Решение по дело №1570/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

27.12.2018г.

           

  СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, VІІІ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно заседание  на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

 

                                                

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНА МУМДЖИЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА

                                                                       АНДРЕЙ Г.                                                                                               

 

при участието на секретаря Татяна Асенова и прокурора Анелия Неделчева, като разгледа докладваното от председателя в.н.о.х.д. 1570 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.327 вр. с чл.318 от НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от адв. Я.Х. – упълномощен защитник на подс. Р.Е.Д. срещу присъда от 19.10.2017г. на СРС, НО, 19 състав по НОХД 14437/2015г., с която подсъдимият е признат за виновен за престъпление по чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.3 НК  и с която  е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание чл. 66, ал.1 НК изпълнението на така определеното наказание е отложено за срок от две години.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото в размер на 710,80 лева по сметка на СДВР, както и разноски в размер на 80 лева -  по сметка на СРС.

На основание чл.190, ал.2 НПК подсъдимият е осъден да заплати държавна такса в размер на 5 лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Защитата предлага на въззивния съд да я отмени. В жалбата е внесено уточнение, че допълнителни съображения ще бъдат изложени след запознаване с мотивите към присъдата. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си след изготвяне на мотивите да уведоми защитника за възможността да допълни жалбата си. Защитата на подсъдимия от своя страна е била реализирана с внесено  допълнение към въззивната жалба, в което е предложена самостоятелна оценка на доказателствения материал. Основното оспорване е отредено в частта относно фактите, които се установяват с назначената в досъдебното производство СМЕ, като се изтъкват подробни доводи за липсата на данни за хоспитализация, както и за точния момент, в който било направено рентгеново заснемане.

В допълнението към жалбата се оспорва и достоверността на дадените от св. К.А. свидетелски показания. Защитникът е изразил становище, че твърденията на пострадалия за удар, нанесен с дясната ръка на подсъдимия в областта на носа, не са достоверен източник на доказателства поради факта, че подсъдимият активно използва по-силната си лява ръка. В тази връзка се предлага това обстоятелство да бъде проверено в производството пред въззивния съд със съответна експертиза. В допълнението към въззивната жалба се подлага на критика тази част от показанията на св. К. А., в която пострадалият твърди, че си спомня само и единствено удар в областта на носа. В тази връзка  от въззивния съд се изисква отговор на въпроса дали не е налице вътрешно противоречие между това твърдение и изявлението на св. К. А., че не е бил ударен само от едно лице, тъй като в побоя са участвали и други хора. В допълнението към въззивната жалба се подлага на критика фактът, че нито пострадалият, нито свидетели, за които обвинението твърди, че са очевидци – св. С. А., св. Н. Б., св.  Е. Б.са потърсили помощ от охрана или от педагози, които са били на работа по същото време в училищната сграда. С посочения аргумент се изисква от съда да изследва въпроса дали инкриминираното телесно увреждане е било причинено на инкриминираната в обвинителния акт дата и по описания от обвинението начин. В допълнението към въззивната жалба се изисква от съда да изследва това съмнение и на друга плоскост, свързана с времето и обстоятелствата, при които пострадалият е потърсил и получил медицинска помощ. В подкрепа на това искане се изтъква, че инкриминираният инцидент се случил около 17:40 часа в пределите на училището, но не е ясно защо  твърдяното тежко състояние не е наложило хоспитализация. Оспорва се и фактът на причиняване на инкриминираната телесна повреда поради липсата на предварително направена лицева снимка, предхождаща лечебната манипулация – наместване на носа с шиш. Изтъква се, че рентгенова снимка била направена едва след гипсиране носа на пострадалия и това обстоятелство било установено от показанията на св. И.А.(майка на К. А.). В допълнението към въззивната жалба е изразено несъгласие с мотивите към първоинстанционната присъда с аргумента, че са били подценени и неправилно игнорирани дадените от св. Е.Б.свидетелски показания, които според защитата са източник на доказателства за невинността на подсъдимия, поради факта, че тази свидетелка не е поддържала прочетените показания, дадени от нея в досъдебното производство (л.8 от СП, СГС). В допълнението към въззивната жалба се навеждат  доводи, че пострадалият и неговата майка непосредствено след случая са отправяли системни заплахи към св. Е.Б., което наложило същата да продължи образованието си в друго учебно заведение.

В допълнението към въззивната жалба е поставен акцент и върху значението на дадените от св. Н. Б. и С. А. свидетелски показания, в които бил описан удар с коляно. Изтъква се, че от друга страна, ако подсъдимият е причинил инкриминираната телесна повреда с коляно, както твърди св. С. А., то е налице непреодолимо противоречие между описанието на лицето, което според св. Н. Б. е нанесло удар с коляно (висок 180-185 см) и данните за действителния ръст на подсъдимия (около 170 см).

При така наведените доводи в допълнението към въззивната жалба се предлага съдът да приеме, че липсват доказателства, ако изобщо К. А. е получил  инкриминираната телесна повреда на датата, отразена в обвинителния акт, тя да е била причинена от подсъдимия, да е причинена по описания от обвинението начин, както и на описаното от обвинението място. Алтернативно в жалбата са изложени доводи, че удари спрямо пострадалия на инкриминираната дата са нанасяли лица, различни от подсъдимия, като според защитата на подсъдимия не е доказан механизмът на причиняване на инкриминираната телесна повреда – дали е била причинена с удар с ръка или по описания от св. С. А. начин – с придърпване главата на пострадалия към коляното на дееца и с оказването на силен натиск с коляно. В допълнението към въззивната жалба се предлага съдът да установи нова фактическа обстановка въз основа на показанията, дадени от св. Е.Б.и св. Ц.Д., както и да приеме, че обвинението не е доказано от техническата експертиза, изготвена с участието на ВЛ В. с аргумента за техническа невъзможност за лицева идентификация.

В производството е конституиран ЧО – л. 28 от СП, СРС. Упълномощен е бил повереник – адв. Б.Б. за участие в производството съгласно пълномощно на л.112 от ДП. В производството пред въззивния съд участва като упълномощен повереник  адв. М. (л.41, СП, СГС).

Районният съдия е администрирал жалбата и допълнението към нея съгласно изискванията на чл.321 от НПК, тъй като с преписи от тях са уведомени всички заинтересовани страни.

Не са постъпили възражения срещу жалбата.

Съдът, след като е обсъдил становищата на страните и предпоставките на чл.327 от НПК, е счел, че са налице основания за провеждане на съдебно следствие. С оглед направените възражения във въззивната жалба и оспорването на заключение, изготвено от ВЛ, което вече е дало становище във връзка с дейността си в КСМД във връзка с предходно освидителстване на пострадалия от 21.03.2012г., съдът в свое определение от 30.03.2018г. е назначил допълнителна тройна СМЕ. Съдът е определил в състава на тройната СМЕ да бъде включено вещо лице - специалист по съдебна медицина, вещо лице – рентгенолог и специалист по образна диагностика, както и вещо лице – специалист в областта на лицево-челюстна хирургия. Съдът е поставил съответни задачи на СМЕ, а именно: какъв е видът и степента на телесното увреждане, получено от св. К.  Е.А., инкриминирано с обвинителния акт, каква е степента на засягане на здравето и медико-биологичната характеристика на увреждането; възможен ли е механизмът на причиняване на увреждането по начина, описан от свидетелите К. А. (л.29, л.30, СП, СРС), св. Н. Б. ( л.35, СП, СРС), св. Е. Б.(л.32, СП, СРС) и С.А. ( л.34, л.83 от СП, СРС). Съдът е задължил вещите лица да отговорят и на следните въпроси:  ако експертизата приема за възможен механизъм на причиняване на инкриминираното телесно увреждане от удар с ръка, откриват ли се обективни признаци за посоката на удара и възможното разположение на телата на дееца и пострадалото  лице едно  спрямо друго; ако експертизата приема за възможен друг механизъм в посочените по-горе гласни доказателства, да даде отговор на въпроса за посоката на удара и за характера на контактните части при удара. С посоченото по-горе определение въззивният съд е поставил задача на вещите лица да изследват пълния обем медицинска документация, относима към проведеното лечение на инкриминираното увреждане, като отговорят на въпроса дали се откриват документи или други материали, удостоверяващи образна диагностика, кога и къде е бил извършван личен преглед на пострадалото лице, хоспитализиран ли е пострадалият във връзка с провеждането на лечебни процедури, свързани с инкриминираното увреждане, ако е така – в кое лечебно заведение и за какъв период от време. Съдът е задължил вещите лица да дадат  отговор на въпроса дали е необходим личен преглед на св. К.А.  и ако това е така, да проведат такъв, като отразят това обстоятелство в своето заключение.

В свое определение от 30.03.2018г. за насрочване на делото съдът е допуснал събирането на писмени доказателства – справка от ръководството на учебното заведение, описано в обвинителния акт като място на извършване на престъпление, а  именно 127 СОУ, относно обстоятелството дали е провеждан педагогически съвет във връзка с инкриминирания случай. Съдът е задължил представляващия учебното заведение при отговор на въпроса да бъде уведомен за съдържанието на  съответното решение, ако е взето такова.

В производството пред съда е проведено съдебно следствие, като е допуснато и прието заключение на СМЕ по така поставените задачи, допуснат е до разпит подсъдимият. Допуснато е до повторен разпит вещото лице В.В., изготвило СТЕ в досъдебното производство, като в негово присъствие, както и  при участието на всички страни  е предявен видеозапис, съдържащ се на оптичен носител на л. 62 от ДП. В съдебното следствие, проведено от въззивния съд,  е допусната допълнителна СТЕ в разширен състав, която е приета в материалите по делото. Допуснато е до повторен разпит и лицето, пострадало от престъплението съгласно внесения обвинителен акт – св. К.А. във връзка с предявяването на видеизображения, снети на снимков материал в заключението на тройната съдебно-техническа експертиза. Събраните в производството пред въззивния съд доказателства, в т.ч. и показанията на св. А., са проверени с допълнителна тройна СМЕ, както и чрез разпит на вещите лица, които са я изготвили, като при разпита им е бил предявявен  видеозаписът – обект на изследване на тройната ТЕ.

При съдебните прения защитата поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подлага на анализ допълнително събраните доказателства, като изразява становище, че съдът следва да постанови оправдателна присъда. Изтъква се довод, че подсъдимият изобщо не е идентифициран на съдържащия се по делото видеозапис, както и че в побоя над пострадалия са участвали други лица. Поддържа се вече изразеното становище, че подсъдимият следва да бъде изцяло оправдан, тъй като не е автор на престъплението, за което е бил предаден на съд. Защитата излага довод, че този извод е обоснован и от заключенията на назначените в производството пред въззивния съд съдебно-медицински експертизи. Твърди се, че при нанесен удар с ръка по начина, визуализиран в СТЕ, изкривяването на носната преграда следва да е в посока на дясно. Защитата приема, че заключението е допуснало при определени обстоятелства и друг тип разместване, но навежда доводи, че в настоящия случай от доказателствата по делото  не се извлича информация с необходимата категоричност, за да бъде възприето по несъмнен начин наличието на причинно – следствена връзка между констатирания от съда тип разместване (наляво) и въздействие с ръка.  В пледоарията си защитникът оспорва доказателствената стойност на проведените в досъдебното производство разпознавания с аргумента, че процесуално-следственото действие  е било провеждано два пъти в нарушение на процесуалния закон. Поддържат се доводите за недостоверност на показанията, дадени от пострадалия и с аргумента, че е твърдял за нанесени удари от четири лица, противно на установеното от останалия доказателствен материал по делото.

Прокурорът изразява становище, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение и първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. При собствена оценка на събраните във въззивното съдебно следствие доказателства се изтъква, че не са опровергани обвинителните доказателства, на които се позовала първата съдебна инстанция. Прокурорът предлага на съда да приеме за установено, че ударът, с който е причинена средната телесна повреда, е нанесен от подсъдимия. Прокурорът изтъква, че от заключението на втората допълнителна тройна експертиза не се изключва възможността при удар с лява ръка и попадение на удара над гърбицата на носа, носната пирамида също да се измести на ляво. В същото време се предлага тази част от заключението на втората допълнителна СМЕ да се съпостави с показанията на пострадалия, в които е посочил, че удар с ръка в лицето му бил  нанесен именно от подсъдимия. Оспорват се доводите на защитника, че в досъдебното производство били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при провеждане на процесуално-следственото действие „разпознаване“. При така наведените доводи прокурорът твърди, че от доказателствата по делото безспорно се установява извършеното деяние и неговото авторство, поради което предлага на съда да потвърди първоинстанционния съдебен акт.

Повереникът на частния обвинител – адв. М. изразява съгласие със становището на прокурора и твърди, че и в производството пред въззивния съд са били събрани достатъчно доказателства, които самостоятелно потвърждават законосъобразността на първоинстанционната присъда. Излага се аргумент, че всички назначени от въззивния съд  експертизи са потвърдили факта, че ударът, вследствие на който пострадалият е получил средна телесна повреда,  е бил нанесен с ръка, независимо от факта, дали деецът е използвал своята лява или дясна ръка. Повереникът предлага на въззивния съд да приеме, че първоинстанционният съд също е събрал доказателства за авторството на деянието в лицето на подсъдимия Р.Д.. Подлагат се на коментар обясненията на подсъдимия, дадени в производството пред въззивния съд, с оценката, че целта на дадените обяснения е да насочи вниманието на съда към други участници в побоя. Повереникът твърди, че не оспорва фактът в побоя да са участвали и други лица освен подсъдимия, тъй като това обстоятелство било установено и от показанията на неговия доверител – в частност от изявлението на К.А., че е бил удрян от много хора. Това обстоятелство обаче според частното обвинение не опровергава факта, че фаталният и решаващ удар за причиняване на инкриминираната телесна повреда е бил нанесен именно от подсъдимия Р.Д. с ръка. В заключение повереникът предлага на въззивния съд да потвърди постановената от СРС присъда като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият в своя лична защита поддържа обясненията  си, че не е присъствал на мястото на престъплението и поради това не може да признае нещо, което не е  направил. Подсъдимият твърди, че споделя  изявлението на св.  К.А., че като пострадал е бил удрян от четири лица. От друга страна подсъдимият изразява  несъгласие с твърдението на пострадалия, че подсъдимият го е ударил един път в областта на носа. В тази връзка подсъдимият изисква от въззивния съд отговор на въпроса как от всички удари, само уж нанесеният от него удар е фатален за пострадалия.

В последната си дума подсъдимият заявява, че не е виновен и моли съдът да постанови оправдателна присъда.

Съдът, след като обсъди становищата на страните и в пределите на проверката по чл. 314 НПК намира за установено следното.

Подсъдимият Р.Д. е български гражданин, роден на ***г***, с ЕГН **********, неосъждан. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първия съд, свързани с анализ на доказателствата, относими към семейния статус и характеристични данни за подсъдимия. Установено е, че към момента на деянието спрямо подсъдимия, като непълнолетен, са били налагани мерки по две възпитателни дела по чл.13, ал.1, т.5 ЗБППМН, както следва: по дело № 14/27.07.2011г.  – „поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател за срок от една година“ и по дело № 20/19.09.2012г. - „поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател за срок от една година“ и „задължаване на непълнолетния да извършва определена работа в полза на обществото за срок от 10 часа“.

С част от  изводите в мотивите на обжалваната присъда въззивният съд се съгласява изцяло, а именно,  че към момента на деянието подсъдимият Р.Д. бил в близки и приятелски отношения с братовчед си Ц.Д., като и двамата поддържали приятелски отношения със св. Е.Б.- ученичка в осми клас в 127 СОУ „И. ***, както и с неустановено по делото момиче - „С.“, също учаща, но в друго учебно заведение, а  именно в 51 училище (установено от показанията на св. Е.Б., дадени в производството пред СРС).  Съученици на св. Е.Б.били свидетелите К.А., С.А. и Н.Б..

На 20.03.2012г. класът, в който се обучавали свидетелите Б., К. А., С. А. и Н. Б., бил във втора учебна смяна. В едно от междучасията св. К. А. бутнал св. Е. Б.и тя паднала върху един от чиновете в класната стая. Във връзка със случилото се св. Б.се разстроила емоционално, напуснала учебните занятия и не влязла в следващия учебен час по информационни технологии. С тази част от възприетите от СРС факти въззивният съд се съгласява изцяло.

Въззивният съд намира, че въз основа на допълнително събраните в съдебното следствие доказателства останалата част от възприетата от СРС фактическа обстановка следва да бъде допълнена и изменена с нови фактически положения.

В мотивите си СРС е приел  от фактическа страна, че св. Е.Б.излязла в училищния двор, където видяла трима свои познати, които по същото време били учащи в други учебни заведения, а  именно - подсъдимия, св. Ц.Д. и неустановено по делото лице „С.“. Св. Е.Б.се оплакала за случилото се, като според СРС в следващото междучасие, около 17:30 отишла до кабинета по информационни технологии, придружавана от две момичета и едно момче.

Въззивният съд прие за установено, че след като св. Е.Б.се оплакала, в следващото междучасие - около 17:30 часа, придружавана от св. Ц.Д., отишла в стаята, където следвало да се проведе часът по информационни технологии. Около 17:43 часа св. Цв. Д. изкарал св. К. А. от там пред сградата на училището в училищния двор. В същото време посоченият район бил оборудван с видеокамера. Същата била инсталирана в много отрицателен ракурс спрямо лицата в двора (много високо).  В района не се намирали съоръжения, чиято визуализация да даде възможност при повторно експертно изследване чрез видеозаснемане установяването на необходимия брой точки, по които експертите да свържат условни, водещи точки (репери), респективно в зависимост от тяхното местонахождение да установят приблизителния ръст на лицата, участвали в последвалия физически сблъсък. При наличието на посочените по-горе недостатъци на видеоизображението инсталираната в училищния двор камера заснела процесния конфликт, като идентификацията на пострадалия, св. Цв. Д., Е.Б.и подсъдимия в хода на проведеното впоследствие разследване станала възможна въз основа на общи признаци за пол, телосложение, различията в ръста и облеклото на участниците в конфликта. Въз основа на заснетия от охранителната камера видеозапис станала възможна и идентификацията на приблизителния брой неустановени по делото лица, пасивно наблюдаващи развитието на конфликта. Охранителната камера била със зададен обхват към района на училищния двор, а районът по козирката, монтирана към  фронталната фасада на училището, не бил оборудван с охранителна камера.

По същото време сред участниците в последвалия физически сблъсък се откроявали св. Ц.Д., който бил облечен с бяла тениска ( условно обозначен в заключението на ВТЕ, назначена от съда, като лице № 1) и подсъдимият  (условно обозначен в заключението на ВТЕ, назначена от съда, като лице № 4).  Самият пострадал бил облечен с раирана тениска (установено от показанията му в производството пред въззивния съд),  като в посочената по-горе тройна СТЕ бил условно обозначен като лице № 2. В последвалото стълкновение взело участие и неустановено по делото лице, което по същото време било облечено с черна тениска, тъмни обувки и широки тъмни панталони. С оглед спецификата на това облекло неустановеното по делото лице, взело в последствие участие в побоя, е индивидуализирано условно в назначената от съда ВТЕ като лице № 3 (л.71, СП, СГС). Независимо от недостатъците на видеоизображението видимо лице № 1 ( св. Цв. Д.) и лице № 2 (св. К. А.) били с по-висок, приблизително еднакъв ръст, докато лицата със зададени условни номера - № 3 и № 4 във ВТЕ, които съответно били неустановено по делото лице и подсъдимият, видимо били с по-нисък ръст в сравнение с лица № 1 и № 2 при разлика от около 10 см (установено от съпоставката на заключението на тройната ВТЕ с показанията на св. С. А., дадени от него  в производството пред СРС, както и с обясненията на подсъдимия в частта относно собствения му ръст, дадени от него в производството пред въззивния съд).

Около 17:43 часа или 13:19  минути от началото на съдържащия се по делото видеозапис на оптичен носител (л.62 от ДП) - св. Цв. Д. излязъл в двора на училището заедно с пострадалия, като и двамата попаднали в обсега на охранителната камера.  В периода от около  17:44 часа ( 13:34 часа  до около 13:48  часа от началото на видеозаписа, заснет от охранителната камера, приложен  на л.62 от ДП) в обсега на заснемане в училищния двор се появил и подсъдимият, който хванал през рамо пострадалия и двамата започнали да се движат в кръг при видимо доминиращо поведение на подсъдимия. След като спрели на асфалтовата площадка в училищния двор и в  обсега на заснемане на охранителната камера, пострадалият бил обграден от подсъдимия, от св. Цв. Д., от неустановеното по делото лице, индивидуализирано във ВТЕ  с условен № 3,  както и от други неустановени по делото лица от мъжки и женски пол. Началото на побоя над пострадалия К. А. започнал хронологично след така описаните по-горе действия.

Споделят се изводите в мотивите на обжалваната присъда, че първият удар срещу  св. К. А.  бил нанесен с ритник от св.  Цв. Д. в областта на рамото и гърба на пострадалия (стр.3 от мотивите към първоинстанционната присъда). Към така установените факти въззивният съд допълва, че съгласно тайм-кода на заснемащата камера този удар бил нанесен в 17:45:23 часа, като  св. Цв. Д. е обозначен като лице № 1 във ВТЕ, открояващо се сред останалите участници в конфликта със светла тениска и  с по-висок ръст от тях. Пострадалият К. А. също е идентифицирал в показанията си пред въззивния съд св. Цв. Д. със светло на цвят облекло, като в тази част неговите показания не са били повлияни от приложения по делото снимков  материал, снет от видеозаписа при  ВТЕ, тъй като същият е бил предявен на свидетеля в по-късен момент  (л.84, стр.2, СП, СГС). Когато св. К. А. се обърнал наляво и назад, т.е. в посоката на удара с ритник, нанесен от св. Цв. Д., физическо посегателство над телесната му неприкосновеност предприел и подсъдимият, условно обозначен в заключението на  ВТЕ като лице № 4 (облечено с тъмни дрехи и светли обувки).

 В останалата част основните изводи на първостепенния съд, свързани с участието на подсъдимия при нанасяне на удар с ръка в областта на лицето на пострадалия, както и във връзка с последвалите хронологично действия, които се свързват с други участници в побоя, също се споделят, но с някои уточнения и различия, свързани с механизма на въздействие на нанесените удари и тяхната последователност, както следва. СРС е приел за установено, че пострадалият е получил удар от дясната свита в юмрук ръка на подсъдимия в областта на лицето и в областта на носа, в резултат на което настъпило силно кръвотечение от разкъсването на тъкани в носа на пострадалия. Основание за този извод първостепенният съд е извел от съдържанието на дадените от св. К. А. свидетелски показания, в които този свидетел многократно е посочил, че ударът в областта на носа му е бил нанесен именно с дясна ръка. На следващо място контролираният съд е приел за установено, че от зададената кинетична енергия и от силата на нанесения удар в носа пострадалият загубил равновесие и паднал на земята, където получил множество ритници от св. Цв. Д.. СРС е приел, че в същото време в резултат на повалянето му върху земята пострадалият ударил ръката си. Първият съд е приел за установено, че в момента, в който пострадалият се изправил, подсъдимият го хванал с ръце и нанесъл втори удар, локализиран в лицето на пострадалия, като забил със сила коляното си чрез придърпване лицето  на пострадалия надолу. СРС е приел за установено, че всички описани по-горе удари били възприети от свидетели очевидци, а и именно – от св. Н. Б. и св. С. А. (стр.3 от мотивите към първоинстанционната присъда).

Верен е изводът на първоинстанционния съд, че хронологично след удара с ритник в областта на гърба на пострадалия, следващият удар с ръка е бил нанесен от  подсъдимия. Така е формулирано и обвинението в обвинителния акт, като не е внесена конкретика дали е използвана дясна или лява ръка. Съгласно зададения тайм-код  на камерата този удар бил нанесен в 17:45:36 часа или само четиринадесет секунди след първия удар с ритник. За разлика от първоинстанционния съд обаче въззивният съд приема за установено, че при този удар липсват категорични доказателства подсъдимият да е използвал своята дясна  ръка. В допълнение към констатациите на първостепенния съд настоящият съдебен състав намира, че несъмнено ударът в носа на пострадалия бил нанесен от подсъдимия с ръка, но без да е категорично изяснено дали е използвал своята дясна или лява ръка. Въззивният съд намира, че след като ударът бил насочен към лицето на св. К. А.,  попаднал леко странично в посока към последвалото изкривяване на носа наляво. Травматичното въздействие на нанесения от подсъдимия удар било над гърбицата на носа на пострадалия и довело до счупване на костите на носа и на носната преграда, както и до силен кръвоизлив от носа. С оглед локализацията на удара над гърбицата на носа, довело до счупване костите на носа, носната преграда (носната пирамида) на пострадалия се изместила в посока наляво и това обстоятелство било констатирано по-късно от лекуващия лекар – д-р М.. Противно на първостепенния съд, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна, че  след нанасянето на  описания по-горе удар с юмрук в областта на лицето на К. А. подсъдимият впоследствие не се включил с други действия в продължилия побой.

