№ 7571
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110151987 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. К. К. срещу „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с която да предявени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се признае за
установено, че ищцата не дължи на ответника поради погасяване по давност сумата от
4541,57 лева, представляваща главница по Договор за банков кредит от 07.11.2007г., сумата
от 9424,60 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 08.02.2008г. до
25.04.2012г., сумата от 3311,76 лева, представляваща такса и сумата от 395,56 лева,
представляваща съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от
20.06.2012г. по гр.д. № 21060/2012г. по описа на СРС, 69-ти състав и е образувано изп.д. №
20128400400743 по описа на ЧСИ Мария Цачева.
Ищцата твърди, че срещу нея е издаден изпълнителен лист от 20.06.2012г. по ч.гр.д. №
21060/2012г. по описа на СРС, 69-ти състав за процесните суми в полза на „Банка Пиреос
България“ АД. Въз основа на него банката образувала срещу нея изп.д. № 20128400400743
по описа на ЧСИ Мария Цачева. На 24.03.2016г. по изпълнителното дело била подадена
молба от ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с която същият се легитимирал
като цесионер на вземанията по изпълнителния лист и желаел да бъде конституиран като
взискател, което обосновавало правния интерес от предявения иск срещу този ответник.
Ищецът твърди, че последното валидно извършено действие по изпълнителното дело било
предприето на 04.03.2014г. и съставлявало изпращане на запорни съобщения. Считано от
този момент, двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК бил изтекъл на 04.03.2016г., от
който момент започвала да тече погасителната давност за вземанията. Счита, че давността е
изтекла на 04.03.2019г., тъй като се касаело за вземания по договор за кредит, които се
1
погасяват с петгодишна давност. Моли съдът да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
който оспорва предявения иск. Ответникът развива подробни съображения относно
приложение на нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД относно влязлата в сила заповед за изпълнение.
Счита, че приетите постановки с т. 10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС се прилагали
считано от 26.06.2015г., до който момент действало ППВС № 3/1980г. Твърди, че по
изпълнителното дело липсвал период от две години, през който да не е поискано или
предприето действие по изпълнение. Моли съдът да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими. По така
предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от
предявяването им, а в доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност относно
процесните вземания.
Предмет на производството по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така
предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на
ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила,
независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето
защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.
В конкретния случай с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата,
че за процесните вземания е издаден изпълнителен лист срещу ищцата в полза на „Банка
Пиреос България“ АД на 20.06.2012г. по гр.д. № 21060/2012г. по описа на СРС, 69-ти състав,
че въз основа на него е образувано изп.д. № 20128400400743 по описа на ЧСИ Мария
Цачева, както и че ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е конституиран като
взискател по посоченото изпълнително дело. Освен безспорния им характер, тези
обстоятелства се установяват от представените с исковата молба писмени доказателства,
както и от приетия препис от изпълнителното дело.
При наличието на вземане, за което е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело, за ищеца е налице правен интерес от предявения отрицателен
установителен иск за неговата недължимост.
Предмет на установяване в настоящото производство са наведените от ищеца
възражения за настъпило прекратяване на изпълнението на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
и за изтекла погасителна давност, по които съдът намира следното.
Съгласно нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се
2
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването настъпва
по силата на закона с изтичане на двугодишния срок, а постановлението на съдебния
изпълнител за прекратяване има единствено констативно значение /Тълкувателно решение
№ 47 от 1.IV.1965 г. по гр. д. № 23/65 г., ОСГК, Решение № 10 от 16.02.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 3231/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. №
61273/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 138 от 3.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5037/2016 г., III
г. о., и др./.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Процесният изпълнителен лист от 20.06.2012г., по гр.д. № 21060/2012г. по описа на
СРС, 69-ти състав, е издаден въз основа на Заповед а изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 20.06.2012г., издадена по същото дело. Видно от
съдържанието на изпълнителното дело, препис от заповедта за изпълнение е връчен на
ищцата надлежно по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на нейния единствен постоянен и настоящ
адрес към датата на връчването и заповедта е влязла в сила на 23.08.2012г. съгласно
приложимите редакции на чл. 414, ал. 2 ГПК и чл. 415 ГПК /преди измененията им със
ЗИДГПК обн. ДВ бр. 86 от 2017г./. Съгласно приложимата съдебна практика, обективирана
в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г.
на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено
по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и
размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Ето защо давностният срок за процесните
вземания е петгодишен, както е посочено и в исковата молба.
От приетия и неоспорен от страните препис от изп.д. № 20128400400743 по описа на
ЧСИ Мария Цачева, с рег. № 840 в КЧСИ с район на действие СГС, се установява, че делото
е образувано по молба на първоначалния взискател „Банка Пиреос България“ АД от
20.07.2012г. срещу ищцата въз основа на процесния изпълнителен лист. С молбата е
поискано предприемането на конкретни действия по изпълнение – запор върху вземания по
банкови сметки и трудови правоотношения, както и е възложено на съдебния изпълнител да
определя способа за изпълнение съгласно чл. 18 ЗЧСИ.
На 24.07.2012г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на Д. К. К.
по банкови сметки в „Банка Пиреос България“ АД, „Юробанк И Еф Джи България“ АД,
„Прокредит Банк (България)“ АД, „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, „Алфа Банка – клон
България“, „ТБ МКБ Юнионбанк“ АД, „Първа Инвестиционна Банка“ АД, „Обединена
Българска Банка“ АД, „Централна Кооперативна Банка“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД,
„БНП Париба С.А. – клон София“, „Сибанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и „Уникредит Булбанк“
АД.
3
На 27.08.2012г. съдебният изпълнител е наложил запор върху собствените на ищцата
дружествени дялове в „Леском-ДП“ ООД и в „ДИК 8“ ЕООД.
На 04.03.2014г. с писмена молба взискателят „Банка Пиреос България“ АД е поискал
от съдебния изпълнител да наложи запор върху вземанията на ищцата в „Уникредит
Булбанк“ АД, което съдебният изпълнител е сторил на същата дата.
На 26.01.2016г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи, находящи се
на адреса на ищцата в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 109, вх. Д, ет. 2, ап. 67.
На 24.03.2016г. ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подал молба за
конституиране като взискател по изпълнителното дело. В молбата е направено искане за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.
На 15.08.2016г. ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискал от
съдебния изпълнител да наложи възбрана върху собствен на ищцата имот. Възбраната е
наложена на 03.11.2016г.
На 12.02.2018г. ответникът е подал нова молба, с която е поискал от съдебния
изпълнител налагане на възбрана върху недвижим имот.
На 14.03.2018г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на ищцата по
банкови сметки в „Прокредит Банк (България)“ АД.
На 12.03.2020г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи на ищцата.
На 09.03.2021г. ответникът е подал нова молба, с която е поискал от съдебния
изпълнител извършване на опис на движимо имущество и налагане на запор върху
вземания.
Видно от така изложената хронология, за времето от датата на подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело – 20.07.2012г. до датата на последното поискано
изпълнително действие – 09.03.2021г., липсва период от две последователни години, през
който взискателят да не е поискал или съдебният изпълнител да не е предприел служебно
действия по изпълнение в рамките на възложените му правомощия по чл. 18 ЗЧСИ.
Развитите в исковата молба доводи, че последното по време изпълнително действие
датирало от 04.03.2014г., поради което принудителното изпълнение било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 04.03.2016г., са неоснователни. Както е уточнено с т. 10
от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, молбата за образуване на
изпълнително дело е редовна и допустима, когато взискателят е посочил с нея конкретни
изпълнителни действия, които иска да бъдат предприети, така и когато взискателят е
възложил на съдебния изпълнител да определя способите за изпълнение по реда на чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ. В процесната хипотеза с молбата си от 20.07.2012г. първоначалният взискател
„Банка Пиреос България“ АД е сторил и двете, като е поискал от съдебния изпълнител да
наложи запор върху банковите сметки на длъжника и върху трудовото му възнаграждение и
същевременно го е овластил да определя способа за изпълнение. В хипотезата на
овластяване по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, взискателят не е длъжен да подава отделна молба
за предприемане на всяко следващо изпълнително действие, доколкото предприемането на
4
тези действия е възложено на съдебния изпълнител. В този случай прекратяването на делото
по силата на закона поради перемпция настъпва тогава, когато за период от две години
съдебният изпълнител не е предприел възложените му действия, нито взискателят е положил
грижа да поддържа висящността на производството чрез искания към съдебния изпълнител
за предприемане на действия по изпълнение.
В случая, обаче, съдебният изпълнител е предприел такова действие в рамките на
възложените му правомощия, като на 26.01.2016г. е насрочил опис на движими вещи на
длъжника-ищец. Както е уточнено с цитираното тълкувателно решение, висящността на
изпълнителното производство /за разлика от исковото такова/ следва да бъде поддържана от
взискателя чрез искания за предприемане на съответните изпълнителни действия. Основание
за прекратяване на делото е бездействието на взискателя и съдебния изпълнител в
хипотезата на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да поддържат тази висящност. Действията, които
поддържат висящността на производството са тези, които изграждат определен
изпълнителен способ. С изпращането на покана за принудително изпълнение до длъжника
за провеждане на опис на движимите му вещи, способът „изпълнение върху движими вещи“
е започнат и съдебният изпълнител е обективирал недвусмислено волята си да пристъпи към
изпълнение срещу конкретно имущество на длъжника. С оглед на това, действието по
насрочване на опис представлява упражняване от съдебния изпълнител на възложените му
от взискателя правомощия по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и поддържа висящността на
производството по същия начин, както би го поддържала нарочна молба от взискателя за
извършване на описа. При наличие на такова действие не може да се приеме, че е налице
пасивното поведение, съставляващо основание за прекратяване на изпълнителното дело по
силата на закона.
Същевременно с молбата си за конституиране като взискател от 24.03.2016г.
ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е направил изрично искане за налагане
на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, с което двугодишният срок по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, както и давностният срок за вземанията, отново е прекъснат. Считано от
24.03.2016г. до датата на последното поискано изпълнително действие - 09.03.2021г. също
липсва период от две години, през който да не са искани и предприемани действия по
принудително изпълнение, а считано от 09.03.2021г. до датата на приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция, петгодишният давностен срок за процесните вземания
не е изтекъл.
Ето защо предявените отрицателни установителни искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият не е
сторил разноски, претендирал е юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът
определи на 100 лева на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП предвид липсата на
правна и фактическа сложност на делото и вида и броя на предприетите от юрисконсулта
процесуални действия.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. К. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Манастирски ливади“, ул. „Българска легия“ № 5Б, ет. 2, ап. 6, срещу „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, отрицателни
усталновителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че Д. К. К. не дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
поради погасяване по давност сумата от 4541,57 лева, представляваща главница по Договор
за банков кредит от 07.11.2007г., сумата от 9424,60 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 08.02.2008г. до 25.04.2012г., сумата от 3311,76 лева, представляваща
такса и сумата от 395,56 лева, представляваща съдебни разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 20.06.2012г. по гр.д. № 21060/2012г. по описа на СРС, 69-ти състав и е
образувано изп.д. № 20128400400743 по описа на ЧСИ Мария Цачева.
ОСЪЖДА Д. К. К. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6