Р
Е Ш Е
Н И Е № 261159
гр. Бургас, 25.10.2021 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юли
през две хиляди двадесет и първа година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 1241 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск по чл.124, ал.1, вр. с
чл.439, ал.2 от ГПК, предявен от Д.А. К, против “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД.
От Съда се иска да постанови
решение, с което да се признае за установено по от-ношение на ответното дружество,
че ищецът не дължи сумата от 3 983.36 лв., представ-ляваща главница по изпълнителен
лист, издаден по т. д. № 5317/2011г. на СГС, на осно-вание
чл.406, вр. с чл.404, т.1 от ГПК и чл.51 от ЗМДТ, съгласно Решение № 791/08.06. 2011г. по арб. д. № 791/2011г. на
Арбитражен съд, в полза на “Профи Кредит България“ ЕООД, ведно със законната
лихва, считано от 08.06.2011г. до окончателното плащане – 4 674.93 лв. за
времето до 29.01.2021г., поради погасяване на вземанията, придобити от “Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с Договор за цесия от 08.08.2018г., по давност.
Претендират се разноски.
Ответникът оспорва исковете.
Излага подробни съображения, че вземанията не са погасени по давност. Иска претенцията
да бъде отхвърлена.
Съдът – след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказа-телства, намира за
установено следното:
С Решение № 791/08.06.2011г. по
арб. дело № 791/2011г. на Арбитражен съд с ар-битър Б. Г ищецът е осъден да
заплати на “Профи Кредит България“ ЕООД солидарно с Г. С. К, сумата 5 086.20
лв. главница, ведно със закон-ната лихва, считано от 08.06.2011г. до
окончателното плащане.
На 21.01.2012г.
въз основа на същото на основание чл.406, вр. с чл.404,
т.1 от ГПК и чл.51 от ЗМДТ е издаден изпълнителен лист в полза на дружеството
срещу двамата за тази сума, както и за деловодните разноски – по т. дело №
5317/2011г. на СГС.
По молба на кредитора на 11.05.2012г. е образувано изп.
дело № 20128410405915 на ЧСИ Н. М. Поискано от взискателя е съдебният
изпълнител да наложи за-пори на банковите сметки на длъжниците в ”Банка ДСК” АД
и му е възложено да пред-приеме необходимите за събиране на вземането изпълнителни
действия срещу тях – на основание чл.18 от ЗЧСИ.
ЧСИ е направил пълно проучване на имущественото им
състояние.
С разпореждане от 18.05.2012г. той е наложил запор на
трудовото възнаграждение на К, дължимо от работодателя ”Лотос БГ” ЕООД.
ПДИ до нея, както и запорното съобщение, са връчени на
31.05.2012г.
Изпратената до К. ПДИ е върната в цялост, с отбелязване,
че се е изместил от адреса.
На 19.05.2012г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до
всички банки в страната, с които е наложил запори върху всички левови и валутни
сметки на длъжниците.
На 06.06.2012г. по изпълнителното дело е постъпило писмо
от ”Лотос БГ” ЕООД, в което се сочи, че К, работи във фирмата и няма претенции
на други лица и на-ложени запори на вземането й за трудово възнаграждение.
Декларирано е, че ще се пра-вят съответните удръжки.
На същата дата са постъпили и писма от ”Уникредит
Булбанк” АД, с които се уве-домява ЧСИ, че сметките на длъжниците в банката са
блокирани и съобразно налични-те в тях авоари е извършено частично плащане на
дълга по наложените запори.
На 25.06.2012г. повторно е изпратена ПДИ до К., която
отново не е получе-на от него, тъй като не е открит на адреса.
На 21.08.2012г. е постъпило писмо от ”Юробанк И Еф Джи
България” АД, с което се уведомява ЧСИ, че наличните авоари по банковите сметки
на К., върху които е наложен запорът, не са достатъчни за покриване на дълга.
На 23.08.2012г. е постъпило писмо от ”ПИБ” АД, че
сметката на К, в бан-ката е блокирана, във връзка с наложения запор, но по нея
няма парични средства.
Постъпили са писма и от другите банки, в които е
отразено, че длъжниците нямат открити банкови сметки на техните имена.
На 31.08.2012г. ЧСИ отново е изпратил ПДИ до К., който
пак не е намерен на адреса.
Изпратената на 24.10.2012г. ПДИ е получена от него на
17.11.2012г.
На 04.04.2013г. ЧСИ е наложил запор на трудовото
възнаграждение на К., получавано от ”Колос Груп България” ООД. Запорното
съобщение е връчено на рабо-тодателя на 20.04.2013г. Във връзка със същия, по
изп. дело няма постъпили суми.
С писмо от 05.07.2013г. ”Лотос БГ” ЕООД е уведомило
съдебния изпълнител, че трудовият договор с К, е прекратен, считано от
07.07.2013г.
Видно от извършените на гърба на изпълнителния лист
отбелязвания, последното плащане по наложения запор на трудовото й възнаграждение
е постъпило по изп. дело на
15.07.2013г.
На 01.11.2013г. на длъжниците са изпратени призовки за
принудително изпълние-ние, с които ЧСИ ги уведомява, че е насрочил опис на
движимото им имущество на 29. 11.2013г. Те не са получени от тях.
Впоследствие описи на движими вещи са насрочвани и на
17.03.2014г. – за 30.04. 2014г. и на 11.08.2015г. – за 25.09.2015г., но
съобщенията отново не са били връчени на двамата, поради неоткриването им на
известните по делото адреси.
Междувременно ЧСИ е правил и справки за наличие на
регистрирани трудови до-говори на техните имена.
На 11.11.2015г. по изп. дело е депозирана молба от
взискателя, с която е поискал да бъде извършен опис на движимото имущество на длъжниците.
На 08.08.2018г. е сключен Договор за цесия, по силата на
който “Профи Кредит България“ ЕООД е
прехвърлило на “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД вземанията си по издадения
срещу К, изпълнителен лист.
С Постановление от 16.04.2019г.
изпълнителното дело е прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй
като взискателят не е поискал извършване на изпълнител-ни действия в
продължение на две години, като ЧСИ е изпратил и съобщения до банки-те в
страната за вдигане на запорите на банковите сметки на длъжниците.
На 01.11.2019г. ответното
дружество, в качеството си на пълномощник на взиска-теля по изп. дело, е
поискало връщане на изпълнителния лист. Същият му е бил преда-ден на
03.07.2020г., съобразно изготвения за това приемо-предавателен протокол.
По молба на “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД – с приложен изпълнителния лист, на 30.11.2020г.
е образувано изп. дело № 20208030402542 на ЧСИ Т.М, – за събиране на исковите суми. По същото са наложени запори на банкови
сметки и на трудовото възнаграждение на длъжника – ищецът в настоящото
производство.
С Определение от 12.03.2021г. постановено по настоящото
дело е допуснато обез-печение на предявения иск чрез спиране на изпълнението по
изпълнителното дело.
При така установеното от фактическа страна и в съответствие с
разрешенията, да-дени с ТР от 26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС
и ППВС № 3/1980г. – до датата на обявяването му за изгубило сила, настоящият
съдебен състав намира следно-то от правна:
Безспорно е
обстоятелството, че до момента на подаването на исковата молба, въз основа на
която е образувано настоящото дело, цесията не е
съобщена от “Профи Кре-дит България“ ЕООД на К., съобразно
чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи действие спрямо него – ал.4.
С отговора на исковата молба ответникът е представил
писмено потвърждение за извършената цесия от цедента, както и пълномощно, с
което последният го е упълномо-щил да уведоми от
негово име длъжника за нея.
Предвид горното, следва да се приеме, че с
получаването на преписа от писмения отговор и приложенията ищецът е бил
надлежно уведомен за извършената цесия, съоб-разно разпоредбите на чл.99, ал.3
и 4 от ЗЗД – обстоятелство, което следва да бъде заче-тено при постановяване на
решението, съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, и към настоящия момент именно “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД се явява негов кредитор.
Съгласно разпоредата на чл.439, ал.1 и ал.2 от ГПК, длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти,
настъпили след при-ключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнително-то основание.
Ищецът твърди, че вземанията на ответното дружество по процесния
изпълните-лен лист са погасени по
давност, т. е. претенцията му е процесуално допустима.
С подаването на исковата молба давността е прекъсната – чл.116, б.”б” от ЗЗД.
Давност не е текла, докато е траел съдебният процес, относно вземането –
чл.115, ал.1, б.”ж” от ЗЗД.
Новата погасителна давност е започнала да тече от влизането в сила на
решението – чл.117, ал.1 от ЗЗД, и според ал.2 на цитираната разпоредба тя е
5-годишна.
В случая, липсват данни кога решението на арбитражния съд е връчено на
страни-те и е влязло в сила – чл.44, ал.3 от ЗМТА, поради което следва да се
приеме, че това е станало най-късно към датата на издаването на изпълнителния
лист – 19.01.2012г.
С образуването на изп. дело № 20128410405915 на ЧСИ Н. М. – на 11. 05.2012г., давността е била прекъсната
и е спряла да тече за времето на изпълнението – ППВС № 3/1980г.
Съгласно разясненията, дадени в т.10 от ТР по т. д. №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС и приложими за времето след обявяването на ППВС №
3/1980г. за изгубило сила на 26. 06.2015г., прекъсването
на давността настъпва единствено при
предприемане на изпъл-нителни действия от съдебния изпълнител.
Следователно, от последната дата – по отношение на
процесното вземане, е започ-нала да тече нова погасителна давност.
С насрочването на описи на движими вещи на длъжниците на
11.08.2015г. тя е би-ла прекъсната. Следва да се посочи, че не е
необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на
изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността
прекъсната.
Това следва от самата разпоредба на чл.116, б.”в” от ЗЗД /употребената от законодателя дума е “предприемане“, а
не “извършване“/ – та-ка Решение №.1416/24.06.1969г.
по гр. дело № 884/1969г. на ВС,
I г.о., в което се прие-ма, че давността се прекъсва и тогава, когато изисканите
релевантни действия са били безуспешни,
поради ненамиране на длъжника на адреса.
Не се установяват по делото твърденията в писмения
отговор на ответника за на-срочването на описи на движими вещи на длъжниците и
на 11.04.2017г., и изпращането на съответни съобщения.
След 11.08.2015г. до 16.04.2019г., когато изпълнителното дело е било прекратено, на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, ЧСИ не е предприемал
спрямо длъжниците други изпълнителни действия, включая и по искането на
взискателя от 11.11.2015г., което са-мо по себе си /без предприемане на
изпълнителни действия от съдебния изпълнител/ не прекъсва давността.
Към датата на образуването на
изп. дело № 20208030402542 на ЧСИ Таня Маджа-рова – на 30.11.2020г., обаче,
5-годишната погасителната давност по отношение на про-цесните вземания вече е
била изтекла – на 11.08.2020г. Извършените по същото изпъл-нителни действия са
ирелевантни за спора по делото.
Предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и следва да бъде ува-жен изцяло.
Ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца направените
деловодни раз-носки – 347 лв. за ДТ и 800 лв. – платено адвокатско
възнаграждение, което с оглед це-ната на иска и фактическата и правна сложност
на делото не е прекомерно, респектив-но – възражението на дружеството по чл.78,
ал.5 от ГПК за това е неоснователно.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”, Бизнес
център ”Люлин 6”, ет.2, че Д.А. К, ЕГН: **********,***, не дължи су-мата 3 983.36 лв.,
представляваща главница по изпълнителен лист, издаден по т. дело № 5317/2011г.
на СГС, на основание чл.406, вр. с чл.404, т.1 от ГПК и чл.51 от ЗМДТ,
съ-гласно Решение № 791/08.06.2011г. по арб. дело № 791/2011г. на Арбитражен съд с ар-битър Б. Г, в полза на
“Профи Кредит България“ ЕООД, ведно със законна-та лихва, считано от
08.06.2011г. до окончателното плащане – общо 4 674.93 лв. за вре-мето до
29.01.2021г., въз основа на който е образувано изп. дело № 20208030402542 на
ЧСИ Т. М, поради погасяване на вземанията, придобити от ответното дру-жество с Договор за цесия от 08.08.2018г., по давност.
ОСЪЖДА “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД да заплати на Д. А. К. направените по делото разноски: 347 лв. за ДТ и 800 лв.
– платено адво-катско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчва-нето му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.