Определение по дело №58553/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16880
Дата: 11 май 2023 г. (в сила от 11 май 2023 г.)
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20221110158553
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16880
гр. София, 11.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110158553 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на „фирма“ ЕООД срещу К. П. П., А. М. М. и М.
М. Ч..
Ищецът твърди, че с ответниците са сключили нотариален акт за учредяване
право на строеж № 45, том 2, рег. № 25449, дело № 244/2011г., в т. V от който са
обективирали предварителен договор за прехвърляне от страна на ответниците при
равни квоти от по 1/3 част в полза на ищеца на толкова идеални части от собствеността
върху УПИ № VI-686 от кв. 44а по плана на гр. София с площ от 416 кв. м., находящ се
в /населено място/, с идентификатор ***, колкото съответстват на правата на ищеца
върху общите части от сградата. Посочва, че прехвърлянето на собствеността следвало
да се извърши в 5-месечен срок от получаването на разрешението за ползване на
жилищната сграда, което било издадено на 01.06.2017г., а владението на обектите било
предадено на ответниците на 11.08.2017г. Въпреки това, ответниците не изпълнили
задължението си.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което сключеният
между страните предварителен договор да бъде обявен за окончателен, като му бъдат
прехвърлени 240,10/306,66 ид. ч. от имота, евентуално 210,84/306,66 ид. ч. от имота.
Ответниците са подали отговори на исковата молба, с които оспорват исковете.
Ответникът К. П. намира иска за недопустим, тъй като се е разпоредил с
притежаваните от него идеални части от имота в полза на трето лице с нот. акт от
2014г., поради което моли производството спрямо него да бъде прекратено.
Ответниците М. Ч. и А. М. оспорват иска като неоснователен. Признават, че
между страните е сключен посочения по-горе нотариален акт за учредяване право на
строеж, в който е обективиран и предварителен договор за прехвърляне на ид. части от
поземления имот, както и че са собственици на по 1/3 ид. ч. от имота. Твърдят обаче, че
ищецът не е изпълнил насрещното си задължение по договора, за да се породи тяхното
задължение. Считат, че съгласно раздел V от нот. акт, ответниците се задължават след
като им се предадат обектите, подробно описани в раздел I и при условията на раздел
III, да прехвърлят на приобретателя ид. ч. от имота, като прехвърлянето следва да се
извърши в 5-месечен срок от получаването на разрешение за ползване. Посочват, че
ищецът не е предал подземен гараж № 1 и паркомясто № 1 на Ал. М. и подземен гараж
№ 5 и подземен гараж № 8 на М. Ч.. Твърдят, че не са им предадени ключовете от
маневрената зона, което не позволя достъп до гаражите с автомобил, с оглед на което
1
същите не могат да бъдат ползвани по предназначение. Поддържат, че достъпът до
подземните гаражи в сутерена и надземните паркоместа, находящи се в двора, се
осъществява посредством монтиран от ищеца товарен асансьор, ограден с
автоматизирани ролетни врати, като с ключ от него разполага единствено управителя
на ищцовото дружество. Считат, че не са дали повод за завеждане на настоящото дело.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове, евентуално
предварителният договор да бъде обявен за окончателен, при условие че ищцовото
дружество изпълни задължението си да предаде на ответниците, обектите, подробно
описани в раздел I и при условията на раздел III от нот. акт чрез предоставяне на
ключове от маневрената зона на сградата, осигуряваща достъп до гаражите с МПС.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Искането на ответника К. П. за прекратяване на производството като
недопустимо е неоснователно, тъй като възражението му касае основателността, а не
допустимостта на иска.
Предявени са за разглеждане пасивно кумулативно съединени
конститутивни искове с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, разпределението на
доказателствената тежест е както следва:
Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че
между страните е сключен предварителен договор, обективиран в описания нот. акт, с
който ответниците са се задължили да прехвърлят на ищеца идеални части от
процесния поземлен имот, съответстващи на притежаваните от ищеца идеални части в
сградата; точният размер на идеалните части, които следва да бъдат прехвърлени; че
ищецът е изпълнил задълженията си по договора; че са настъпили уговорените в
договора условия за прехвърлянето – на ответниците са предадени обектите, описани в
раздел I и при условията на раздел III от нотариалния акт (за които обстоятелства
ищецът не сочи доказателства) и че жилищната сграда е получила разрешение за
ползване и е изтекъл уговореният петмесечен срок от тогава; че ответниците са
собственици на по 1/3 идеална част от поземленият имот към настоящия момент.
Ответниците следва да докажат фактите, от които произтичат възраженията им,
а именно: ответникът К. П., че се е разпоредил с притежаваната от него 1/3 ид. ч. от
поземелния имот чрез продажба в полза на трето за спора лице; всички ответници, че
са изпълнили или са в готовност да изпълнят своите задължения по договора;
ответниците М. Ч. и А. М., че достъпът до подземните гаражи в сутерена и надземните
паркоместа (където притежават собственост), находящи се в двора, се осъществява
посредством монтиран от ищеца товарен асансьор, ограден с автоматизирани ролетни
врати, като с ключ от него разполага единствено управителя на ищцовото дружество.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно в отношенията им,
че между тях е сключен предварителен договор, обективиран в описания нот. акт, с
който ответниците са се задължили да прехвърлят на ищеца идеални части от
процесния поземлен имот, съответстващи на притежаваните от ищеца идеални части от
общите части в сградата.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа
експертиза, която да отговори на въпроса: Колко идеални части от общите части в
сградата се припадат на ищеца съобразно придобитите от него самостоятелни
обекти в нея и въз основа на това какви (какъв процент) идеални части от
2
поземления имот съответстват на тези идеални части от общите части,
притежавани от ищеца?
Следва да бъде уважено и искането на ответника А. М. за допускане на съдебно-
техническа експертиза, която да отговори на поставените в отговора на исковата му
молба задачи, която се явява допустима и необходима с оглед установяване на
обстоятелствата, от които черпи възраженията си.
Искането на ответника М. за събиране на гласни доказателства за установяване
на посочените факти се явява допустимо, относимо и необходимо, но само за един
свидетел, предвид че двамата свидетели се искат за установяване на едни и същи факти
(чл. 159, ал. 2 ГПК), а и е в тежест на ищеца да докаже, че е предал фактическата власт
на обектите на ответниците.
Искането по чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение, тъй като не се
явява необходимо.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.06.2023г.
от 10:15ч., за която дата и час да се призоват страните на съдебните им адреси.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА като доказателства по делото представените от страните документи.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза, която да отговори
на въпроса: Колко идеални части от общите части в сградата се припадат на
ищеца съобразно придобитите от него самостоятелни обекти в нея и въз основа на
това какви (какъв процент) идеални части от поземления имот съответстват на
тези идеални части от общите части, притежавани от ищеца?, както и на
поставените в отговора на исковата молба, подаден от А. М. (вх. №
128092/09.05.2023г.), задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Бойко Терзиев.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 500лв., от които 250лв.
вносими от ищеца в едноседмичен срок от уведомяването и 250лв. вносими от
ответника А. М. в едноседмичен срок от уведомяването. Вещото лице да се уведоми за
поставените задачи и да се призове за откритото съдебно заседание СЛЕД представяне
на доказателства за внесени депозити.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат пълно съдействие на вещото лице,
включително като му осигурят достъп за оглед до всички места, които пожелае и счете
за необходими за изготвяне на заключението. При неизпълнение, съдът ще приложи
чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел
при режим на довеждане от страна на ответника А. М. в насроченото открито
съдебно заседание за установяване на посочените в отговора на исковата му молба
обстоятелства, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на втори
3
свидетел.
УКАЗВА на ответника Ал. М., че ако не води свидетеля в откритото съдебно
заседание, без да са налице обективни и уважителни причини за това, доказани по
надлежния ред, съдът ще отмени определението, с което го е допуснал.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 190 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
преписи от отговорите на исковата молба с приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4