РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Бургас, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20222000500265 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ж. Т. Н. и И. Д. Н., двамата от гр.
Я., чрез адв. Н. Д., адв. Ж. Т. и адв. Г. Р., против решение № 53 от 25.03.2022
г. по гр.д. № 203/2021 г. на Окръжен съд - Ямбол в частта, с която са
отхвърлени исковете им против ЗК „Лев инс“ АД, гр. София за сумата над
присъдените 100 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв., частична
претенция от общо 250 000 лв. – за Ж. Н. и над присъдените 80 000 лв. до 200
000 лв. - за И. Н., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане в резултат на пътно транспортно произшествие на
*.**.**** г., при което е настъпила смъртта на техния съпруг и баща Д. Н., в
едно със законната лихва от 9.11.2020 г., както и законна лихва по чл.497,
ал.1, т.1 КЗ.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради
необоснованост, нарушение на процесуалния и на материалния закон в чл.52
ЗЗД, както и несъобразено със съдебната практика. Оспорва се определения
размер като занижен, с оглед принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД,
съответно на претърпените от ищците болки и страдания, преценени по
тяхната тежест, интензитет и продължителност, а така също и с
икономическата конюнктура в страната. Наведен е довод за липса на
изложени от съда съображение при определяне на присъдения нисък размер
1
на обезщетението в отклонение от съдебната практика. Цитирани са
свидетелски показания за това, че ищцата живее сама и че психически не е
добре. Изтъква се загубата на духовна и материална подкрепа, на грижи и
внимание, както и трайната психологическа травма от кончината на
пострадалия в ръцете на неговата съпруга. Пространно са изложени доводи и
по отношение болките и страданията на втория ищец, единствено дете в
семейството, който и до момента не бил възстановен психически от загубата
и постоянно споменавал баща си и бил натоварен с допълнителна отговорност
в семейството. Сочи се зрялата възрастта на загиналия – ** г., като фактор
засилващ търпените от съпругата и сина му болки и страдания, както и
водещата му роля като стожер на семейството морално и финансово, личност
с висок социален статус и обществена симпатия. Въззивниците се позовават и
на страдание от посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в
нарушение на съня, тревожност и депресия, затваряне в себе си, избягване на
социални контакти и липса на стремеж към положителни емоционални
преживявания. На следващо място е посочено, че поради преживяната загуба
ищцата е имала нужда и е посещавала психолог за отработване на
психотравмата, в каквато насока са представени експертни становища.
Изтъква се и нарастването на застрахователните лимите, а също и растящата
инфлация в страната. Изложени са съображения и досежно дължимостта на
претендираната лихва по чл. 497, ал.1, т.1 КЗ. Направено е искане за отмяна
на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът да
бъде уважен изцяло.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден отговор от ЗК „Лев инс“ АД, с който
се оспорва въззивната жалба, като се претендира оставянето без уваЖ.е.
Възразява се по отговорността на ответното дружество, поради недоказано
виновно поведение от страна на застрахования при ответника водач.
Присъдените суми, според застрахователя, не са заниЖ., а изключително
завишени в сравнение със сходни казуси.
Подадена е въззивна жалба и от ЗК „Лев инс“ АД против
първоинстанционното решение в уважителната му част, като дружеството
счита същото за неправилно, поради необоснованост и незаконосъобразност.
Изложено е становище за недоказаност на исковете по основание и размер,
предвид липсата на виновно извършено деяние от водача на автомобила,
застрахован при ответника, в какъвто смисъл е приетата по делото
автотехническа експертиза. Процесното ПТП е по вина на другия водач,
участник в инцидента, спрял неправомерно на пътното платно, като
сблъсъкът не е могло да бъде предотвратен. Застрахователят се позовава на
невиновно „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 НК, изключващо в случая
търсената гражданската отговорност, което обосновава искането на
въззивника-ответник за отмяна на уважителната част от атакуваното решение
и отхвърляне на исковите претенции. Алтернативно се претендира
намаляване размера на обезщетенията, при условията на принос, до сумата от
5 000 лв. за Н. и до 2 500 лв. за Н., който размер застрахователят счита за
2
съобразен с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и с изключително
малкия евентуален принос на водача на автомобила, застрахован при
ответното дружество.
Ищците са депозирали отговор на въззивната жалба на ЗК „Лев инс“
АД, с който оспорват изложените там възражения като неоснователни и
необосновани и заявяват искане жалбата да бъде оставена без уважение.
Считат, че деликтната отговорност на застрахования водач е доказана по
делото. Той е имал техническата възможност да предотврати произшествието
при управление на автобуса с максимално разрешената скорост от 80 км/ч, а
при деликтната отговорност вината се предполага до доказване на
противното, поради което ищците не дължат пълно и главно доказване на
вина. По отношение доводите за нарушение на чл.52 ЗЗД е налице
препращане към изложеното в депозираната от тях въззивна жалба.
Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирани страни против
подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона,
съдът намира следното:
Обжалваното решение, преценено служебно съобразно изискванията на
чл. 269 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо, като
постановено от законен състав на компетентния съд, при изискуемите от
закона форма и съдържание и при редовно развило се исково производство по
допустима искова претенция.
По правилността на решението:
Искът е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие,
предявен против застрахователя по задължителната застраховка „гражданска
отговорност”, сключена за участвалия в процесното ПТП автомобил и има
правното си основание в чл.432 КЗ, вр чл.45 ЗЗД.
По делото не се спори от фактическа страна, че в резултат на пътно-
транспортно произшествие на 09.10.2020г. по пътя между гр. Елхово и ГКПП-
Лесово, при участието на автобус „Ивеко 50Ц14В“ с рег. № СН 0955 АХ,
управляван от В. М. и товарен автомобил „Волво“ с рег. № СЕ 7442ВС, с
прикачено полуремарке, управляван от молдовския гражданин Октавиан
Бетиан, е настъпила смъртта на Данаил Иванов Н., на 53 години, пътувал като
пътник в автобуса. Въззиваемите ищци Ж. Н. и И. Н. са съпруга и син на
починалия /вж. удостоверение за наследници на л. 131 от
първоинстанционното дело/.
Съгласно застрахователна полица №BG/22/12000244024, към момента
на произшествието управляваният от В. М. автобус „Ивеко“ е застрахован по
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ при ЗК „Лев Инс“ АД.
По случая е образувано НОХД № 386/2020 г.на Окръжен съд –Ямбол,
3
по което с постановена присъда от 19.01.2021 г., влязла в сила на 11.04.2022 г,
с която е признат за виновен и е осъден молдовският гражданин Бетиан за
това, че е нарушил правилата за движение като е паркирал управлявания от
него пътен състав на пътното платно в дясната лента и е предизвикал
процесното ПТП с движещия се по това време по същия път в същата посока
автобус „Ивеко“, управляван от В. М. и по непредпазливост причинил
смъртта на повече от едно лице. В мотивите на присъдата е посочено, че
водачът на автобуса, който също е загинал при катастрофата, е допринесъл
съществено за сблъсъка и последвалата смърт, като се е движил с висока
скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка.
За установяване деликтната отговорност на водача на участвалия в
произшествието автобус, пред първоинстанционния съд е изслушана съдебна
автотехническа експертиза, която дава заключение за механизма на
настъпване на инцидента. От експертното заключение се установява, че
товарният автомобил с прикачено полуремарке е спрял при нощни условия
върху платното за движение в собствената лента за движение, заемайки почти
цялата ширина, без включени габарити и/или аварийни светлини. Така
разположена композицията е представлявала препятствие за всички ППС,
движещи се и приближаващи към нея в тази лента за движение, които за да
преминат безпрепятствена е трябвало да я заобиколят с навлизане в
насрещната лента за движение. Попътно към товарната композиция се
приближавал управляваният от М. автобус със скорост около 99 км/ч и
опасна зона от около 127 м., при разрешена максимална скорост от 80 км/ч.
Водачът на автобуса се е движил на къси светлини на фаровете. Той е нямал
техническа възможност да спре или да заобиколи товарната композиция, тъй
като скоростта не му е позволявала да спре в зоната на далечината на
видимост при къси светлини на фаровете. Технически съобразената за това
скорост е около 82 км/ч и по-малка от нея. Водачът на автобуса, след като е
възприел опасността, реагирал с употреба на спирачка, но не е имал
техническа възможност да спре преди товарната композиция, като със
скорост около 61 км/ч се ударил с предната част на автобуса в задната част на
полуремаркето. Ударът е настъпил изцяло в дясната лента за движение по
посока на движение на автобуса. Техническата причина за ПТП е движението
на автобуса с превишена над максимално допустимата скорост за пътния
участък, която ако е била максимално разрешената, водачът би имал
техническата възможност да спре преди мястото на удара, при опасна зона от
90,5 м. Освен това, скоростта на автобуса е била технически несъобразена с
далечината на видимост при двиЖ.е на къси светлини, през нощта и при
мокра настилка. Всички места в автобуса са били оборудвани с триточкови
инерционни предпазни колани, с изключение на четири седалки, оборудвани
с двуточкови предпазни колани, като всички са били в нормално работно
състояние.
Пострадалият Д. Н. е седял на предната седалка, вдясно от водача, като
всички данни в материалите по делото сочат, че при произшествието тай е
4
бил без поставен предпазен колан. Това обстоятелство, обаче, предвид
механизма на ПТП, няма никакво значение за настъпилите последици от
удара, при който пострадалият е получил тежка травма с обхващане на
главата, гръдния кош, корема и крайниците, несъвместима с живота. Тялото
му не е напуснало купето или седалката, а е било притиснато към седалката
от арматурното табло на автобуса, което от удара се е изместило назад с
около 0,90 – 1,00 м. Липсата на връзка между липсата на предпазен колан и
получените от пострадалия телесни травми, довели до смъртта, се
потвърждава и от заключението на изслушаната пред първата инстанция
съдебно- медицинска експертиза.
При така установените фактически обстоятелства, се налага изводът за
наличие в случая на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.
45 ЗЗД. Водачът на автобус „Ивеко“ е извършил виновно деяние, като е
нарушил правилата за движение в чл.21 и чл.20,ал.2 ЗДвП, движейки се с
превишена и несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост и е
причинил ПТП, в следствие на което като вредоносен резултат е настъпила
смъртта на пострадалия Д. Н. и неимуществени вреди за ищците, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от загубата на техния съпруг и баща. При
наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество
за управлявания от деликвента автомобил, отговорността на застрахователя
по прекия иск по чл.432 КЗ се явява доказана по своето основание.
Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Размерът на обезщетението следва да бъде
съобразен с вида, тежестта и продължителността на преживените от
потърпевшия болки и страдания, както и с икономическите условия в
страната към момента на увреждането.
За установяване на горните обстоятелства, по делото са разпитани
свидетелите Д. Н., К. И. и Д. Г. Първата е сестра на Д. Н. Заявява, че брат и
съпругата му били заедно от 35 години. Тай бил всеотдаен в грижите за
семейството, което било много сплотено, не можели един без друг.
Пострадалият бил движещото лице в семейството. Имали компания от
приятели, ходели по екскурзии. Обичали се много. Брат бил и всеотдаен
баща. Двамата със сина си имали непрекъсната връзка, И. за много неща се
консултирал с баща си. След катастрофата искал да му се обажда, за да му
казва разни неща. Било му много тежко, не знаел как ще се справят без баща
му. Семейството живеело в гр. Я., синът бил студент в П. до 2011 г., а сега
живеел в С. След катастрофата съпругата била в болнични. Сега живее сама и
не е добре психически.
Свидетелката К. Я. потвърждава, че пострадалият и ищците са били
чудесно семейство, изключително привързани един към друг. Били навсякъде
заедно – отпуски, почивки, през уикендите, много сплотени и задружни. След
катастрофата свидетелката се видяла с ищцата на помена на 40 дни на Дл.
Съпругата му не присъствала, тъй като не била добре здравословно, но
5
приятелите я посетили след това. Тя била отпаднала, съсипана, плачела, била
като друг човек. Споделила, как кръвта на съпруга изтичала в ръцете ,
било ужасно. След това се чували по телефона, тя плачела, споделяла колко
липсва Д., нямала представа как ще се справи и ще продължи живота си без
него. И към момента травмата от загубата не била преодоляна. Ищцата
станала по-затворена, изживявала мъката си сама. Винаги споменавала
съпруга си, който изключително я обгрижвал. Казвала, че не би могла да го
преодолее.
Свидетелката Д. Г., приятелка на ищеца И. Н., с която живеят заедно от
3-4 години, също определя семейството като много сплотено. Бащата на И.
бил добродушен, усмихнат, отзивчив, помагал на хората с каквото може. На
сина си помагал финансово и житейски със съвети. Чували се всеки ден по
телефона, споделяли си, синът разчитал за всичко на баща си. Когато му
съобщили за смъртта, И. бил в шок, разстроен, разплакал се, било ужасно за
него. След това се променил, усещала се някаква празнина в него. В началото
трябвало да поеме работата на баща си в магазин и по застраховки. Било
трудно, защото се сблъскали с нови, непознати неща и то, когато се чувствал
разстроен, притеснен. Към момента ищецът не бил напълно възстановен
психически, споменавал постоянно баща си, който му липсвал. И. работел в
С. като програмист, но след инцидента отишли в Я. Понастоящем са се
върнали в С.
Видно от представената по делото епикриза на л. 121 от делото, Ж. Н.
също е пострадала при процесното ПТП и на 09.10.2020 г. е постъпила на
лечение в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, гр. София, където е претърпяла
операция на крайник и е изписана за домашно лечение на 20.10.2020 г.
В периода м.01. – м.03.2021 г. ищците са провели шест психологични
консултации по повод състоянието си след процесното ПТП /вж. становища
на Т. А. – психолог, на л.203 и 204/.
Пред настоящата инстанция е изслушана съдебно-психологична
експертиза, която дава заключение, че има промяна в психологичното и
емоционално състояние на ищците след претърпяната загуба на техния
съпруг и баща. Изпаднали са в състояния, отразяващи се в негативен характер
на психиката им. Налице са данни за нарушения на психичните свери, в
поведенческата активност, в професионалната ангажираност, в личностното и
социално-битовото функциониране. Първоначално са били в състояние на
остра стресова реакция, впоследствие има данни за елементи на
посттравматично стресово разстройство. Майката в името на сина си е твърдо
решена с подкрепата на близки да се възстанови максимално физически и
психически. В момента състоянието на ищеца сочи на разстройство на
адаптацията- субективен стрес и емоционално разстройство, нарушаващо
социалното функциониране, което може да доведе до по-сериозни психични
проблеми като тревожни разстройства, депресия, злоупотреба с вещества.
Отражението върху Н. е по-сериозно, но не предвид възрастта му, а поради
6
неговата личностна характеристика и загубата на баща.
При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че за търпените
от ищците по вид, интензитет и продължителност неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на техния ** годишен съпруг и
баща, причинена на **.**.**** г. при процесното ПТП, справедливо се явява
обезщетение в размер на 180 00 лв. за съпругата Ж. Н. и 150 000 лв. за сина И.
Н.. Загубата на брачен партньор и родител, настъпила внезапно от инцидент,
е довела до шок, стрес и тежко душевно страдание на двамата, още повече
при съпругата, която е възприела травмиращото увредено състояние на
съпруга си след удара. И двамата са имали нужда и са ползвали
психологическа помощ за справяне със стреса от смъртта на най-близък
човек. Отражението на трагичната загуба върху психиката на ищците е
продължително и трайно във времето, според заключението на съдебно-
психологичната експертиза. Семейството е живяло много сплотено, задружно,
в обич, взаимна грижа и подкрепа. Били са много привързани един към друг,
имали са много приятели и интензивен социален живот. Съпрузите били
неразделни, непрекъснато заедно. След инцидента ищцата се затворила,
преживявала мъката си сама. Синът, след като заживял отделно с приятелката
си, поддържал редовно контакт с баща си, който му помагал финансово и
житейски. Следва да се отбележи, че за ищцата е по-значима липсата на
съпруга , с когото дълги години са живели заедно с обич и разбирателство,
като след неговата внезапна смърт тя остава сама, което засилва болката и
страданието . Ищецът от една страна е самостоятелен, живее в отделно
домакинство с приятелката си, но пък е имал постоянна силна връзка с баща
си. При младата му възраст, той е лишен от бащина подкрепа в живота
занапред. Както се установи от заключението на вещото лице-клиничен
психолог, с оглед личностната характеристика на И. Н., до момента той е в
състояние на разстройство на адаптацията, което не е преодоляно.
От значение при определяне на горния размер на обезщетенията е и
икономическата обстановка в страната към момента на увреждането, която се
характеризира с увеличаващи се доходи и цени, както и завишени премии и
лимити по застраховка „гражданска отговорност“. Така посочените
обстоятелства изключват определените обезщетения да водят до
неоснователно обогатяване на търсещите обезвреда ищци.
В предвид на изложеното, решението на Бургаския окръжен съд, с
което предявените искове са отхвърлени за размера над присъдените 100
000лв. до 180 000 лв. за Н. и над 80 000 лв. до 150 000 лв. за Н.,
застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от процесното
непозволено увреждане, е неправилно, като несъобразено с приложимата
разпоредба на чл. 52 ЗЗД. В тази част същото следва да бъде отменено и искът
– уважен, в едно със законната лихва, считано от 09.11.2020 г. до
окончателното изплащане на сумите.
В останалата част до претендираните размери от 200 000 лв., частичен
7
иск от общо 250 000 лв. за Н. и 200 000 лв. за Н., в едно със законната лихва,
отхвърлителното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Неоснователна е претенцията на въззивниците-ищци за присъждане на
допълнителна лихва, съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, считано от 30.11.2020 г.
/15 работни дни след уведомяването на застрахователя за извънсъдебната
претенция/ до изплащане на сумите. Посоченият законов текст сочи на
преминаване отговорността за лихви по застраховка „гражданска
отговорност“ от прекия причинител върху застрахователя. Той не обосновава
дължимост на втора допълнителна законна лихва върху застрахователното
обезщетение. Паралелното съществуването на две отделни лихви за един
период върху съответната главница, е недопустимо и не намира опора в
закона. Изразеното във въззивната жалба на ищците становище в този смисъл
е несъстоятелно.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 53 от 25.03.2022 г., постановено по гр.д. №
203/2021 г. на Окръжен съд - Ямбол в частта, с която са отхвърлени исковете
на Ж. Т. Н. и И. Д. Н., двамата от гр. Я., против ЗК „Лев инс“ АД, гр. София
за сумата над присъдените 100 000 лв. до 180 000 лв. – за Ж. Н. и над
присъдените 80 000 лв. до 150 000 лв. - за И. Н., представляващи обезщетение
за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на пътно
транспортно произшествие на *.**.**** г., при което е настъпила смъртта на
техния съпруг и баща Д. Н., ведно със законната лихва от 9.11.2020 г. до
окончателното изплащане на главниците, както и в частта за съдебните
разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, гр.София да заплати на Ж. Т. Н. сумата
над присъдените 100 000 лв. до 180 000 лв., или допълнително 80 000 лв., а на
И. Д. Н. сумата над присъдените 80 000 лв. до 150 000 лв., или допълнително
70 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в
резултат на пътно транспортно произшествие на *.**.**** г., при което е
настъпила смъртта на техния съпруг и баща Д. Н., в едно със законната лихва
от 9.11.2020 г. до окончателното изплащане на главниците.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс“ АД, гр.София да заплати на адвокат Г. Р. от
*АК сумата от 10 260 лв., адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2
ЗА за осъществената безплатно адвокатска помощ и съдействие на Ж. Т. Н.
пред двете инстанции, от които 5 130 лв. за първата инстанция, съразмерно
уважената част от иска и 5 130 лв. за въззивната инстанция, съразмерно
уважената част от въззивната жалба на ищцата и неуважената въззивна жалба
на ответното дружество, както и сумата от 9 060 лв., адвокатско
възнаграждение за безплатната помощ и съдействие на И. Д. Н., от които 4
8
530 лв. пред първата инстанция, съразмерно уважената част от иска и 4 530
лв., съразмерно уважената част от въззивната жалба на ищцата и неуважената
въззивна жалба на ответното дружество.
ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс“ АД, гр.София да заплати на Ж. Т. Н. и И. Д.
Н. сумата от 1 140 лв., съдебни разноски пред двете инстанции, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ж. Т. Н. и И. Д. Н. да заплатят на ЗК „Бул Инс“ АД сумата от
140 лв., съдебни разноски пред първата инстанция, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, както и сумата от 500 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции /по 250 лв. за всяка/.
ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс“ АД, гр.София да заплати по сметка на
Окръжен съд – Ямбол сумата от 13 200 лв., държавна такса върху уважения
размер на иска, както и държавна такса от 5 лв. при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9