Р Е Ш Е Н И Е
№ 96
гр. Габрово, 13.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Габрово в открито
съдебно заседание от четиринадесети октомври, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
СЪСТАВ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА
ГИШИНА
и секретар: Радослава Кънева, с участието на прокурор от
Окръжна прокуратура Габрово А., постави за разглеждане докладваното от съдия
Кирова-Тодорова к. адм. н. д. № 96 на Административен съд Габрово по описа за
2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото
адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово /АСГ/ Касационна жалба с вх. № СДА-01-1669 от 16.09.2020
г., подадена от ОД на МВР - Габрово, против съдебно решение № 260000 от 18.08.2020
г. по описа на Районен съд Дряново /РСД/, постановено по н. а. х. д. № 75 от
2020 г. по описа на същия съд, с което е отменено Наказателно постановление
/НП/ № 313 от 4.05.2020 г. на директора на ОД на МВР - Габрово, с което на Е.Н.А.
***, ЕГН: **********, е наложена глоба в размер на 300.00 лв. за нарушение на
чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/. Касаторът иска отмяна на
първоинстанционният съдебен акт в едно с потвърждаване на отмененото с него НП.
Нарушението, за което от А. е
потърсена административно-наказателна отговорност, се изразява в следното:
На 26.04.2020 г., около 21.30
ч., в гр. Дряново, пл. Боев яз, при извършена проверка е установено, че същият
е посетил открито обществено място, като не е поставил защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата, с което не изпълнява Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г., допълнена
със Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването,
издадени на основание чл. 63, ал. 1 от същия нормативен акт, във връзка с
обявеното извънредно положение от 13.03.2020г. на НС на РБ, с което виновно е
нарушил чл. 209 а, ал. 1 от ЗЗ.
В подадената против това НП
жалба А. оспорва фактическите констатации, които АНО е приел за достоверни,
като се сочи, че жалбоподателят е управлявал велосипед на посочените място,
дата и час, имал защитна маска и кърпа, която покривала по-голяма част от
лицето му, в т.ч. носа и устата. Кърпата е била разхлабена, а не стегната около
лицето, с цел все пак да влиза и въздух за дишане, който е нужен в по-големи
количества при каране на велосипед. Освен това жалбоподателят твърди, че е бил
и с горнище с висока яка, вдигната до ушите, за да се предпази от студа.
Спирането му за проверка станало в 21.30 ч., при вече залязло слънце, поради
което не става ясно как служителите на МВР са установили, че при управлението
на велосипеда, той е бил без предпазно средство. В подкрепа на изложеното от
него жалбоподателят представя фиш за глоба, наложена му в този момент. Липсата
на описание на тези факти в АУАН и в НП ги правят непълни, неточни и
незаконосъобразни. Жалбоподателят се мотивира и със забраната, съдържаща се в
Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето. Цитира
се и мнение на СЗО, че носенето на такава маска от здрави хора е
нездравословно.
За да постанови съдебния си акт
РСД е счел, че жалбоподателят е осъществил формално съставът на чл. 209а, ал. 1
от ЗЗ, но деянието, извършено от него, е маловажен случай, по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, т. к. се установява, че действително по време, когато е било
установено то, А. е управлявал велосипед в тъмната част на денонощието, не е
имало други хора в близост, поради което съдът е отменил процесното НП.
В законния срок АНО е подал
касационна жалба с горепосочените искания. В нея той се мотивира с това, че деянието
не следва и не може да се квалифицира като маловажен случай, но не изтъква
конкретни съображения.
В писмен отговор по жалбата А.
оспорва същата.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт С..
Ответната страна, редовно
призована, не изпраща представител.
Представителят на ОП – Габрово
счита, че жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.
Съдът извърши служебна проверка
както по отношение на изтъкнатите в жалбата съображения за незаконосъобразност,
така и за наличието на всички основания за оспорване на процесния съдебен акт.
АУАН и НП са издадени от
правоимащи компетентни органи.
По делото не е било спорно, че
на посочените ден, дата и час жалбоподателят е бил обект на проверка от
органите на МВР за изпълнението на посочените в процесното НП заповеди на
министъра на здравеопазването. Видно от свидетелските показания действително
при спирането му за проверка жалбоподателят е карал велосипед през тъмната част
от денонощието, без поставена светлоотразителна жилетка, заради което и бил
спрян. Тогава проверяващите установили, че е без маска или друго средство,
предпазващо устата и носа, а на въпрос за причината той отговорил, че бил
забравил маската си вкъщи. Тъй като А. отказал да подпише съставения му АУАН се
наложило проверяващите да повикат друг свидетел, който да удостовери този отказ
и когато този свидетел дошъл, спряното за проверка лице поставило „нещо подобно
на шал на лицето си и заявило, че имало предпазно средство“ /според свидетелите
***/. Свидетелят *** изрично заявява, че докато жалбоподателят управлявал
велосипеда си, проверяващите не са могли да видят, дали има маска или не, но
когато го спрели и докато разговаряли с него, той нямал такава – от момента на
спирането му до слагането на шала при появата на свидетеля по АУАН – ***.
АСГ следва да посочи, че РС
споделя доводите на касатора, че деянието съставлява административно нарушение.
Ако то не би било такова, изобщо би отпаднала необходимостта от обсъждане на
хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Дали става въпрос за увреждащо нарушение или за
такова на просто извършване е без значение за възможността за прилагане
разпоредбата – тя е приложима за всички видове нарушения, освен ако прилагането
й не се изключва изрично със специален закон, каквото изключение в случая не е
налице.
Настоящата съдебна инстанция
споделя становището на първоинстанционния съд, че в случая деянието е установено
по безспорен начин от обективна и субективна страна. Правната квалификация е по
чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, според която разпоредба който наруши или
не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв. В случая очевидно става въпрос за нарушаване на въведена
от МЗ такава мярка, като в АУАН и в НП е цитирана и конкретната Заповед №
РД-01-124 от 13.03.2020 г., изменена със Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г.
на този административен орган. В първата такава цитираната заповед обаче нямаме
въвеждане на задължение за хората да покриват лицата си на обществено място на
открито, поради което и описаното в НП поведение не може да се свърже с
нарушение на същата. Едва във втората цитирана Заповед е налице допълнението в
т. 9, с което се задължават всички лица, намиращи се на открити или закрити
обществени места да носят защитна маска за лице или друго средство, покриващо
носа и устата. Към датата на установяване на нарушението и съставянето на АУАН
тази заповед определено е била в сила и е подлежала на изпълнение.
АСГ намира, че действително
непоставянето на маска или друго защитно средство при така описаните в
процесното НП обстоятелства не следва да ангажира отговорността на А., т. к.
мярката е въведена с цел предотвратяване и ограничаване на заразата, предавана
по въздушно-капков път, каквато възможност в случая при управление на велосипед
по улицата в тъмната част на денонощието, без наличие на който и да било в
близост до водача води ако не до невъзможност, то до изключително висока степен
на вероятност този човек да не съставлява опасност за когото и да било. Отделно
от това следва да се напомни, че не е налице законова дефиниция на употребеното
в заповедта понятие „обществено място“ и кога следва да се счита, че едно лице
„се намира“ на такова. Един би бил случаят, ако А. е на тротоара, където стои
или върви пеша без защитно средство, там престояват или минават други хора,
които могат потенциално да бъдат заразени, съвсем различно е той да се движи с
ППС по улицата, по която, логично, хора не вървят, няма и не се очаква такива
да престояват на платното, а в съответната част от денонощието няма и данни, че
такива е имало наоколо изобщо.
В заключение настоящият съдебен
състав намира, че е мотивиран и правилен изводът на първоинстанционния съд за
маловажност на случая, тъй като той не е типичен за вида си, а се отличава със
значително по-ниска степен на обществена опасност от стандартния случай на
поява на лице на обществено място без поставена маска или друго защитно
предпазно средство.
Като е отменил НП на така
посоченото основание, първоинстанционният съд се е произнесъл с едно мотивирано
и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.
Воден от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260000 от 18.08.2020 г. на Районен съд Дряново, постановено по
н.а.х.д. № 75 от 2020 г. по описа на същия съд, с което е отменено Наказателно
постановление № 313 от 4.05.2020 г. на директора на ОД на МВР – Габрово, с
което на Е.Н.А. ***, ЕГН: **********, е наложена глоба в размер на 300.00
/триста/ лв. за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, на
основание чл. 209а, ал. 4, във вр. с ал. 1 от същия нормативен акт.
Решението не
подлежи на обжалване.
Препис от
съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.