Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261610 10.12.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 790 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация по чл. 318, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл.
86 ЗЗД.
Ищецът „БИО 777“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Сердика“ ул. Христо
Батанджиев, № 5Б, вх. А, ет. 1, ап. 2, представлявано от **** е предявил против
„ХИЛ АГРО“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, район „Южен“, ул. Гоце Делчев, № 12, ет. 4, ап. 12, представлявано от ****
искове за осъждане на ответното дружество да заплати следните суми: 1939,36 лева, представляваща неплатена
цена по договор за продажба на растителна защита, за която сума е издадена
фактура № **** г., ведно със законна лихва върху главницата считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 155.15 лева, представляваща обезщетение
за забавено изпълнение на парично задължение върху главницата за периода от
08.04.2019 г. до 20.01.2020 г. Претендира се присъждане на разноски в
настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че
ищцовото и ответното дружество били в търговски отношения, като по силата на
сключен договор през месец април 2019 ответникът закупил продукти за растителна
защита на стойност 1939,36 лева, за което била издадена фактура № **** г.
Описаните във фактурата продукти били доставени на ответното дружество, за
което бил съставен и подписан приемо – предавателен протокол от 02.04.2019 г.
Плащането следвало да бъде извършено по банков път до 07.04.2019 г. В рамките
на срока не било заплатено от ответника задължението. В тази връзка се моли да
бъде осъдено ответното дружество да заплати сумите. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран
отговор на исковата молба.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII граждански състав след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
По
делото като писмени доказателства за приети: фактура с № **** г. на стойност
1939,36 лв. с вкл. ДДС, както и предавателен протокол от същата дата.
От заключението на съдебно-счетоводна
експертиза, което настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло като обективно
и компетентно дадено, се установява, че посочената по-горе фактура е включена в
дневника за покупки за месец април 2019 г. при ответника, като последният е
ползвал данъчен кредит за съответния месец. Процесната фактура не е платена на
ищеца. Мораторната лихва върху претендирана главница е в общ размер на 155,15 лв. за периода от 08.04.2019 г. до
20.01.2020 г.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че между страните по делото е възникнало
облигационно правоотношение, което има за предмет договор за покупко-продажба
на стоки- препарати за растителна защита.
И двете страни
са търговци, поради които по
отношение на сключената
от тях сделка
намират приложение правилата на търговската продажба. Последната е неформален
договор, ето защо, документите по чл. 321 ТЗ имат само доказателствено
значение, включително и фактурите.
Константната съдебна
практика на ВКС/ вж. решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., ІІ т.
о.; решение № 71/22.06.2009 г.по т. д. № 11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г.
по т. д. №. № 546/2008 г.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на
ІІ т. о.; решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., І т. о.; решение №
166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.; решение № 109/07.09.2011 г.
по т. д № 465/2010 г., ІІ т. о./ приема,
че фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор за
търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими
елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на
плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и
място на съставянето й. В решенията на ВКС е обосновано становище, че
вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и
купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването на стойността й в
справките декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна регистрация/ и ползването
на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за
установяване възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което е
била съставена.
От заключението на
съдебно- счетоводната експертиза, неоспорено от страните, се установява, че
процесната фактурата е включена в дневника за покупки за месец април 2019 г.
при ответника, като последният е ползвал данъчен кредит за съответния месец.
Съвкупната преценка на данните във фактурата и експертното заключение дава
основание да се приеме, че процесната фактура доказва по категоричен начин
възникването на облигационно правоотношение между страните по договор за
търговска продажба, по силата на който за ищеца – продавач е възникнало
задължение да предаде отразените в съдържанието й стоки, а за ответника –
купувач, задължението да заплати продажната цена на стоките за растителна
защита, която е в размер на общо 1939,36
лева.
С оглед основателността на иска за
главница, основателен се явява и акцесорния иск за мораторна лихва върху дължимата
сума. Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако е уговорено друго. В разглеждания казус, видно от приетите по делото фактура
с № **** от 02.04.2019 г. , страните са постигнали съгласие сумата да бъде
платена на 07,04,2019 г. Поради това съдът намира, че ответникът в качеството
му на купувач е изпаднал в забава от 08,04,2019 г.
Ето защо
наред с главното неплатено вземане по процесната фактура, на основание
чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД ответникът дължи претендираното от ищеца
обезщетение за забавено плащане на непогасената главница.
Конкретния
размер на мораторната лихва е изчислен от вещото лице К. по приетата ССЕ и е в
размер на 155,15 лв. Поради това акцесорния иск е изцяло основателен и следва
да се уважи до пълния
претендиран размер.
Законната лихва върху главница се дължи и от предявяване на претенцията
в съда- 20.01.2020 г. до пълното изплащане на вземането по главницата.
По отношение на
разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78 ал. 1 ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им
размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират, като за същите е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства, че те са реално направени. В тях се включват внесената държавна
такса в размер на 125,58 лв., депозит за вещо лице – 130 лв., адвокатско
възнаграждение в размер от 400 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ХИЛ АГРО“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Южен“, ул. Гоце Делчев, №
12, ет. 4, ап. 12 да заплати на „БИО
777“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Сердика“ ул. Христо Батанджиев, № 5Б, вх. А, ет. 1, ап. 2, представлявано от ****
следните суми: 1939,36 лева - главница,
представляваща неплатена цена по договор за продажба на растителна защита, за
която сума е издадена фактура № ****., ведно със законна лихва върху
главницата, начиная от 20.01.2020 г. до окончателното изплащане; 155,15 лева, представляваща обезщетение
за забавено изпълнение на парично задължение върху главницата за периода от
08.04.2019 г. до 20.01.2020 г., както и направените по делото разноски в общ размер на 655,58 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ Н. СТОЯНОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.