Въззивният съд не споделя  извода на СРС за несъмнено установена причинно – следствена връзка между удара с ръка, който е бил нанесен от подсъдимия в лицето на К. А. и извеждането на пострадалия от равновесно положение.

От фактическа страна въззивният съд приема за установено, че хронологично след описаните по-горе два удара, нанесени последователно от св. Цв. Д. (с ритник в гърба на пострадалия) и от подсъдимия (с ръка в областта на носа), във физическия сблъсък се включило и неустановено по делото лице, индивидуализирано условно в назначената от съда ВТЕ  като лице № 3 (с ръст, приблизително еднакъв с подсъдимия, но с видимо по-слабо развита мускулна маса, което също било облечено с тъмни дрехи, но с по-широк панталон в сравнение с панталона на подсъдимия). В 17:45:38 часа или само две секунди след втория удар неустановеното лице с условен № 3 хванало с две ръце тялото на пострадалия, блъснало го и го съборило със сила на земята (л.72, СП, СГС). В процеса на събаряне върху терена неустановеното лице (с даден във ВТЕ условен № 3) задържало за известен период от време лявата ръка и дрехата на пострадалия, докато последният се опитвал с дясната си ръка да се отблъсне от терена (установено от видеоизображения на охранителна камера- л.72, СП, СГС, снимков материал, долу вдясно).

В същото време описаните по-горе действия, извършени от неустановено по делото лице с условен № 3, били наблюдавани пасивно от св. Цв. Д. ( лице № 1 в заключението на ВТЕ) и от подсъдимия, идентифициран при съпоставка на свидетелските показания и  СТЕ,  като лице № 4. В момента, в който св. К. А. се опитвал да се изправи, за кратък период от време застанал на колене, при което бил заснет фронтално в лице от охранителната камера. В следващ момент  пострадалият останал  подпрян на лявата си ръка и се обърнал към в посока към св. Цв. Д., който по същото време бил странично разположен спрямо него. В момента, в който пострадалият бил наведен леко под ъгъл с лявата част на главата си към десния крак на св. Цв. Д. и в момента, в който лявата ръка на пострадалия била разположена в посока към св. Цв. Д., последният нанесъл силен удар с крак в областта на главата на пострадалия в посока от ляво надясно (ударът е визуализиран на първата снимка, горе, вдясно от т. 4 на ВТЕ, л. 73, СП, СГС, стр.6 от втора допълнителна СМЕ). Съгласно зададения тайм-код на камерата описаният удар с ритник, бил нанесен от св. Цв. Д. в 17:45:40 часа. От силата на така описания удар с ритник излетяла дясната обувка на св. Цв. Д., което също било заснето от охранителната камера. С оглед описаното по-горе страничното разположение на Цв. Д. и К. А. един спрямо друг въздействието върху главата на пострадалия било в посока от ляво надясно (л.100, СП, СГС).

Въпреки силния удар св. К. А. успял да се изправи, а в този момент  - в 17:45:43 часа активно в негова помощ и при опит да разтърве участниците в побоя се намесила св. Е.Б., чиито опити да отблъсне неустановеното по делото лице, идентифицирано в заключението на тройнота ВТЕ като лице  № 3, били заснети от охранителната камера и възпроизведени в част от снимковия материал, който се съдържа на л.73, СП, СГС. При действията на св. Б.по отношение на неустановеното лице с условен № 3, тя била наблюдавана от св. Цв. Д. (лице № 1), а зад гърба ѝ по същото време пасивно изчаквал пострадалият. Преодолявайки съпротивата на св. Б., неустановеното лице с условен № 3 във ВТЕ замахнало с левия си крак фронтално и по посока на торса на св. К. А. (установено от видеоизображение на л. 73, СП, СГС).  Нападението над пострадалия продължило след това изключително с участието на св. Цв. Д. (лице с условен № 1 в заключение на тройна  ВТЕ), който  извършил поредица от агресивни действия, изразяващи се в удар с  ритник в долната част на тялото на пострадалия, с два удара с ръце в областта на гърба, а  след това в нанасянето на повторен ритник с десен крак в седалищната част от тялото на пострадалия. На описаните действия се опитала неравностойно да противодейства св. Е.Б., която по същото време дърпала Цв. Д. за тениската отзад (л.75, СП, СГС). След този момент във физическото стълкновение се включило отново неустановеното лице, обозначено в заключение на ВТЕ с условен № 3, като от охранителната камера бил заснето замахване от това лице с изпънат ляв крак в посока към козирката, монтирана пред фронталната фасада на училището, т.е. в посоката на оттегляне на пострадалия. На това място, което се явява извън обсега на охранителната камера, се изнесли неустановеното по делото лице с условен № 3 и св. Цв. Д., като след този момент не се установяват конкретни действия с тяхно участие по отношение на пострадалия. Описаните по-горе действия на агресия спрямо пострадалия през цялото време били съпътствани от безуспешните опити на св. Е.Б.да го разтърве. В 17:45:57 часа св. Е.Б.успяла да задържи св. Цв. Д. в училищния двор на известно разстояние от пострадалия с видима  жестикулация от нейна страна. Така в периода от време от 17:45:57 часа до 17:46:00 часа св. Цв. Д. останал в обсега на камерата в училищния двор, без да влиза във физическо стълкновение с пострадалия (л. 75, л.76, СП, СГС). В началото на този условно обособен период от време, а именно в 17:45:57 часа неустановеното лице с условен № 3 се оттеглило самостоятелно и тичешком в посоката на пострадалия, т.е. под козирката към училищната фасада (установено от видеоизображения, долу вляво и долу вдясно на л. 75, СП, СГС – стр.6 от заключение на тройна ВТЕ). Там за периода до 17:46:00 часа в близост до пострадалия  и при неустановени обстоятелства останали  неустановеното по делото лице с условен № 3, както и свидетелите  Н.Б. и С.А..

За периода  от 17:46:00 до 17:46:08 часа пострадалият побягнал отново в посока на училищния двор, като неговият пробег в двора попаднал отново в обсега на охранителните камери и съответно бил заснет и визуализиран в кадрите на л. 76, СП, СГС. В 17:46:00 и в момента, в който пострадалият прекрачил зоната от края на козирката към фронталната фасада на училищната сграда и попаднал в охраняваната с видеокамера зона, в нападението над пострадалия отново се включил св. Цв. Д.. В този момент отново се намесила и св. Е.Б.при опит да ги разтърве, а последователно след нея се намесил охранител от училището, след което  нападението било окончателно прекратено (установено от показанията на св. С.А. и св. Н. Б. в производството пред СРС). След като към 17:46:08 часа нападението било прекратено включително и от св. Цв. Д., пострадалият се оттеглил отново в посока към козирката към главния вход на училището, където бил посрещнат от свидетелите Н.Б. и С.А. при опит от тяхна страна да му окажат първа помощ  и с намерение да го придружат в училищната сграда. Тъй като носът на пострадалия  бил деформиран с видимо изместване на носната пирамида (в посока наляво), а  травмата била съпроводена със значителен кръвоизлив, свидетелите  Н. Б. и С. А. потърсили салфетки, а по-късно със съдействието на падагог, който случайно минавал през местопроизшествието – учителка, известна на пострадалия като госпожа  С., сигнализирали за случая и зам.-директора на училището – св. С..

В същото време, към 17:46:08 часа неустановеното лице с условен № 3 също  влязло  в обсега на охранителните камери, където била заснета негова комуникация със св. Е.Б..

За случая била уведомена майката на пострадалия – св. Ил. А.. В кабинета на директора бил проведен разговор с участието на св. Е.Б., св. К. А., св. Ил. А., след което на пострадалия била оказана спешна медицинска помощ в МБАЛСМ „Пирогов“  от д-р М. – специалист УНГ. При направена репозиция на носните кости под местна упойка била поставена външна имобилизация, пластика, плътна предна тампонада. Била изписана антибиотична терапия. На пострадалия бил насрочен контролен преглед на 21.03.2012г. На посочената дата св. К. А. провел по предписание на лекуващия медицински екип образно рентгеново изследване, като при разчитане било установено, че е причинена фрактура на носните кости. Констатираното увреждане наложило продължително отсъствие на пострадалия от училище и му причинило болки и страдания.

Описаната фактическа обстановка, която по същество изменя и допълва констатациите на първоинстанционния съд, се извежда от показанията на свидетелите, разпитани в производството в СРС, от гласните доказателства, събрани в проведеното от въззивния съд съдебно следствие, както следва:  от показанията на св. К.А. (л. 29, л.30, СП, СРС), ценени в съпоставка с тези, които свидетелят депозирал в допълнително проведени разпити в производството пред въззивния съд ( л. 84, стр.2, СП, СГС, л. 87, СП, СГС), както и в съпоставка с частично прочетените показания, дадени от същия свидетел в досъдебното производство в протокол за разпит от 21.03.2012г. ( л.8, л.9 от ДП), от  показанията на св. И.А.– майка на К. А. (л.31, СП, СРС), от показанията на св. Е.Б.(л.32, л.33, СП, СРС) и  прочетените показания на св. Е.Б., дадени от нея в досъдебното производство  (л.32), от показанията на свидетелите: С.А. (л.33, л.34, СП, СРС), съпоставени с частично прочетените показания, дадени от същия свидетел в протокол за разпит от 22.06.2012г. ( л.33 от ДП), св. Н.Б. (л.34, л.35, СП, СРС), св. Ц.Д. ( л.42, л.43, СП, СРС), съпоставени с прочетените показания, дадени от същия свидетел в протокол за разпит от 13.03.2013г. (л. 58 от ДП), от показанията на  св. С. ( помощник-директор в 127 СУ) – л.61, л.62, СП, СРС. Съдебното следствие пред първата съдебна инстанция е приключило с провеждането на очни ставки, както следва: между св. К. А. и С. А. и между св. К. А. и Н. Б. ( л.82-л.84, СП, СРС). Бил е разпитан и свидетел, допуснат по искане на обвинението  – св. К. А., чиито показания не носят съществена информационна стойност с оглед твърденията, че не е възприел изпълнението на престъплението, а единствено състоянието на пострадалия след деянието, за което са събрани и други източници на доказателства. В производството пред СРС са било прието заключението на СМЕ, изготвено в досъдебното производство. Свидетелската годност на непълнолетните свидетели е установена от заключенията на СППЕ, при които вещите лица са освидетелствали свидетелите Е.Б., К. А., С. А., Н. Б., Цв. Д., както и подсъдимия. В производството пред СРС при наличието на съгласие от страните да не се провежда разпит на вещото  лице  В. е било  прието с прочитане и заключение на ВТЕ, изготвена в досъдебното производство ( с.з. от 16.02.2016г.). СРС е събрал писмени доказателства, свързани с юридическия статус на подсъдимия, като е установил, че е неосъждан. По делото са били събрани писмени доказателства за трудова ангажираност на подсъдимия в „Т.К.“ ЕООД.

Във връзка с изисканата от въззивния съд справка от ръководството на учебното заведение, описано в обвинителния акт като място на извършване на престъпление, а  именно 127 СОУ относно факта на  провеждан педагогически съвет във връзка с инкриминирания случай е получен писмен отговор, удостоверяващ, че такъв съвет не е бил проведен, тъй като извършителите не са били учащи в това учебно заведение ( л.43, СП, СГС).

Измененията на фактическата обстановка, възприета от СРС, се обосновават от разпита на ВЛ В., от повторния разпит на св. К. А. в производството пред въззивния съд, от гласните доказателства, от заключенията на екпертизите, изготвени и приети в производството пред въззивния съд – тройна видео-техническа експертиза, допълнителна тройна СМЕ и втора допълнителна тройна СМЕ, от разпита на вещите лица в производството пред въззивния съд, от фактите, изяснени при предявяване на видеозаписа, послужил като основание за разширяване на обема от задачи, по които са дали отговор изброените по-горе експертизи.

Изложената в мотивите на първия съд фактология, свързана с проведеното лечение, характеристиката на медицинските интервенции и констатациите за медико-биологичните признаци на причинената телесна повреда, се споделя изцяло от  въззивния съд с уточнението, че в резултат на причинения побой изместването на носната пирамида е било върху лявата част на лицето. Несъмнено е установено, че на 21.03.2012г. св. К. А. посетил и специалист по съдебна медицина в Клиниката по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“  ЕАД, във връзка с което било издадено СМУ № 223/2012г. Съставилият го д-р Н.посочил, че е причинено счупване на костите на носа и носната преграда, травматично кръвотечение от носа, състояние на репозиция на носните кости, които се дължат на действията на твърди, тъпи предмети и реализират медико-биологичната характеристика – „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Правилно е установен от СРС фактът, че на св. А. в резултат от действията на твърди тъпи предмети е била причинена тежка лицева травма, изразяваща се в разместено счупване на носните кости и междуносната преграда. Въззивният съд приема за добросъвестно и компетентно становището на допълнителната тройна  СМЕ, назначена пред настоящата съдебна инстанция, че инкриминираното телесно увреждане би могло да бъде причинено  при нанасяне на удари с части от човешкото тяло – юмруци и ритници.

Във връзка с възраженията във въззивната жалба съдът провери заключението на СМЕ от ДП. В състав от вещи лица, специалисти в областта на съдебната медицина, образната диагностика и лицево – челюстното протезиране, назначената от въззивния съд СМЕ е потвърдила факта на счупване на костите на носа и на носната преграда, представляваща постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, свързано със затруднено носно дишане, което е съизмеримо като продължителност с продължителността на човешкия живот. Съдебно-медицинските експертизи са непротиворечиви в становището си, че констатираното постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, е обусловено от морфологията на увреждането, съчетаваща счупване костите на носа и дълбоко разположената междуносна преграда, което обуславя в съвкупност деформация на въздухоносните пътища и затруднение на дишането. Потвърдена е и констатацията, че без проведено оперативно лечение затруднението на дишането е невъзстановимо.

Липсват противоречия в доказателствата за съхранено психично здраве на свидетелите К.А., Ц.Д., С.А., Е.Б., както и на подсъдимия. Извод в тази насока се обосновава от заключенията на назначените в досъдебното производство комплексни съдебно – психиатрични и психологични експертизи, които въззивният съд също счита за компетентни и добросъвестно изготвени.

При анализ на доказателствата съдът констатира, че спорните въпроси се отнасят до авторството на деянието и се очертават в два различни мащаба. В по-голям мащаб и с основно значение е спорът между страните дали изобщо подсъдимият е участвал във физическо съприкосновение с пострадалия, респективно – попадал ли е в обсега на заснемане от охранителната камера към дворното място на 127 СУ „И. Н. Денкоглу“. В подкрепа на тезата за липсата на каквато и да е съпричастност на подсъдимия към засягане телесната неприкосновеност на пострадалия, на която се основава неговата защита, са обясненията на самия подсъдим в частта, в която се твърди, че по време на деянието през цялото време е стоял в под козирката към фронталната фасада на училището. Такава позиция е застъпена и в показанията на св. Цв. Д., дадени в производството пред СРС с аргумента, че не поддържа прочетените показания от досъдебното производство. Несъмнено е установено, че точно мястото под козирката на училищната фасада не е било обхванато от заснемащата охранителна камера, чиито видеозаписи са били обект на изследване от назначените в досъдебното производство, както и в производството пред въззивния съд технически експертизи. То не е било охранявано и с други камери. Тази част от обясненията на подсъдимия  самостоятелно не е опровергана от заключенията на видео-техническите експертизи, в частта, в която се приема, че лицева идентификация на участниците в конфликта поради ниската резолюция на заснемащата камера е невъзможна. Писмените заключения на техническите експертизи в тази част са подкрепени от разпита на вещите лица В., В.и Д., които в производството пред въззивния съд са допълнили своята констатация  с твърдението, че се касае за заснемане на непълнолетни лица, при които физическото развитие все още не е приключило, поради което към настоящия момент допълнителна идентификация по общ белег „ръст“ също е невъзможна,  тъй като камерата е била инсталирана в много отрицателен ракурс, при голямо разстояние на заснемащото устройство от мястото на събитието, както и при липсата на минимално необходимите пиксели за открояване на  други общи или частни признаци за идентификация. От друга страна обаче заключенията на видеотехническите експертизи,съдържанието на видеоизображението, заснето на инкриминираната дата от охранителна камера, възприето пряко от съда в присъствието на страните и вещите лица, изготвили втората допълнителна СМЕ, носят информационна стойност за броя на участниците във физическото стълкновение, относно характерни общи признаци за пола на заснетите лица, за тяхното телосложение, за различия в ръста и облеклото им, за конкретни действия нападение, които се свързват с общо три лица от мъжки пол и които видимо пряко засягат телесната неприкосновеност на пострадало лице от мъжки пол, за хронологичната последователност и механизма на въздействие върху телесната неприкосновеност на пострадалото лице. Този кръг от обстоятелства в съпоставка с гласните доказателства (показанията на свидетелите Е.Б., С.А., Н.Б., К.А.) изгражда достатъчно детайлна картина на процесния случай, в която подсъдимият и св. Цв. Д., са индивидуализирани еднопосочно в свидетелските показания  и видеоизображенията по общи признаци, които не могат да свържат с други лица, различни от тях, а именно с характерен цвят на  облекло, чрез връзката им с определени действия, чрез различия в ръста ( св. Цв. Д. – с  по –висок ръст, подсъдимият – с по-нисък ръст), поради което няма никакво съмнение, че те се явяват основните участници в нападението над пострадалия. В прочетените показания, дадени от св. Цв. Д. в досъдебното производство, се откроява изключително съществен детайл за отхвърляне на обувката от крака му след последвал удар с ритник в областта на корема и краката на пострадалия. Това обстоятелство е изключително нетипично, то е характерно за настоящия случай и е категорично потвърдено от заключението на тройната ВТЕ, назначена в производството пред въззивния съд, както и от разпита на вещите лица В., В. и Д.. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат приети с доверие прочетените показания, дадени от св. Цв. Д. в ДП, независимо от неговите възражения, че не ги поддържа. Твърденията на св. Цв. Д. пред първия съд, че пострадалият е бил удрян само и единствено от трето напълно непознато за св. Д. лице, са напълно изолирани от прочетените показания на св. Е.Б.в ДП, от показания на същата свидетелка в съдебното производство, от показанията на св. К. А., С. А. и Н. Б., както и от заключението на ВТЕ. По изложените съображения въззивният съд се довери на прочетените показания, дадени от св. Д. в досъдебното производство, които в по-голямата си част кореспондират с прочетените показания на св. Е. Б., както и с показанията на К. А..

Съдът, за да приеме за установено, че липсата на техническа възможност за лицева идентификация на образите в заснетите от охранителната камера кадри самостоятелно не опровергава обвинителните гласни доказателства, взе предвид специалното значение на дадените от св. Е.Б.свидетелски показания. Тази свидетелка към момента на деянието, за разлика от всички останали свидетели, се явява  емоционално близка именно с подсъдимия Д. и със св. Ц.Д.. Нейните твърдения, макар и да се отличават с пестеливост на изразните средства, носят ясна конкретика са физически сблъсък между пострадалия, от една страна и св. Цв. Д. и подсъдимия, от друга страна ( л.32, СП, СРС). От видеозаписите, обсъдени подробно в назначената от съда тройна СТЕ, е видно, че лице от женски пол на видимо млада възраст, е изключително активно в опита си да разтърве пострадалия от нападението на две лица от мъжки пол, което кореспондира тъкмо с дадените от св. Б.показания, че е присъствала на мястото, където на инкриминираната дата е бил изведен пострадалият, а именно в училищния двор на 127 СУ, както и че се е опитала да помогне на пострадалия, като го разтърве.  Прочетените показания, дадени от св. Б.в ДП, свързани с участието на св. Цв. Д. и подсъдимия в побой над пострадалия, кореспондират и с прочетените показания на св. Цв. Д..

Въззивният съд намира, че именно поради тази съществуваща към момента на деянието емоционална връзка между св. Е.Б., от една страна и св. Цв. Д. и подсъдимия, от друга страна, се обосновава конкретен мотив за участието на точно тези две лица, в т.ч. и на подсъдимия в нападение над пострадалия тъкмо на инкриминираната дата и тъкмо след възникналия конфликт между св. Б.и пострадалия К. А..

С  оглед дадените от св. Е.Б.свидетелски показания въззивният съд приема за установено, че е напълно изключено подсъдимият да не е присъствал на инкриминираната дата и на инкриминираното място. И това е  така, тъй като самата Е. Б.твърди, че е направила именно него чрез приятелката си С. съпричастен към разрешаването на нейния спор с пострадалия. Категоричен извод в този смисъл се обосновава от показанията на св. Б., както и от прочетените показания на св. Цв. Д.. Следователно показанията на св. Б.от една страна са източник на доказателства, който дава възможност да се проверят показанията на пострадалия, в т.ч. и неговите изявления в протоколите за разпознаване. От друга страна с оглед показанията на св. Е.Б.липсата на техническа възможност за лицева идентификация на приложения по делото видеозапис губи практическо значение, още повече с оглед  застъпената от защитата позиция, че св. Б.е добросъвестен свидетел.  

 Вторият и по-малък мащаб, в който се очертава спор между страните в наказателното производство, се отнася до въпроса дали подсъдимият е бил пасивен наблюдател на случващото се с пострадалия К.А. (под козирката, монтирана към фасадата на училището), както се твърди в неговите обяснения, дадени в производството пред въззивния съд, както и в показанията на св. Цв. Д. пред първия съд или е засегнал с конкретни действия телесната неприкосновеност на К. А., както твърдят пострадалия, Н. Б. и С. А.. И тъй като въз основа на обясненията на подсъдимия е установено, че към момента на деянието е бил облечен с черна тениска, а от детайлното техническо изследване на видеоизображението от охранителната камера чрез назначената от въззивния съд видео-техническа експертиза е установено, че се касае за общо за трима нападатели, от които един е с по-висок ръст и е бил облечен с бяла тениска ( св. Цв. Д.), а останалите двама са с по-нисък ръст в сравнение със св. Цв. Д. и са били облечени в тъмни дрехи, съдът дължи отговор на въпроса дали подсъдимият се идентифицира с лице с условен № 4 или с лице с условен № 3.

С оглед генезиса на конфликта, свързан с извеждането на св. К. А. от класната стая с изключителната активност на св. Цв. Д., с оглед твърденията на св. Е.Б., че е споделила противоречията между нея и пострадалия не със случайни лица, които никога повече не е видяла, а именно на св. Цв. Д. и подсъдимия, е от съществено значение и тази част от видеозаписа, която засяга периода от 17:43 до 17:45:03 часа, т.е. видеоизображението след дванадесетата минута от началото на видеозаписа, заснет от охранителната камера. При преглед на тази част от съдържанието на оптичния носител, приложен на л. 62 от ДП, е видно, че в периода от около  17:44 часа (13:34 минути  до около 13:48  минути от началото на видеозаписа, заснет от охранителната камера, приложен  на л.62 от ДП) в обсега на заснемане в училищния двор се появява точно това лице, което във ВТЕ се идентифицира с лице № 4, т.е. лицето, което по-късно става съпричастно към инкриминирания удар с ръка. Фаталният за причиняването на инкриминираната от обвинението телесна повреда удар и предхождащите този удар действия на преднамерено доминиране чрез поза и жестикулация към пострадалия, при това в синхрон със св. Цв. Д., се свързват с едно и също лице, а именно с лице № 4.  Те кореспондират тъкмо с показанията на пострадалия, че побоят е бил предшестван от кавга и укори за поведението му спрямо св. Б.. Лицето, което се визуализира при движение в кръг с пострадалия, с описаното по-горе прихващане през рамото на К. А. и в доминираща позиция спрямо него, в последвалите видеоизображения се свързва и с инкриминирания удар с ръка. Същото лице се визуализира и в непосредствена близост до св. Цв. Д. при последвалото обграждане на пострадалия в училищния двор, което съвпада  с обсега на заснемане на охранителната камера. Така зараждането на конфликта между подсъдимия  и пострадалия, изведен от показанията на св. Е.Б.и връзката на св. Б.с този конфликт, обосновава извод, че  е напълно изключено подсъдимият да се идентифицира с неустановеното по делото лице, индивидуализирано във ВТЕ  с условен № 3. И това е така, тъй като съгласно видеоиозбражението, заснето от охранителната камера, неустановеното лице с условен № 3 се  включва в побоя по-късно, едва след втория удар, като актовете на физическа агресия, извършени от това неустановено лице, не се предхождат от видима словесна комуникация или жестикулация между него и К. А., противно на това, което се твърди в показанията на самия пострадал.

При собствен анализ на доказателствения материал въззивният съд констатира множество противоречия в гласните доказателства, събрани в производството пред СРС,  част от които независимо от проведените очни ставки между част от свидетелите и независимо от използваната процесуална техника за прочитане на дадени в досъдебното производство показания, са останали неразрешени. Противоречията в гласните доказателства, които са били обособени в производството пред  първоинстанционния съд, са в няколко насоки: относно обстоятелствата, при които пострадалият е напуснал класната стая; относно обстоятелствата от кого, как, в каква последователност са били нанесени удари, както и относно локализацията на ударите   по тялото на пострадалия; противоречия при изясняване на факта един или повече удари са били локализирани в областта на лицето /носа/ на пострадалия и ако са повече от един, при какъв механизъм са нанесени и кой е техният автор. Независимо от проведените пред СРС очни ставки неизяснен е останал и въпросът дали телесният интегритет на пострадалия  е бил засегнат и с удар с коляно в областта на лицето му.

Основният свидетел на обвинението е св. К. А., който същевременно се явява и пострадало лице, конституирано като частен обвинител в съдебното производство. В тази връзка освен  очевидец на фактите, за които същият е дал показания, той се явява и обвързан с конкретен интерес от изхода на делото. Нито едно от изброените обстоятелства обаче не би могло да обуслови предварително установена доказателствена сила на неговите показания. От друга страна посочените обстоятелства самостоятелно изискват изявленията на св. К. А. да бъдат подложени на детайлна проверка чрез съпоставката им с останалия доказателствен материал. Такава съпоставка следва да се извърши в два аспекта, първият от който обхваща събраните пред СРС доказателства, а вторият – доказателствата, събрани в производството пред въззивния съд.

По първия от изложените по-горе въпроси, свързан с обстоятелствата, при които пострадалият е напуснал класната стая, в производството пред СРС св. Н. Б. е посочил, че пострадалият излязъл от там по настояване на св. Е.Б.и други две момичета. Св. С. А. е разказал, че Е.Б.принудила пострадалия да напусне кабинета, придружавана от още две момичета и две момчета. Св. Е.Б., за чието участие в генезиса на конфликта няма никакво съмнение, е посочила пред първоинстанционния съд, че пострадалият е излязъл сам в училищния двор, а в прочетените показания, които тази свидетелка е дала в досъдебното производство, се твърди, че тя е влязла в сградата едва когато е разбрала, че подсъдимият и св. Цв. Д. вече са го сторили, за да търсят там св. К. А. ( л.32 ДП). В тази връзка е очевидно нежеланието на св. Е.Б.да възпроизведе  факти,  които обективират  нейния  личен принос за поставянето на пострадалия в застрашаваща среда чрез извеждането му извън училищната сграда сред лица, които пред нея вече са изразили съгласие за саморазправа. Емоционалното преживяване на случая несъмнено рефлектира върху показанията на св. Е.Б.и с оглед нейното състояние в процеса на извършената проверка в директорския кабинет на училището, за което данни се съдържат в показанията на св. И. А. (данни за бурно изразено от св. Б.разкаяние и уплаха). Самият пострадал – св. К. А. е заявил в началото на своя разказ в производството пред първоинстанционния съд, че е бил изкаран от класната стая от св. Е.Б., две момичета и едно момче. В хода на  разпита пред СРС обаче и при повторно зададен въпрос за същите факти и обстоятелства във връзка с идентификация на лицата, които са настоявали той да напусне класната стая, св. К. А. е бил категоричен, че едно единствено момче е съпричастно към насилственото му извеждане в училищния двор, както и че това момче не е подсъдимият ( л.30, стр.1, СП, СРС). Около три години по-късно, при повторен разпит на св. К. А. в производството пред настоящата съдебна инстанция се възпроизвежда същия факт, а и именно, че съпричастни към извеждането му от класната стая са св. Цв. Д. ( т.е. лице, различно от подсъдимия) и св. Е.Б.. Настоящият съдебен състав намира, че именно посоченото по-горе уточнение, изнесено от св. К. А. в хода на неговия разказ пред СРС, потвърдено и в показанията му пред въззивния съд, се отличава с висока степен на достоверност. В резултат на допълнително зададени въпроси св. К. А. е дал описание на външни индивидуализиращи белези, включително и относно облеклото на лицето, което го е извело от класната стая. Въззивният съд констатира, че  това описание съответства на отличителните характеристики на облеклото, с което във ВТЕ  Цв. Д. е посочен като лице с условен № 1 ( облечен с бяла тениска). Отделно от това св.  К. А. при разпита си в производството пред въззивния съд идентифицира във връзка с обсъдените  по-горе факти и обстоятелства св. Цв. Д. и с личното му име, поради което въззивният съд прие за установено, че пострадалият е бил изведен в двора на училището именно от св. Цв. Д. и св. Е.Б.. Така в показанията на св. К. А., отнасящи се до обстоятелствата, предхождащи острата фаза на процесния конфликт, са изнесени по-благоприятни  за подсъдимия факти в сравнение с тези, които са описани в прочетените показания на св. Е.Б.(в прочетените показания на св. Б.освен св. Цв. Д., като съпричастен към насилствено извеждане на пострадалия в училищния двор е посочен и подсъдимият – обстоятелство категорично отречено от самия пострадал). Така в резултат на изложената по-горе съпоставка на гласните доказателства се извеждат аргументи за опит на св. Б.да омаловажи своя принос за възникването на конфликта, както и аргументи за факта, че пострадалият св. К. А. е положил усилия да се придържа към обективната истина, включително възпроизвеждайки факти, които могат да бъдат ползвани от защитата на подсъдимия.

Настоящият съдебен състав измени установената от СРС фактическа обстановка с описаните по-горе детайли относно хронологията на конфликта, тъй като приема, че един от основните източници на доказателства наред с показанията на св. К. А., е заключението на тройната ВТЕ и съдържанието на видеозаписа, на който тя се основава.  Източник на доказателства, който извън всякакво съмнение, не би могъл да бъде повлиян от интересите на различни участници в наказателното производство, е видеозаписът от охранителната камера, инсталирана в зоната  на училището, в което е било извършено съответното деяние. Въз основа на събраните в производството пред въззивния съд доказателства е установено по несъмнен начин, че мястото на процесното нападение частично е било обхванато от видеонаблюдение (откритата част от училищния двор). В конкретния случай такъв запис е бил запазен своевременно и въз основа на заключенията на видеотехническите експертизи не се установяват обективни данни да е бил подложен на техническа манипулация. Несъмнено е установено, че охраната на зоната под козирката, монтирана към  централната фасада на училището, не е била обезпечена от камера.

Въз основа на този видеозапис, ценен в съпоставка с показанията на св. К. А., С. А., Н. Б., а също и  в съпоставка с прочетените показания на св. Цв. Д. и с прочетените показания на св. Е.Б., несъмнено е установено, че св. К.А. на инкриминираната дата е пострадал от  побой в двора на 127 СУ. Въззивният съд съобрази липсата на спомен у пострадалия за начина, по който е продължил нанесеният от него побой след първите два удара, обсъдени по-горе. Отделно от това следва да бъдат обсъдени  противоречията в останалите гласни доказателства относно броя на участниците в побоя над пострадалия, както и противоречията  в гласните доказателства дали на пострадалия е бил причинен и удар с коляно в областта на  лицето/носа, съответно ако е бил причинен такъв удар, съпричастен ли е подсъдимият към него. Въззивният съд счете, че посочените въпроси могат да намерят убедително разрешение именно с детайлното изследване на видеоизображението на процесния конфликт, заснето от охранителна камера на  127 СУ към инкриминираната дата.

 Въз основа на личния преглед на видеоизображението, въз основа на прегледа му в присъствието на страните, както и с оглед заключението на тройната ВТЕ въззивният съд приема за доказано  участието на три лица в побоя над пострадалия на инкриминираната дата при особената активност и при синхрон на действията между св. Цв. Д. и подсъдимия, индивидуализирани в заключение на СТЕ съответно, като лице № 1 съобразно отличителното облекло на св. Цв. Д. – бяла тениска, с  видимо по-висок ръст от останалите участници в побоя и лице № 4, облечено в тъмни дрехи и светли обувки, с видимо по-нисък ръст от лице № 1. Локализацията, последователността на първите два удара и начинът, по който са нанесени ( първият - с ритник, вторият – с ръка), са отразени по напълно идентичен начин във видеозаписа и в показанията на св. К. А.. Съдържанието на видеозаписа потвърждава категорично и твърденията на св. К. А. в протоколите за разпознаване, че лицето, което му е нанесло удар с ръка в областта на носа, е различно от това, което му е нанесло удар с ритник в областта на гърба.

Първоинстанционният съд е приел, че авторът на фаталния удар с ръка, свита в юмрук, довел до причиняване на инкриминираната телесна повреда, е подсъдимият.   Въззивният съд също констатира, че показанията на св. К.А., дадени в различни етапи от наказателното производство, в частта им относно описанието на първите два удара, отнесено до локализацията им и авторството на втория удар, са с идентично съдържание, като в тази част гласните доказателства правилно са интерпретирани от първоинстанционния съд, без да е допусната превратна оценка. СРС е обосновал изводите за автора на инкриминираната от обвинението средна телесна повреда от протоколите за разпознаване, както и от показанията на поемните лица  - свидетелите Г.Л.и Д.Д.. На първото от изброените поемни лица е бил предявен протокол за разпознаване на л. 26 от ДП, като и двамата изброени свидетели са били категорични за участието си в това процесуално- следствено действие. Св. Л.е потвърдил авторството на подписа си в протокол за разпознаване в качеството си на поемно лице, а св. Д. е възпроизвел конкретни обстоятелства, които са били обект на изясняване с това действие по разследването – обстоятелства, които се отнасят до автор на нанесен удар в областта на носа при побой. От разпита на поемните лица пред съда не е установено подсъдимият да е бил показан предварително на разпознаващото лице, поради което липсват обективни данни за съществено нарушение на процесуалните правила, свързани със събирането на доказателства чрез проведеното разпознаване. От разказа и на двамата свидетели – поемни лица се установи, без съмнение, че при разпознаването на подсъдимия съпоставените лица са били деца, тъй като и той самият е бил в непълнолетна възраст, както и че разпознаващото лице също е било дете. Това обстоятелство определя особената специфика на настоящия случай, която еднопосочно е възпроизведена в показанията на свидетелите Л.и Д., като дава логично обяснение за факта на съхранен спомен относно участието им в качеството на поемни лица в процесуално-следственото действие разпознаване.

При собствена оценка на протоколите за разпознаване, проведено съответно на 29.03.2012 и на 02.04.2012г., при което последователно като участници в побоя над пострадалия са били идентифицирани св. Цв. Д. и подсъдимият, въззивният съд констатира, че формално са изпълнени всички изисквания на процесуалния закон за годност на събраните доказателства, свързани с изискуемия брой на поемните лица, на съпоставените при разпознаване  лица, с факта на осигурено сходство, особено с оглед непълнолетна възраст на съпоставените лица. Аргументи в тази насока се извеждат от пълнотата на личните данни на съпоставените лица (в протоколите за разпознаване са отразени подробно данни за техните единни граждански номера, като датите на раждане сочат за незначителни възрастови различия между съпоставените лица). В протоколите за разпознаване е вписан фактът на осигурено присъствие на ИДПС или родител (на св. И.А.– за разпознаващото лице К.А. и  на Е. К.- за подсъдимия). Възражения и бележки за начина на провеждане на разпознаването, респективно и такива, които навеждат за допуснато нарушение на процесуалните правила, не са вписани в протокола. Процесуално-следственото действие „разпознаване“, при което като автор на инкриминираната телесна повреда е бил посочен подсъдимият, е било проведено на 02.04.2012г., а подсъдимият е бил привлечен към наказателна отговорност на 05.06.2013г. Следователно към момента на разпознаването подсъдимият не е имал процесуалното качество на обвиняем с произтичащото от този факт задължение на разследващия орган по чл. 94, ал.1, т.2 НПК  да осигури  задължителна защита. 

На следващо място от съдържанието на протоколите за разпознаване е видно, че органите на досъдебното производство не са се ограничили с разпознаване само по отношение на подсъдимия, но са предприели  провеждането на същото действие по разследването и  по отношение на друго лице, за което още в тази  първа процесуална фаза са били налице първоначални данни, че има евентуален принос към настъпването на съставомерния общественоопасен резултат. При посочената организация на проведените разпознавания в период, близък до инкриминирания, органите на досъдебното производство са установили във връзка с какви факти и обстоятелства се разпознава св. Цв. Д., както и съответните факти и обстоятелства, във връзка с които пострадалият разпознава подсъдимия. При разпознаването на св. Цв. Д. св. К. А. изрично е посочил и е вписано в протокола уточнение, че разпознатото  от него лице му е нанасяло удари по тялото, но не и удар в лицето. В протокол за разпознаване в ДП, проведено на 02.04.2012г. по отношение на подсъдимия пострадалият е посочил, че свързва разпознатото  от него лице именно с нанесен удар в областта на носа и го разпознава по характерно набито телосложение. Именно за такова телосложение е разказал пострадалият в показания, които той е дал в ДП по повод изискуемото описание на лицето, което предстои да бъде разпознато, като  тази част от тях е приобщена от първоинстанционния съд  към доказателствения материал по делото чрез прочитане ( л. 31, СП, СРС, л.8, л.9 от ДП). Вярно е, че на  пострадалия не е било съпоставено за разпознаване неустановеното лице, обозначено в назначената от въззивния съд тройна ВТЕ като лице с условен № 3, което всъщност се явява и трети нападател в процесния конфликт. В случая обаче не се касае за неправомерно процесуално бездействие, довело до нарушение на принципа за разкриване на обективната истина. Това е така с оглед последователното отстоявана позиция на пострадалия, че си спомня само и единствено първите два удара от началото на нападението. Съпоставката на тази част от показанията на св. К. А. със заключението на тройната ВТЕ дава основание за извод, че неустановеното лице (с условен № 3 във ВТЕ) се е  включило в нападението едва след втория удар, нанесен след началото на нападението и поради това няма никакво съмнение, че то би могло да бъде съпричастно към механизма на изпълнение на престъплението, инкриминиран с обвинителния акт. Провеждането на две процесуално-следствени действия по чл.169 НПК при наличието на данни за повече на брой присъстващи лица от мъжки пол също не е довело до нарушение на принципа за разкриване на обективната истина  с оглед твърденията на пострадалия в производството пред първия съд, че си спомня за четири момчета, сред които се открояват двама нападатели ( л.30, стр.2, СП, СРС). Изявлението на пострадалия, че е бил удрян само от две лица, които не е познавал до този момент, независимо, че присъстващите са били повече, кореспондира с останалите писмени и гласни доказателства за връзката на подсъдимия и св. Цв. Д. с други учебни заведения, различни от 127 СУ (справка от 127 СУ –л.43, СП, СГС, с показанията на св. Е.Б.и С. А.).

Въззивният съд намира, че идентифицирането на св. Цв. Д. и на подсъдимия в показанията на св. К. А. на базата на части от облеклото -  за св. Д. и на характерното набито телосложение  - за  подсъдимия, на базата на различията в техния ръст - по-нисък за подсъдимия  в сравнение с този на  св. Цв. Д., както и идентификацията им на базата на  техния индивидуален принос при засягане телесния интегритет на пострадалия, не е произволно. Тази идентификация последователно е била отстоявана  както в разказа на св. К. А. в производството пред СРС (л. 29, л.30, СП, СРС), така и в показанията на същия свидетел в производството пред въззивния съд (л.87, СП, СГС). Периодът, изминал последователно от проведените разпознавания в ДП ( март и април 2012г.), до  разпита на пострадалия в производството пред СРС (19.11.2015г.), както и от периода на провеждане на този разпит до повторния разпит на същия свидетел в производството пред въззивния съд (15.10.2018г.), е значителен. Това обстоятелство има контролно значение за оценка на неговите показания.  С оглед устойчивото възпроизвеждане по идентичен начин на едни и същи факти и обстоятелства в тях, което не е било повлияно от продължителните периоди, изминали  между датите на провеждане на съответните процесуално-следствени действия, следва да се приеме, че твърденията на св. К. А., относими към  характера, локализацията и  последователността на първите два удара, както и показанията, относими към  авторството на втория удар, са с висока степен на достоверност.  В протоколите за разпознаване, проведено с участието на св. К. А. като разпознаващо лице, ударът в областта на носа изрично е бил свързан с подсъдимия и категорично е бил отречен в протокола за разпознаване на св. Цв. Д.. В показанията си пред СРС, т.е. около три години  след инкриминирания период св. К. А. отново е идентифицирал първия удар с ритник в областта на гърба, без да посочва конкретен автор и втори удар – в областта на носа, като за авторството на втория удар отново е бил категоричен, че се свързва именно с подсъдимия.  През 2018г. в проведен пред въззивния съд разпит св. К. А. по идентичен начин е изразил с категоричност твърдения за  два удара – единия, нанесен в гърба  му от лице, което твърди, че не е възприел и за втори удар - единственият удар с ръка в областта на носа, който според пострадалия  му  бил нанесен от подсъдимия (л.84, стр.2, СП, СГС). В показанията си пред въззивния съд св. К. А. е направил съществено уточнение, а именно, че в резултат на  удара,  нанесен в областта на лицето, е получил силен кръвоизлив от носа, като този кръвоизлив е описан сред  част от симптоматиката, сочеща за травма на носа в съдебно-медицинските експертизи.

Така въз основа на гласните доказателства настоящият съдебен състав констатира, че вниманието на пострадалия след втория удар, нанесен след началото на нападението, е било фокусирано  към явни и видими здравословни неразположения, които са го засегнали пряко и непосредствено след това - силен кръвоизлив и болка. В този смисъл данните в гласните доказателства и заключенията на съдебно-медицинските експертизи дават логично обяснение за наличието на причина, която обективно е ограничила възможностите на пострадалия в по-късен момент, следващ по време инкриминирания от обвинението удар, ясно да възприеме  и да съхрани спомен за последвалите удари в различни части от тялото му. Наред с изложеното, категоричното твърдение на св. К. А., че  си спомня  само  първите два удара от началото на нападението, а след втория, фатален за причиняването на инкриминираната телесна повреда удар  е останал само с най-обща представа за все още  продължаващо физическо насилие, кореспондира както с данните за разнопосочното и почти едномоментно засягане на неговата телесна неприкосновеност от различни лица ( св. Цв. Д. и неустановеното лице), при различен механизъм на въздействие и върху в различни части по тялото, така и с краткия интервал от време, в рамките на който се е развила описаната по-горе динамика на агресивни действия. От съдържанието на видеозаписа, снет от охранителната камера, е видно, че от началото на първия удар до края на нападението над пострадалия е изминал период, по-малък от минута. Съгласно зададения тайм-код на охранителната камера този период е с начало в 17:45:23 часа и  с край – в 17:46:08 часа. Съгласно зададения тайм-код  на камерата вторият удар, който е инкриминираният от обвинението, е бил нанесен в 17:45:36 часа или само тринадесет секунди след първия удар с ритник в областта на гърба на пострадалия. Следователно изключителното участие на неустановеното лице и св. Цв. Д. в побоя след инкриминирания удар обхваща около две трети от времето на целия побой, но неговата обща продължителност е само от около тридесет секунди.

Така към факторите, които обективно след първите два удара са усложнили фактическата обстановка и обективно са ограничили възможностите на пострадалия да формира ясни възприятия, следва да се добавят броят на нападателите, синхронът в техните действия, броят на ударите и тяхната разнопосочна локализация в различни части от тялото на пострадалия в рамките на изключително кратък период от време, съизмерим с десетки секунди. Въззивния съд констатира, че тази усложнена фактическа обстановка, несъмнено рефлектираща върху възможностите на пострадалия за адекватно възприемане и осмисляне на случващото се с него, се е развила на фона на неговите страдания от започналия силен кръвоизлив, от затруднения в дишането, както и от болка, съпътстваща счупването на носа. Описаните обстоятелства дават отговор на възражението на подсъдимия, изнесено в последната му дума, защо ударът в областта на носа, инкриминиран от обвинението, се явява най-значим и най – опасен за здравето на пострадалия. Те дават и отговор на въпроса защо този удар е един от детайлите, за които пострадалият е съхранил устойчив спомен. Същевременно, обсъдените по-горе доказателства дават основание за извод, че авторството на деянието недостоверно е свързано от пострадалия в производството пред въззивния съд със снимков материал, приложен на л. 73 от СП, СГС, в който се визуализира неустановено лице с условен № 3. Включването на това лице като нападател в по-късен момент, в който нанесеният удар с юмрук и произтичащата от него болка вече са факт, е несъмнено установено от обсъдения по-горе видеозапис, заснет от охранителната камера. Високата степен на достоверност на този доказателствен източник изисква да бъде ползван приоритетно при разрешаването на вътрешните противоречия в показанията на св. К. А.. Допълнителен аргумент в тази насока се извлича и от факта на значително сходство по общи признаци между лице № 3 и лице № 4 в приложения към ВТЕ снимков материал на базата на пол, възраст, ръст и облекло. По изложените съображения настоящият съдебен състав прие за достоверна идентификацията на автора на престъплението в протоколите за разпознаване от досъдебното производство. 

Последователното възпроизвеждане в показанията на св. К. А. на  инкриминирания конфликт с по-детайлна конкретика, която се ограничава преди всичко до  първите два удара, дава основание за следните изводи: възприятията на пострадалия до този етап от развитието на конфликта са устойчиви и са базирани  на действително възприети  от него факти, поради което са достоверни; последователно е отстоявана позицията на пострадалия,  независимо от неговия интерес от изхода на делото, да се въздържа от надграждане на спомени чрез допълнителна информация, включително и с такава, която би могъл да узнае от други свои съученици – също свидетели по делото ( св. Н. Б. и св. С. А.) и която би могла да отегчи положението на подсъдимия. В частност такава информация се съдържа в твърдението на свидетелите Н. Б. и С. А., че подсъдимият е съпричастен и към нанасянето на удар с коляно в областта на лицето на пострадалия. (Св. С. А. е поддържал това свое твърдение и в проведената в производството пред СРС очна ставка с участието на пострадалия – л.83, стр.1,  СП, СРС). Св. Н. Б. при проведената очна ставка с пострадалия поддържа твърдението, че не си спомня  дали удар с крак и ръка е бил нанесен от едно и също лице, като на практика с това твърдение допуска подсъдимият да е съпричастен само към удар с ръка или само към удар с крак – чл. 83, стр.2, СП, СРС.

Изолирани от доказателствения материал остават твърденията на свидетелите Н. Б. и С. А. подсъдимият да е нанесъл втори удар на пострадалия в лицето с коляно. В предявения видеозапис, заснет от охранителната камера, изобщо не се визуализира такъв удар. Изключено е подобен удар да е бил нанесен от подсъдимия и в неохраняемата с камера зона под козирката, монтирана пред централната фасада на училищната сграда, тъй като в процеса на развитие на физическото стълкновение от самото му начало да самия му край подсъдимият, обозначен като лице с условен № 4, не се установява да напуска обсега на заснемане на охраняемата зона, т.е. училищния двор. Този обсег на заснемане обаче в посока към козирката на фасадата напускат други нападатели на пострадалия, които не са били привлечени към наказателна отговорност – св. Цв. Д. и неустановеното по делото лице с условен № 3. Следователно, дори и пострадалият да е получил втори удар с коляно в лицето в неохраняемата с камера зона, е несъмнено ясно, че авторът на такъв  удар обективно не би могъл да бъде подсъдимият.

           Отделно от всичко изложено във внесения обвинителен акт не е бил инкриминиран механизъм на причиняване на телесна повреда чрез удар с коляно, поради което е недопустимо отговорността на подсъдимия да бъде ангажирана за действия, които не са инкриминирани от обвинението. Първоинстанционният съд недопустимо е обосновал наказателната отговорност на подсъдимия за факти, срещу които той не се е защитавал в досъдебното производство. Данни за нанесен удар с коляно са били изследвани за първи път в производството пред СРС чрез показанията на  свидетелите Н. Б. и С. А., които са разказали именно за такъв удар, нанесен по описания по-горе механизъм на въздействие (с удряща повърхност – коляно и с насоченост към  лицето на пострадалия  (л.33, л.34, СП, СРС, л. 35, СП, СРС). Показанията на свидетелите Н. Б. и С. А. в частта им на пострадалия да е бил нанесен удар с коляно, не биха могли да бъдат проверени чрез запис на охранителна камера с обсег на действие в соченото  от тях място на нанасяне на този удар (до стената на училищната сграда), тъй като това място съвпада с неохраняемата чрез видеонаблюдение зона. Проверката за достоверност на тази част от гласните доказателства обаче е възможна чрез  друг способ – чрез самостоятелния им анализ, както и чрез съпоставката им с наличния видеозапис за случилото се в охраняемата зона, т.е. – в училищния двор.

           В разпита си пред СРС св. Н. Б. е изказал предположението, че вероятно автор на удара с коляно е същото лице, което  е нанесло и удар с ръка в лицето на пострадалия, т.е. подсъдимият.  По арг. от чл.303, ал.1 НПК обаче предположенията на свидетеля за определени факти и  обстоятелства не биха могли да бъдат поставени в основата на осъдителна присъда. Вторият свидетел, който твърди за нанесен удар с коляно - С. А. е посочил, че  мястото на нанасяне на този удар е до стената на училищната сграда, т.е. в неохраняемата с видеонаблюдение зона. Проверката на неговите показания е възможна чрез  съпоставката им с данните за местоположението на подсъдимия по време на конфликта, което с оглед съдържанието на изследвания с ВТЕ видеозапис се свързва от самото му начало до прекратяване на нападението само с училищния двор. Така с ВТЕ е доказан фактът, че от началото на нападението до неговия край лицето, нанесло удар с ръка в областта на носа, не се локализира да се придвижва към неохраняемата зона, т.е. до стената на училищната сграда. При оценката на дадените от Н. Б. и С. А. показания въззивният съд прие, че те следва да бъдат ценени в съпоставка със сигурен доказателствен източник, какъвто е заключението на ВТЕ. От друга страна гласните доказателства могат да бъдат повлияни от загуба на спомен,       от емоционално изживяване на случая, от степента на фокусиране на вниманието. По изложените съображения съдът прие за достоверно видеоизображението, заснето от охранителната камера и след като го съпостави с показанията на Н. Б. и С. А., изключи  достоверността на твърденията им, че подсъдимия е съпричастен и към нанасянето на втори удар с коляно в областта на лицето на пострадалия.

На следващо място въззивният съд прие за установено, че липсват обективни данни за нанесен удар с коляно в областта на лицето на пострадалия било то от подсъдимия, било от друг нападател и с оглед съдържанието на показанията, дадени от  св. Б., както и с оглед съдържанието на показанията, дадени от самия пострадал.

Въпросът дали след нанесения от подсъдимия удар с ръка в областта на носа пострадалият е бил допълнително травмиран чрез нанасянето на удар с коляно в същата област на лицето, респективно – съмнението дали инкриминираната телесна повреда е била причинена от лицето, което е въздействало с ръка ( подсъдимият) или друго лице, което евентуално е въздействало с коляно (неустановено лице), намира  допълнително разрешение от проведените от СРС очни ставки:

 При зададените допълнителни въпроси към св. С. А. за точния момент от хронологията на случая, в която е бил нанесен удар с коляно, този свидетел е разяснил, че не е сигурен за авторството на този  удар с уточнението „самият удар с коляно мисля, че беше пак от подсъдимия“ – л.83, стр.1, СП, СРС. Така към предположенията, изказани от св. Н. Б., вече се добавя още едно предположение – това, което е извел в показанията си другият свидетел – С. А.. Аргументите, изложени по-горе, за забраната на чл. 303, ал.1 НПК са напълно относими и към този случай;

В очната ставка, проведена с участието на пострадалия К. А. и св. Н. Б., последният е посочил, че не си спомня дали ударите с ръка и крак в лицето на пострадалия са били нанесени от едно и също лице (л.83, стр.2, СП, СРС), с което отново се потвърждава изводът, че поначало липсва необходимата  категоричност за осъждането на подсъдимия и за втори удар, нанесен с крак, било то с коляно, било то с друга част от крак.

 Объркването на свидетелите Н. Б. и К. А. намира логично обяснение  и в начина, по който са формулирани отделни  въпроси в проведените очни ставки, част от които съдържат възможни отговори. Като пример следва да се посочи въпросът  на прокурор при СРП към К. А. и Н. Б., дали ударите с ръка и крак са били нанесени от едно и също лице. Този въпрос е зададен некоректно, тъй като съдържа възможен отговор и предполага едносричен отговор с „да“ или „не“, както и с оглед данните, че в процесния конфликт е участвало и друго лице освен подсъдимия и това обстоятелство в нито един момент не е било поставено под съмнение в показанията на пострадалия. С оглед изложеното коректен отговор на така зададения въпрос принципно се явява невъзможен, още повече и при допълнително установените в производството пред въззивния съд данни за участието на трети нападател, за който въз основа на ВТЕ е категорично установено, че самостоятелно е нанасял на пострадалия удари и с крак, и с ръка, макар и не в областта на носа. Начинът на формулиране на част от въпросите в проведените очни ставки е  довел и до единственото напълно изолирано в показанията на св. К. А. твърдение, че именно подсъдимият му е нанесъл удари с крак (л.84, стр.1, СП, СРС).

Събраните в производството пред въззивния съд доказателства чрез ВТЕ, както и детайлното запознаване с видеоизображението на конфликта, заснето от охранителната камера, също дават възможност да бъдат проверени отговорите на свидетелите, участвали в очни ставки в производството пред СРС. В очна ставка между св. К. А. и св. С. А. частният обвинител отново е направил разграничение между авторството на удара с ритник в областта на гърба и авторството на удара с ръка в областта на носа, като е посочил, че двата удара, които си спомня, са били нанесени от различни лица, а единственият удар с ръка в областта на лицето е бил нанесен от подсъдимия (л.82,  стр.2, л.83, стр.1, СП, СРС). Това изявление, дадено от св. К. А. в очна ставка със св. С. А., е потвърдено категорично от видеозаписа на охранителната камера. Отделно от това то кореспондира и с еднопосочното твърдение на К. А.  и Н. Б. в друга очна ставка, проведена между тях, че кръв по лицето на пострадалия е била забелязана именно след удара с ръка.

Въззивният съд намира, че след като в хронологията на физическия сблъсък е доказан първоначалният момент на травмиране на носа на пострадалия, който почти съвпада с началото на физическия сблъсък, е важно да се установи дали подсъдимият или други нападатели по-късно са нанасяли удари със същата локализация. От  обсъдените по - горе доказателства, свързани с твърденията за нанесен удар коляно в лицето на пострадалия, се обосновава извод, че  липсват категорични доказателства за такъв удар, още повече – за неговия автор. Отделно от това, от заключението на тройната ВТЕ, съпоставена с показанията на свидетелите и разпита на вещите лица, изготвили втората допълнителна СМЕ, се установи, че удар с коляно в лицето на пострадалия би могъл да  има допълнително, но е и основно травмиращо значение за причиняването на инкриминираната телесна повреда. Извод в този смисъл се обосновава от следните факти и обстоятелства: удар с коляно в областта на носа на пострадалия, ако такъв е бил нанесен, се свързва с по-късен момент от развитието на конфликта, когато пострадалият вече е бил под козирката на училищната сграда и се е опитвал да влезе в нея, за да избегне нападението; твърденията за началния момент на кръвоизлив и болка в показанията на пострадалия, проверени при очна ставка между св. К. А. и св. Н. Б., се свързват с момента на удар с ръка, т.е. с подсъдимия; показанията на св. К. А. са изключително непротиворечиви и устойчиви в частта, в която се твърди за нанесен удар с ръка в областта на лицето, но в нито един момент самият пострадал не  е твърдял да е бил ударен с коляно в лицето нито от подсъдимия, нито от друго лице. На следващо място съпоставката на гласните доказателства със заключението на ВТЕ и заключението на втората допълнителна тройна СМЕ дава основание за категорично отхвърляне на съмнението, че инкриминираната телесна повреда, за която подсъдимият е бил предаден на съд, би могла да е причинена от удара с крак, визуализиран на стр.4 от ВТЕ, към причиняването на който е съпричастен св. Цв. Д. (л.73 от СП, СГС). Всички останали заснети от охранителната камера удари са били локализирани по други части от тялото на пострадалия, не и в лицето му, което дава втори самостоятелен отговор на възражението, отправено от подсъдимия в последната му дума-как точно от описания в обвинителния акт удар е причинена инкриминираната телесна повреда.  

Заключението на видео-техническите експертизи и съдържанието на видеоизображението, записано от охранителна камера в 127 СУ към инкриминираната дата, дава възможност да бъде извършена проверка и на друга част от показанията на св. К. А., свързана с механизма на нанасяне на удара с ръка, посоката на въздействие, както и проверка на твърденията, че подсъдимият е използвал при нанасянето на удар  в носа на пострадалия своята дясна ръка.  Авторството на удара с ръка на лице с условен № 4 се откроява само при забавено възпроизвеждане на записа, както и при анализ на видеоизображението със специални технически средства, ползвани от вещите лица В., В. и Д.. Твърдението на ВЛ В. при разпит пред съда за използвана при този удар лява ръка не е подкрепено категорично от  останалите вещи лица – В.и Д., които са изразили в разпита си пред съда съмнение дали в конкретния случай замахването е с лява или дясна ръка. От друга страна обаче въз основа на заключението, изготвено от втората допълнителната СМЕ, е установено, че с оглед взаимното разположение на телата на удрящото  и пострадалото лице (един срещу друг), травмиращото изместване на носа в посока наляво може да бъде причинено при удар, както с дясна, така и с лява ръка, ако контактната повърхност е над гърбицата на носа (л.99, СП, СГС). Тази част от доказателствената съвкупност следва да се съпостави с изявленията на св. К. А., дадени в производството пред въззивния съд, от които е видно, че същият е направил собствена преценка за използвана от подсъдимия дясна ръка поради посоката на последвалата деформация на носа (л.84, стр.2 СП, СГС). В настоящия случай обаче липсата на достатъчна категоричност в доказателствените изтгочници, обсъдени от съда за проверка на твърденията в показанията на св. К. А., че  подсъдимият е използвал при удар именно своята дясна ръка, не е аргумент за недобросъвестност на пострадалия.  Това е така с оглед установяването на достатъчен обем от контролни факти, които самостоятелно потвърждават хронологията от действия, отнесена до първите два удара, описания от пострадалия механизъм на травмиращо въздействие, мотивите за участието на подсъдимия и св. Цв. Д. в побоя. 

Въз основа на изложеното по-горе въззивният съд прие за категорично установен фактът на нанесен от подсъдимия удар с ръка в областта на носа на пострадалия, както и за несъмнено установена пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между това травмиращо въздействие и причиняването на инкриминираната телесна повреда. Въз основа на проверката, извършена в производството пред въззивния съд, се установява, че не е изключена възможността да настъпи инкриминираното телесно увреждане от удар  с ръка, независимо от това дали деецът е използвал дясна или лява ръка.

Изводите на СРС за причинно – следствена връзка между удара, нанесен от подсъдимия  и повалянето на св. К. А. на терена, са постановени при непълнота на доказателствата, която е отстранена в производството пред въззивния съд. Въззивният съд прие за установено, че повалянето на пострадалия върху терена след нанесения от подсъдимия удар с ръка се дължи и на действия, извършени от третия нападател - неустановеното по делото лице, обозначено с условен № 3 във ВТЕ. Несъмнено е установена сила на удара, достатъчна да повали пострадалия на терена (установено от разпита на вещите лица, изготвили заключението на втората допълнителна СМЕ). Настоящият съдебен състав се съгласява и с констатациите на първоинстанционния съд, че последователно след нанесения удар в лицето пострадалият паднал върху терена и ударил ръката си. От друга страна обаче преценката на вещите лица, свързана със силата на удара, нанесен от подсъдимия, също следва да се преценява със съдържанието на видеозаписа от охранителната камера, от който е видно, че загубата на равновесие след инкриминирания удар с ръка в конкретния случай се предхожда от допълнително травматично въздействие от третото неустановено по делото лице, насочено върху други части от тялото на пострадалия, различни от главата му, а именно върху лявата му ръка и долните крайници ( л.72, СП, СГС).

С оглед така изменената фактическа обстановка въззивният съд счита, че подсъдимият Д. е участвал в престъплението, за което е бил предаден на  съд, като инкриминираният удар е бил причинен по описания от обвинението начин - с ръка, а не по начина, описан в показанията на св. С.А. и св. Н.Б. при разпита им в производството пред първоинстанционния съд (с коляно).  Несъмнено е установена съпричастност на подсъдимия към причиняването на инкриминираната телесна повреда, както и че нанесеният от него удар с ръка е бил достатъчно силен, за доведе до съставомерните общественоопасни последици. От обективна страна се установи, че обстоятелството дали подсъдимият е използвал своята дясна или лява ръка в настоящия случай е без значение, тъй като при перпендикулярен контакт над носната пирамида изместването е възможно както наляво, така и надясно. Във връзка с обстоятелствата, при които пострадалият е бил изведен от училищната сграда, както и с оглед показанията на самия пострадал и св. Е.Б.несъмнено е установен мотив именно подсъдимият и св. Цв. Д. да влязат във физическа саморазправа с пострадалия. За познанството на подсъдимия и св. Д. със св. Б.преди деянието  също няма никакво съмнение. 

От обективна страна е установено, че инкриминираната телесна повреда е получена от св. К. А. на инкриминираната дата по описания от обвинението начин, като подсъдимият с нанесен удар с юмрук в областта на носа на пострадалия е осъществил състав на престъпление по чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 НК. Тъй като подсъдимият към тази дата е бил непълнолетен неговата наказателна отговорност следва да бъде ангажирана на основание чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т. 3 НК. На пострадалия е било причинено постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота, като това обстоятелство е потвърдено и от първата допълнителна тройна СМЕ, назначена от въззивния съд. От разпита на вещите лица се установи, че кръвоизливът от носа е достатъчно застрашаваща здравето симптоматика дори  и в случаите,  в които не е счупена кост, тъй като сигнализира за счупване на хрущялни образувания, през които преминава въздухът и чието презназначение е да затоплят този въздух преди да навлезе в белия дроб. Въпросът на защитата за извършена образна диагностика едва след наместването на носа, както и възражението, че пострадалият не е бил хоспитализиран на инкриминираната дата, намират разрешение в първата допълнителна тройна СМЕ, назначена в производството пред въззивния съд, която е посочила, че правилно по спешност е наместен носът, както и че правилно е било предписано домашно лечение, тъй като се касае за дете (стр.7 от експертизата). Вещите лица са коментирали и данните, установени от рентгеновото заснемане, извършено след наместването носа на пострадалия. Становището си, че това заснемане касае именно пострадалото лице, а не друг пациент, е обосновано с аргумент за налична маркировка на оптичния носител, поради което липсват обективни данни това доказателство да е било манипулирано.

От обективна страна в нападението е участвало и трето неустановено по делото лице, което видимо в рамките на съхранения по делото видеозапис жестикулира със св. Е.Б.(единственото лице от женски пол, което активно се включва с конкретни действия, насочени към разтървавне на участниците в конфликта). Третото неустановено по делото лице обаче не е индивидуализирано нито в показанията на свидетелите, включително и в показанията на пострадалия, нито в досъдебното производство е инициирано неговото установяване и издирване. Настоящият съдебен състав счита, че участието на повече лица в побоя над пострадалия не може да бъде основание за постановянето на оправдателна присъда по обвинението, предявено на подсъдимия, защото неговото участие в престъплението  също е несъмнено установено. Основателно е възражението на защитата за съпричастност към престъпно посегателство спрямо телесната неприкосновеност на пострадалия на повече лица.  Несъмнено са установени удари с ритници по тялото на пострадалия,  нанесени от св. Цв. Д. и неустановеното лице. По арг. от чл. 127, т.3 КРБ обаче отказът на прокуратурата да установи и издири третия нападател,  респективно – да привлече към наказателна отговорност св. Цв. Д. и неустановеното лице за евентуално тяхно съучастие с подсъдимия, не подлежи на съдебен контрол. Преценката на прокуратурата за евентуален ексцес на умисъла от страна на подсъдимия във връзка с локализацията и силата на нанесения от него удар в носа на пострадалия е суверенна и именно в рамките на тази преценка следва да се произнесе съдът.

При определяне на наказанието първостепенният съд е приложил редукцията по чл.63, ал.1, т.3 НК, която засяга непълнолетните извършители и е приел за установено, че престъплението за непълнолетния извършител е наказуемо с лишаване от свобода до три години. Съдът е индивидуализирал наказанието при условията на чл. 54  НК, като е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл. 69, ал. 1 НК е отложил с изпитателен срок от две години.  Настоящият съдебен състав споделя доводите на първия съд, относими към липсата на материално-правни предпоставки за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагането на административно наказание на основание  чл. 78а НК с аргумента за наказуемостта на престъплението по чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 НК преди редукцията по чл. 63, ал.1, т. 3 НК с лишаване от свобода до шест години.   

Въззивният съд намира, че така определеното от СРС наказание е справедливо, като е проявена достатъчна снизходителност към непълнолетния подсъдим. Споделят се доводите на първия съд, че не са налице основанията на чл. 55 НК.

Вярно е, че първоинстанционният съд неправилно е вменил на подсъдимия и нанасянето на втори удар с коляно по вече травмирана част от лицето на пострадалия. В тази част констатациите на СРС са неправилни, тъй като са били постановени при непълнота на доказателствата, както и при неправилен анализ на събрания пред този съд доказателствен материал. За да обоснове посочената по-горе хронология от действия, още повече – вменени на подсъдимия, първоинстанционният съд не е подложил на достатъчно прецизен анализ дадените от св. К.А., С.А. и Н.Б. свидетелски показания. За последните двама свидетели СРС е приел наличието на незначителни несъответствия с твърденията на пострадалия, без обаче посочените несъответствия да са анализирани по съдържание, както и да е анализиран механизмът, по който СРС е приел, че са отстранени. Неправилни са и изводите на СРС, че едно и също лице е нанесло удар с ръка в лицето на пострадалия, бутнало го е на земята и е продължило с описаните по-горе действия на  агресия, включително и с действия, изразяващи се в множество ритници по тялото на пострадалия (стр.3 от мотивите към присъдата на СРС). СРС е приел за установено, че така описаните действия са били извършени именно от подсъдимия. Въззивният съд не се съгласява и с изводите на първоинстанционния съд, че св. Е.Б.се опитала да се намеси в защита на пострадалия единствено с молба да не го бият, без да се опита с конкретни действия да го разтърве, като вместо това прие изложената по-горе фактическа обстановка. Изследването на видеозаписа, заснет от охранителната камера, дава различна интерпретация на фактите по делото, която е обсъдена по-горе. Допуснатите от СРС  нарушения, свързани с дължимия анализ на доказателствата, обаче не са оказали влияние при решаване на въпросите, свързани с вината и индивидуализацията на наказанието. И това е така, тъй като първият съд не е взел предвид констатациите си за нанесен от подсъдимия втори удар с коляно в диспозитива на присъдата, а при индивидуализация на наказанието не е обсъждал това обстоятелство на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства. Ето защо отстраняването  на посочените нарушения в производството пред въззивния съд не променя  крайните изводи в първоинстанционната присъда, свързани с вината на подсъдимия и с индивидуализацията на наказателната отговорност.

Към момента на деянието престъплението по чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 НК е наказуемо с лишаване от свобода до шест години. Първоинстанционният съд е наложил наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл. 54 НК в размер, близък до минимално възможната долна граница на наказанието по чл. 39, ал.1 НК, като се е позовал на продължителността на наказателното производство. Първият съд е съпоставил това обстоятелство  с данни за недобросъвестно процесуално поведение на подсъдимия, без да изложи конкретни аргументи за това. Несъмнено е установено провеждането на наказателно производство в срокове, които надвишават разумните срокове по чл.22 НПК. При собствена проверка за причините, които са довели до забавяне на процесуалната дейност, въззивният съд констатира, че  същото е било образувано своевременно – по реда на чл.212, ал.2 НПК още на следващия ден след инкриминираната дата. С необходимата процесуална бързина са били проведени неотложни процесуално-следствени действия, свързани с освидетелстването на пострадалия от съдебен лекар, с провеждането на разпознаване, при което е било осигурено участието на пострадалия, а също така - на св. Цв. Д. и подсъдимия. Назначена е била СПЕ на св. Е.Б., установен е видеозапис на охранителната камера в  127 СУ, относим към инкриминираната дата, като същият е бил приобщен по  делото с протокол за доброволно предаване ( л.29, ДП).  Във връзка с провеждането на процесуално-следствени действия с подсъдимия през 2012г. няма данни същият да се укривал и да е създавал затруднения на разследващия орган, още повече че към този момент същият все още не е имал процесуалното качество на обвиняем. Наказателното производство е било спряно на 05.02.2013г. с постановление на СРП с аргумент за издирването на пострадалия ( л.53, ДП).  На 07.02.2013г. наказателното производство е било възобновено за назначаването на СПЕ на непълнолетните свидетели, както и за назначаване на ТЕ. След този момент процесуално-следствени действия отново са били провеждани ритмично, макар и не с необходимата процесуална бързина, като липсват данни подсъдимият да се е укривал и да е възпрепятствал събирането на доказателства. Следващото спиране на наказателното производство е с постановление на СРП от 09.06.2014г. с аргумент, че не се явява майката на обвиняемия (л.131 ДП). Наказателното производство е било възобновено на 01.07.2014г., като в хода на разследването е установен и разпитан бащата на непълнолетния обвиняем (л.133, л.134 ДП). Наказателното производство е било спряно за трети път с постановление от 24.04.2015г. с аргумент, че пострадалият и обвиняемият Д. са търсени, но не са намерени на известните по делото адреси, като липсват приложени отрязъци от призовки или ДЗ, които да обосновават констатации в този смисъл. Наказателното производство е било възобновено на 05.05.2015г. с постановление на СРП, като материалите по делото са предявени и същото е приключило с мнение от 10.06.2015г. за предаването на обв. Д. на съд.

Съдебното  производство пред първоинстанционния съд е било образувано по внесен обвинителен акт от 13.11.2013г., като  е било прекратено с разпореждане на съдия докладчик, влязло в сила на 28.01.2014г. След отстраняване на процесуални нарушения съдебното производство е било образувано отново на  20.08.2015г. с факта на внесен обвинителен акт, като след провеждането му делото е било администрирано пред въззивния съд на 28.03.2018г. Подсъдимият е станал причина за отлагане на делото за едно насрочено съдебно заседание пред първоинстанционния съд, като по-късно е представил уважителни причини за това. Във връзка с изложеното по-горе не са обосновани изводите на първия съд, че подсъдимият е допринесъл за забавяне на наказателното производство. Единственият случай на неявяване на подсъдимия, за което впоследствие са били ангажирани доказателства за уважителна причина, не може да оправдае с неговото процесуално поведение забавянето на производството за период от около шест години. Мотивите за многократното спиране на наказателното производство в досъдебната му фаза в два от случаите изобщо не са относими към процесуалното поведение на подсъдимия, а в третия случай, в който наказателното производство е било спряно, не са подкрепени с доказателства, че подсъдимият се е укривал.  

В производството пред въззивния съд подсъдимият не е ставал причина за отлагане на делото.

Нарушението при изготвянето на мотивите към първоинстанционната присъда, свързано с оценката на причините, довели до забавяне на наказателното производство, обаче не обуславя самостоятелно смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия. Въззивният съд от своя страна установи отегчаващо отговорността обстоятелство, свързано с осъществено от подсъдимия нападение в условията на  физическо надмощие над пострадалия, обусловено от численото превъзходство на нападателите, като подсъдимият е бил наясно  с опасността, произтичаща от този факт. Нанесеният от св. Цв. Д. удар с ритник в гърба на св. К. А. е първият акт на физическа агресия, който се е осъществил в присъствието на подсъдимия, в непосредствена близост до него и подсъдимият е имал възможност да възприеме и да оцени преди да нанесе инкриминирания удар случващото се с пострадалия. При това положение нанесеният от подсъдимия удар в областта на носа на К. А. надвишава значително обективно необходимите усилия за постигането на  преследваната от него цел да наложи авторитета на отстояваната от св. Е.Б.позиция в спора ѝ с пострадалия.

Правилно първият съд на основание чл. 69, ал.1 НК е отложил изпълнението на така определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години. Подсъдимият е неосъждан. Въззивният съд съобрази и коректното процесуално поведение на подсъдимия в производството пред тази съдебна инстанция, изминалия период от време и се съгласява с изводите на първия съд, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати, като се отложи неговото изпълнение. При определяне  продължителността на изпитателния срок първият съд също е проявил снизходителност, като е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от две години, т.е. изпитателният срок е отмерен в средните предели на предвидените в закона граници. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал.1 НК в случаите на престъпления, извършени от непълнолетни лица, изпитателният срок  може да бъде от една до три години. Съдът намира, че с оглед обсъдените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства първият съд правилно е определил продължителността на изпитателния срок по чл. 69, ал.1 НК. Аргумент в тази насока са и доказателствата за трудова ангажираност на подсъдимия, която представлява съществен фактор за вграждането му в обществото.  

По изложените съображения въззивният съд намира, че първоинстанционната присъда следва изцяло да се потвърди,  а с оглед изхода на делото подсъдимият на основание чл. 189, ал.3 НПК следва да заплати направените пред въззивния съд деловодни разноски. Мотивиран от горното и на основание чл.334, т. 6 от НПК, чл. 338  от НПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА   присъда от 19.10.2017г. на СРС, НО, 19 състав по НОХД 14437/2015г.

ОСЪЖДА подсъдимия Р.Е.Д. ( с ЕГН **********) да заплати деловодните разноски, направени в производството пред въззивния съд в размер на 1803, 64 (хиляда осемстотин и три лева) и 64 стотинки.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: