство 103.80 лева държавна такса и
50.00 лева юрисконсултско възнаграждение,в исковото производство в размер
на 150 лева юрисконсултско възнаграждение и 103.79 лева държавна такса
,300 лева възнаграждение за вещо лице по съдебно-съдебно счетоводна
експертиза и 300 лева възнаграждение за вещо лице по съдебно-техническа
експертиза.
Решението е постановено при участието на привлеченото от ищеца
трето лице-помагач ”Т.С.” ЕООД,със седалище и адрес на управление гр.С.
,ул.”П.Г.П.” № 3
Решенето може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред Софийски
окръжен съд от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
12