РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Царево, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. С.
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно
дело № 20242180200323 по описа за 2024 година
Производството по делото е от административно наказателен характер,
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от EТ „А.- Н. Н.“ ЕИК
*********, против Наказателно постановление, № 779739-F778125 от
25.07.2024 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл.
185, ал. 2 от Закон за данък върху добавенaта стойност на EТ „Ашот- Н. Н.“
ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 6000,00 лева, за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-
18 от 13.12.2006 год. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
В жалбата се навеждат доводи, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, необосновано и несправедливо, издадено
при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради
което жалбоподателя моли за отмяната му.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен
представител- адвокат. Пледира се за отмяна на НП.
Ответникът по жалбата- редовно призовани, се представляват от
1
юрисконсулт. Желаят потвърждаване на НП.
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.07.2024 г. актосъставителят- служител на НАП извършил
проверка на търговски обект- тоалетна- находяща се на плажа в гр.
Приморско, обл. Бургаска. Било установено, че въпросния търговски обект, се
стопанисва от жалбоподателя. В хода на проверката било установено, че в
обекта няма монтиран и въведен в експлоатация ЕКАФП. Констатираните
нарушения били отбелязани в протокол за извършена проверка, а по късно бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № F778125/
13.07.2024 год. в който констатираното нарушение било описано ясно, точно,
подробно и изчерпателно. Представител на жалбоподателя присъствал по
време на съставяне на акта. АУАН му бил представен лично и приет срещу
подпис. Наказващият орган- Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, въз основа на
съставения АУАН издал обжалваното наказателно постановление, в което
административното нарушение е описано по същия както и в АУАН начин.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 год. на МФ и санкционирано на основание 185, ал. 2 от Закон за
данък върху добавената стойност, с „имуществена санкция“ в размер на
6000,00 лева.
Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен
анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените
доказателства по АНП, приобщени към делото и гласните доказателства-
показанията на разпитания свидетел. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля- служител на НАП- като логични, последователни и напълно
кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма
никакви основания, да се съмнява в правотата на показанията и в
добросъвестността на свидетеля, при изпълнението на служебните му
задължения. Цитираните показания са дадени под страх от наказателна
отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост или
заинтересованост, поради което и съда няма основание да се съмнява в
достоверността на показанията на този свидетел и кредитира същите като
истинни.
2
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение, за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи, има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление
като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В случая,
нарушителя е търговец- правно образувание- порази което и не може да има
субективно отношение към деянието, т.е. въпроса за вината не следва да бъде
изследван. Следва да се отбележи, че при това производство се прилагат
съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият
(административно отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на
противното. (Така и ППВС № 10/ 1973 г.). Това означава, че в тежест на
административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред
съда, че има извършено именно от жалбоподателя административно
нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и
законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на
ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя-
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex
officio (служебно) констатира- чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр.
3
чл. 84 от ЗАНН- че АУАН и атакуваното НП са издадени от компетентни
органи- в настоящият случай, актът за установяване на нарушението е
съставен от служител на НАП, а атакуваното наказателно постановление е
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ т.е. в съответствие с
разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. АУАН и атакуваното НП са издадени
и в предвидената от закона писмена форма и съдържание, съгласно чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН.
В проведеното срещу жалбоподателя административно наказателно
производство, са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя.
Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така че да не
възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от
състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на
защита на жалбоподателя е гарантирано. Административно наказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава,
т.е. в случая не са налице, формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност
на жалбоподателя, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административно наказателното
производство.
От доказателствата по делото се установи безспорно, че търговския
обект не разполага с монтирано и въведено в експлоатация фискално
устройство, по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 5 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г.
Предвид императивния характер на цитираната разпоредба, вменяваща на
жалбоподателя като неин адресат задължението да монтира, въведе в
експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство от датата
на въвеждане в експлоатация на обекта и с оглед обстоятелството, че в
4
процесната хипотеза същото не е било направено, следва недвусмисленият
извод, че жалбоподателя е осъществил от обективна страна състава на
вмененото му административно нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал.
1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите
в търговските обекти чрез фискални устройства. Констатираното нарушение е
формално и е осъществено на сочената в АУАН и НП дата по отношение
проверения обект. Предвид обстоятелството, че отговорността на
юридическите лица и едноличните търговци е обективна /безвиновна/, не
следва да се обсъжда субективната съставомерност на деянието.
Жалбоподателя, в жалбата си не оспорва фактическите констатации по
акта, твърди обаче, че са допуснати процесуални нарушения- неправилна
квалификация на санкционната норма.
Възраженията са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС (в приложимата
редакция към ДВ, бр. 106/2023 г. в сила от 01.01.2024 г.), извън случаите по ал.
1, на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118
или на нормативен акт по неговото прилагане (какъвто е Наредба № Н-18/
13.12.2006 г.), на юридическите лица и едноличните търговци се налага
имуществена санкция в размер от 6 000,00 до 20 000,00 лв. освен когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, в която хипотеза се налагат
санкциите по ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС. Процесното нарушение попада в
хипотезата на чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС, доколкото липсата изобщо на
фискално устройство- съгласно константната и безпротиворечива практика на
съдилищата- води във всички случаи до неотразяване на приходи. Предвид
това, правилно и законосъобразно, наказанието е наложено по реда на чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС.
Реализираното нарушение не представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като по обективните си характеристики не
разкрива занижена степен на обществена опасност в сравнение с аналогични
нарушения от същия вид, още повече като бъдат взети предвид значимостта на
регулираните обществени отношения.
Във връзка с изложеното по- горе и след внимателен прочит на
събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и
при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения
5
на ЗАНН и ЗДДС. Актът за установяване на административното нарушение е
съставен съобразно нормите на ЗАНН и ЗДДС. По делото не са установени
различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни
доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема
описаното в него за безспорно установено. Съдът намира, че описаното в
АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на
административно нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год.
на МФ, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което
правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност
спрямо него.
По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди изцяло. Както при съставянето на
АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички
процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени
лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при
спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него
фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното
производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби
към установеното административно нарушение. Наложеното наказание е в
законоустановен размер, като наказващия орган е съобразил разпоредбите на
чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказанието в минимален размер. Ето защо,
наказателното постановление- като законосъобразен акт, следва да бъде
потвърдено изцяло, в какъвто смисъл е трайната съдебна практика- Решение
№ 435 от 31.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 201 / 2022 г. на XIX състав на
Административен съд – Бургас, Решение № 1435 от 02.12.2022 г. по к. адм. н.
д. № 1808 / 2022 г. на XXVI състав на Административен съд – Бургас и мн.
други.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление, № 779739-F778125 от
25.07.2024 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция
6
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл.
185, ал. 2 от Закон за данък върху добавенaта стойност на EТ „А.- Н. Н.“ ЕИК
*********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 6000,00 лева, за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 год. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
7