№ 5220
гр. С., 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110126583
по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу М. Г. ДЖ., с
която по реда на чл. 422 ГПК са предявени установителни искове с правно основание с
правно основание чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, вр. чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, вр. чл. 127 и чл.
126 от Наредбата за организацията и движението на територията на СО с искане да се
признае за установено между страните, че М. Г. ДЖ. дължи на /фирма/ следните суми,
за които е издадена заповед за изпълнение от 26.02.2021 г. по ч.гр.д. № 48905/2018 г. на
СРС, 180 състав, а именно 30.00 лв., представляваща цена за принудително задържане
с техническо средство „скоба“ на лек автомобил „Ситроен“ с ДК № *********, ведно
със законната лихва от 25.07.2018 г. до окончателното заплащане на вземането и 73.00
лв., представляваща незаплатена сума за престой за почасово паркиране за периода от
12.07.2018 г. до 20.07.2018 г., ведно със законната лихва от 25.07.2018 г. до
окончателното заплащане на вземането.
Ищецът сочи, че по силата на Заповед № СОА 17-РД-05-555/29.09.2017г. на
кмета на СО и Заповед СОА 17 РД-95-554/29.09.2017г. на кмета на СО, е определен за
извършване на контрол в зоните за почасово платено паркиране и служителите му са
административни органи, които налагат предвидената в ЗДвП принудителна
административна мярка „задържане на колелото с техническо средство“. Поддържа, че
ответникът М. Г. ДЖ. е собственик на автомобил с рег. № ********, марка „Ситроен“.
На 12.07.2018 г. автомобилът бил паркиран на улица „Калиакра“ в град С., която
попада в „Зелена зона“, без да бъде извършено заплащане за паркирането. На
основание чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, служителите на ищцовото дружество констатирали
нарушението и поставили техническо средство „скоба“ на автомобила. Впоследствие
техническото средство било премахнато самоволно и върнато на ищеца на 07.08.2018
г. Предвид това, ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи
следните горепосочени суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 26.02.2021
г. по ч.гр.д. № 48905/2018 г. на СРС, 180 състав:
- 30.00 лв., представляваща цена за принудително задържане с техническо
средство „скоба“ на процесния лек автомобил, ведно със законната лихва от 25.07.2018
г. до окончателното заплащане на вземането;
1
- 73.00 лв., представляваща незаплатена сума за престой за почасово паркиране
за периода от 12.07.2018 г. до 20.07.2018 г., ведно със законната лихва от 25.07.2018 г.
до окончателното заплащане на вземането
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника М. Г.
ДЖ. като по същество оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че не е паркирала
автомобила на сочената „зелена зона“, както и че е заплатила винетен стикер за
паркиране на /улица/, но въпреки това колата била вдигната от паяк, а впоследствие
върната с щети, за което е заведена жалба в 04 РУ на МВР. Оспорва ищецът да е
претърпял вреди, както и че претендираните от него разходи са недоказани. Моли
съдът да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени
установителни искове с правно основание с правно основание чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, вр.
чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, вр. чл. 127 и чл. 126 от Наредбата за организацията и
движението на територията на СО.
По иска с правно основание чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, вр. чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП,
вр. чл. 127 и чл. 126 от Наредбата за организацията и движението на територията на
СО в тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: че ищецът е собственик
на цитираното МПС, че същото е било паркирано на 12.07.2018 г. на територията на
обособена „зелена зона“ за платено паркиране в гр. С., че служителите на ищцовото
дружество са поставили техническо средство „скоба“ на автомобила, престоя на
автомобила на „зелена зона“ за периода от 12.07.2018 г. до 20.07.2018 г., както и
размера на вземанията.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е заплатила надлежно престоя на автомобила в „зелена зона“ за периода от
12.07.2018 г. до 20.07.2018 г., а с оглед наведените доводи, че е имала право на
безплатно паркиране, следва да докаже по делото твърденията си, че е заплатила
винетен стикер на стойност 100.00лв., който е с валидност една година от 18.12.2017г.
до 17.12.2018г. и който и дава възможност за безплатно паркиране на процесната
/улица/.
Съгласно чл. 99 ЗДвП СО може да определи райони, пътища или части от
пътища за зони за платено паркиране в определени часове на денонощието, за което е
била издадена заповед на Кмета на общината - Заповед № СОА17 – РД – 95-
555/29.09.2017 г., а Общинският съвет е компетентен да определи цената за паркиране
на местата за платено паркиране, за което е било взето Решение № 73 на СОС от
17.12.2015г.
Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП съответната служба за контрол, определена от
Кмета на общината, използва техническо средство за принудително задържане на
пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл.
99, ал. 3 ЗДвП, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото
средство.
Видно от приетите със Заповед № СОА17-РД95-554/29.09.2017г. на Кмета на СО
ред и условия за принудително задържане чрез блокиране на колелото на неправилно
паркирано ППС при използване на техническо средство тип скоба, поставянето на
скоба на превозно средство в зона за платено паркиране, съответно освобождаването
му, както и събирането на дължими суми за заскобяване на автомобила и за престой, е
възложено на общинско дружество „Център за градска мобилност“ ЕАД, чрез
Дирекция „Паркиране и мобилност“.
2
С доклада по делото, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответникът М.Д. е собственик на автомобил с рег. № ********,
марка „Ситроен“.
От приложеното на л. 81 копие на заявление вх. № 76259/05.12.2017г., се
установява, че същата, в качеството й на собственик на недвижим имот, е депозирала
заявление за издаване на винетен стикер за локално паркиране в зоните за почасово
паркиране на основание чл. 71 и чл. 72 НОДТСО.
От приложеното на л. 72 копие на платежен документ се установява, че във
връзка със заявлението ответникът е заплатил на 18.12.2017г. сумата от 100.00лв., за
заплащането на която от страна на Центъра за градска мобилност е издадена квитанция
– копие л. 73. Не е спорно, че въз основа на така подаденото заявление е издаден
винетен стикер № ******* за ППС с ДК № ********* за паркиране с валидност една
година от 18.12.2017г. – до 17.12.2018г., факт който се установява и от приложеното на
л. 82 копие на писмо изх. № 6454/03.07.2018г.
Процесното писмо е адресирано до ответника М.Д., като със същото ищецът я
уведомява, че въз основа на констатирано обстоятелство, а именно че не притежава
валидно СУМПС, винетен стикер № ******* за ППС с ДК № ********* се анулира
съгласно чл. 77, т. 17 от НОДСТС, считано от 09.09.2018г.
Настоящият съдебен състав намира, че изявлението на ищеца, че анулира
процесния стикер за паркиране, считано от 09.09.2018г. не е породило действие от този
дата, като съдът намира, че от страна на ищеца не се доказа по делото, че стикерът е
анулиран и към 12.07.2018г., на която дата е поставена скоба на собствения на
ответника лек автомобил „Ситроен“ с ДК № ********, доколкото не се доказа от
страна на ищеца, че писмото, с което ответникът се уведомява за анулирани на стикера,
е достигнало до знанието на М.Д..
За установяване получаване на писмото от страна на ищеца е приложено копие
на пощенски плик /л.83 по делото/ което е нечетливо, респективно не може да се
установи датата, на която същото е изпратено от ищеца и получено от ответника. С
протоколно определение от 29.10.2021г. е изискана информация от „Български пощи“
за датата, на която в пощенската станция е постъпила пратката на ищеца, адресирана
до ответника, пуснато ли е уведомление в пощенската кутия на лицето, колко дни е
престояла пратката в пощенската станция и на коя дата същата е върната.
От постъпило по делото Писмо изх. № 11-01-118-1/22.02.2022г. с подател
„Български пощи“ /л. 99/ се установява, че информацията относно препоръчана
кореспондентска пратка с ИД и баркод № PS120200AMNTY / баркод и ИД на
пощенския плик л. 99/ не може да бъде предоставена, поради изтекъл срок за
съхранение на документите.
По изложената аргументация, доколкото не се установи по категоричен начин,
че изявлението на ищеца, обективирано в приложеното на л. 82 писмо, адресирано до
М.Д. е достигнало да знанието на същата преди процесната дата 12.07.2018г., съдът
намира, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Към
тази дата е действал издаден в полза на ответника винетен стикер № ******* за ППС с
ДК № *********, обстоятелство, което се потвърди от процесуалния представител на
ищеца в проведеното на 29.10.2021г. открито съдебно заседание. Не се доказа, че
ответникът е надлежно уведомен за прекратяване действието на стикера, респективно
автомобилът е паркиран на 12.07.2018г. от водача със съзнанието, че същият
притежава валиден винетен стикер № ******* за паркиране със срок на действие от
18.12.2017г. – до 17.12.2018г., издаден след заплащане на дължимата се такса от
100.00лв. и надлежно депозирано заявление, в което изрично е отразено, чрез
саморъчно изписан текст от М.Д., че „няма шофьорска книжка“, основанието на което
3
са предприети действия за анулиране на процесния винетен стикер.
На следващо място за пълнота съдът намира за необходимо да отбележи и
следното:
Сумата от 73.00лв. се претендира като дължима се, но незаплатена сума за
престой за почасово паркиране за периода 12.07.2018г. – 20.07.2018г. Не е спорно по
делото, че процесният автомобил е бил паркиран на /улица/ в гр. С. на 12.07.2018г., на
която дата на същия било поставено техническо средство „скоба“. В исковата молба се
твърди, че на същата дата техническото средство било премахнато и автомобилът
потеглил. Обстоятелството, че автомобилът е преместен още на 12.07.2018г. се
установява и от разпита на Й.Г., служител на ищеца, който по време на разпита му
посочи, че на 12.07.2018г. е участвал при поставяне на техническото средство на
автомобила, като не си спомня точен час, но след като се върнали след три часа МПС-
то не е било на мястото, на което било паркирано. В тази насока са и показанията на
свидетеля Любен Ангелов, същото служител на ищеца, който излага идентични
съображения, заявявайки, че първо са поставили скоба на автомобила и след като се
върнали МПС-то не е било на мястото, на което е поставено техническото средство.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като последователни, хронологично
издържани и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.
Съгласно чл. 55 от Наредба за организация на движението на територията на СО
„режимът на почасово платено паркиране е обособен в две зони: "Синя зона" и
"Зелена зона" - валиден в работни дни в часовия диапазон от 08.30 до 20.00 часа за
"Синя зона" и от 08.30 до 19.30 часа за "Зелена зона", събота - в часовия диапазон от
08.30 до 20.00 часа за "Синя зона" и от 10.00 до 18.00 часа за "Зелена зона".
Доколкото в процесния случай не се установи по делото колко часа автомобилът
е престоял в зона за платено паркиране на 12.07.2018г. и доколкото въобще не се
установи да е бил паркиран за периода 13.07.2018г. – 20.07.2018г., дори да се приеме,
че издаденият на ответника винетен стикер е бил надлежно анулиран, претенцията за
сумата от 73.00лв. се явява неоснователна, като недоказана.
В обобщение следва извода, че заявените от ищеца искови претенции с правно
основание чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, вр. чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, вр. чл. 127 и чл. 126 от
Наредбата за организацията и движението на територията на СО следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сторените в заповедното и исковото производство
разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 500.00лв., от които 200.00лв. –
адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 300.00лв. – адвокатско
възнаграждение в исковото производство. В приложените в кориците на делото
договори за правна защита и съдействие е отразено, че сумите са заплатени в брой,
респективно по аргумент от т. 1 на Тълкувателно решение № 6/2013г., в тази част
договора има характер на разписка, удостоверяваща заплащането на договореното
възнаграждение.
Съдът намира, че в полза на ответника следва да се присъдят разноски за един
адвокат в исковото производство, доколкото от приложените на л. 80 и л. 110 по делото
договори става ясно, че е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00лв. –
общо в полза на адв. Расташки, а с договора приложен на л. 109 – 300.00лв. – в полза
на адв. Т.. Съгласно константната практика на ВКС страната, в чиято полза следва да
се присъдят разноски има право на такива за един адвокат / в този смисъл
4
Определение № 66 от 14.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 305/2021 г., II т. о., ТК,
Определение № 97 от 8.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1009/2021 г. и др./.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК от /фирма/, ЕИК
***********, с адрес: /адрес/, срещу М. Г. ДЖ., ЕГН **********, установителни
искови претенции с правно основание чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, вр. чл. 167, ал. 2, т. 2
от ЗДвП, вр. чл. 127 и чл. 126 от Наредбата за организацията и движението на
територията на СО с искане да се признае за установено между страните, че М. Г.
ДЖ. дължи на /фирма/ сумите както следва: 30.00 лв., представляваща цена за
принудително задържане с техническо средство „скоба“ на лек автомобил „Ситроен“ с
ДК № *********, поставено на 12.07.2018г., в гр. С., на /улица/, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 25.07.2018 г. до
окончателното заплащане на вземането и 73.00 лв., представляваща незаплатена сума
за престой за почасово паркиране за периода от 12.07.2018 г. до 20.07.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 25.07.2018 г. до
окончателното заплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48905/2018г., по описа
на СРС, IIIГО, 180-ти състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ***********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на М. Г. ДЖ. , ЕГН **********, сумата от 500.00лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение, от които 200.00лв. – разноски в заповедното
производство и 300.00лв. – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5