№ 415
гр. Плевен , 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20204430201600 по описа за 2020 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 20-0938-002551/06.07.2020 г. на
*** на *** при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на М. Т. АНГ. ЕГН: ********** е
наложено административно наказание на основание чл.179 ал.1 т.5 от Закона
за движението по пътищата – глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за
извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че в хода на административнонаказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила – в разрез с чл.57 ал.1 т.5
ЗАНН, в НП не са посочени доказателствата, които го потвърждават, с което е
ограничено правото на защита на М.А.. Наред с това, оспорва приетата в хода
на административнонаказателното производство фактическа обстановка като
отбелязва, че не са взети предвид направените от страна на жалбоподателя
възражения, а и не са изяснени редица обстоятелства - какъв е бил общият
брой пътни ленти, имало ли е забрана за навлизане в пътна лента за насрещно
движение, с какъв знак е въведена тази забрана, за коя отсечка от пътя
действа тази забрана, имало ли е движещи се автомобили в насрещното
движение, кои са били те; в тази връзка е отбелязано, че на практика цялото
административнонаказателно производство почива върху твърденията на
1
свидетеля К. В. Р., като същевременно жалбоподателят изразява съмнения, че
този свидетел се е движел с несъобразена скорост в конкретните пътни
условия. При условията на евентуалност посочва, че се касае за маловажен
случай на административно нарушение, тъй като не са настъпили
общественоопасни последици - и е следвало да бъде приложена разпоредбата
на чл.28 ЗАНН. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното
постановление и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище от
упълномощен защитник, с което се поддържат вече заявените аргументи по
незаконосъобразност и неправилност на издаденото Наказателно
постановление; допълва се, че евентуалното кредитиране показанията на
свидетеля Р. би създало „…опасна практика на доносничене и подаване на
злословни сигнали…“. На тази основа, поддържа жалбата и отправя искане за
отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно, както и за присъждане
на разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 лева.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се
явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
2551/04.06.2020г. /бл.№250583/ от страна на М. Г. Г. – мл.автоконтрольор при
*** при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите ИВ. В. Д., К. В.
Р., както и на нарушителя – М. Т. АНГ.. Съставен е за това, че на 27.05.2020 г.
около 13:55 часа в гр. ПЛЕВЕН, на ул. „***“ до № 3, с посока на движение
към ул. „***“, като водач на товарен автомобил „***“ с рег. № ***, извършва
внезапно отклонение от дясна пътна лента към съседна лява пътна лента, без
да подаде навременен ляв пътепоказател, като принуждава движещият се зад
него лек автомобил „***“, с рег. № *** с водач К.Р., рязко да намали
скоростта и да навлезе в пътна лента за насрещно движение; създава опасност
за възникване на ПТП – нарушения по чл.25 ал.1 и чл.26 ал.1 ЗДвП.
Отбелязано е, че АУАН е съставен във връзка с административна Преписка
рег. № 316000-19250/01.06.2020 г. Нарушителят е направил възражения при
съставяне на АУАН – отбелязал е „ тролеят смятам, че не съм извршил
нарошения поглеждам в огледало и подавам мигач...“. Допълнителни
възражения подал по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, като отново
отбелязал, че не е вярно това, че не е подал ляв пътепоказател, преди да се
включи в движението по находящата се от ляво, пътна лента.
2
Административнонаказващият орган изцяло е възприел
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, съответно –
не е отдал вяра на направените от страна на нарушителя възражения. От друга
страна, прецизирал правната квалификация, като счел, че не е извършено
нарушение по чл.26 ал.1 ЗДвП, поради което, същото отпаднало от
окончателния й вид. На тази основа, издал обжалваното Наказателно
постановление, с което на М. Т. АНГ. ЕГН: ********** е наложено
административно наказание на основание чл.179 ал.1 т.5 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за
извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.30 – 31 от делото/. Не е налице претендираното от
жалбоподателя нарушение на процесуалните правила. Следва да бъде
отбелязано, че при издаване на НП, административнонаказващият орган не
дължи подробно и изчерпателно посочване на доказателствата, които
потвърждават административното нарушение. В случая, в обжалваното НП е
отбелязано, че същото се издава въз основа на преписката по съставен от М.
Г. Г., АУАН бл.№250583 /т.е. доказателствените материали, съдържащи се в
тази преписка/ и в този смисъл, обсъжданото изискване на ЗАНН се явява
удовлетворено. Ето защо, не е допуснато нарушение на процесуалните
правила по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, нито – е ограничено по някакъв начин,
правото на защита на нарушителя.
Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от
въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на
административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните
правила. Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се
събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите М. Г. Г.,
ИВ. В. Д., К. В. Р., писмени доказателства, веществено доказателство
/видеоматериал, заснет от видеорегистратор, находящ се на компакт-диск –
л.103 от делото/ и експертно заключение по видео-техническа експертиза
/л.23 – 27, л.33 - 34, л.60-61, л.90 – 103 от делото/. Още тук следва да бъде
обърнато внимание, че показанията на св.Д. са напълно бланкетни, като
същият уточнява, че на практика, полицейската проверка по случая се е
извършвала изключително от страна на св.М.Г.; ето защо, показанията на
св.Д., поради твърде ниската си информативност, на практика не способстват
за разкриване на обективната истина.
От друга страна, от основополагащо значение за нейното
разкриване е изследвания в хода на видео-техническата експертиза,
видеофайл, съдържащ запис от видеорегистратор, предоставен за нуждите на
делото от страна на св.К.Р.. Съобразно трайната съдебна практика,
3
видеофайлове, изготвени при условията на случайност, имат характера на
веществени доказателства по смисъла на чл. 109 НПК, тъй като по същността
си представляват предмет /електронен запис върху оптичен носител/, който
може да послужи за изясняване на обстоятелствата по делото; в тази насока са
например Решение № 228 от 9.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 355/2014 г., I н. о.,
НК, Решение № 277 от 8.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 839/2012 г., I н. о., НК,
Решение № 410 от 4.12.2013 г. на ВКС по к. д. № 1479/2013 г., НК, II н. о.,
Решение № 462 от 26.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1416/2012 г., I н. о., НК,
Решение № 390 от 02.10.2009 г. по НОХД № 393/2009 г., ІІ н.о., НК и много
други. Запознаването с това веществено доказателство, което е изследвано от
видео-техническата експертиза идва да покаже, че показанията на свидетеля
К.Р. и тези на св.М.Г., изцяло отговарят на действителното фактическо
положение. С други думи, версията, застъпена в показанията на свидетелите
К.Р., М.Г. и изложена в АУАН/НП, изключително подробно, правдиво и
обективно отразява случилото се. Впрочем, показанията на свидетелите Г. и
Р. са убедителни и взаимопотвърждаващи се, без съмнения за тенденциозно
отношение, въпреки че св.Р. е пряко ангажиран в пътната ситуация,
подлежаща на изясняване, а св.Г. – в качеството на полицейски служител, е
имал задачата да проучи подадения от св.Р. сигнал в административна
преписка №316000- 19250/01.06.2020г на ОД на МВР-Плевен и да събере
данни за фактическата обстановка. На свой ред, от заключението по
представената видео-техническа експертиза се установява, че на изследвания
един брой компактдиск, бял на цвят, с фабричен номер ***, с ръкописен
надпис „Регистратор 27.05.2020год.“, е налице един файл, записан в
специализиран за файлове съдържащи видеозапис формат „AVI“;
видеофайлът е цифров презапис от оригиналния файл, записан върху твърдия
диск на компютърна система за видеонаблюдение; при прегледа му, с
помощта на специализиран софтуерен видеоплеър е установено, че съдържа в
себе си видеозапис, заснет от две заснемащи устройства /камери/: едната -
насочена през предно обзорно стъкло на автомобил, а другата - насочена през
задно стъкло на същия автомобил; заснетото изображение е цветно, с размер
1920х1080 пиксела, с вкопирани в кадъра данни за дата и часово време /тайм
код/, като съгласно тези данни, видеозаписът е заснет на 27.05.2020 година, за
времето от 13:55:46 часа до 13:56:21 часа - системно време. Вещото лице
отбелязва, че таймкодът, вкопиран в изображението не се прекъсва и не са
установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация;
посочва, че на видеозаписа е заснет товарен автомобил, отговарящ на
задачите на експертизата - с регистрационен номер ***, като движението на
този автомобил е илюстрирано със снимки, експортирани от кадрите и
подредени в хронологичен ред, в изследователската част на протокола. Също
така, от представената справка от ОБЩИНА ПЛЕВЕН, ведно със скица-
извлечение, касаеща района на ул. „***“ №3 в гр.ПЛЕВЕН е видно, че в
процесния район, улицата е разделена на две пътни платна, посредством
пътна маркировка М2 /двойна непрекъсната линия/, а всяко платно се състои
4
от две пътни лленти, на свой ред - разделени с пътна маркировка М3
/единична прекъсната линия/.
В този смисъл, показанията на свидетелите К.Р., М.Г., процесният
видеозапис, експертното заключение по видео-техническа експертиза,
споменатата справка от ОБЩИНА ПЛЕВЕН, ведно със скица-извлечение,
касаеща района на ул. „***“ №3 в гр.ПЛЕВЕН, формират една хармонична
доказателствена съвкупност, от която както пряко, така и косвено следва
изложената в АУАН/НП фактическа обстановка. Съдът намира, че същата се
явява доказана по несъмнен начин, приема я и няма да я преповтаря, още
повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява надлежно
опровергана.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.25 ал.1 ЗДвП, „ Водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение..“. Налице е
задължение за действие при изпълнение на всяка маневра от страна на
водачите – преди да я предприемат, да се уверят, че няма да създадат
опасност за другите участници в движението. При положение, че
жалбоподателят не е съобразил поведението си с това задължение за
действие, а при установените време, място и обстановка, без да се съобрази с
движението в съседната лява пътна лента и без да подаде пътепоказател, е
предприел отклонение наляво по пътното платно и навлизане в тази съседна
пътна лента, в която по същото време се е придвижвало друго МПС
/управлявано от св.Р./ и последното, за да избегне удар с управлявания от
жалбоподателя товарен автомобил, се е наложило да невлезе, на свой ред, в
лентата за насрещо движение – следователно, възникнала е непосредствена
опасност за движението и са налице всички предпоставки за налагане на
административно наказание на основание чл.179 ал.1 т.5 от Закона за
движението по пътищата. Впрочем, от представения видеозапис и
заключението по приетата видео-техническа експертиза следва, че опасността
за движението следва не само поради неадекватното движение на
управлявания от страна на М.А. товарен автомобил /който, налага се да бъде
отбелязано, след навлизането по описания вече начин в пътната лента на л.а.
„***“, с рег. № ***, впоследствие отново, без подаден пътепоказател се връща
в собствената си лента за движение/, но и от обстоятелството, че в лентата за
насрещно движение е видно приближаването на сив на цвят лек автомобил,
сблъсъкът с който, за радост е избегнат. В този смисъл, нарушението, за което
5
е ангажирана административнонаказателната отговорност на М. Т. АНГ., се
явява доказано по несъмнен начин. Същевременно, неоснователни се явяват
съображенията на жалбоподателя по съществото на правния спор, в т.ч. – че
не било добре изяснена пътната обстановка, като например какъв е бил
общият брой пътни ленти, имало ли е забрана за навлизане в пътна лента за
насрещно движение, с какъв знак е въведена тази забрана, за коя отсечка от
пътя действа тази забрана, имало ли е движещи се автомобили в насрещното
движение, кои са били те. Както вече беше изложено, процесната пътна
обстановка, в относимите нейни аспекти, е надлежно установена и доказана.
Наред с това, няма как да бъде споделена възприетата позиция на
омаловажаване на собственото противоправно поведение на жалбоподателя, с
опит да бъде внушено, че К.Р. се е движел с несъобразена скорост –
твърдения, които се явяват недоказани и несъстоятелни. Недоумение будят и
съжденията, че евентуалното кредитиране показанията на свидетеля Р. би
създало „…опасна практика на доносничене и подаване на злословни
сигнали…“. От една страна, както беше отбелязано, показанията на този
свидетел се потвърждават по категоричен начин от обсъдените вече
доказателствени източници, а от друга – следва да се прави разлика между
„доносниченето“ и „злословността“, от една страна и проявите на
гражданска позиция, от друга – за каквато именно позиция се касае в случая,
като следва да бъде подчертано, че подобни прояви способстват по най-
динамичен начин, за поддържане на добрия ред и спазването на Закона в
страната.
Ето защо правилно, административнонаказващият орган е
пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл.179
ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 150 лева.
Същата разпоредба предвижда абсолютно определен размер на санкцията,
който е правилно съобразен от административнонаказващия орган и поради
това – няма да бъде повече обсъждан. Не на последно място, нарушението не
представлява „маловажен“ случай, тъй като е типично по обществената си
опасност на обикновения случай на нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП; отделно
от това, от представената справка за нарушител е видно, че жалбоподателят е
многократно административно наказван за различни административни
нарушения по ЗДвП в миналото, т.е. касае се за недостатъчно сериозно
отношение към правилата за движение по пътищата, несъвместимо с
преценяването на случая като „маловажен“.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно, поради което - следва да бъде
потвърдено. Предвид изхода на административнонаказателното
производство, на жалбоподателя разноски не се дължат, а на основание чл.84
ЗАНН вр.чл.189 ал.3 НПК, М. Т. АНГ. ЕГН: ********** следва да бъде
осъден да заплати паричната сума в размер на 94,29 лв./деветдесет и четири
лева и двадесет и девет стотинки/- по сметка на РАЙОНЕН СЪД –ПЛЕВЕН,
6
във връзка с приетата по делото съдебна видео-техническа експертиза.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0938-
002551/06.07.2020 г. на *** на *** при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на М. Т.
АНГ. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание
чл.179 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 150
/сто и петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП.
На основание чл.84 ЗАНН вр.чл.189 ал.3 НПК, ОСЪЖДА М. Т.
АНГ. ЕГН: ********** да заплати паричната сума в размер на 94,29
лв./деветдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/ - по сметка на
РАЙОНЕН СЪД –ПЛЕВЕН, във връзка с приетата по делото съдебна видео-
техническа експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7