Присъда по дело №144/2023 на Районен съд - Исперих

МОТИВИ към Присъда № 2/06.03.2025 г., постановена по НЧХД № 144/2023
год. по описа на РС-Исперих

Частният тъжител П. С. Г., ЕГН-********** от гр.Исперих,
обл.Разградска, действаща чрез упълномощен адв.Ел.К., съдебен адрес:
гр.Исперих, обл.Разградска, ул.“*** № 2, е обвинила подс. А. К. Х., ЕГН-
********** от с.Печеница, обл.Разградска, ул.“*** № 2, в това, че на
17.06.2020 г. – чрез публикуване на фейсбук страницата на „МБАЛ – Исперих“
ЕООД публично и по друг начин – чрез интернет мрежата е написала за П.
Георгиева, по повод изпълнение на службата й, нещо унизително за честта и
достойнството й, а именно, че като медицинска сестра е проявила „нечовешко,
арогантно поведение“ спрямо баща й, че невярва ръководството да не знае за
„нейното грубо отношение към пациентите, тя от край време си е така“ -
престъпление обида по чл.148, ал.1, т.2 от НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявени
от тъжителката срещу подсъдимата, за заплащане на сумата от 6 000.00 (шест
хиляди) лева – обезщетение за претърпените от тъжителката неимуществени
вреди от престъплението, изразяващи се в душевно страдание и стрес,
уронване на доброто й име сред обществото, колегите, близките й, роднини,
познати и приятели, както и причинени неудобства и психически болки, ведно
със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на
непозволеното увреждане – 17.06.2020г.
Претендират се и за разноските по делото.
В хода на производството, с протоколно определение от 08.01.2025 г.
съдът е прекратил производството по настоящото НЧХД № 144/2023г. по
описа на РС-Исперих в наказателно-правната част, а именно по предявените
от П. С. Г. срещу А. К. Х. обвинения за извършени от нея на 17.06.2020г.
деяния по чл.146, ал.1 НК и чл.148, ал.1, т.1 и т.2 НК. Делото е продължило
своя ход само по отношение на предявения граждански иск за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди.
В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие и с оглед
на събраните по делото доказателства, гражданският ищец, чрез своя
повереник, пледира за уважаването на гражданския иск в пълен размер с оглед
на настъпилите вредни последици.
Ответницата А. К. Х., чрез защитника си адв. М. Х. от САК, счита
исковата претенция за неоснователна и моли да не бъде уважавана. Излага
подробни съображения като основните му възражения са за липса на основни
елементи от фактическия състав на деликтната отговорност – авторството на
деянието, противоправно деяние, причинени вреди, които да са в пряка връзка
с противоправното деяние.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Гражданският ищец П. С. Г. живее в гр. Исперих, обл. Разград. Семейна е
- омъжена за свидетеля Д. С. К. и е майка на две деца – Д.Д. С.а и Ж.Д. С..
Има дългогодишен (над 30 години) трудов стаж като медицинска сестра по
трудово правоотношение с „МБАЛ-Исперих“ ЕООД - гр.Исперих, считано от
1991г. Сред обществото и колегите си е изградила авторитет на добър човек,
дружелюбна, тиха по характер, изключително отговорна и всеотдайна в
работата си. В професионалната й дейност не е имало оплаквания спрямо нея,
нито има регистрирани в Община - Исперих и РУ на МВР - Исперих - жалби,
сигнали или оплаквания срещу нея от граждани или институции. Не е
1

осъждана и няма криминални прояви, нито връзки с криминално проявени
лица.
Ответницата А. К. Х. е родена на 22.07.1981г. в гр.Исперих,
обл.Разградска. Има регистриран поС.ен и настоящ адрес в гр.Разград, където
работи като медицинска сестра в болницата. Омъжена е, майка на две деца. По
характер е тиха, услужлива, неконфликтна. В работната си среда е
възприемана като дружелюбна и отговорна в работата си. Не е имала
скандални и криминални прояви, като не е постъпвала информация за връзки
с криминално проявени лица. Не е осъждана.
На 17.06.2020г. ищцата, по утвърден график за м.юни 2020 г. във
Вътрешно отделение на „МБАЛ-Исперих“ ЕООД - гр.Исперих (л.120-л.122 от
НЧХД № 143/2020 г.), е била на 8 часов работен ден от 08.00 до 16.00 часа, а
останалите медицински сестри в същото Отделение са работили на смени,
както следва:
- Т.Б., свидетелките Ш. Л. Х. и Г. Н. М. (Чакалова) – от 07:30 до 19:30
часа;
- свидетелката А. Т. Х. – от 07:30 до 13:30 часа и
- свидетелката И. Р. И., същата и старша медицинска сестра в
Отделението – от 13:30 до 19:30 часа.
В този период П. Г. не е работила пряко с пациенти, тъй като й е било
възложено да изпълнява административни функции във Вътрешно отделение,
като оформяла документите на приетите за болнично лечение пациенти, вкл. и
за дейностите по клинични пътеки в отношенията с РЗОК. Поради обявената в
този период пандемия във връзка с инфекциозното заболяване Ковид,
достъпът до Вътрешно отделение бил ограничен. Назначените изследвания
чрез електрокардиограма (ЕКГ) на приетите за лечение пациенти се
извършвали в самото Отделение, но на постъпващите за болнично лечение
пациенти, както и на лицата, ползващи в „МБАЛ-Исперих“ ЕООД-гр. Исперих
срещу заплащане услуга „ЕКГ без разчитане“, изследването се извършвало в
кабинет № 2, извън Отделението. Самото изпълнение на изследването се
извършвало от медицинска сестра, работеща във Вътрешно отделение, която е
на смяна, без да има изрично оторизиран служител за тази дейност. Обичайно
ЕКГ се извършвали и от свидетелката И. В. А., заемала длъжността
технически секретар в същото Отделение, която подпомагала дейността на
медицинските сестри поради натовареността им. Извършените ЕКГ не се
водели на отчет в служебен регистър, но се подписвали от медицинския
работник, който е изпълнил изследването, а самата електрокардиограма се
предоставяла на пациента.
На медицинските сестри от Вътрешно отделение било възложено и
изпълнението на ЕКГ на пациентите на свидетеля Д. Ш. – кардиолог – в
неговия кабинет № 4 (кардиологичен кабинет) във връзка с частната му
практика.
Ответницата А. К. Х. също работи като медицинска сестра в Болницата в
гр. Разград, в Отделението по хемодиализа. На 17.06.2020г., около 10.00 ч.,
нейният баща – свидетелят К. Шукри А. от с. Делчево, обл. Разград, бил
прегледан от д-р Ш. в кардиологичния кабинет в „МБАЛ-Исперих“ ЕООД - гр.
Исперих, като преди това му била направена електрокардиограма в кабинет №
2. Същият не останал удовлетворен от проявеното отношение към него от
медицинската сестра, която му направила ЕКГ на посочената дата и споделил
за това с дъщеря си. Същата вечер във Фейсбук-страницата на „МБАЛ-
Исперих“ ЕООД - гр. Исперих, се появила публикация с автор, чиито
2

Фейсбук-профил е „Aynur Kadir Hilmi“ (с прикачена снимка на жена и две
деца) и със следното съдържание “Днес (17.06.2020г.) сряда, след
посещението на баща ми в кардиологичен кабинет, е останал възмутен от
нечовешкото, арогантно поведение на мед. сестра Георгиева. Обръщам се с
гореща молба към ръководството на МБАЛ Исперих да следи за
отношението на мед. персонал към пациентите. Нека да не забравят, че и
пациентите са ХОРА!!! Вие не вярвам да не знаете за нейното грубо
отношение към пациентите, тя от край време си е така. И аз работя тази
професия, но ще кажа не напразно ги бият. След всичкото ще помоля да ме
уведомите какви мерки сте взели.“, като към текста била прикачена и снимка
от личния Фейсбук-профил „Georgieva Pepi“ на частната тъжителка П. Г. –
представени хартиени разпечатки на скрийншоти на публикацията (л.10 и л.11
от НЧХД № 143/2020 г.).
Публикацията била възприета от неограничен кръг потребители на
онлайн социалната мрежа Фейсбук, в т.ч. ищцата, близките й, колегите й,
както и ръководството на „МБАЛ-Исперих“ ЕООД - гр. Исперих. Мълвата за
публикацията се разнесла в работната среда на ищцата, станала обект на
обсъждане и клюкарски коментари.
След като узнала за публикацията, ищцата споделила за нея с колежката
си – свидетелката М. Т. Т., с която тогава поддържали ежедневни контакти във
връзка с общата им в този период административна работа по обработка на
документите за РЗОК по клиничните пътеки във Вътрешно отделение.
Показала й публикацията във Фейсбук и свидетелката я прочела. П. била
видимо разстроена и огорчена, както в деня на събитието, така и дълго време
след това, тъй като считала, че е набедена за нещо, което не е направила и
етикетите, които са й били „залепени“ с публикацията са необосновани.
Станало въпрос, че автор на публикацията е колежката им А. К., която
свидетелката М. Т. познавала лично като колега. Според свидетелката тази
публикация много е наранила ищцата като човек и професионалист, в резултат
тя се затворила и непрекъснато, при определени обстоятелства, й потичали
сълзи. Дълго време чакала някой да й се извини преди да заведе дело.
Същият ден, по обяд, тъжителката се обадила по телефона и на съпруга си
– свидетеля Д. С. К., като била много разстроена, плачела и на него също
споделила за публикацията. По – късно му показала публикацията на
телефона си. В следствие на публикацията дълго време се чувствала зле,
вдигнала кръвно, наложило се да посетят спешния център, имала проблем в
ежедневието си – с храненето, с концентрацията, дори на моменти не желаела
да ходи на работа, защото се чувствала унизена. След случилото се свидетелят
оказал силна психологическа подкрепа на съпругата си, за да може тя да
продължи да работи. Съпрузите започнали да обмислят какви са
възможностите П. да изчисти името си и опровергае написаното. Решили да
потърсят услугите на адвокат.
На следващия ден, в местоработата на ищцата, неофициално била
организирана среща в кабинета на свидетеля д-р Ш., на която присъствали
главната сестра свидетелката А. М. Ю. И., юрисконсулта на МБАЛ-Исперих
свидетелката А. З. Ф., ищцата П. Г. и прегледаният пациент К. Шукри А..
Последният не разпознал тъжителката като медицинската сестра, която е
присъствала по време на прегледа му и за всички станало ясно, че написаното
в публикацията не се отнася за ищцата П. Г.. По този повод, след известно
време били направени опити чрез свидетелките А. М. Ю. И. и А. З. Ф. да се
осъществи среща между авторката на процесната публикация - ответницата А.
3

К. Х. и ищцата, но поради отказ от страна на последната, такава среща не се
състояла.
От страна на ръководството на „МБАЛ-Исперих“ ЕООД - гр. Исперих,
официално не е сезирана служебна проверка по случая и няма оформена
документация, съгласно представено по делото Писмо изх.№ 562/24.06.2021г.
(л.70 от НЧХД № 143/2020 г.).
В дните след публикацията и в продължение на месец след това,
тъжителката поС.на страдала, чувствала се зле от написаното срещу нея,
плачела и преживялата изключително негативно случилото се. Била
травмирана. Мислите й поС.но я връщали към това, как ще бъде гледана от
околните, тъй като обичала много работата си и в дългогодишната си практика
като медицинска сестра и всеотдайно отношение към хората е получавала
само благодарност и уважение, без да е имало каквито и да било оплаквания
от нея. Изгубила желание да ходи на работа. В работната си среда също
плачела често, изолирала се от колегите си и избягвала контакти с тях. По-
малко общувала, нямала настроение, била видимо тревожна, обидена,
замислена. Първите вечери у дома си, след узнаването за публикацията, била
неспокойна. В съботния ден се наложило да потърсят и спешна помощ, тъй
като получила сърцебиене и високо кръвно налягане. И до момента още се
разстройвала от случилото си, тъй като засяга професионалната й дейност и й
е приписано неприсъщо за нея поведение, без да има каквато й да било вина.
За да защити авторитета и достойнството си ищцата заедно със съпруга й
ангажирали адвокат и било сезирано на 20.07.2020г. настоящото съдебно
производство срещу ответницата.
На 13.08.2020г., т.е. след завеждане на делото, от същия Фейсбук-профил
„Aynur Kadir Hilmi“ с прикачена снимка на жена и две деца, се появила нова
публикация със следното съдържание: „Във връзка с публикацията ми на
17.06.20г. във фейсбук страницата на МБАЛ - Исперих, за качеството на
медицинското обслужване. Поднасям своите искрени извинения към сестра П.
Георгиева. Поради станалото недоразумение! В този момент знам, че думите
ми нямат смисъл, че те няма да Ви удовлетворят, но се надявам, че поне мога
да ви покажа моето покаяние и, че това е един начин да се извиня!“ –
представена хартиена разпечатка на скрийншот на публикацията (л.105-106 от
НЧХД № 143/2020 г.).
Същият месец, бащата на ответницата свидетелят К. Шукри А. се
срещнал със съпруга на тъжителката – свидетеля Д. С. К.. Представил му се
като бащата на А. и разговаряли по повод на публикацията във Фейсбук. К. А.
бил видимо притеснен, поС.но се държал за гърдите и приклякал. Виждало се,
че много съжалява за случилото се и искал да постигнат някакво помирение
като предложил да изплати на тъжителката парично обезщетение. Изразил
съжаление, задето споделил на дъщеря си за въпросната случка, тъй като не е
очаквал подобна реакция от нейна страна. Станало въпрос и за срещата в
Болницата, където К. А. не е разпознал П. Георгиева-К., като медицинската
сестра, която му е извършила кардиограмата. Д. К., от своя страна му обяснил,
че въпросът не е за парите, които предлага, а за страданието, което е
причинено на съпругата му. Предложил на К. А., неговата дъщеря А. лично да
се срещне с П. в Болницата и да поднесе извиненията си.
Такива действия от страна на ответницата не били предприети.
Назначената по делото компютърно-техническа експертиза, констатира в
изготвеното заключение по Протокол № 029/2022 от 24.02.2022г. (л.98-102 от
НЧХД № 143/2020 г.), че представените на стр.10 и 11 от делото, хартиени
4

разпечатки (скрийншоти) на публикация с автор, чиито Фейсбук-профил е
„Aynur Kadir Hilmi“, не съдържат електронни данни за IP-адреса, от който е
направена. Вещото лице уточнява, че пълните данни от Фейсбук профили за
минал период, данни за регистрация, настройки, данни за модификация,
IPадреси, хронология на извършваните действия, отбелязани харесвания,
прочитания, споделяния на коментари и др., се съхраняват от доставчика на
електронната услуга „Фейсбук“ и експертите на НИК-МВР и на Научно-
техническите лаборатории към ОД на МВР по места нямат достъп до тях.
Такъв достъп до информация може да се осъществени по реда на
международна правна помощ, с компетентен орган на Върховна касационна
прокуратура при разследване на тежки престъпления. За установяване на
Фейсбук-профилите, които са предмет на настоящото дело, към датата на
изготвяне на експертното заключение – 24.02.2022г. е използван специално
създаден за целта профил и общодостъпна информация за потребителите на
Интернет.
При извършеното търсене по името „Aynur Kadir Hilmi“, изписано на
латиница, съответстващо на представените по делото скрийншоти (обсъдени
горе), не е намерено точно съвпадение. Наличен е профил с име „Aynur
Hilmi“, на чиято профилна снимка признаците на външността на жената и на
децата съвпадат с тези от снимката на профила „Aynur Kadir Hilmi“ на
разпечатките по делото. Фейсбук-профилът „Aynur Hilmi“ е със зададени
ограничителни политики за потребителите и достъпа до публикуваната от
него информация, като към момента на изготвяне на експертизата –
24.02.2022г., общодостъпна е информацията, свързана с приятелите й и
обновяването на профилната снимка и корицата. Последните обновявания на
профилната снимка са от 18.02.2022г. (шест дни преди изготвянето на
експертното заключение) и преди това – от 30.07.2021г. Най-старата запазена
информация за обновявания на профила е от 30.07.2021г. Не е намерена
общодостъпна информация от 2020г.
По извършено търсене по името „МБАЛ-Исперих ЕООД“, изписано на
кирилица, съответстващо на представения скрийншот на стр.10 от
материалите по делото, е намерено съвдпадение на профил с посоченото име,
с прикачена профилна снимка, като при извършеното търсене във Фейсбук
страницата на „МБАЛ-Исперих ЕООД“ по ключови думи „Aynur Kadir Hilmi“,
„Aynur Hilmi“, както и по фрагменти от текста на публикацията от стр.11 от
делото, е върнат резултат „Не намерихме никакви резултати“. При извършено
търсене по името „Georgieva Pepi“, изписано на латиница, съответстващо на
представения скрийншот от стр.10 от материалите по делото, е намерено
съвпадение по името и снимката на корицата на профила, съвпадащи с тези по
скрийншота.
Според експертното заключение, при прегледа на общодостъпната
информация за обсъдените горе Фейсбук-профили, не са намерени достатъчно
данни за изграждане на обосновано заключение по отношение на цитираната в
делото публикация.
В хода на съдебното следствие е назначена допълнителна съдебно-
техническа експертиза, като от изготвения Протокол № 179/2024 г. се
установява, че пълните данни от Фейсбук профили за минал период, данни за
регистрация, настройки, данни за модификации, IP адреси, хронология на
извършените действия, отбелязани харесвания, предпочитания, споделяне на
коментари и др. се съхраняват от доставчика на електронната услуга Фейсбук
и експертите на НИК – МВР и на научно-техническите лаборатории към
5

ОДМВ по места нямат достъп до тях.
Достъпът до информация от доставчика на електронната услуга Фейсбук
е по реда на международна правна помощ, с компетентен орган ВКП, при
разследване на тежки престъпления, поради което вещото лице няма
компетенциите да изиска данни от доставчика на услугата Фейсбук за
европейския регион.
По отношение на третата поставена задача експертът е посочил, че на
снимката на профила на „Aynur Kadir Hilmi“ от разпечатките на стр. 10 и 11 от
НЧХД № 143/2020 г. и на снимките на профила и на корицата на профила
„Aynur Hilmi“ най-вероятно са заснети едни и същи жена и две деца.
Заключението се базира на извършено съпоставяне на посочените снимки, при
което са установени съвпадения в следните признаци на външността на
заснетите лица: лицето от видим женски пол, жена – форма и охраненост на
лицевата част и главата, прическа – линия на косата, път, изразени
назолабиални (носоустни) гънки; детето видимо по-голямо на възраст - форма
и охраненост на лицевата част и главата, линия на косата, изразени вежди;
детето видимо по-малко на възраст - форма и охраненост на лицевата част и
главата, линия на косата, форма и размер на брадичката. Поради недоброто
качество на разпечатките от стр. 10 и 11 в снимките не са се отразили
достатъчно частни признаци на външността, индивидуализиращи еднозначно
заснетите лица, което възпрепятства извършването на категорична
идентификация.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД -
осъдителен иск за заплащане в полза на ищцата на неимуществени вреди,
виновно причинени от ответницата – деликвент, в резултат на непозволено
увреждане /деликт/.
Разгледан по същество същият е частично основателен.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другимо. Фактическият състав на непозволеното
увреждане /деликта/ по чл.45 от ЗЗД, включва пет предпоставки: деяние,
противоправност на деянието, вина на дееца, вреда, причинна връзка между
вредата и виновното, противоправно деяние. Обстоятелствата, които
обуславят деликтната отговорност следва да бъдат установени от
гражданския ищец. За да се приеме, че едно деяние - действие или
бездействие е противоправно, необходимо е това деяние да нарушава
предписания правен ред и норми на правно определено поведение. В случая,
от събраните гласни доказателства и от писмените такива, разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи, че на процесната дата -
17.06.2020г., чрез публикация във Фейсбук-страницата на „МБАЛ-Исперих“
ЕООД-гр.Исперих, публично и чрез разпространение по друг начин – чрез
интернет-мрежата, ответницата е написала за ищцата П. С. Г., по повод
изпълнение на службата й и функциите й, нещо унизително за честта и
достойнството й, че като медицинска сестра е проявила „нечовешко,
арогантно поведение“ спрямо бащата на подсъдимата, че не вярва
ръководството да не знае за „нейното грубо отношение към пациентите“ и „че
тя от край време си е така“. Тези действия на ответницата покриват
критериите за нанесена обида по смисъла на по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с
чл.146, ал.1 от НК. Налице е извършено от ответницата противоправно
деяние, което е вид престъпление, наказуемо от закона, за което обаче
давността за преследване е изтекла, поради което и наказателното
6

производство е прекратено. Прекратяването на наказателното производство
обаче не променя факта на противоправност на извършеното деяние.
Съдът приема, че в доказателствената съвкупност няма противоречие
относно факта, че на процесната дата 17.06.2020г. са били публикувани в
интернет-пространството посочените в тъжбата изрази, които са пряко
насочени срещу личността на ищцата и засягащи обидно нейната чест и
достойнство, в професионалното й качество като медицинска сестра, както и
че именно ответницата А. К. Хилми е автор на тази интернет-публикация в
онлайн социалната мрежа Фейсбук.
Съдържанието и точното време на публикацията се установяват по
безспорен начин от приложените по делото хартиени разпечатки
(скрийншоти) на публикация с автор, чийто Фейсбук-профил е „Aynur Kadir
Hilmi“. Въпреки констатациите на компютърно-техническа експертиза, че
понастоящем тази публикация не е установена в интернет-пространството, то
същата експертиза констатира пълно съвпадение на реално съществуващите
към момента във Фейсбук-мрежата и фигуриращите в скрийншота Фейсбук-
профили „МБАЛ-Исперих ЕООД“, изписано на кирилица, където е била
изнесена публикацията и „Georgieva Pepi“, изписано на латиница, ведно със
снимката на корицата, принадлежаща на ищцата П. Георгиева, която именно е
била обект на обсъждане в процесната публикация. Установената
взаимовръзка между двата съществуващи Фейсбук-профили – този на ищцата
П. Георгиева, която по длъжност е медицинска сестра именно в „МБАЛ-
Исперих“ ЕООД в контекста на публикуваното съдържание, дават достатъчно
основание за съда да приеме за достоверен факта, че такава публикация,
направена от профил на друг потребител, действително е съществувала на
Фейсбук-страницата на МБАЛ-Исперих.
Освен това пряка доказателствена информация за процесната публикация
дават свидетелите Д. С. К., М. Т. Т. и А. З. Ф., които лично са възприели
публикацията и са прочели съдържанието й, както и свидетелите И. В. А. и И.
И., които не съобщават пред съда данни да са прочели съдържанието на
публикацията, но потвърждават факта, че в работната среда на ищцата се е
разнесла мълвата и е било обект на обсъждане, че има такава публикация,
съдържаща обвинения срещу П. Георгиева по повод на работата й и
отношението й към пациент.
Относно авторството на деянието също се събраха достатъчно, макар и
косвени доказателства, въз основа на които да се направи обоснован извод за
личната съпричастност на ответницата А. К. Х. към изписването на
инкриминираните изрази в регистрирания профил на „МБАЛ-Исперих“ ЕООД
в социалната платформа „Фейсбук“. Цялата хронология на събитията и
фактите, установени в хода на съдебното следствие, разкриващи връзката на
ответницата с процесната публикация и личният й мотив публично да обиди
колежката си П. Георгиева, насочват към извода, че именно тя (А. К. Хилми) е
извършител на процесното деяние: налице е пълно съвпадение на имената й –
лично, бащино и фамилно с имената от Фейсбук-профила, който е автор на
публикацията, съдържащ и снимка на ответницата; публикацията е била
възприета и прочетена лично от свидетелката А. З. Ф., в качеството й на
администратор на Фейсбук – страницата на „МБАЛ – Исперих“, като
същевременно ответницата А. Х. е била в листа с приятелите й в нейния
Фейсбук – профил и по този повод св. Ф. й е писала на лични съобщения, за да
я пита какъв е проблема; в последствие, след като ответницата е разбрала, че
погрешно е посочила в публикацията си П. Георгиева, тя е потърсила именно
7

