С решение № 295/20.12.2006 г.,постановено по гр.д. № 325 /06 г., Момчилградският районен съд е признал уволнението на Себиле Шаиб Ахмед за незаконно и е отменил Заповед № 51/17.08.2006 г. на Директора на СОИУ , гр. Момчилград,с която същата е била уволнена на основание чл.328,ал.1,т.2 и т.3 от КТ, като незаконосъобразна. Съдът е възстановил ищцата Ахмед на длъжността,която е заемала преди уволнението – “готвачка”,като обаче е отхвърлил предявеният от същата иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ, като недоказан. Съдът е осъдил ответникът –СОИУ,гр. Момчлиград, да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 50 лв.,по сметка на РС,гр. Момчилград държавна такса в размер на 30 лв.,за уважените в производството искове. Настоящото производство е образувано и по повод депозираната от недоволната от решението ищца в първоинстанционното производство, Ахмед,частична въззивна жалба. В същата се твърди,че постановеното решение в частта,с която е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ,за заплащане на обезщетение за времето,през което е останала без работа поради уволнението, е неправилно и необосновано. Излагат се съображения в този аспект. Жалбодателката Себиле Ахмед моли съда да постанови решение,с което отмени атакуваното първоинстанционно решение в обжалваната му част,вместо което да постанови решение,с което да й бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението в размер на брутното й трудово възнаграждение за 6 месеца в общ размер от 1200 лв. ,считано от 17.08.2006 г. В съдебно заседание,жалбодателката Ахмед,лично и чрез процесуалния си представител,поддържа депозираната въззивна жалба по изложените в същата съображения. Прави уточнение на исковата си претенция като конкретизира,че търсеното по смисъла на чл.225,ал.1 от КТ,обезщетение е в размер на шест брутни месечни работни заплати в претендиран размер от 1200 лв. , за периода,считано от 17.08.2006 г. –датата на прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника,ведно със законна лихва върху главницата за периода от завеждане на исковата претенция до окончателното й изплащане. Представя ново писмено доказателство. Ответникът по жалбата,Средно общообразователно ислямско училище,гр. Момчилград,чрез директора си и процесуалния си представител,счита същата за неоснователна. Претендира разноски. Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,по повод депозираната частична въззивна жалба,прие за установено следното : Жалбата като подадена в срок,и от лице,имащо правен интерес от това,е допустима,поради което следва да бъде разгледана по същество. Първоинстанционният съд е сезиран с разглеждането на обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 от Кодекса на труда,със страни – ищец – Себиле Шаиб Ахмед ,и ответник – Средно общообразователно ислямско училище ,гр. Момчилград. Постановеното в първоинстанционното производство решение, в частта му ,с която са уважени исковете с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ,като необжалвано е влязло в сила. Предмет на настоящата въззивна проверка,въведен от депозираната частична жалба е решението ,в частта му,с която първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ, като недоказан. В аспекта на изложеното настоящата инстанция подложи на анализ събраните от първоинстанционния съд и това представено пред настоящата инстанция,относими към предмета на извършваната въззивна проверка,писмени доказателства. Безспорно в този смисъл се установява по делото,че въз основа на Заповед № 51/17.08.2006 г.,с правно основание чл.328,ал.1,т.2 и т.3 от КТ,трудовото правоотношение между Себиле Шаиб Ахмед ,на длъжност “готвачка” и СОИУ,гр. Момчилград ,е било прекратено,считано от 17.08.2006 г. От представеното пред настоящата инстанция ново писмено доказателство -удостоверение № РД-11/451 от 22.01.2007 г. на Дирекция “Бюро по труда”,гр. Кърджали ,се установява ,че ищцата в първоинстанционното производство, жалбодателка в настоящото, е регистрирана като безработна за времето от 13.09.2006 г. до 22.01.2007 г. Или казано с други думи съдът намира,че исковата претенция за заплащане на обезщетение по смисъла на чл.225,ал.1 от КТ за периода,считано от 17.08.2006 г. и до 22.01.2007 г., е доказана. Що се касае до размер на дължимата сума,то тя следва да бъде конкретно определена,като се изходи от размера на последното установено месечно трудово възнаграждение. От анализа на съдържащия се в представеното трудово досие на ищцата Ахмед,допълнително споразумение към трудов договор от 01.01.2006 г., се установява,че за период ,считано от същата дата -01.01.2006 г. за заеманата длъжност “готвачка” в СОИУ,гр. Момчилград,същата е получавала месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 200 лв. Това обстоятелство се подкрепя и от прочита на стр.6-7 от приложеното пред първоинстанционния съд,заверено копие от трудовата книжка на ищцата Ахмед. В смисъла на изложеното съдът намира депозираната въззивна жалба за частично основателна. Следва да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част до размера от 1048 лв.,вместо което да бъде постановено решение ,с което искът с правно основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ бъде уважен до този размер ,като бъде осъден ответника СОИУ,гр. Момчилград да заплати на ищцата в първоинстанционното производство,жалбодателка в настоящото,Себиле Ахмед,сумата в размер на 1048 лв../за 5 месеца и 5 дни Х 200 лв./,съставляваща по смисъла на чл.225,ал.1 от КТ,обезщетение за времето,през което същата е останала без работа поради уволнението,за доказания период,считано от 17.08.2006 г. до 22.01.2007 г. ,ведно със законна лихва върху тази сума,считано от завеждане на исковата молба -16.10.2006 г. до окончателното й изплащане. Следва да бъде осъден ответника да заплати по сметка на Окръжен съд,гр. Кърджали, и дължима държавна такса върху признатия за основателен размер на присъденото обезщетение ,а именно в размер на 42 лв. Разноски в производството и при този изход на делото,доколкото не са поискани изрично от жалбодателката,не се дължат. Водим от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 295 /20.12.2006 г.,постановено по гр.д. № 325/06 г. по описа на Момчилградския районен съд,в частта му с която е отхвърлен предявеният от Себиле Шаиб Ахмед срещу СОИУ,гр. Момчилград,иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ,като недоказан, до размера на 1048.00 лв.,вместо което ПОСТАНОВИ : ОСЪЖДА Средно общообразователно ислямско училище, гр. Момчилград,ул.”Васил Левски” № 8, да заплати на Себиле Шаиб Ахмед,от гр. Кърджали, ж.к. “Възрожденци” ,бл.50 ,вх.”А”,ет.2,ап.6,с ЕГН **********,сумата в размер на 1048 лв.,съставляваща обезщетение за времето,през което е останала без работа поради уволнението,а именно за периода,считано от 17.08.2006 г. до 22.01.2007 г.,ведно със законна лихва върху сумата,считано от 16.10.2006 г. до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА Средно общообразователно ислямско училище, гр. Момчилград,ул.”Васил Левски” № 8, да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд ,дължима държавна такса в размер на 42.00 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2. |