Решение по дело №40879/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6198
Дата: 9 юни 2022 г. (в сила от 9 юни 2022 г.)
Съдия: Валерия Боянова Ватева
Дело: 20211110140879
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 6198
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20211110140879 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 310 и следв. ГПК.
Предмет на делото е предявен от В. Ч. В. с ЕГН ********** в качеството й на майка и
законен представител на Б. М. О. с ЕГН ********** и В. М. О. с ЕГН **********, чрез адв.
В. Д., срещу М. И. О. с ЕГН ********** обективно съединени искове с правно основание
чл. 143 СК за определяне на издръжка занапред по 400,00 лева месечно и по чл. 149 СК за
осъждане на ответника да заплати издръжка за минал период в същия размер считано 12
месеца преди завеждане на исковата молба от 13.07.2020г. до 13.07.2021г. Претендира
разноски.
Ответникът в законния срок представя отговор и взема становище за допустимост на
претенцията и неоснователност по размер. Навежда, че не получава доход да заплаща
издръжка в посочения размер и моли издръжката да е в минималния установен по закон
размер, сочи още, че е неоснователна претенцията за издръжка за минало време. Не
претендира разноски.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
По делото е прието за безспорно, че Беатрис и Виктор има за родители ответникът и В. Ч.
В..
Няма категорични и ясни доказателства за това какво работят майката и бащата на
децата – очевидно и двамата намирайки се частично или изцяло в сивия сектор на
1
икономиката. Има редица подробни доказателства за извършени разходи от всякакъв
характер, които само доказват, че родителите все пак имат доходи. Има доказателства, че
ответникът има собственост недвижим имот - поземлен в гр. Банкя. В това населено място
живее и майката с децата при нейните родители – в къща тяхна собственост. Майката няма
никакви осигуровки, бащата се е осигурявал на минимална заплата. В графата установяване
на доходи е и факта, че В.В. въпреки трайно безработното си състояние е могла да заплати
600,00 лева адвокатско възнаграждение.
И двете деца са редовни ученици в съответни класове в 78 СУ „Христо Смирненски“ – гр.
София.
По делото е изготвено Социално проучване, което преразказва версиите на всеки от
родителите за битието им.
Има събрани доказателства, че ответникът е превеждал на майката суми за издръжка на
децата : на 07.12.2020г. – 1203 лева, на 28.01.2021г. – 603 лева, на 01.03.2021г. – 303 лева, на
15.04.2021г. – 303 лева, на 10.05.2021г. – 303 лева, на 19.08.2021г. – 300 лева, на 19.07.2021г.
– 300 лева, на 18.08.2021г. – 566 лева, на 20.09.2021г. – 600 лева, на 01.04.2021г. – 60 лева,
на 31.05.2021г. – 30 лева
Останалите събрани по делото доказателства не носят съществена стойност, поради което
съдът е длъжен детайлно да ги обсъжда.

При така установеното съдът достигна до следните правни изводи.
Искът по чл. 143 СК е доказан по основание заради признанието на ответната страна.
Ищцовата страна твърди, а ответникът не оспори, че децата се отглеждат изключително от
нея, заедно с помощта на родителите й, които все още се грижат и за изхранването на
майката и децата. Досега въпросът за родителските права не е разглеждан по съдебен ред.
По иска по чл. 149 СК.
Съдът намира този иск за неоснователен. Ответникът проведе успешно обратно доказване,
че в процесния период е плащал редовно издръжка в променлив размер. Има данни за минал
период – и процесния една година преди завеждането на иска. Директните неоспорени
парични преводи изключват отговорността на бащата да плаща още издръжка. Ето защо
искът за издръжка за минал период подлежи на отхвърляне.
Майката на децата – вече над 40-годишна не доказва нито какво образование има, каква
професионална квалификация, нито дали изобщо е работила, което налага извод, че тя или
разчита изцяло на помощта на възрастните си родители /освен че живее в тяхна
собственост/, или се занимава изцяло с незаконна дейност, или и двете едновременно, но
при всички случаи – с нулев принос към фиска, нулева съпричастност към социалната
система на обществото, в което живее и от чиито системи /като правосъдието/ иска
резултати – да й се разглежда делото и й се присъди издръжка в посочен размер. Бащата от
своя страна не е в по-различна ситуация – има някакво регистрирано дружество, като се
2
осигурява на минимална заплата. В същото време живее в гр. Банкя, видно няма проблеми
да обслужва комуналните си сметки. Това какви и колко кредити е теглил, бидейки те
потребителски – е въпрос на субективно решение. Все пак е заплащал определена средна
сума за децата в периода на иска по чл. 149 СК.
Конкретно по размер издръжката занапред според настоящия състав се дължи в размер от
180 лева за всяко от децата, като в частта до пълно предявения размер от 400 лева исковете
подлежат на отхвърляне. Макар и изрично да не иска да плаща на държавата осигуровки, за
целите на настоящото производство съдът стига до извод, че той има месечен доход в
размер на не по-малко от 1700 лева. Това означава, че издръжката от 360 лева няма да
представлява особено затруднение за него.
Началният момент на плащане според настоящия състав следва да е от подаването на
исковата молба. Не се доказа след завеждането на исковата молба ответникът да плаща
редовно издръжка.

По разноските
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора и по заявената претенция на ищцовата
страна се дължат разноски.
От заявените и доказани като платени 600 лева се дължат по съразмерност 231,00 лв. с
оглед отхвърления иск по чл. 149 СК и изчислявайки цената на иска, както е предявен.

Осъденият да заплаща издръжка дължи на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса върху
уважения размер за издръжка занапред 259,20 лева.

По силата на чл. 242, ал. 1 ГПК решението подлежи на предварително изпълнение за
издръжката, за което обаче не е необходимо има изричен диспозитив, тъй като е
регламентирано в ГПК.

Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК М. И. О. с ЕГН ********** и адрес: гр. София,
....., ДА ЗАПЛАЩА на Б. М. О. с ЕГН ********** и на В. М. О. с ЕГН **********, с адрес:
гр. ....., чрез тяхната майка и законен представител В. Ч. В. с ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на по 180,00 /сто и осемдесет/ лева за всяко едно от децата, считано от
13.07.2021г., до настъпването на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ исковете до
пълно предявения размер от по 400 /четиристотин/ лева като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
3

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. М. О. с ЕГН и В. М. О. чрез тяхната майка и законен
представител В. Ч. В. искове на основание чл. 149 СК срещу М. И. О. ДА ИМ ЗАПЛАТИ
издръжка в размер на по 400 /четиристотин/ лева месечно за всяко дете за времето от
13.07.2020г. до 13.07.2021г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА М. ИВ. ОГН. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на Б. М. ОГН. с ЕГН
и В. М. ОГН. чрез тяхната майка и законен представител В. Ч. В. сумата 231,00 /двеста
тридесет и един/ лева разноски по съразмерност.

ОСЪЖДА М. ИВ. ОГН. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд държавна такса 259,20 /двеста петдесет и девет лв. и 20 стотинки/
лева.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок, считано от датата на
обявяването му.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4