№ 106
гр. Габрово, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20244200500104 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Юробанк България „АД чрез юрк.И.
срещу постановеното решение по гр.д.№1489/2021г. на РС-Габрово в частта, с която са
уважени отрицателните установителни искове за сумата от 18025,09лв. и за сумата от
1934,59лв., представляваща левовата раностойност на 1019,28 швейцарски франка и
осъдителните по чл.55,ал.1 ЗЗД за сумата от 2072,79лв. и от 290,06лв., и по подадена
въззивна жалба от ищеца П. А., чрез пълномощника адв.Ф., срещу отхвърлителната част на
решението по предявените осъдителни искове по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумите : от 1079,91
швейцарски франка, 4848,91лв. и 975, 79 швейцарски франка .
Във въззивната жалба на ответника се излагат подробни доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на решението на първоинстанционния съд в
обжалваната му част. Твърди се ,че постановеният съдебен акт е недопустим , доколкото
предявените отрицателни установителни искове за недължимост на главница са
процесуално недопустими. Между страните през 2015г. е сключен нов договор за кредит,
който не представлява споразумение или анекс към този от 2008г. Сочат се конкретни
различия ,които обосновават ,че се касае за изцяло ново правоотношение между страните ,а
не предоговаряне. Жалбоподателят счита за неправилен извода на съда, че са формирани
недължими курсови разлики , вследствие на които е уважен предявеният установителен иск.
Ако е имало такива , то е следвало да се предявят с осъдителен иск ,а не с установителен.
1
Излагат се доводи, че ищецът не е обосновал правен интерес от предявения установителен
иск. Излагат се доводи и за неправилност на решението в обжалваната му част , като в 6
пункта са изложени конкретни доводи относно конкретни изводи на съда, които се оспорват
от жалбоподателя. Прави се позоваване и на съдебна практика на на СЕС относно различни
хипотези на договори , които са обвързани с чуждестранна валута и по-конкретно с
швейцарски франк. Излага се хронологията на развилото се договорно правоотношение по
договора за кредит №HL41358/2008г. и се твърди , че той не съдържа неравноправни клаузи
или нищожни. Сочи се , че са валидни и клаузите на договора за кредит № HL71511/2015г.,
като за него не е приложим чл.366 ЗЗД. Оспорват се изводите на съда относно извършените
преструктурирания на кредита ,отпуснат през 2008г. Сочи се ,че по кредита са извършени
погашения от трети лица и няма правно основание ищецът да претендира тяхното връщане.
Претендира се да се обезсили обжалваното решение на основание чл.270,ал.3 ГПК и
се прекрати производството по делото , а при евентуалност да се отмени решението в частта,
с която са уважени предявените срещу ответника искове , ведно със законните последици.
В писмения отговор на ищеца ,депозиран чрез процесуалния му представител, се
изразява становище за неоснователност на жалбата, с позоваване на съдебна практика на ЕС
и ВКС.
Във въззивната жалба на ищеца се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част относно трите
предявени иска по чл.55, ал.1 ЗЗД : за сумата от 1079,91 швейцарски франка, от 4848,91 лева
и от 975,79 швейцарски франка. Оспорва се ,че тези претенции са погасени по давност.
Прави се позоваване на практика на СЕС , с която се обосновава, че установяването по
съдебен път на неравноправността на договорна клауза трябва да води до връщането на
потребителя в правно и фактическо положение ,в което би се намирал при липсата на тази
клауза и че в този случай е несъвместима със съюзното право клаузата на чл.114, ал.1 ЗЗД.
Претендира се за отмяна на решението в частта, с която са отхвърлени изцяло трите
предявени осъдителни иска по чл.55,ал.1 ЗЗД , ведно със законните последици.
В писмения отговор ответникът е оспорил въззивната жалба на ищеца като
неоснователна, като излага доводи за основателност на възражението за изтекла погасителна
давност за процесните вземания.
Въззивният съд ,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Съдът е сезиран с процесуално допустими въззивни жалби, подадени в законния
срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт.
Предмет на въззивно обжалване е постановеното от РС-Габрово решение по гр.д.
№1489/2021г., с което:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание
чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с чл.26,ал.1 от ЗЗД, че П. А. А., ЕГН**********, с адрес:
2
гр.Габрово, ул.*******, с пълномощник: адвокат Д. Ф. от АК-София, съдебен адрес:
гр.София, ул.”***** не дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749,седалище и
адрес на управление: гр.София 1766,ул.”Околовръстен път” №260, представявано от Д.Б.Ш.
и П.Н.Д., с пълномощник: юрисконсулт К. П. Х.- И., сумата от 18025.09лв./осемнадесет
хиляди двадесет и пет лева и девет ст./, представляваща курсова разлика, включена без
правно основание в главницата по договор за банков кредит № HL71511 от 28.04.2015г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.26,ал.1, че П. А. А., ЕГН**********, с адрес:
гр.Габрово,ул.*******, с пълномощник: адвокат Д. Ф. от АК-София, съдебен адрес:
гр.София,ул.”***** не дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, седалище и
адрес на управление: гр.София 1766,ул.”Околовръстен път” №260, представявано от Д.Б.Ш.
и П.Н.Д., с пълномощник: юрисконсулт К. П. Х.- И. , сумата от 1934.59лв./хиляда
деветстотин тридесет и четири лева и петдесет и девет ст./- левова равностойност на 1019.28
швейцарски франка, представляваща капитализирани към главничния дълг с допълнителни
споразумения от 25.01.2013г., от 13.09.2013 г. и от 11.04.2014 г. към договор за
потребителски кредит HL41358 от 29.07.2008г. просрочени задължения за лихви, за такси и
за главница и включена в главницата по договор за банков кредит № HL71511 от
28.04.2015г. , като отхвърля иска в останалата част до размер на претендираната сума от 2
172.33лв.- левова равностойност на 1198 швейцарски франка, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, седалище и адрес на
управление: гр.София 1766, ул.”Околовръстен път” №260, представявано от Д.Б.Ш. и
П.Н.Д., с пълномощник: юрисконсулт К. П. Х.- И. да заплати на П. А. А., 38 Този файл е
копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Gergana Lyubcheva
Antonova-Popova на 17.02.2023 г. в 16:01:42 ч. Актът е постановен на 17.02.2023
ЕГН**********,с адрес: гр.Габрово,ул.*******, с пълномощник: адвокат Д. Ф. от АК-
София, съдебен адрес: гр.София,ул.”******, сумата от 2072.79лв./две хиляди седемдесет и
два лева и седемдесет и девет ст./, представляваща недължимо получена от ответника в
периода от 25.06.2018 г. до 25.08.2021г. по договор за банков кредит № HL71511 от
28.04.2015г. възнаградителна лихва, изчислена върху включените в главницата по кредита
курсови разлики в размер на 18025.09лв., на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД, ведно със
законната лихва считано от 26.08.2021г. до изплащане на сумата, като отхвърля иска в
останалата част до размер на претендираната сума от 3162.99лв./три хиляди сто шестдесет и
два лева и деветдесет и девет ст./, като недоказан.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, седалище и адрес на
управление: гр.София 1766, ул.”Околовръстен път” №260, представявано от Д.Б.Ш. и
П.Н.Д., с пълномощник: юрисконсулт К. П. Х.- И. да заплати на П. А. А., ЕГН**********, с
адрес: гр.Габрово,ул.*****, с пълномощник: адвокат Д. Ф. от АК-София, съдебен адрес:
гр.София, ул.”******, сумата от 290.06лв. /двеста и деветдесет лева и шест ст./,
представляваща заплатената от кредитополучателя възнаградителна лихва, начислена върху
3
включените с допълнително споразумение от 11.04.2014г., допълнително споразумение от
13.09.2013г. и допълнително споразумение от 11.04.2014г. капитализирани суми към
главницата по договора от 2008г. в общ размер на 1019.28 швейцарски франка с левова
равностойност от 1934.59лв. за периода от 25.06.2018 г. до 25.08.2021г., на основание
чл.55,ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва считано от 26.08.2021г. до изплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният иск по чл.55,ал.1 от ЗЗД от П. А. А.,
ЕГН**********,с адрес: гр.Габрово,ул.*******, с пълномощник: адвокат Д. Ф. от АК-
София, съдебен адрес: гр.София, ул.”****** против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,
ЕИК000694749, седалище и адрес на управление: гр.София 1766, ул.”Околовръстен път”
№260, представявано от Д.Б.Ш. и П.Н.Д., с пълномощник: юрисконсулт К. П. Х.- И. за
заплащане на сумата от 1079.91 швейцарски франка, като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният иск по чл.55,ал.1 от ЗЗД от П. А. А.,
ЕГН**********,с адрес: гр.Габрово,ул.*******, с пълномощник: адвокат Д. Ф. от АК-
София, съдебен адрес: гр.София, ул.”****** против„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,
ЕИК000694749, седалище и адрес на управление: гр.София 1766, ул.”Околовръстен път”
№260, представявано от Д.Б.Ш. и П.Н.Д., с пълномощник: юрисконсулт К. П. Х.- И. за
заплащане на сумата от 4 848.91лв./ четири хиляди осемстотин четиридесет и осем лева и
деветдесет и една ст./, като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният иск по чл.55,ал.1 от ЗЗД от П. А. А.,
ЕГН**********,с адрес: гр.Габрово,ул.*******, с пълномощник: адвокат Д. Ф. от АК-
София, съдебен адрес: гр.София,ул.”****** против„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,
ЕИК000694749, седалище и адрес на управление: гр.София 1766, ул.”Околовръстен път”
№260, представявано от Д.Б.Ш. и П.Н.Д., с пълномощник: юрисконсулт К. П. Х.- И. за
заплащане на сумата от 975.79 швейцарски франка, като погасен по давност.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо в
обжалваните му части.
Неоснователни са наведените от ответника доводи във въззивната жалба, че
производството пред първоинстанционния съд се е развило по недопустими искови
претенции.
Съгласно съдебната практика при предявен отрицателен установителен иск,
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му е правният интерес от
предявяването ,като наличието му се преценява към момента на подаване на исковата молба,
въз основа на твърденията на ищеца, които той е изложил в нея. Правният интерес е налице,
когато съществува правен спор между лицето, което подава исковата молба (ищеца), и
лицето, което е посочено като ответник. С упражняване правото на иск, правният спор
между страните ще бъде решен със сила на пресъдено нещо и ще се постигне яснота относно
действителното правно положение между тях.
В случая изложените в исковата молба твърдения от ищеца обосновават наличието
4
на правен интерес от предявяване на исковете по чл.124 ГПК. Същият произтича от
твърденията на ищцата за недължимост на процесните суми , формирани от разликата в
курсовете между швейцарския франк и лева , произтичаща от обменния курс ,който е бил
през 2008г. при усвояване на кредита по договор № HL41358 и при рефинансирането през
2015г. по договор № HL71511/2015г. и основаващи се на неравноправни договорни клаузи и
споразумения, които не са породили правно действие, от което е изведена и дължимостта на
вземанията по предявените осъдителни искове по чл.55 ЗЗД съгласно завения петитум в п.6
и п.7 от исковата молба.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между
ответника по делото „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД / с предишно наименование
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ „ / и ищеца П. А. А. на 29.07.2008г. е сключен договор
за потребителски кредит № HL41358 за текущи нужди в швейцарски франкове , в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 30 000лв., при курс „купува“ за швейцарския
франк към лева на Банката в деня на усвояване на кредита. Съгласно клаузите на договора
разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на
кредитополучателя П. А. А. , като едно от условията за усвояване на разрешения кредит е да
се представи молба за превалутиране по образец на Банката. Уговорено е усвоеният кредит
в швейцарски франкове по блокираната сметка да се превалутира служебно от Банката в
лева по търговски курс „купува“ швейцарския франк към лева на Банката за съответната
валута в деня на усвояването ,като се превежда по открита в банката сметка на
кредитополучателя в лева.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, годишната лихва се формира като сбор от базовия
лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 2.1 пункта, като
към момента на сключване на договора БЛП на банката е бил в размер на 5 %. Съгласно чл.
6, ал. 2 от договора за кредит погасяването на последния се извършва във валутата, в която
същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на
погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил
дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в
лева по своите сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след
служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ на
Банката за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването
на договора дава своето неотменимо съгласие и оправомощава банката. Съгласно чл. 22, ал.
1 и ал. 2 от договора, кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира
предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в лева/евро, като за услугата се
съгласявал да заплати съответната комисионна, съгласно действащата към датата на
превалутирането Тарифа на банката, като се съгласявал в тези случаи банката да
превалутира кредита в лева по обявения курс „купува“ на банката за швейцарски франкове
за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит
лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл. 13, ал. 2 за съответната валута и вид
5
на кредита. В чл. 24, ал. 1 от договора е посочено, че кредитополучателят е декларирал, че е
запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната фиксинга купува и/или продава на
швейцарския франк към лева/евро, както и превалутирането по чл. 6, ал. 2 и по чл. 22 от
договора, може да има за последица, включително повишаване на размера на дължимите
погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като в тази връзка напълно приема да носи
валутния и лихвения риск от промяна на фиксинга или превалутирането за своя сметка,
както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи),
произтичащи от промяната на валутните курсове и лихвите, приложими по превалутирания
кредит, след превалутирането му. С ал. 2 на същия член кредитополучателят декларира, че е
изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на
чл. 6, ал. 2 и чл. 22-24 вкл. от договора и че е съгласен с настъпването им.
От данните по делото се установява ,че главницата по договора за потребителски
кредит № HL41358 от 25 543 швейцарски франка е усвоена на 31.07.2008г.
Към договора са сключени три анекса – два от 2013г. и един от 2014г. , с които е
договорено просрочията по месечните вноски да бъдат отнасяни към главницата, като през
периода на облекчено погасяване ,върху дълга се начислява годишна лихва в размер равен
на действащия към същата дата БЛП на банката за жилищни кредити в съответната валута ,
намален с посочените във всяко от споразумението пункта, а след изтичане на периода на
облекчено погасяване , върху общия размер на дълга след натрупването на лихвата през
периода на облекчено погасяване, ще се начислява годишна лихва ,формирана от
действащия към същия период БЛП и договорна лихвена надбавка.
На 28.04.2015г. между страните по делото е сключен договор за банков кредит №
HL71511, с предмет предоставяне на ищеца като кредитополучател на банков кредит
,обезпечен с ипотека върху недвижим имот, в размер на 49600лв. за целите на пълно
предсрочно погасяване на задълженията по договора за кредит №HL41358. Уговорено е на
датата на откриване на заемната сметка сумата от 49 600лв. или съответната част от нея
,равняваща се на левовата равностойност на задълженията в швейцарски франкове по
договора за кредит №HL41358, по обменния от Банката обменен курс „безкасов продава“
към датата на откриване на заемната сметка , че ще се усвояват по блокирана
разплащателна сметка в лева на кредитополучателя. След постъпване на средствата по
посочената сметка ,същите се превалутират безкасово ,служебно от банката, от лева в
швейцарски франк по обявения от банката обменен курс „безкасов продава“ към датата на
заемната сметка и превеждане служебно по сметка в швейцарски франка с титуляр П. А.
А..
По своята същност процесните договори №HL41358/2008г. и № HL71511/2015г.
представляват потребителски договори, тъй като кредитополучателят е потребител по
смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП - кандидатствал е като физическо лице ,кредитът не е
предназначен за извършване на търговска или професионална дейност , изхождайки от чл.1
от договор № HL41358/2008г. ,че е предоставен потребителски кредит за текущи нужди,
искането за усвояване на суми по договора /л.125 от първоинстанционното дело /,
6
изготвения профил на клиента /л.137 от първоинстанционното дело/ и чл.1 от договор
№HL71511/2015г. , че кредитът се предоставя за целите на пълно предсрочно погасяване на
задълженията по договора за кредит HL41358/2008г. Насрещната страна по двата договора
„Юробанк България“ АД е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП. Предвид на това
за процесните договорни правоотношения са приложими разпоредбите на ЗЗП.
Ищецът оспорва размера на главничното задължение по договор №HL71511/2015г. ,
позовавайки се на нищожност на новационната сделка: като спогодба върху непозволен
договор, която не е произвела правно действие съгласно чл.366 ЗЗД и като неравноправна,
тъй като с нея страните са преуредили правните последици на недействителните като
неравноправни клаузи за валутния риск от договора за кредит HL41358/2008г.
Относно неравноправните клаузи в потребителските договори по смисъла на чл.3, §1
от Директива 93/13/ЕИО СЕС се е произнесъл с определение от 18.10.2023г. по дело С-
117/2023г. , по преюдициално запитване , направено относно твърдяна неравноправност на
някои клаузи от сключен договор за банков кредит ,с кредитодател „Юробанк България „АД
, деноминиран в чуждестранна валута. Съгласно постановеното решение на СЕС, по
смисъла на тази разпоредба биха могли да са неравноправни клаузите в договор за кредит ,
по силата на които заемната сума е деноминирана в чуждестранна валута и банката първо я
превежда в тази валута по блокирана сметка , а след това я превалутира в националната
или резервната валута и заверява с нея разплащателната сметка на кредитополучателя,
когато като резултат от такива клаузи ,от една страна , се прехвърля изцяло върху
потребителя валутният риск при съществено покачване на чуждестранната валута , а от
друга страна , кредитната институция получава в ущърб на потребителя свързана с
условията на превалутиране на кредита облага , която не е била конкретно уговорена
между страните към момента на сключване на договора.
В случая заемната сума по процесиня договор от 2008 г. е предоставена в
швейцарски франкове, в равностойността й в лева, при поето задължение от
кредитополучателя да извършва погасителните плащания във валутата, в която кредитът е
разрешен и усвоен – швейцарски франкове /чл. 1 , чл.2, ал.1 и чл. 6, ал.2 от договора/. От
доказателствата по делото не се установява клаузите от договора за кредит да са били
индивидуално уговорени. Не са установени данни, които да опровергават, че са били
изготвени предварително от банката и ищецът не е имал възможност да влияе върху
тяхното съдържание.
В чл.6, ал.2 от процесния договор от 2008г. е предвидено в случай ,че на съответния
падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е
осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има
средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита се извършва
с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове
по курс „продава” на банката за швейцарския франк към лева / евро, за което
кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменно и
безусловно съгласие и оправомощава банката. В чл.13, ал. 1 е предвидено банката по време
7
на действие на договора да променя приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове
или друга валута при евентуалното му превалутиране, а в чл. 24,ал.1 кредитополучателят
декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката
курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лева / евро, както и
превалутирането по чл. 22 от договора, може да има за последица, включително в случаите
на чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита,
изразени в лева /евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени
и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати
ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по
превалутирания кредит.
Клаузите на чл. 6, ал. 2 ,изр.2 и чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор за кредит
от 2008г. са неравноправни, тъй като не са индивидуално уговорени и последиците от тях са
цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя. Клаузите от процесния договор
относно поемането на валутния риск от промяната на обявения от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк към лева/евро не отговарят на изискването за яснота и
разбираемост . Предоставената при сключване на договора информация, че е възможна
промяна на обявения курс на банката купува/продава на швейцарския франк и че това ще
рефлектира върху размера на дълга в лева, се явява недостатъчна, доколкото не е
предоставена информация за икономическите последици от подобно трайно обвързване при
обезценяване на лева спрямо швейцарския франк, както и при неразяснени възможности за
минимизиране на риска. В практиката на СЕС, и на ВКС – реш. № 168/29.01.2021г. по т.д. №
2184/2019г. на ВКС, II т.о. и др., е прието, че при договорите за кредит финансовите
институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която
да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие.
Банката следва да разполага, с оглед предмета си на дейност и за да удовлетвори
изискванията на добрите търговски практики, с прогнозни данни относно курса на валутата
в средносрочен и дългосрочен план, информация относно възможните фактори и пазарните
регулатори, от естество да повлияят на курса на валутата . Банката , като икономически по-
силната страна в правоотношението, и с оглед на експертната си компетентност и познания
относно възможните промени в обменните курсове на швейцарския франк в краткосрочен и
дългосрочен план, в посока на значимо поскъпване и рисковете, свързани с вземането на
кредит в чуждестранна валута, е следвало при спазване на принципа на добросъвестност да
предостави на потребителя достатъчна информация относно прогнозите за промяната на
швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с каквато
информация банката следва да разполага, предвид професионалната й дейност.
От доказателствата по делото не се установява , че банката е представила на ищеца
като кредитополучател подобна информация и че му е разяснила реално икономическите
аспекти и рискове от предоставянето на кредит в швейцарски франкове при сключване на
процесния договор HL41358/2008г . Не се установява по делото кредитополучателят да е
имал възможност на база на предоставена му от ответната банка информация относно
8
възможните промени в обменните курсове да вземе решение, основано на добра
информираност, и да направи разумна преценка какъв договор за кредит да сключи. При
липсата на информация в дългосрочен план за промяната в обменните курсове на
швейцарския франк, той не е могъл да прецени потенциално значимите икономически
последици върху финансовите си задължения от валутния риск, който поема със
сключването на договора за кредит в чуждестранна валута, и се е съгласил с установените
предварително от банката условия, без да може да повлияе на съдържанието им,
включително на изявленията в чл. 24 от договора, че е „запознат и разбира икономическия
смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22 - 24 от договора, както
и че е съгласен с настъпването им“. Налице е значителна неравнопоставеност в ущърб на
потребителя между правата и задълженията, произтичащи от договора HL41358/2008г , тъй
като ако банката е действала добросъвестно и е предоставила необходимата информация на
потребителя относно възможните промени в обменните курсово и последиците от това, не
би могло да се очаква, че относително осведомен и обичайно наблюдателен потребител би
се съгласил с клаузите за поемане на риска от промяна на посочената чуждестранна валута
и понасяне на вредите от него ,дори и при индивидуално договаряне.
На основание изложеното клаузите от процесния договор от 2008г. - чл.6, ал.2, изр.2
и чл.24 за прехвърляне на валутния риск върху потребителя създават значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитния договор по смисъла
на чл.143,ал.1 ЗЗП, същите са неравноправни и нищожни на основание чл.146,ал.1 ЗПК,
като не е установено по делото да са индивидуално уговорени. В този случай за валутните
разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП (р. № 384/29.03.2019 г.
по дело № 2520/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о.,р. № 294/27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017 г. на
ВКС, ТК, II т. о.; в дело С-119/17 на СЕС, дело № С-119/17 СЕС и др./
Като резултат от превалутирането на основание неравноправинте клаузи ,
прехвърлящи валутния риск върху потребителя, банката получава облага ,която не е била
конкретно уговорена между страните към момента на сключване на договора, равняваща се
на курсовата разлика между обменния курс на щвейцарския франк към лева към датата на
плащането и този към датата на усвояване на кредита по процесния договор от 2008г.,
която й е недължима. От заключението на ССчЕ се установява ,че такава е курсовата
разлика от 18025,09лв., включена като главница по договора за кредит HL71511/2015г.
Твърдението на ответника, че се касае за две отделни правоотношения с различни
задължения по тях ,е неоснователно. Договорът № HL71511/2015г. е сключен за
рефинансиране на договор №HL41358/2008г. ,което изрично е посочено в чл.1. Уговорените
клаузи обосновават, че се касае за договор за обективна новация. Съгласно чл.2,ал.3 и чл.2а
от договор №HL71511 размерът на предоставения кредит ,посочен в чл. 1, ал.1 - сумата от
49600лв. / или съответна част от нея/ , равна на левовата равностойност на задълженията в
швейцарски франкове по договора за кредит №HL41358/2008г., се превалутира към дата на
откриване на заемната сметка по обявения от банката обменен курс „безкасов продава“ към
същата дата. Тези клаузи са неравноправни ,като сключени във вреда на потребителя и в
9
противоречие с изискването за добросъвестност, тъй като води до получаване от банката на
облага в резултат на превалутирането , каквато не е била дължима по договора от 2008г./
при установените в него неравноправни клаузи на чл.6, ал.2, изр.2 и чл.24 по изложените
по-горе съображения/ и която се формира от превалутирана по курса на швейцарския франк
не към датата на усвояване на кредита по договора от 2008г., който се рефинансира, а към
2015г. Установената разлика от превалутиране на рефинансираната главница е 18025,09лв. /
отразено в табличен вид в констативно-съобразителната част на заключението на
ССчЕ/.Тази сума се явява недължима от ищеца и предявеният за нея установителен иск
следва да бъде уважен изцяло, до който извод е достигнал и първоинстанционният съд.
Недължимостта от ищеца на сумата от 18025,09лв. обуславя и основателността на
предявения иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане от ответника като недължимо платена
начислената възнаградителна лихва върху главницата от 18025,09лв. по договора за банков
кредит HL71511/2015г. за исковия период 25.06.2018г.-25.08.2021г., ведно със законната
лихва от предявяване на иска. Съгласно заключението на ССчЕ този размер е 2072,79лв. До
този размер искът е основателен и доказан . В този размер е уважена и исковата претенция с
постановеното от първоинстанционния съд решение.
Първоинстанционният съд е уважил и исковата претенция по чл.124 ГПК за
сумата от 1019,28 швейцарски франка с левова равностойност 1934,59лв. , която е била
капитализирана към главницата с допълнителните споразумения от 2013г. и 2014г. към
договора за кредит №HL41358/2008г. и включена в главницата по договора за кредит
HL71511/2015г.
От клаузите на трите сключени споразумения към договора за кредит
№HL41358/2008г.: от 25.01.2013г., от 13.09.2013 г. и от 11.04.2014 г., се установява, че с тях
са капитализирани към главницата просрочията по кредита , както са индивидуализирани в
чл.2 от всяко от споразуменията. Съгласно ССчЕ общо по тези споразуменя увеличението е
със сумата от 1019,28 швейцарски франка.
Основният договор от 2008г. към който са сключени трите споразумения ,съдържа
неравноправни клаузи - чл.6,ал.2 и чл.24 относно валутния риск ,както и клаузите на
чл.3,ал.5, чл.6, ал.3 и чл.13, ал. 1, регламентиращи възможността на банката едностранно да
променя размера на възнаградителната лихва, такси и комисионни. Клаузите, предвиждащи
възможност банката едностранно да променя размера на възнаградителната лихва, такси и
комисионни, са неравноправни, тъй като в договора от 2008г. не са посочени критериите,
при които банката ще може да ги променя , нито ясно разписана методология , по която ще
се извършва това и тези клаузи попадат в хипотезата на чл.143,т.11 ЗЗП. Последиците от
неравноправните клаузи в процесния договор от 2008г. при увеличаване на стойността на
швейцарския франк спрямо лева и БЛП, са нарастване на дълга. От заключението на ССчЕ
се установява, че от сключване на договора през 2008г. до сключване на споразуменията
през 2013 и 2014г., тези величини са се променяли . Уговорките в допълнителните
споразумения към договора за кредит №HL41358/2008г. за капитализиране на просрочени
задължения по договора, представляват неравноправни уговорки, с които се преуреждат
10
правните последици на неравноправните клаузи на договора за кредит HL41358/2008г., с
оглед на което процесните три допълнителни споразумения към договора №HL41358/2008г.
са нищожни / имащи характер на спогодби върху непозволен договор – чл.366 ЗЗД/. След
като процесните допълнителни споразумения не са породили правно действие, то
неоснователно е включена към главницата по договора за кредит от 2015г.
капитализираните просрочени задължения – сумата от 1019,28 швейцарски франка, с левова
равностойност 1934,59лв.
На основание изложеното предявеният установителен иск по чл.124 ГПК е
основателен и доказан за оспореното от ищеца вземане - сумата от 1019,28 швейцарски
франка с левова равностойност 1934,59лв. ,която е била капитализирана към главницата с
допълнителните споразумения от 2013г. и 2014г. към договора за кредит №HL41358/2008г.
и включена в главницата по договора за кредит HL71511/2015г.
След като сумата от 1934,59лв, представляваща левовата равностойност на
1019,28 швейцарски франка, неоснователно е включена като част от главницата по договора
за кредит HL71511/2015г. , това обуславя основателността на предявения иск по чл.55, ал.1
ЗЗД за връщане като недължимо платена на ответника начислената върху нея
възнаградителна лихва по договора за банков кредит HL71511/2015г. за исковия период
25.06.2018г.-25.08.2021г. Съгласно заключението на ССчЕ този размер е 290,06лв. В този
размер е уважена исковата претенция с постановеното от първоинстанционния съд решение
,ведно със законната лихва от предявяване на иска.
Предмет на оспорване е дали претендираните вземания по трите осъдителни иск по
чл.55,ал.1 ЗЗД , за периода 29.08.2008-27.04.2015г./ респ.28.04.2015г. и 30.10.2008г. -
04.05.2015г. по договор за кредит №HL41358/2008г. , са погасени по давност .
Съгласно решение на СЕС по присъединени дела С-776/2019г. и С-782/2019г. чл.6
,§1 и чл.7,§1 от Директива 93/13 /ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските
договори , разгледани през призмата на принципа на ефективност е , че трябва да се тълкува
в смисъл, че не допускат национална правна уредба , която за предявяване на иск от
потребител предвижда петгодишен давностен срок за връщане на недължимо платени суми
въз основа на такива неравноправни клаузи , щом този срок започва да тече от датата на
приемане на офертата за кредита ,вследствие от което е възможно към този момент
потребителят да не е знаел за всички негови права ,произтичащи от тази директива.
В случая не се установява към датата на сключване на договор за кредит
№HL41358/2008г. ищецът да е знаел за съществуването на неравноправни клаузи в него.
Същият като потребител е по-слабата страна в отношенията с банката , като от
установените по делото данни не може да се изведе, че степента на информираност му е
дала възможност да прецени сам при сключване или изпълнение на договора, че уговорени в
него клаузи са неравноправни. От данните по делото се установява ,че този факт е узнат през
2021г. Доказателства, които да опровергават ангажираните в тази насока гласни
доказателства от ищеца , не са представени по делото. Следователно към датата на
предявяване на исковете по чл.55,ал.1 ЗЗД на 26.08.2021г. процесните претенции не са
11
погасени по давност, като давността е започнала да тече от 2021г., когато ищецът е разбрал
,че в процесния договор №HL41358/2008г има неравноправни клаузи.
Претенцията по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата от 1079,91 швейцарски франка се
основава на твърдения, че е недължимо получени от ответника по договора за
потребителски кредит №HL41358/2008г през периода 31.10.2008г. – 04.05.2015г. лихви над
размерите по първоначално уговорените анюитетни вноски.
С клаузите на чл.3,ал.5, чл.6, ал.3 и чл.13,ал.1 от процесния договор от 2008г. е
уговорено ,че действащият базов лихвен процент на банката за швейцарски франкове не
подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните,
както и възможността банката едностранно да променя тарифата за условията , лихвите,
таксите и комисионните. Предвидено е ,че банката уведомява кредитополучателя за новия
размер на базовия лихвен процент на швейцарски франкове и датата, на която той е в сила,
чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Банката запазва правото си по
време на действие на договора да променя лихвите, приложими по договора при
евентуалното му превалутиране по реда на чл.22 .Измененията влизат в сила от деня на
приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по
договора. В процесния договор не се съдържа регламентация на методологията, по която се
променя базовият лихвен процент, механизма ,по който се определя основният БЛП на
банката и факторите, които му влияят, предвид на което не са изпълнени изискванията за
прозрачност. С оглед на това клаузите на чл.3,ал.5, чл.6, ал.3 и чл.13, ал.1 от процесния
договор от 2008г. са нищожни ,тъй като са неравноправни.
От заключението на ССчЕ се установява ,че за исковия период банката е получила
като разлика между платената и първоначално уговорената възнаградителна лихва с
договора №HL41358/2008г., и при промяна на възнаградителната лихва над уговорената в
чл.3,ал.1 от договора – сумата общо от 1079,91 швейцарски франка, както е отразено на
стр.12-13 от заключението. Тази сума е недължимо платена ,тъй като не е начислена в
съответствие с уговореното в чл.3,ал.1 от договора от 2008г. и не е налице основание за
плащането й от потребителя при наличието на неравноправни клаузи ,които са
недействителни - чл.3,ал.5, чл.6,ал.3 и чл.13, ал.1 от процесния договор, по изложените по-
горе съображения. Това обосновава основателността на предявения иск по чл.55,ал.1 ЗЗД
,който следва да бъде уважен в претендирания размер от 1079,91 швейцарски франка, като
върху главницата се присъди и законната лихва от датата на предявяване на иска
26.08.2021г.
Претенцията по чл.55,ал.1 ЗЗД за сумата от 4848,91лв. се основава на твърдения за
недължимо получена от ответника през периода 29.08.2008 – 27.04.2015г. , формирана от
курсовата разлика на платени вноски по кредита при извършеното превалутиран на
швейцарски франк към лева, извършено към датата на плащане, а не към датата на
усвояване на кредита.
От заключението на ССчЕ се установява, че за исковия период ищецът е закупил
общо 14530,75 швейцарски франка за погасяване на задълженията по процесния договор от
12
2008г. Покритите задължения са на стойност 22004,49лв. по курс на банката за деня
.Същите задължения в лева ,но без изменение на курса на швейцарския франк от усвояване
на кредита към 31.07.2008г. /1,1745/ са в размер на 17060,49лв. Получената курсова разлика
от промяната на валутния курс на швейцарския франк през исковия период е в размер на
4944лв. Същата е недължимо получена облага от ответника , в резултат на неравноправни
клаузи от договора за прехвърляне на валутния риск върху потребителя. С оглед
диспозитивното начало предявения иск по чл.55,ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен до заявения
от ищеца размер от 4848,91лв.
С предявения иск по чл.55,ал.1 ЗЗД от ответника се претендира сумата от 975,79
швейцарски франка , като недължимо получена в периода 29.08.2008 – 28.04.2015г. по
договор №HL41358/2008г. като такси за управление по чл.4 от същия.
Клаузата на чл.4 от процесния договор от 2008г. предвижда заплащането от
кредитополучателя на комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно на датата
на падежа на съответната погасителна вноска по кредита , в размер на 0,05% процент върху
размера на непогасената главница по кредита ,считано към същата дата.
От клаузите на договора не се установява в замяна на каква услуга се начислява тази
такса. Тя е пряк обвързана като процентно съотношение с непогасената главница , предвид
на което с уговореното в чл.4 от договора следва ,че е предвидено допълнително
възнаграждение в полза на банката , освен договорената възнаградителна лихва. Това води
до значителна неравноправност между произтичащите права и задължения за страните по
процесния договор от 2008г. ,като клаузата на чл.4 противоречи на добрите нрави и е
неравноправна ,като уговорена във вреда на потребителя съгласно чл.143 ЗЗП. Сумите
,заплатени въз основа на тази клауза ,като недължимо платени, подлежат на връщане.
От заключението на ССчЕ се установява, че получената по процесния договор от
2008г. такса за управление на кредита е в размер на 975, 79 швейцарски франка за исковия
период. Същата е получена от ответника на основание нищожна клауза от договора /чл.4/ ,
което обосновава основателността на исковата претенция по чл.55,ал.1 ЗЗД и същата следва
да бъде уважена изцяло. Върху главницата следва да се присъди и претендираната законна
лихва от предявяване на иска – 26.08.2021г.
Неоснователно е възражението на ответника, че извършените плащания по
кредите от трети лица не следва да се вземат предвид. Съгласно установената съдебна
практика / р. № 1131 от 22.12.2006 г. по т. д. № 717/2006 г., ВКС, II т. о., р. № 197 от 07. 02.
2012 г. по т. д. № 1043/2010 г., ВКС,ІІ т. о., р. № 400 от 20. 01. 2015 г. по гр. д. № 1756/2014
г., ВКС,ІV г. о. и др.) задълженията могат да се изпълняват от трети лица против волята на
кредитора, освен ако кредиторът има интерес изпълнението да бъде извършено лично.
Когато се дължи заместима престация, т. е. задължението е такова, че може да бъде
изпълнено от лице, различно от длъжника, и страните не са изключили изрично тази
възможност, задължението може да бъде изпълнено и от друго лице. Когато задължението
не е с оглед личността на длъжника, кредиторът не може да откаже да приеме извършеното
от друго лице изпълнение. Длъжникът може да възложи на трето лице да извърши от негово
13
име и за негова сметка дължимите изпълнителни действия, но и всяко трето лице може да
изпълни задължението от свое име и по своя инициатива. За да има изпълнение от трето
лице съгласно чл. 73 ЗЗД, е необходимо третото лице да е знаело, че изплаща чужд дълг и да
е извършило плащането с желание да освободи длъжника от задължението. Извършеното от
третото лице изпълнение на чужд дълг има погасителен ефект, еднакъв с този на
изпълнението от длъжника, когато задълженията не са intuitu personae и изпълнението не е
извършено поради грешка. За настъпването на погасителния ефект е без значение дали
третото лице има или няма интерес от изпълнението на чуждия дълг. Съобразявайки тази
практика няма основание от извършените плащания по процесните договори за погасяване
задължения на кредитополучателя , да се изключат тези , направени от трети лица .
На основание изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която са отхвърлени трите осъдителни иска по чл.55 ,ал.1 ЗЗД за сумите : от 1079,91
швейцарски франка, 4848,91лв. и 975, 79 швейцарски франка и потвърдено в останалата
обжалвана част от ответника , с която са уважени двата иска по чл.124 ГПК и осъдителните
искове за сумите от 2072,79лв. и 290,06лв.
Предвид изхода на спора на ищеца, на основание чл.78 ГПК, следва да са заплатят
направените за въззивното производство разноски в размер на 3000лв. заплатено адвокатско
възнаграждение и 177,83лв. държавна такса.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на насрещната страна. Предвид защитавания материален
интерес, фактическата и правна сложност на спора, осъщественото процесуално
представителство във въззивното производство с подаване на въззивна жалба и отговор на
въззивната жалба на ответника и писмени бележки, няма основание да се приме за
прекомерно заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение на процесуалния му
представител от 3000лв.
При частичната отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на трите
иска на ищеца по чл.55 ЗЗД следва да се доприсъдят на страната разноски и за
първоинстанционното производство. От представения списък пред първоинстанционния съд
се установява ,че такива са направени общо в размер на 5530,57лв. При уважаване и на
исковете по чл.55 ЗЗД, отхвърлени от първоинстанционния съд, за първоинстанционното
производство допълнително / над сумата от 3859,43лв./ на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 786лв.
На основание изложеното ,въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №87 от 17.02.2023г. по гр.д.№1489/2021г. на РС-Габрово в
ЧАСТТА ,с която са отхвърлени предявените от П. А. А., ЕГН********** срещу
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, искове по чл.55, ал.1 ЗЗД - за сумата от
1079.91 швейцарски франка; за сумата от 4848.91лв. и за сумата от 975.79 швейцарски
14
франка, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, седалище и адрес на
управление: гр.София 1766, ул.”Околовръстен път” №260, да заплати на П. А. А.,
ЕГН**********,с адрес: гр.Габрово,ул.”***. ******” ***, **, **, на основание чл.55, ал.1
ЗЗД , сумата от 1079.91 швейцарски франка, като недължимо получени от ответника по
договора за потребителски кредит №HL41358/2008г през периода 31.10.2008г. –
04.05.2015г. лихви над размерите по първоначално уговорените анюитетни вноски, ведно
със законната лихва от предявяване на иска - 26.08.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, седалище и адрес на
управление: гр.София 1766, ул.”Околовръстен път” №260, да заплати на П. А. А.,
ЕГН**********,с адрес: гр.Габрово,ул.”***. ******” ***, **, **, на основание чл.55, ал.1
ЗЗД , сумата от 4 848.91лв., като недължимо получени от ответника по договора за
потребителски кредит №HL41358/2008г. курсови разлики през периода 29.08.2008г. –
27.04.2015г. от платени вноски по кредита, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска - 26.08.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, седалище и адрес на
управление: гр.София 1766, ул.”Околовръстен път” №260, да заплати на П. А. А.,
ЕГН**********,с адрес: гр.Габрово,ул.”***. ******” ***, **, **, на основание чл.55, ал.1
ЗЗД , сумата от 975.79 швейцарски франка, като недължимо получена от ответника в
периода 29.08.2008 – 28.04.2015г. по договор №HL41358/2008г. такса по чл.4 от същия за
управление на кредита , ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -
26.08.2021г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №87 от 17.02.2023г. по гр.д.№1489/2021г. на РС-
Габрово в останалата обжалвана част, с която са уважени установителните искове за сумите
от 18025,09лв. и 1934,59лв. и осъдителните искове по чл.55,ал.1 ЗЗД за сумите от 2072,79лв.
и от 290,06лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1766, ул.”Околовръстен път” №260, да заплати на П. А. А.,
ЕГН**********,с адрес: гр.Габрово,ул.”***. ******” ***, **, **, сумата от 3177,83лв.
разноски за въззивното производство и сумата от 786лв. разноски за първоинстанционното
производство / над присъдените от първоинстанционния съд от 3859,43лв./.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15
16