Решение по дело №7959/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5191
Дата: 19 декември 2022 г.
Съдия: Мария Христова Шойлекова-Маринова
Дело: 20221110207959
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 5191
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:М. ХР. Ш.-М.
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от М. ХР. Ш.-М. Административно наказателно
дело № 20221110207959 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Е. М. В. от гр. София е обжалвал наказателно постановление /НП/ №22-4332-
006069/14.04.2022г. на Началник Сектор ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като
незаконосъобразно. Сочи, че АУАН е съставен в противоречие с правилата на чл.40,
ал.1 и ал.4 от ЗАНН, тъй като не е съставен в негово присъствие, а въпреки посоченото
основание, че се съставя въз основа на официални документи, такива не били
посочени. Намира, че възприетата фактическа обстановка, въз основа на която са
направени констатациите за извършените нарушения, не отговаря на действителната,
тъй като е въз основа на данни от свид. Д., която е заинтересована страна. Твърди, че
АУАН и НП не съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН,
тъй като не е направено описание на нарушението, с обстоятелствата на неговото
извършване, а при описание на второто нарушение, дори не са посочени признаците от
състав, които да покриват цифровата квалификация. Позовава се на отговор от „Дж. З.“
АД, според който, от него не е предявена щета по застраховка „Каско на МПС“ в
периода от 19.02.2021г. до края на м.12.2021г.
В съдебно заседание, жалбоподателят - лично поддържа жалбата и моли въз
основа на изложените в същата съображения, да бъде отменено обжалваното НП.
Допълва, че имало противоречия в изложеното от Д. в декларацията си на място, при
идването на контролните органи при ПТП и след това пред съда, при нейния разпит по
1
механизма на твърдяното от нея произшествие, което е причинено от автомобил с
неговия рег. номер. Освен това, тъй като тя била посочила, че преследвала водача,
който минал на червено, за да спрат и да се изяснят, то следвало да бъде наказан и за
такова нарушение, което не се случило. Прави извод, че не е доказано авторството на
деянието, защото Д. казала, че водача на автомобила, причинил ПТП не му видяла
лицето, така че да може да се индивидуализира. Освен това от отговора на неговата
застрахователна компания, се установявало, че той не е завеждал щета по автомобил
си.
Наказващият орган не се явява и не се представлява, включително и не изразява
становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на Е. М. В. са наложени наказание глоба от 200 лева, глоба
от 100 лева и лишаване от право да управлява МПСК за срок от 2 месеца, за това, че на
28.04.2021г., около 09:00ч. в гр. София, по ул. “О.“, срещу №** в посока към бул. “М.
Л.“ като водач на лек автомобил „Джип Гранд Чероки“, рег.№********, поради
маневра с частично навлизане в съседна пътна лента - от дясна в лява, реализира ПТП
лек автомобил „Ситроен Ц3“, рег.№********, намиращ се вляво, след което не
изпълнява задълженията си на участник в ПТП, да остане на място и да уведоми
органите на МВР по територията - нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП и на чл.123, ал.1,
т.3, б.“в“ от ЗДвП.
НП е издадено, въз основа на АУАН бл.№143610/23.03.2022г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на
обжалваното НП и приложени към жалбата писмени доказателства.
Разпитани по делото са свидетелите А. С. С. - актосъставител, С. А. Д. -
присъствал при съставяне на акта, Д. В. Г. и А. Д. С. - присъствали при установяване
на нарушението, според който последните двама посетили на място ПТП по сигнал,
където ги чакал едни от участниците в ПТП и по негови данни за механизма на
произшествието, модел, марка и рег. номер на другия автомобил, след оглед на щетите,
съставили протокол за ПТП и докладна записка. Първите двама въз основа на
съставените от колегите им документи, призовали собственика на посочения от
останалия на място водач, автомобил, който попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП и
му съставили АУАН за установените нарушения.
Разпитана по делото е свид. А. К. Д., според която на 28.04.2021г., на
кръстовището на бул. “Сл.“ и ул. “О.“, при подминаване на втория светофар с посока
направо към кв. „Н.“, била ударена от дясната страна от друг автомобил, който я
засякъл и изпреварил. Тя се движила в средната от три ленти в нейната посока, а
2
другият автомобил се движил в дясната лента в същата посока. Поради това, че пред
него имало автомобил, за да мине направо, той завил рязко в дясно и минал пред нея,
но по този начин ударил автомобила й. Той продължил нагоре посока към бул. “М.
Л.“, а тя го последвала, за да се разберат и да подпишат двустранен протокол. Така
продължили до кръстовището на бул. “М. Л.“, преминали и другият водач се насочил в
посока към „И.“, когато тя го настигнала, свалила прозореца си, той също бил със
свален прозорец и тогава го видяла - водачът бил сам, на видима възраст около 60
години с бяла коса, казала му, че е ударил автомобила й, но той отрекъл и повече не й
обърнал внимание, а си продължил в неговата посока. Като разбрала, че няма да спре,
тя снимала автомобила, върнала се на мястото на произшествието и подала сигнал на
ПТП. На място пристигнали контролните орган. Тя попълнила декларация, а те
съставили документи, след като огледали щетите по автомобила й. Представеният й
протокол за ПТП го подписала като участник под №2, а начертаната схема в същия,
отговаряла на механизма на произшествието.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - частично
основателна.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното.
При проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, съдът установи, че
е със задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН, включително по т.4. Направено е
точно, ясно и разбираемо описание на нарушенията и обстоятелствата на тяхното
извършване. Актът е съставен по правилата на чл.40, ал.1 от ЗАНН и е предявен,
съгласно изискванията на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Актосъставителят е оправомощен със
Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи по т.2.1.
При проверка на НП, съдът установи, че същото е издадено от компетентен
орган, овластен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи по т.3.6., връчено е по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН и е със задължителното
съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН, конкретно по т.5. Съдът не счита, че следва да
обосновава този реквизит, тъй като горе стори това, а съдържанието на НП е
идентично с това на АУАН.
Констатациите в акта и НП и за двете нарушения се установиха от показанията
на всички разпитани по делото свидетели, които съдът кредитира като единни и
незаинтересовани. Вярно е, че Д. е другият участник в произшествието и автомобила й
е претърпял щети, но жената разказа логично и последователно за ситуацията преди, по
време и след удара, както и обстоятелствата, при които е видяла автомобила, с който е
ударен нейния, водача и проведения с него разговор. Съдът не установи
3
противоречията, каквито са видени от жалбоподателя в показанията й. Що се отнася до
това, което е изложила в декларацията си, на място, пред контролните органи, също не
се установя разлика в дадените пред съда показания. Освен това, според показанията
на свидетелите Г. и С., които са посетили мястото на произшествието, след като са
огледали щетите по автомобила на останалия водач, са установили, че същите могат да
се получат при описания от Д. механизъм на причиняване на ПТП. Според посоченото
в протокола за ПТП щетите на автомобила й са по предната дясна част и действително
могат да се получат при преминаване от ляво в дясно, по посоката на движение,
откланяйки се В. от неговата в пътната лента /дясна/, в лентата, по която се е движила
Д. /средната/, в съща посока и засичайки я, минавайки пред нея. Точно такъв
механизъм свидетелят е описала в декларацията си от 28.04.2021г. - част от АНП, така
е описала ситуацията и в показанията си по делото - съдебно заседание на 12.10.2022г.

Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДвП, при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне
ППС, които се движат по нея. Именно това свое задължение, жалбоподателят е
нарушил. Без правно значение е дали по неговия автомобил има щети, какви са те и
дали ги е предявил пред застрахователя си, в какъвто смисъл са неговите възражения.
Все пак това зависи от скоростта на движение, разликата в двата автомобила, марката и
модела на същите, а и като цяло ПТП не е тежко, с оглед на щетите, които са описани
при автомобила на Д., който според житейския опит на съдията-докладчик е по-малък
от този на жалбоподателя.
Касаещо второто нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. “в“ от ЗДвП, категорично се
доказа, че макар и жалбоподателя да не е усетил или разбрал първоначално и при
нанасяне на удара на автомобила на Д., в последствие тя го е настигнала и го е
уведомила, че е ударил автомобила й, което той е отрекъл. При това положение, е имал
задължение като участник в ПТП и тъй като между участниците в произшествието
няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напуска
местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на МВР на
територията, на която е настъпило произшествието и да изпълнява дадените му
указания. Това свое задължение, съответстващо на цифровата квалификация, под
която е подведено правилно на чл.123, ал.1, т.3, б. “в“ от ЗДвП, жалбоподателят не е
изпълнил.
Правилно и в предвидения размер, наказващият орган е наложил наказанието
Глоба от 200 лева по чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушението на чл.25, ал.2 от
ЗДвП, поради което в тази част НП, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Неправилно наказващият орган е определил наказанията по чл.175, ал.1, т.5 от
4
ЗДвП в завишени размери над минималните - Глоба от 100 лева и Лишаване от право
да управлява МПС за срок от 2 месец, без да съобрази обстоятелствата по чл.27, ал.2 от
ЗАНН. Произшествието не е тежко, а според служебно изготвената справка за
наложените наказания по ЗДвП, която е част от АНП, жалбоподателят не е системен
нарушител на правилата за движение по пътищата, а извършените от него нарушения
са леки. Затова при превес на смекчаващите вината обстоятелства и при съображение,
че наказанието не е необходимо да е тежко, а извършителят да знае, че е неотвратимо,
съдът счита, че НП следва да се измени в частта на размера на наказанията за
нарушението на чл.123, ал.1, т.3, б. “в“ от ЗДвП, като се определи Глоба от 50 лева и
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на
организацията или учреждението, чийто орган е издал НП - ОПП-СДВР не следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като наказващият орган не е защитаван
от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-4332-006069/14.04.2022г.
на Началник Сектор ОПП-СДВР в частта, в която на Е. М. В. за извършено от
него нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба от 200 лева по
чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП като правилно и законосъобразно.
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление №22-4332-006069/14.04.2022г. на
Началник Сектор ОПП-СДВР в частта, в която на Е. М. В. за извършено от него
нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. “в“ от ЗДвП са му наложени наказания Глоба от
100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца по чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП като вместо това ПОСТАНОВЯВА определя на Е. М. В. за
извършено от него нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. “в“ от ЗДвП наказания Глоба
от 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца по чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5