№ 785
гр. София, 09.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20211001000708 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 20311/12.11.2021 г. на ищеца „Емона – 2011“ ООД за изменение на въззивното
решение от 4.10.2021 г. в частта, с която на ищеца са присъдени съдебни разноски в размер на 7 198,75 лв.
В молбата се твърди, че неправилно САС е уважил направеното от ответника възражение за прекомерност на
разноските за адвокат на ищеца. Твърди се, че делото представлявало фактическа и правна сложност и не били
налице основанията по чл. 78, ал. 5 ГПК, като не било съобразено, че били предявени три иска – един главен и
два евентуални.
Ответникът Република България, представляван от министъра на финансите, редовно уведомен, не взема
становище по жалбата.
Софийският апелативен съд като прецени доказателствата по делото намира за установено следното:
Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК – в 1-месечен срок за касационно обжалване на
въззивното решение. Ето защо молбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С решението от 4.10.2021 г., постановено по настоящото дело, САС е: 1) отменил решението от 31.05.2021 г.
по т. д. № 9087/2019 г. на СГС, VІ-4 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Емона – 2011“ ООД
срещу Република България евентуален иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 36 665 лв., който иск
е уважен – за неоснователно удържани от ищеца и внесени в държавния бюджет на 15.07.2014 г. и 15.10.2014 г.
такси за производство на електрическа енергия от слънчева енергия в размер на 20 % върху произведената от
ищеца електрическа енергия за периода 1.04.2014 г. – 9.08.2014 г. на основание разпоредбите на чл. 35а – чл. 35в
от ЗЕВИ, обявени за противоконституционни с решение № 13/31.07.2014 г. по к.д. № 1/2014 г. на КС, заедно със
законната лихва от 9.07.2019 г. до окончателното изплащане; 2) обезсилил е решението на СГС в частта, с която е
отхвърлен предявения евентуален иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 50 684,92 лв.; 3) потвърдил е
решението в останалата му част – с която е отхвърлен главен деликтен иск за същата сума, както и искът по чл.
55, ал. 1 ЗЗД – за разликата над присъдените 36 665 лв. до пълния предявен размер от 50 684,92 лв.; 4) ответникът
е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски за двете инстанции в общ размер на 7 198,75 лв.; и 5) ищецът е
осъден да заплати на ответника съдебни разноски за въззивното производство размер на 124,48 лв.
В мотивите на решението е прието, че ответникът е доказал разноски в общ размер на 14 805,40 лв., от които:
1) 2 027,40 лв. – за заплатената държавна такса по исковата молба, 2) 900 лв. – за депозит за ССЕ, 3) 10 лв. – за
заплатената държавна такса за съдебни удостоверения, 4) 4920 лв. – за заплатеното за първата инстанция
1
адвокатско възнаграждение с ДДС, 5) 1 014 лв. – за заплатената държавна такса по въззивната жалба, и 6) 5 934
лв. – за заплатеното за въззивната инстанция адвокатско възнаграждение с ДДС. Прието е за частично
основателно възражението на ответника в двете инстанции за прекомерност на уговореното адвокатско
възнаграждение, доколкото минимума по Наредба № 1/2004 г. съобразно цената на предявения иск е в размер на
2 460,66 лв. с ДДС. Съобразено е, че уговореното от ищеца възнаграждение за всяка инстанция надхвърля близо
два пъти минимума, което е счетено за несъответно на фактическата и правна сложност на делото, поради което
разноските в тази част са редуцирани до 3 000 лв. за всяка инстанция.
При повторното разглеждане на същия въпрос относно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК
въззивният съд не намира основание за промяна на позицията си. Противно на доводите в молбата съдът е
преценил внимателно обема на извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия по делото – този
обем нито в първата, нито във въззивната инстанция е значителен /при две заседания в първата инстанция и едно
пред въззивната, и една приета съдебна експертиза в първа инстанция/. Обстоятелството, че предмет на делото са
три иска при условията на евентуалност също не обуславя по-голяма фактическа или правна сложност, доколкото
и трите иска се основават на едни и същи факти с идентичен предмет на доказване. Ето защо молбата е
неоснователна.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 20311/12.11.2021 г. на ищеца „Емона – 2011“ ООД за изменение в
частта на разноските на въззивното решение от 4.10.2021 г. по търг. дело № 708/2021 г. на САС, ТО, 11 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2