съдействието на свидетелката А. Ф., за да се извини; налице са твърде много
съвпадения с факти от живота на ответницата, кореспондиращи с твърденията
от публикацията - категорично установен е факта, че тя е медицинска сестра –
точно, както се твърди в самата публикация, че и тя (авторката) работи същата
професия; съвпадение е факта, че точно бащата на ответницата е имал
здравословен проблем, налагащ извършването на кардиограма в
кардиологичен кабинет на Болницата в гр.Исперих, като макар самият К.
Шукри А. (бащата на ответницата) да се възползва от правото си да не дава
показания в хода на съдебното следствие, фактът че е бил на преглед и е имало
конфликтна ситуация, когато са му направили ЕКГ, се потвърждава от
показанията на свидетеля д–р Ш.; след това факта на срещата на свидетеля К.
А. със съпруга на ищцата - свидетелят Д. С. К., от когото е потърсил
съдействие за извънсъдебно уреждане на отношенията им по повод на
процесната публикация и макар този факт да се съобщава от заинтересования
съпруг на ищцата, то описаните обстоятелства съвсем логически са във
взаимовръзка с появилата се след завеждането на делото по-късна Фейсбук-
публикация от същия профил с имената на ответницата „Aynur Kadir Hilmi“,
която съдържа извинение лично към ищцата в длъжностното й качество
„сестра П. Георгиева“ именно по повод на публикацията от 17.06.2020г. и във
връзка със станалото недоразумение.
Всички тези съвпадения на фактите от публикацията с реални факти,
свързани с името, професията и близките на ответницата, дават достатъчно
основание да се приеме, че именно тя е имала мотив и респ. е публикувала
процесната обидна информация, уронваща честта и достойнството на ищцата
в длъжностното й качество, като медицинска сестра.
Нормативните ограничения и техническите затруднения, каквито
констатира вещото лице в заключението по назначената компютърно-
техническа експертиза и допълнителна такава, във връзка с изследване
достоверността на данните от Фейсбук профили за минал период – предвид IP
адреси, хронология на извършваните действия по повод на публикации,
отбелязани харесвания, прочитания, споделяния на коментари и др., според
съда не може да се използва като правило и да се превръща в порочна
практика относно невъзможността да се установи кое точно лице стои зад
въпросния профил, в какъвто смисъл са възраженията на процесуалния
представител на ответницата. Подобен подход дава свобода за безконтролно и
безразборно публикуване от всички потребители на социалната мрежа срещу
неограничен кръг лица на всякакви обидни квалификация, без възможност за
ангажиране на отговорност. Според съда е недопустимо да се създава такава
неприемлива практика, толерираща общественонеприемлив тип на поведение
и чувството за безнаказаност у лицата, следващи този тип поведение.
Експертизата е категорична, че към датата на изготвяне на заключението
процесният Фейсбук-профил „Aynur Kadir Hilmi“ не е активен, но
същевременно установява наличен идентичен профил с име „Aynur Hilmi“, на
чиято профилна снимка и снимка на корицата признаците на външността на
жената и на децата съвпадат с тези от снимката на профила „Aynur Kadir
Hilmi“ на разпечатките по делото. В тази връзка в допълнителната техническа
експертиза вещото лице е установило съвпадения в редица признаци на
външността на заснетите лица, което му дава възможността да констатира, че
на посочените снимки най-вероятно са заснети едни и същи жена и деца.
Предвид така направената идентификация, следва да се отчете и
обстоятелството, че ответницата по никакъв начин, дори и пред съда не
8

оспорва факта, че именно тя е лицето, стоящо зад процесния Фейсбук-профил
и публикацията от него. В хода на делото не се установи да е имало
оплаквания за неоторизиран достъп до данните й като потребител на Фейсбук-
мрежата, вкл. създаване на фалшив профил от неизвестно лице чрез
използване на лични и на семейството й снимки, лични данни и материали от
общодостъпната за ответницата информация в потребителската мрежа. Ако
ответницата не се персонализираше с човека, написал публикацията, то
твърде необичайно и странно е бездействието, доколкото не е реагирала срещу
евентуална злоупотреба с името й, срещу използването на личната й снимка –
на нея и на децата й, и срещу изписването от нейно име на квалификации
спрямо конкретно лице – неин колега, което потенциално ангажира личната й
отговорност. Още повече, че ответницата също е медицинска сестра и ако не
беше съгласна с написаното в процесната публикация съвсем логично и
нормално е да се противопостави на подобни изявления, направени от нейно
име, които поощряват насилието спрямо медицинските работници, каквато е
сама тя. Липсата на подобна реакция срещу публикацията и при всички
косвени данни, които свързват съдържанието й с личността на ответницата,
дават основание на съда да приеме еднозначно, че именно А. К. Х. е автор
обсъжданата Фейсбук-публикация и на процесните изрази, засягащи
персонално личността на ищцата П. Г..
Настоящият състав не споделя възражението на защитата, че процесните
изрази не са обидни по смисъла на закона, тъй като на първо място те
пресъздавали мнение на друг човек, а не на ответницата, а на второ място
изразяването на мнение на пациент относно дейността в публично
общодостъпно място, каквото е болничното заведение, не представлява
действие по извършване на престъпен състав, а е израз на свободата на
мнение, в какъвто смисъл била и практиката на Европейският съд по правата
на човека по чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека.
Действително повод за публикацията е посещението на бащата на
ответницата в кардиологичен кабинет в МБАЛ Исперих, но квалификациите
„нечовешкото, арогантно“ на поведението на мед. сестра Георгиева очевидно
са на автора на публикацията, което си проличава и в следващото изречение, с
което авторът допълва, че не вярва ръководството на болницата да не знае за
„нейното грубо отношение към пациентите, от край време си е така“.
Смисловият анализ на цялостната публикация налага извода, че дори в
първото изречение да е възможно да присъства и мнение на бащата, то
последващото изречение категорично затвърждава извода, че становището
относно мед. сестра Георгиева е именно на автора на публикацията, а не на
друг човек. Четящият публикацията остава с впечатление, че употребените
квалификации относно мед. сестра Георгиева са именно на автора.
Същевременно тези квалификации не могат да бъдат квалифицирани като
реализиране от страна на ответницата на правото й на свобода на изразяване
на мнението, залегнало в чл. 10 ЕКПЧ. Действително практиката на
Европейският съд по правата на човека е категорична, че твърденията,
направени в жалби или показания пред властите не могат да се разглеждат
като такова „разгласяване“ на позорни обстоятелства, тъй като техните автори
не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, за които се отнасят, а да
упражнят правото си да подават жалба, да докладват нередности или да
търсят помощ от страна на властите, т.е. представлява част от гарантираната
свобода на изразяване на мнение. В настоящия случай обаче процесната
публикация не може да се квалифицира като жалба или сигнал по смисъла на
9

закона, тъй като тя не съдържа характерните за това белези, а представлява
изразено мнение в социална мрежа с квалификации за лице, без да е ясно
какво всъщност се е случило.
Тези квалификации, както в общоприетия им смисъл, така и в контекста
на цялата публикация във Фейсбук-страницата на „МБАЛ-Исперих“ ЕООД,
представляват явни обидни квалификации, адресирани съвсем директно към
личността на ищцата П. Георгиева, в качеството й на медицинска сестра.
Посочени са името й, длъжността й „мед. сестра Георгиева“, публикувана е и
снимка на личния й Фейсбук-профил, съществуващ и към момента, така че
несъмнено да бъде разпозната като адресат на съдържанието от публикацията.
Последната съдържа съвсем недвусмислено, ясно и категорично отрицателна
оценка за професионалната работа на ищцата, чe като медицинска сестра е
проявила „нечовешко, арогантно поведение“ спрямо бащата на ответницата,
приписва на ищцата едно типично „грубо отношение към пациентите“, т.е. не
само за конкретния случай, но и въобще към пациентите, както и внушава
една дълготрайност и поС.ство на това неприемливо отношение към
пациентите с израза „че тя от край време си е така“.
На фона на установените в хода на делото безупречни характеристични
данни за личността на ищцата като човек и професионалист, подобни
квалификации несъмнено се явяват унизителни за честта и достойнството й.
Честта е отражение на качествата на човек в общественото съзнание,
придружено с положителна оценка, а унижението на честта предполага, че
лицето чувства промяна или потенциално възможна промяна на общественото
мнение за себе си, след казаното от трето лице по негов адрес. Достойнството
е самооценка на личността (индивида) въз основа на оценката му от
обществото, т.е. това е чувството на индивида за своята ценност като човек,
конкретна личност, професионалист и т.н. По описания горе начин
ответницата по един унизителен начин е накърнила доброто име, личната чест
и професионалното достойнство на ищцата П. Георгиева-К., засягайки
нейното самочувствие и самооценка. Прехвърлила е общоприетите морални
граници на нормалното човешко общуване и уважение към личността.
По делото е категорично доказано, че тези обидни думи и изрази са били
възприети от техния адресат - ищцата. От съдържанието на публикацията
става ясно, обсъдено горе, че същата е насочена към ищцата, а постът е
публикуван в общодостъпната Фейсбук-страница на „МБАЛ-Исперих“ ЕООД,
където е и местоработата на П. Г., при наличие на обективна възможност тя да
го възприеме лично. Обективно ищцата лично е възприела написаното за нея,
което се потвърждава от показанията на първите близки хора, с които е
споделила този факт – съпругът й Д. С. К. и колежката й М. Т. Т..
Деянието е извършено виновно - ответницата А. К.Х. е съзнавала, че
използваните от нея изрази, персонално насочени срещу тъжителката П. Г., са
унизителни за честта и достойнството й, както и че с оглед на използвания
способ за публикуване на изявлението в интернет-мрежата, съществува
възможност те да бъдат видени от нея и именно това е искала като краен
резултат от постъпката си. Била е наясно и с обстоятелството, че нанася
обидата публично, като използваните обидни изрази са от естество да
накърнят репутацията и доброто име на тъжителката в обществото, и да
формират негативна обществена оценка за нея и за професионалната й работа,
достигайки до знанието на неограничената публика – потребители на
Фейсбук. Ответницата е имала цЕ.сочен мотив – да ангажира общественото
внимание с факти, които злепоставят ищцата, засягат честта и доброто й име,
10

и е искала настъпването на тези последици като резултат от извършеното
деяние, тъй като е изпитвала негативни чувства към нея, възприемайки я като
персоналния фактор, виновен за възмущението на болния й баща и лошото
отношение към него, проявено в Болницата в гр.Исперих, в кардиологичен
кабинет. Искала е постигане на публична сензация и разгласяване на случая с
цел злепоставяне, засягане на личността, честта и доброто име на ищцата.
Именно като е използвала социална мрежа като трибуна, на която да изрази
мнението си, а не чрез жалба да сигнализира болничното заведение за
случилото се, ясно показва целта на ответницата – да накърни репутацията на
ищцата, а не да реализира правото си да сигнализира за нередности.
Съдът приема за безспорно установено, че в резултат на извършеното
деяние спрямо личността на ищцата П. С. Г., същата е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в преживяната от нея психична травма -
унижението от отправените спрямо нея обидни квалификации, унизяващи
човешкото и професионалното й достойнство и лична чест. Твърде тежко на
личностно ниво е понесла последиците от постъпката на ответницата –
веднъж с оглед на отправените обиди, отделно, с оглед на това, че същите са
употребени в публичното пространство и са провокирали негативен отзвук за
личността й. Засегнат е бил авторитета на ищцата в трудовия колектив и в
обществото, граден с дългогодишната й практика като медицинска сестра в
Болницата в гр.Исперих, където до процесния случай никога не е имало
оплаквания и забележки по отношение на професионалната й работа и чисто
човешкото й отношение към пациенти, колеги и лекари.
С публичните си изявления ответницата е причинила емоционални
страдания на ищцата, които са в пряка причинна връзка и следствие от
извършения деликт. За доказване на тези емоционални страдания съдът
изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Д. С. К.,
М. Тодорова Т. и И. В. А., които непротиворечиво установяват видимата
промяна в поведението на ищцата. Последните две свидетелки разкриват
преките си впечатления върху емоционалното съС.ие на ищцата след
процесната публикация и с показанията си свидетелстват, че тя се затворила в
себе си, била е видимо тревожна, замислена, изолирала се, не общувала по
същия начин с колегите си, видимо страдала от това, което й се случва,
изпитвала срам и неудобство. За интензитета и продължителността на
настъпилите емоционални страдания, съдът изцяло кредитира показанията,
дадени от съпруга на пострадалата. Съдът няма основание да не кредитира
показанията му, предвид наличието на подкрепящи го други доказателства
(показанията на предходните свидетелки), както и предвид факта, че като
близък от семейството, той е бил неотлъчно до съпругата си в този период на
тежко нейно страдание, съпреживявал е нейните дълготрайни емоционални
съС.ия, както в първите най-ужасяващи за нея дни, непосредствено след
публикацията, така и в последвалия продължителен период на страдание от
нейна страна. Давал й цялата си подкрепа, за да може да овладее
емоционалния стрес и да продължи напред в благородната си и обичана от нея
професия в грижа към хората.
За интензитета на страданието е показателен и факта, че посредством
Фейсбук-мрежата разгласените от ответницата обстоятелства, засягащи честта
и достойнството на ищцата П. Георгиева-К., са получили много голям
обществен отзвук. Извършена е служебна, макар и неформална проверка в
местоработата й, със случая са били ангажирани множество хора заради
провокирания интерес към публикацията. Ищцата е била под заплаха от
11

неблагоприятни за нея последици в професионалната й кариера вследствие на
породения отзвук на фактите, разгласени за личността й. Формирана е
негативна обществена оценка за нея и за професионалната й работа,
достигайки до знанието на неограничен кръг лица, които не познават добрите
й качества. По този начин много дълго време тъжителката е търпяла
негативните последици от поведението на ответницата, връщайки се и до
момента към преживяванията от събитието.
Причинявайки й виновно и противоправно описаните по-горе
увреждания, ответницата А. К. Х. ангажира гражданскоправната си
отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а именно да обезщети пострадалата
за причинените й вреди при наличие на осъществен състав на непозволено
увреждане спрямо личността й.
Въз основа на горното и воден от чувството си за справедливост (чл. 52 от
ЗЗД) съдът прецени, че обезщетение в размер от 3 000.00 (три хиляди) лева
се явява справедливо за компенсиране на преживените от ищцата страдания от
психическото й разстройство по време и след инцидента, поради което следва
да се уважи гражданския иск до този размер, а в останалата му част – за
разликата до първоначално претендирания размер от 6 000.00 (шест хиляди)
лева, съдът прецени, че е неоснователно завишен и следва да се отхвърли.
Присъденото обезщетение от 3 000.00 лева ответницата дължи ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта (увреждането)
– 17.06.2020г. до окончателното й изплащане. При непозволеното увреждане
лихвите са компенсаторни и се дължат като допълнение на обезщетението от
деня на събитието - чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
В производството по делото ищцата е направила съдебни и деловодни
разноски в общ размер на 211.40 лева за възнаграждение на вещо лице, от
които, съразмерно на уважената част от иска, следва да бъдат присъдени
105.70 лв.
Освен това видно е от представеното пълномощно, че процесуалният
представител на ищецът е предоставил безплатна правн апомощ на основание
чл. 38 Закона за адвокатурата. В настоящия случай възнаграждението на
адвоката съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (последно
изм. от ДВ бр. 14 от 18.02.2025 г.), следва да се определи в размер на 600лв.
Възприемайки по тази начин обективната истина по случая, ръководен от
закона и своето вътрешно убеждение, съдът постанови присъдата си.
12

Номер на акта:	2
Дата:	6 март 2025 г.
Съдия:	Димитринка Емилова Купринджийска

Дело:	20233310200144
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	6 юли 2023 г.

Присъда по дело №144/2023 на Районен съд - Исперих

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите