Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град
Шумен, 14.07.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното заседание
на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра
Бойн
при секретаря Р.Хаджидимитрова и с
участие на прокурор Д.Шостак от Окръжна прокуратура– Шумен, като разгледа
докладваното от съдия Снежина Чолакова КАНД № 107 по описа за 2022г. на
Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз
основа на касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр.Шумен, срещу Решение № 27 от 17.03.2022г. на Районен
съд – гр.Велики Преслав, постановено по АНД № 434/2021г. по описа на съда. С
атакувания съдебен акт е изменено НП №27-0001381 от 27.10.2021г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5
от КТ, във вр. с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ) на „Ф.“ООД, *** с ЕИК
********* е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение по
чл.303 ал.3 от КТ, като наложената имуществена санкция е намалена на 300 лв.,
на основание чл.415в, ал.1 от КТ, с оглед маловажност на нарушението. Касаторът
релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Излага подробни аргументи за незаконосъобразност на постановеното от районния
съд решение, считайки, че деянието е типично за вида си и не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид.
В проведеното
открито съдебно заседание Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Шумен, редовно
призована, не изпраща процесуален представител. Депозира писмено становище по
същество на спора, с което поддържа жалбата и претендира разноски.
Ответната
страна „Ф.“ООД ***, с ЕИК *********, представлявана от управителите М.Н.и Н.Н.,
не представя отговор на касационната жалба, а в проведеното открито съдебно
заседание не изпраща представител. В депозирана молба от процесуалния му
представител адв.С.И.от ШАК, посочва, че оспорва основателността на касационната
жалба.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура намира касационната жалба за допустима, но
неоснователна и отправя искане за решение в този смисъл.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната
жалба се явява неоснователна, по
следните съображения:
Въззивният
съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 09.07.2021г. служители на Дирекция „Инспекция по
труда”, гр.Шумен извършили проверка във връзка със спазване на трудовото законодателство
в обект, стопанисван от дружеството и представляващ ресторант „Замъка“, намиращ
се в гр.Велики Преслав. В хода на осъществената проверка, проверяващите
служители, разпитани като свидетели във въззивното съдебно производство,
установили, че дружеството, в качеството на работодател, е приело на работа
като сервитьор непълнолетно лице – Антония Харизанова Върбанова, ненавършило
18г., без да е било поискано и получено предварително разрешение за това от
Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Шумен. Проверката била надлежно обективирана
в Протокол № ПР 2123265 от 09.07.2021г., с който на дружеството били дадени
съответни предписания по спазване на трудовото законодателство. На 26.07.2021г. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 27-0001381 за това, че дружеството, в качеството на
работодател, е приело на работа непълнолетно лице, за което не е поискало и
получило разрешение от компетентния орган – Дирекция „Инспекция по труда“,
гр.Шумен, което осъществява фактическия състав на нарушение на чл.303, ал.3 от КТ. Актът бил подписан от един от управителите на дружеството без възражения. Последното
се възползвало от законното си право в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН да депозира
писмени възражения. Въз основа на така съставения и връчен акт за установяване
на административно нарушение и след като счел направените възражения за
неоснователни, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Шумен издал
Наказателно постановление № 27-0001381 от 27.10.2021г., с което на основание
чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ на „Ф.“ООД *** е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение по чл.303, ал.3 от КТ.
При
така установената фактическа обстановка, районният съд е приел, че атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган и при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на
него наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата
отмяна. По съществото на спора съдът е счел, че събраните писмени и гласни
доказателства установяват с категоричност извършването на приписаното на
търговеца, притежаващ качеството работодател по смисъла на §1 т.1 от КТ,
нарушение, като спор по фактите няма между страните. Съгласно чл.303, ал.3
от КТ, „лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на
инспекцията по труда за всеки отделен случай“, което изискване в процесния
случай не е било спазено.
Настоящият
съдебен състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка,
въззивният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи по
отношение приложението на закона, които се споделят от настоящата касационна
инстанция, поради което и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, съдът препраща към
мотивите на атакуваното решение.
Касационната
инстанция намира, че правилно е била приложена от съда разпоредбата на чл.415в
от КТ, предвиждаща отговорност за маловажни случаи на нарушения, които са били
отстранени веднага след установяването им и от които не са произтекли вредни
последици за работници и служители, с налагане на имуществена санкция в размер
от 100 до 300 лева. Видно от доказателствата, работодателят се е снабдил с
необходимото разрешение по чл.303, ал.3 от КТ няколко дни след установяване на
нарушението и е бил сключен трудов договор с непълнолетното лице, което е
продължило работа в обекта, като от нарушението не е настъпил вредоносен
резултат. При тези обстоятелства правилно
издаденото наказателно постановление е било
изменено, като е приложена визираната привилигерована разпоредба и е наложена
санкция в размер на 300 лв. – в максималния предвиден във нормативната
разпоредба размер, предвид установените при проверката и други нарушения на
трудовото законодателство.
Ограничен
в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на
решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна.
Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност,
недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.
С
оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за
неоснователна, а решението на Районен съд - гр. Велики Преслав за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и чл.221, ал.2 от АПК, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27/17.03.2022г. на Районен
съд – гр.Велики Преслав, постановено по АНД № 434/2021г. по описа на съда.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 14.07.2022 г.