РЕШЕНИЕ
№…
гр. Ловеч, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ
административен състав, в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа
докладваното от съдия Любомира Кръстева адм. дело №310 по описа за
Производството е по реда на чл. 95 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Производството е образувано въз основа на жалба с вх.
№2740/31.08.2021 г. подадена от В.Л.П., ЧСИ с рег.№879, с район на действие ОС
Ловеч, гр.Ловеч, ул.Търговска № 20, т.2, уточнена с жалба вх.№ 2811/08.09.2021
г.
Жалбата е подадена против три броя откази за издаване на
удостоверения – Решение за отказ № 110182102508341/26.07.2021 г., Решение за
отказ № 110182102507904/26.07.2021 г. и Решение за отказ №
110182102507532/26.07.2021 г. издадени от В.Т. - орган по приходите в ТД на НАП
Велико Търново, офис Ловеч, потвърдени с Решение № 114/16.08.2021 г. на
Директор на ТД на НАП – Велико Търново.
С жалбата се иска прогласяване нищожността на оспорените
решения или отмяната им като незаконосъобразни.
Не се претендира присъждане на направените разноски по
делото. В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се представлява
от юрисконсулт В.. Поддържа жалбата.
Ответникът, директор на ТД на НАП – гр. В. Търново,
представляван от ю.к. С., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да
бъде отхвърлена, като се позовава на мотивите, развити в обжалваното решение. Представя
писмена защита, в която доразвива доводите си за законосъобразност на
постановените откази.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Производството по издаване на процесните откази е
започнало във връзка с постъпило в ТД на НАП – Велико Тръново офис Ловеч искане
от ЧСИ В.П., рег. № 879, с район на действие Окръжен съд Ловеч, с вх. № 6175/02.07.2021
г. за предоставяне на информация за имущество, декларирано на името на лицата К.Д.Н.
с ЕГН**********, длъжник по изп.д.№20218790401232, М.Г.Н. ЕГН**********, съпруга
на длъжника, Д.П.Н. ЕГН**********, починал на 20.05.2020 г., в качеството на
наследодател на длъжника, и Р.И.Н. с ЕГН**********, починала на 16.07.2015 г., в
качеството на наследодател на длъжника.
На 06.07.2021 г. с писмо изх.№6175 от Директор на офис
Ловеч при ТД на НАП Велико Търново ЧСИ В.П. е уведомен, че посочените три лица М.Г.Н.ЕГН**********,
съпруга на длъжника, Д.Н.Н.ЕГН**********, починал на 20.05.2020 г., в качеството
на наследодател на длъжника, и Р.И.Н.с ЕГН**********, починала на 16.07.2015 г.,
в качеството на наследодател на длъжника, се явяват трети лица по
изпълнителното дело, както и че НАП няма информация за кръга на наследниците и
придобитите имуществени права.
Против писмото е подадена жалба №6521/13.07.2021 г. от
ЧСИ до Директор на ТД на НАП Велико Търново.
С Решение №103/20.07.2021 г. за Директор на ТД на НАП
Велико Търново е отменил постановения отказ и е върнал преписката на органа по
приходите в офис на НАП Ловеч за произнасяне по искането.
При новото разглеждане в офис Ловеч искането са дадени
нови три входящи номера и са постановени три административни акта.
С Решение за отказ изх. № 110182102507532/26.07.2021 г., издадено
от В.Т. орган по приходите в ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч, е отказано
предоставянето на исканата информация за лицето М.Г.Н.с ЕГН**********, като е
посочено, че разпоредбата на чл. 431,
ал. 3 от ГПК предоставя възможност на ЧСИ да прави справки в съдебните и
административните служби и да получава сведения само за длъжника по
изпълнително дело. Отбелязано е също, че в този смисъл са и нормите на чл. 16,
ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители.
С Решение за отказ № 110182102507904/26.07.2021 г.
издадено от В.Т. орган по приходите в ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч, е
отказано предоставянето на исканата информация за лицето Д.П.Н.с ЕГН**********,
като е посочено, че разпоредбата на чл.
431, ал. 3 от ГПК предоставя възможност на ЧСИ да прави справки в съдебните и
административните служби и да получава сведения само за длъжника по
изпълнително дело. Отбелязано е също, че в този смисъл са и нормите на чл. 16,
ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители.
С Решение за отказ № 110182102508341/26.07.2021 г.
издадено от В.Т. орган по приходите в ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч, е
отказано предоставянето на исканата информация за лицето Р.И.Н.с ЕГН**********,
като е посочено, че разпоредбата на чл.
431, ал. 3 от ГПК предоставя възможност на ЧСИ да прави справки в съдебните и
административните служби и да получава сведения само за длъжника по
изпълнително дело. Отбелязано е също, че в този смисъл са и нормите на чл. 16,
ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители.
Решенията за отказ са обжалвани от ЧСИ по реда на чл. 92
и сл. от ДОПК и са потвърдени с Решение № 114/16.08.2021 г. на заместник териториален
директора на ТД на НАП – гр. В. Търново. Изложени са същите мотиви, като в
обжалваните актове - разпоредбата
на чл. 431, ал. 3 от ГПК предоставя
възможност на ЧСИ да прави справки в съдебните и административните служби и да
получава сведения само за длъжника по изпълнително дело, като в същия смисъл са
и нормите на чл. 16, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от Закона за частните съдебни
изпълнители.
Потвърдителното решение е съобщено на жалбоподателя на
дата 18.08.2021 г., видно от приложеното по делото товарителница /л. 31 от делото/,
и представения за констатация на съда в открито съдебно заседание екземпляр от
товарителницата, съхраняван от жалбоподателя. Жалбата срещу отказа за
предоставяне на информация е подадена в срок чрез директора на ТД на НАП – гр.
В. Търново, на 25.08.2021 г. по пощата /лист 35/, видно от пощенското клеймо на
плика.
С жалбата първоначално се иска обявяване нищожността на
решението на заместник териториален директор. В предоставения от съда срок
жалбата е уточнена, като е направено допустимо искане до съда да обяви
нищожността или да отмени като незаконосъобразни постановените три отказа на
орган по приходите в офис на НАП гр.Ловеч.
С придружително писмо от 27.08.2021 г., ответникът е
представил в съда жалбата заедно с приложението към нея и коментираните по-горе
документи, съдържащи се в административната преписка.
При така установената фактическа обстановка, съдът като
взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства,
прави следните изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащи на съдебен контрол актове,
от лице с надлежна легитимация, до компетентния да разгледа спора съд и в
определения от чл. 95, ал. 1 от ДОПК преклузивен срок, което я прави
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ДОПК, в
настоящото производство на контрол за законосъобразност подлежат решенията за
отказ за предоставяне на информация на органа по приходите при ТД на НАП –
Велико Търново, офис гр. Ловеч. В случая оспорените актове са издадени от
компетентен орган по смисъла на чл. 7 от ДОПК, в предвидената от закона форма и
срокове, като са изложени фактически и правни основания за постановяването им.
Не се установяват допуснати в хода на процедурата нарушения на административно-производствените
правила.
Относно съответствието на издадените откази с материално-правните
разпоредби на закона, съдът счита следното:
Действащата разпоредба на чл. 431, ал. 3 от ГПК, посочена
в отказите от ответника, в приложимата към момента на издаването на отказа
редакция от 22.10.2019 г., гласи следното:
"Съдебният
изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните
служби, в т. ч. органите на Националната агенция за приходите, поделенията на
Националния осигурителен институт, на централния регистър на ценни книжа, воден
от Централния депозитар, на централните депозитари на ценни книжа, на лицата,
водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по Закона за
движението по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество или
разполагат с данни за неговото имущество. Той може да прави справки и да
получава сведения във връзка с изпълнението, както и да иска копия и
извлечения от документи".
От цитираната норма се установява, че съдебният
изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административни
служби, в т. ч. НАП, които разполагат с данни за имуществото на длъжника, като
е предвидена възможността да получава информация във връзка с изпълнението от
тях. Информацията, свързана с изпълнението, представлява данни за имуществените
права на длъжника, в което число попадат и такива, придобити по наследство и в
съпружеска имуществена общност, както и всяка друга информация, необходима на
съдебния изпълнител да изпълни възложените му със закон действия, а именно да
извърши пълно проучване на имуществените права на длъжника и да насочи
принудителното изпълнение срещу откритото имущество.
В случая от ЧСИ е изискана информация за декларираното
имущество на три лица, едно от които е съпруга на длъжника по изпълнително дело
№ 20218790401232, а други две са негови наследодатели.
Съгласно
чл. 18, ал. 2 от СК законовият режим на съпружеска имуществена общност се
прилага, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си
отношения, както и ако са непълнолетни или ограничено запретени. Всяка недвижима
и движима вещ, която не е лично имущество, придобита от единия съпруг по време
на брака, е собственост и на другия съпруг, защото вещните права, придобити по
време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име са придобити /чл.21, ал.1 от СК/. Следователно
възникването на СИО е един от начините по закон за придобиване на собственост.
Друг от определените в закона начини за придобиване на
собственост е чрез наследяването по закон, което е уредено в Глава Втора от
Закона за наследството. Според чл. 5, ал. 1 от същия, децата на починалия
наследяват по равно. Според разпоредбата на чл. 1 от ЗН, наследството се
открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия. Съгласно
разпоредбата на чл. 48 от ЗН наследството се придобива с приемането му, като приемането
произвежда действие от откриването на наследството. Тълкуването на тези
разпоредби води до извода, че наследството се открива с факта на смърт на
наследодателя, но като съвкупност от права и задължения то преминава в
имуществото на наследника след приемането му, което може да стане и по-късно от
датата на откриването на наследството, но има обратно действие именно от тази
дата.
Изводът, който се налага е, че съществува възможност длъжникът
да е придобил имущества по силата на СИО, които обаче да са вписани в
съответните регистри само на името на единия от съпрузите, или като наследник да
приеме наследството от своите наследодатели на по-късен етап.
Поради изложеното няма как ЧСИ да установи действителното
имуществено състояние на К.Д.Н.- длъжник по образуваното изпълнително дело, без
да бъде предоставена информация за декларираните от съпругата му и от наследодателите
му имущества. Тази информация безспорно е свързана с изпълнението, както
изисква разпоредбата на чл. 431, ал. 3,
изр. второ от ГПК, тъй като за успешното удовлетворяване на вземането на
взискателя по образуваното изпълнително производство, съдебният изпълнител
следва да разполага с информацията, относима към определянето на имуществото на
длъжника, включително и това, придобито в СИО и при наследяване.
Предвид изложеното, неправилно е прието от органа по
приходите, а впоследствие и от горестоящия административен орган, че след като
исканата от ЧСИ информация не се отнася пряко и само до длъжника по изпълнителното
производство, същата не следва да бъде предоставена на съдебния изпълнител.
Нормата на чл.
431, ал. 3 от ГПК, в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 86 от 27.10.2017
г., е гласяла : "Съдебният
изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните
служби, в т. ч. органите на Националната агенция за приходите, поделенията на
Националния осигурителен институт, на Централния депозитар, на лицата, водещи
регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по Закона за движението
по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество или разполагат с
данни за неговото имущество. Той може да прави справки и да получава сведения за длъжника, както и да иска копия
и извлечения от документи. ".
С последващите изменения с ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г. и
ДВ, бр. 83 от 22.10.2019 г. нормата е променена, като след последното изменение
същата гласи следното: "Съдебният
изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните
служби, в т. ч. органите на Националната агенция за приходите, поделенията на
Националния осигурителен институт, на централния регистър на ценни книжа, воден
от Централния депозитар, на централните депозитари на ценни книжа, на лицата,
водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по Закона за
движението по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество или
разполагат с данни за неговото имущество. Той може да прави справки и да
получава сведения във връзка с
изпълнението, както и да иска копия и извлечения от документи. ".
Видно е, че с изменението на разпоредбата на чл. 431, ал. 3 от ГПК е отпаднало
ограничението „сведения за длъжника“, разширен е обхватът на информацията,
която съдебните изпълнители /държавен или частен/ могат да събират във връзка с
образуваното изпълнително дело, като след тази промяна съдебният изпълнител
може да получава сведения не само за длъжника, а изобщо информация, която е
свързана с изпълнението, което явно включва и трети лица, свързани със
задълженото лице. Друго тълкуване на актуалната редакция на нормата би
означавало да се игнорира изцяло коментираната нормативна промяна като очевидно
ненужна и безцелна, но не такъв е разумът на закона.
Дори част от посочената в искането от ЧСИ информация да
не се съхранява в ТД на НАП – гр. В. Търново, поради липса на такова законово
задължение, това следва да се установи с извършване на надлежна проверка по
отправеното искане и да бъде отразено в приключващия производството документ,
издаден от органите на НАП.
Предвид така изложеното, съдът намира, че са налице
основанията за предоставяне на исканата информация. Постановеният от органа по
приходите отказ за предоставяне на информация е незаконосъобразен, постановен в
нарушение закона и като такъв, следва да бъде отменен.
При този изход на делото разноски на ответника не се
следват.
В полза на жалбоподателя разноски не следва да бъдат
присъждани, тъй като такива не са поискани.
Воден от горното и на основание чл. 96 от ДОПК, Ловешки
административен съд, шести административен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение за отказ № 110182102508341/26.07.2021 г.,
Решение за отказ № 110182102507904/26.07.2021 г. и Решение за отказ №
110182102507532/26.07.2021 г. издадени от В.Т. орган по приходите в ТД на НАП
Велико Търново, офис Ловеч, потвърдени с Решение № 114/16.08.2021 г. на
Директор на ТД на НАП – Велико Търново.
ЗАДЪЛЖАВА орган по приходите в ТД на НАП Велико Търново,
офис Ловеч, да предостави информацията по Искане с вх. № 6175/02.07.2021 г.,
заведено като искания с вх.№ 110162100605817/26.07.2021 г., с вх.№ 110162100606182/26.07.2021
г. и с вх.№ 110162100606226/26.07.2021 г., при съобразяване на дадените в
мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 97 от ДОПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Административен съдия: