№ 48
гр. Габрово , 10.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в закрито заседание на десети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500038 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413,ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от
ГПК.
Образувано е по жалба от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, гр.
София срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявление по чл.410 ГПК за
част от вземанията, по ч.гр.д. № 986/2020 г. по описа на Районен съд
Габрово. В жалбата се твърди, че районният съд е превишил правомощията
си, предвид едностранния и формален характер на заповедното производство,
както и целта му да осигури бързото и ефективно събиране на безспорни
неизплатени задължения. Заповедния съд не разполагал с правомощия на този
етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която
заявителя черпи права. Същият имал правомощия да се произнесе дали
искането се основава на неравноправна клауза, но не и да определя основният
му предмет и съответствието между цената от една страна и стоката и
услугата от друго, при условие, че тези клаузи били ясни и разбираеми.
Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови да се
издаде заповед за изпълнение, както и да бъдат присъдени направените в
настоящото производство разноски.
Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е частично основателна поради
следното:
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението за присъждане
на сумата 1123.59 лв.- договорна лихва от 10.07.2018 г. до 15.08.2019 г.,
2102.75 непогасено задължение за допълнителни услуги, 341.37 лв. лихва за
забава от 11.01.2018 г. до 15.08.2019 г. и законна лихва от 26.27 лв., дължима
от 15.08.2019 г. до 20.09.2020 г.
Съгласно изменението на ГПК /ДВ. бр.100/2019г./, съдът служебно
следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. В чл.411, ал.2 от ГПК изрично е създадена нова т.3, която
задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато
вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на
неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.
С оглед на изложеното, въззивният съд не възприема изложените в
жалбата доводи, че за заповедния съд не съществува възможност служебно да
констатира наличието на нищожна и/или неравноправна клауза, както и че е
превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил обстоятелство по
същество, което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство.
Цитираната съдебна практика в частната жалба се отнася до производства
образувани в периода преди измененията в ГПК, обнародвани в бр.100/2019г.
ДВ, които вменяват задължение на съда служебно да следи искането да не
противоречи на закона и на добрите нрави, а съгласно чл.411, ал.2 т.3 ГПК да
не го уважи, когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това.
За да постанови обжалваното разпореждане съдът е приел, че вземането
произтича от договор, сключен с потребител, представен от заявителя, заедно
с приложенията към него, които вероятно са разпечатани на шрифт по-малък
от 12, поради което са нарушени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Поради
това, че изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК не е спазено, то договорът е
недействителен съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, а в този случай
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи
лихва или други разходи по кредита според чл. 23 от ЗПК.Тези изводи не се
споделят от настоящия състав на въззивната инстанция, поради следното:
2
В едностранното производство по издаване на заповед за изпълнение на осн.
чл. 410 ГПК, съдът е направил изводи за недействителност на договора за
отпускане на потребителски кредит, поради противоречие със закона,
основавайки се на чл. 10, ал. 1 ЗПК, че всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от
12. Размерът на шрифта, без ползване на специални знания не би могъл да се
определи от съда. Същността на изискването се свързва с възможността на
длъжника пределно ясно да възприеме съдържанието на договора. Дали
шрифта е по-малък от 12 е технически въпрос на прилагане на специални
знания, а не на окомерна преценка на съда. Видно от писмените доказателства
длъжникът е подписал договора на всяка страница и е получил сумата по
договора.
Въззивният съд по същество намира, че не е налице обоснована
вероятност за неравноправност на клаузата от процесния договор,
регламентираща договорната лихва. В случая се претендира договорната
възнаградителна лихва, при която е подписан договора и същата не е
едностранно изменяна от страната, предоставила кредита. Следва да се има
предвид, че размера на ГПР – 49.90 % и ГЛП от 41.17% по договора е
съобразен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което не може да се
направи извод в едностранното заповедно производство за вероятно
противоречие на клаузата за договорна лихва с добрите нрави. В тази си част
жалбата е основателна и следва да бъде уважена.
По отношение на претендираната лихва за забава и законна лихва, от
заявлението не става ясно върху каква главница се начислява - дали само
върху предоставената и невърната на падежа сума, дали върху сума,
включваща и допълнителните услуги.
В останалата част оплакванията също са неоснователни. Клаузите за
заплащане на възнаграждение по допълнителни услуги противоречат на
добрите нрави и директно на нормите на чл.10а, ал.2 и ал.4 ЗПК, тъй като по
същество представляват разход, свързан с усвояване и управление на кредита.
В допълнение следва да се отбележи, че в заявлението сумата за
допълнителни услуги е посочена общо, без конкретизация в какво точно се
изразяват тези допълнителни услуги, както и как е формирата посочената
3
крайна сума като възнаграждение за тях в размер на 2102.75 лв.
На основание изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане, съдържащо се в заповед № 260012/23.09.2020
г. по ч.гр.д. № 986/2020 г. на Районен съд Габрово, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК в полза на ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, гр. София, ЕИК
********* срещу Д. Д. И. ЕГН ********** с настоящ адрес **** солидарно с
Д. Г. Х. ЕГН ********** с настоящ адрес *** за сумата 1123.59 лв. -
договорна лихва от 10.07.2018 г. до 15.08.2019 г. по договор за потребителски
кредит № **********/30.08.2017 г. и разноски още 30.97 лв.
В останалата част оставя жалбата без уважение.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Севлиево за издаване на Заповед за
изпълнение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4