Р Е Ш Е Н И Е №
260690
21.05.2021 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение,VI състав
На 21.04.2021 г.
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Елена
Димова
като разгледа
докладваното от съдия Георгиева
в.гр.дело № 757 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл ГПК.
С Решение № 261766/18.12.2020 г. по гр.д.№ 7543/2020
г. Пловдивският районен съд е осъдил „Групама
Животозастраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл.В, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ НА К.З.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл.456, ал.1 КЗ, сумата в размер на 2028.08
лева, представляваща застрахователно обезщетение по
договор за застраховка "Живот" по полица със Сертификат № 4002000012196 от 29.11.2010 г. по повод
настъпилото застрахователно събитие – смърт на кредитополучателя Т. В.Ц. по договор за кредит за текущо потребление от 29.11.2010 г., сключен между Т. Ц., като
кредитополучател, с когото ищцата отговаря солидарно и „Банка ДСК“ ЕАД и представлява равностойността на платената от ищцата главница по договора за кредит, както и сума в размер на 230.43 лева – обезщетение за забава върху главницата за
периода 18.05.2019 г. до 29.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба в съда – 30.06.2020 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 396.74 лева – разноски в
производството, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за сумата над уважения размер от 2028.08 лева до пълния предявен
размер от 5140.66 лева, както и иска за обезщетение за забава за горницата над
уважения размер от 230.43 лева до пълния предявен такъв от 584.08 лева, като
неоснователни.
Решението
се обжалва и от двете страни в производството.
С
въззивна жалба ответното „Групама Животозастраховане“ ЕАД обжалва решението в
осъдителната му част с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. На
първо място се възразява относно дадената от райония съд правна квалификация на
претенцията, като счита, че правилната
такава е по чл.242 КЗ /отм./ на осн.§ 22 от ПЗР на КЗ от 2016 г., а не чл.456
от КЗ /2016 г./. В тази връзка се оспорва извода на районния съд, че се касае
за регресен иск, който извод обусловил неправилно приложение на т.14 от ПВС № 7
/78 г. относно началото на погасителната давнос за вземането. Поддържа, че
давността в случая е започнала да тече от датата на настъпване на
застрахователното събитие- смъртта на кредитополучателя на 05.09.2012 г.,
съгласно нормата на чл.197 КЗ /отм./ и същата е изтекла към датата на подаване
на исковата молба. Моли решението в обжалваната от него част да се отмени и да
се постанови друго, с което искът бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски.
По
тази въззивна жалба не е постъпил отговор от насрещната страна в срока по
чл.263 , ал.2 ГПК. От нея е постъпила въззивна жалба срещу решението в частта,
с която претенциите са отхвърлени до пълния предявен размер. Изложени са от
жалбоподателката – ищца съображения за неправилност на решението в тази част и несъгласие
с извода на съда, че отговорността на застрахователя е ограничена до главница и
натрупани лихви към датата на застрахователното събитие. Моли решението в
отхврълителната му част да се отмени и да се постанови друго, с което исковете
бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.2 ГПК по тази въззивна жалба е постъпил отговор от „Групама
Животозастраховане“ ЕАД, в който се излага становище, че в тази част решението
е прадвилно като краен резултат и следва да се потвърди.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК при наличие на правен интерес от обжалване , поради което са допустима
и следва да се разгледат по същество.
Пловдивският окръжен съд, като се запозна с обжалваемия съдебен акт и доказателствата по делото, във връзка с наведените във въззивните жалби оплаквания, намира за установено следното:
При дължимата служебна преценка съгласно
нормата на чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че атакуваният съдебен акт е
валиден и допустим.
Казаното налага да се извърши преценка
за правилността на обжалваното решение на база изложеното в жалбите. Съобразно мотивите изразени
в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение на преценката за
неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен
предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и
допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен изрично въведените
изключения свързани с прилагането на императивна материално правна норма и когато се следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото.
Районният съд е бил сезиран с искова молба от К.З.Ц. срещу „Групама Животозастраховане“
ЕАД, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 5140,66 лв., платена от ищцата
сума по договор за кредит за текущо потребление от 29.11.2010 г., сключен с
„Банка ДСК“ ЕАД, в полза на която е сключена застраховка „Живот“ при ответника
със застраховано лице Т. Ц., както и сума в размер на 584,08 лв. – обезщетение за забава върху главницата за
периода 15.05.2019 г. до 29.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба в съда – 30.06.2020 г. до
окончателното плащане.
От фактическа страна по делото е установено, а и не е спорно пред
настоящата инстанция, че между Т. Ц. /съпруг на ищцата/, в качеството на кредитополучател и „Банка ДСК“
ЕАД, в качеството на кредитодател е бил сключен договор за кредит за текущо
потребление от 29.11.2010 г. за сумата в размер на 4300 лева. За обезпечаване на
вземанията по договора в полза на банката е сключен договор за застраховка „Живот“ с
„Групама Животозастраховане“ ЕАД, със застраховано лице кредитополучателя Т. Ц. и е издаден
сертификат за застраховка „Сигурност“ с № 4002000012196. Кредитополучателят Т.Ц. е починал на 05.09.2012 г, като ищцата е негов наследник по закон като преживяла съпруга.
С влязло в сила Решение № 813/28.02.2019 г. по гр.д. №
16686/2017 г. по описа на ПРС по отношение на К.З.Ц. е установено, че дължи на
„Банка ДСК“ ЕАД по процесния договор за кредит, следните суми: 2028.08 лева – главница,
ведно със законната лихва, 1374.29 лева – редовна лихва, 618.07 лева – наказателна лихва, 120 лева
– дължими такси по договора, 132.52 лева – разноски по ч.гр.д. № 13399/2017 г.
по описа на ПРС и 549.60 лева – разноски в исковото производство. Същото е постановено
при участието на „Групама Животозастраховане“ ЕАД, като трето лице – помагач на К.З.Ц..
След влизане в
сила на горното решение ищцата е заплатила на Банка „ДСК“ ЕАД сума в общ размер
на 5140,66 лева с платежно нареждане от 12.03.2019 г. След плащане на сумите, ищцата е поискала ответното
дружество да й заплати горната сума като регресна претенция, което застрахователят отказал с писмо от 17.05.2019 г.
При така установеното
от фактическа страна предявеният главен иск, който намира правното си основание по чл.456, ал.1 КЗ, се явява основателен. Тук следва да
се отбележи, че възражението на ответника за неправилна правна квалификация е
неоснователно. Правото на третото лице, платило задължението на починалия
кредитополучател, да получи от застрахователя платеното задължение по кредита,
е възникнало при действието на Кодека за застраховането, в сила от 2016 г.,
поради което и именно този нормативен акт урежда материалноправните отношения
между страните по спора. Касае се за предявен суброгаторен иск, а не на иск,
произтичащ пряко от сключения договор за застраховка, поради което и соченият
от ответника §22 от ПЗР на КЗ /нов/ е неприложим.
Предпоставките за
основателността на иска по чл.456, ал.1 от КЗ са налице- сключена
застраховка "Живот" в полза на кредитор за обезпечение на задължение
на физическо лице, настъпило по време на действието й застрахователно събитие и
плащане на задължението, извършено към кредитора от трето лице на законно
основание. На възстановяване от застрахователя подлежи сумата, представляваща
задължение по кредита, с изключение на платените разноски в размер на 132,52
лв. по заповедното производство и в размер на 549,60 лв. разноски в
производството по чл.422 ГПК, по водени от кредитора срещу ищцата, които не
представляват задължение на кредитополучателя по смисъла на разпоредбата на
чл.456, ал.1 КЗ. Поради това искът в тази част- за размера от 682,12 лв.
подлежи на отхвърляне, а в осталата- за сумата от 4458,54 лв. следва да се уважи.
Неоснователно е възражението
на застрахователя, заявено пред първоинстанционния съд и поддържано пред
настоящата инстанция , за изтекла погасителна давност на вземането. Не се
споделя виждането на жалбоподателя- ответник, че давностният срок е зопчнал да
тече от датата на застрахователното събитие на осн.чл.197 КЗ /отм./ . Както се
посочи, предявеният иск е суброгаторен, като предпоставка за възникване на
правото на ищцата по чл.456, ал.1 КЗ е извършеното плащане на кредитора и от
този момент вземането й става изискуемо. Началото на давностният срок се
поставя именно с изискуемостта на вземането / чл.114 ЗЗД/ , която в случая е
настъпила на 12.03.2019 г. с плащане на задължението в полза на банката.
Исковата молба е депозирана на 30.06.2020 г., т.е. много преди изтичане на
давността.
Едва в отговора на въззивната
жалба, въззиваемият застраховател е възразил, че съгласно договорните клаузи по
застраховката отговорността му е ограничена до размера на остатъка от
главницата по кредита и лихвите към датата на смъртта на кредитополучателя, но
не повече от застрахователната сума, поради което не отговаря за натрупаните
след тази дата възнаградителна и наказателна лихви. Съгласно разпоредбата на
чл.456, ал.2 КЗ застрахователят
може да прави всички възражения, произтичащи от застрахователния договор. Те
обаче е следвало да се заявят пред първата инстанция и то в срока за отговор по
чл.131 ГПК. Видно от подадения пред РС отговор на исковата молба, подобни
възражения застрахователят не е релевирал, поради което и по арг.от чл.133 ГПК
те се явяват преклудирани и не следва да се обсъждат. В случая не се касае за
приложение на императивна материалноправна норма, за което съдът да следи
служебно.
Частично основателна се явява акцесорната претенция за забава
по чл.86 ЗЗД. Застрахователят е поставен в забава с поканата, която ищцата му е
отправила най-късно на датата, на която ответникът е отговорил на същата-
17.05.2019 г. Обезщетението се претендира за период от 18.05.2019 г. до
подаване на исковата молба- 29.06.2020 г. Изчислено от съда на осн.чл.162 ГПК ,
за вземането в размер на 4458,54
лв. обезщетението в размер на законната лихва възлиза на сумата от 506,54 лв. В
тази размер акцесорната претенция ще се уважи, като до пълния предявен от 584,08 лв. искът подлежи на
отхвърляне.
Предвид изложените мотиви
въззивната жалба на застрахователя е изцяло неоснователна и решението в
осъдителната си част ще се потвърди. Въззивната жалба на ищцата е частично
основателна, поради което първоинстанционното решение ще се отмени в частта, с която претенциите са
отхвърлени за разликата над 2028,08 лв. до размера от 4458,54 лв.– по главния иск и за разликата над
размера от 230,43 лв. до размера от 506,54 лв.- по акцесорния иск и в тези
части ще се уважат, като на ищцата се присъди сумата от още 2430,46 лв. по
главния иск и сумата от 77,54 лв. по акцесорния иск. В осталаната част, с която
исковете са отхврълени до пълните заявени размери съответно от 5140,66 лв. и от
584,08 лв. решението е правилно и ще се потвръди.
При този изход на делото отговорността за разноските подлежи
на цялостно преразглеждане.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищцата се присъждат разноски по
съразмерност, от направените общо от 1005,63 лв. в първата инстанция, възлизащи на стойност от 872,18 лв., а пред
настоящата инстанция- от направени общо в размер на 371,80 лв. / 300 лв.
платено адвокатско възнаграждение и 71,80 лв. ДТ/- сума в размер на 322,46 лв.-
общо разноски от
На осн.чл.78, ал.8 ГПК ответникът има право на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. за всяка инстанция , определено на осн.чл.25
от НЗПП, от които по съразмерност се дължи сумата от 13,27 лв. или общо в
размер на 26,54 лв.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261766/18.12.2020 г. по гр.д.№
7543/2020 г. на Пловдивския районен съд
В ЧАСТТА, с която „Групама
Животозастраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл.В, ет.3 е осъдено ДА ЗАПЛАТИ НА К.З.Ц., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл.456, ал.1 КЗ, сумата в размер на 2028.08 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
договор за застраховка "Живот" по полица със Сертификат № 4002000012196 от 29.11.2010 г. по повод настъпилото застрахователно събитие – смърт
на кредитополучателя Т.В.Ц. по договор за кредит за текущо потребление от
29.11.2010 г., сключен между Т. Ц., като
кредитополучател, с когото ищцата отговаря солидарно и „Банка ДСК“ ЕАД и представлява равностойността на платената от ищцата
главница
по договора за кредит, както и сума в размер на 230.43 лева – обезщетение за забава върху главницата за
периода 18.05.2019 г. до 29.06.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда – 30.06.2020
г. до окончателното плащане.
ОТМЕНЯ
Решение №
261766/18.12.2020 г. по гр.д.№ 7543/2020 г. на Пловдивския районен съд В ЧАСТТА, с която исковете са ОТХВЪРЛЕНИ за сумата над размер от 2028.08 лева до размера от 4458,54
лева- по главния иск, по иска за
обезщетение за забава за горницата над размер от 230.43 лева до размера от 506,54 лева, както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„Групама Животозастраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл.В, ет.3 да заплати на К.З.Ц.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.456, ал.1 КЗ, сумата от още 2430,46 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по договор за застраховка "Живот" по
полица със Сертификат № 4002000012196 от
29.11.2010 г. по повод настъпилото застрахователно събитие – смърт
на кредитополучателя Т. В. Ц. по договор за кредит за текущо потребление от
29.11.2010 г., сключен между Т. Ц., като
кредитополучател, с когото ищцата отговаря солидарно и „Банка ДСК“ ЕАД и представлява равностойността на платената от
ищцата главница
по договора за кредит, както и сумата
от още 77,54 лева – обезщетение за забава върху главницата за
периода 18.05.2019 г. до 29.06.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда –
30.06.2020 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №
261766/18.12.2020 г. по гр.д.№ 7543/2020 г. на Пловдивския районен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА
„Групама Животозастраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл.В, ет.3 да заплати на К.З.Ц.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1194,64 лв. разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА К.З.Ц., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „Групама Животозастраховане“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А,
бл.В, ет.3 сумата от 26,54
лв. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: