НЕПРИСЪСТВЕНО
РЕШЕНИЕ
№4861/28.11.2018г.
Гр.Варна,28.11.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и трети ноември, през две хиляди и осемнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 3987 по
описа за 2018 год., ХLII – ри състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени от Д.В.С.,
роден на *** г.в *, с адрес ***, чрез процесуалният му представител – адвокат
от АК Варна – Х.Р., със съдебен адрес:*** Д, срещу А. Н.КО. Л.“ (*), малтийско дружество със седалище и адрес на
управление *** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 242, ал. 1 вр.
чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 775,00
щатски долара – главница; 2 458,42 щатски долара – лихва или общо
53 233,42 щатски долара (претендирани като
неизплатено брутно трудово възнаграждение на ищеца ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – предявена на 20.03.2018 г.).
Отправеното до съда искане, съобразно исковата и уточнителна молба е ответното дружество да бъде осъдено да
заплати на ищеца следните парични вземания:
50 775,00 щатски долара – главница –представляваща сбора от
неплатени трудови възнаграждения на ищеца за работата му на м/к „*“ , ведно със сумата от общо 2 458,42 щатски долара – лихва за
забавено плащане - дължима от всеки падеж до датата на предявяване на
исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главното вземане,считано
от датата на предявяване на исковата молба в съда – 20.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземанията на
основание чл. 128, т. 2 КТ вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претендирания общ сбор на искови суми, сочи
ищецът в исковата си молба се формирал по следния начин:неплатени трудови възнаграждения,ведно със обезщетенията за забава,
начислени върху неплатените главници, считано от падежа – първия работен ден,
следващ месеца, за който е дължимо трудовото възнаграждение – до датата на
предявяване на исковата молба – предявена на 20.03.2018 г. /като падежът на
задълженията е конкретно посочен на страница трета и четвърта от исковата
молба/.
Твърди се, че ответникът не е заплатил на ищеца договореното
трудово възнаграждение за работата на кораба за периода от 03.04.2017 г. до
15.01.2018 г.в размер на общо 50 775,00 щатски долара съответно за всеки
месец от исковия период: За месец май 6000,00 щ.д.; за м. юни 5800,00 щ.д.; за м. юли 6000,00
щ.д. , за м. август 5820,00 щ.д. ; за м. септември 5880,00 щ.д., за м. октомври
6275,00 щ.д. ; за м. ноември 6000,00 щ.д., за м. декември 6000,00 щ.д. , за м.
януари 3000,00 щ.д.- общо задължение от 50775,00 щатски долара. Падежът на
всяка месечна заплата, конкретизира ищецът в исковата си молба бил първият
работен ден на следващия месец, респ. била натрупана и дължима и лихва за
забавено плащане от датата на всеки падеж до датата на предявяване на иска в
съда – 20.03.2018 г.
За заплатата за м.май от 6000
щ.д. падеж 01.06.2017 г. – дължима законна лихва от 480,96 щатски долара; за
месец юни върху заплатата от 5 800 щатски долара, при падеж 03.07.2017 г.-
дължима законна лихва 441,88 щатски долара; за м. юли върху заплатата от 6000
щ.д.,при падеж 01.08.2017 г. – дължима законна лихва от 379,09 щ.д.; за м.
август върху заплатата от 5820 щ.д. при падеж 01.09.2017 г. – дължима законна
лихва от 317,50 щатски долара; за м. септември върху заплатата от 5880 щатски
долара, при падеж 02.10.2017 г.- дължима законна лихва 270,04 щатски долара ;за
м. октомври върху заплатата от
6 275,00 щатски долара, при падеж 01.11.2017 г.- дължима законна лихва от
235,78 щатски долара; за м.ноември върху заплатата от 6000 щатски долара , при
падеж 01.12.2017 г. дължима законна лихва от 175,35 щатски долара; за месец
декември върху заплатата от 6000 щатски долара,при падеж 02.01.2018 г., дължима
законна лихва от 121,91 щатски долара; за м. януари върху заплатата от 3000
щатски долара, при падеж 01.02.2018 г.,дължима законна лихва от 35,91 щатски
долара – или общо дължима лихва за забавено плащане – до датата на подаването
на исковата молба – 2458,42 щатски долара.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Ищецът Д.С. релевира, че е престирал труд на м/к „*“, IMO *-
кораб за насипни товари, плаващ под флага на *на
длъжност „Главен механик” по силата на сключен с ответника трудов договор от 03.04.2017г. Трудовият договор е бил
сключен от ответника в качеството му на корабособственик,
чрез корабен мениджър „*“ С.А, с което дружество на 28.08.2014г. е сключен
договор за управление на кораба. Твърди се, че съгласно чл. 6 от договора за
корабно менажиране, §1, т.7 от Наредбата за трудовите
и други правоотношения с моряците на кораби под български флаг и чл. 225а, ал.1
КТК, при сключване на договора, корабният мениджър действал от името и за
сметка на корабособственика, което правело последният
работодател на ищеца. Посочва, че съгласно чл. IIj от
Морската трудова конвенция поетите от корабния мениджър задължения за плащане
на заплати настъпват директно за корабособственика.
Договореното трудово
възнаграждение на ищеца, сочи същият в исковата си молба било в размер на
6000,00щ.д. бруто. В периода 03.04.2017г. до 15.03.2018г. /датата посочена като
дата на депозиране на исковата молба –при уточнението, че исковата молба е
заведена на 20-ти а не на 15-ти март/ ищецът релевира,
че е престирал труд, възнаграждението за който труд в
размер на исковата сума не му било платено. Падежът, на който следвало да се
извършва плащането на месечното възнаграждение, изрично сочи ищецът, бил
първият работен ден на следващия месец. При тези твърдения ищецът счита,че
ответникът – работодател бил изпаднал в забава, поради което и му дължал обезщетение
в размера на законната лихва, считано от падежа на всяко дължимо месечно
възнаграждение до датата на подаване на исковата молба. Искането е за уважаване
на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
В откритото съдебно заседание от дата 23.11.2018г. ищецът,
представляван от адв.Хр.Р.от АК Варна,поддържа предявения иск така, както е заявен, като желае
уважаване на иска ведно с разноските съгласно списъка по чл. 80 ГПК. Обективирано е искане за постановяване на Решение при
условията на чл.238 ГПК, като и искане за издаване на изпълнителен лист във
възможно най-кратък срок, предвид, че корабът, на който престирал
труд ищецът, и който е единствената вещ, върху която ищецът може да се
удовлетвори, и върху който кораб Д.С. наложил арест, се продава на 07.12.2018
г.
Видно от протокола от
проведеното открито съдебно заседание, настоящият съдебен състав е приел, че са
налице основанията за уважаване на искането на ищеца, поради което е и
прекратено съдебното дирене .
Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно
заседание, без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, както и че
предявеният иск вероятно е основателен, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде
постановено неприсъствено решение, като искът бъде уважен изцяло .
На основание чл.
78, ал.1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него съдебно-деловодни
разноски, за които са представени доказателства.
Съгласно списъка по чл.80 ГПК, приобщен на лист 71-ви от делото ищцовата
страна претендира възстановяване на следните разноски: 2 400,00 щатски долара за заплатен адвокатски хонорар .
Приобщеният по
делото списък по чл. 80 ГПК кореспондира напълно с писмените доказателствата по
делото,като удостоверява точно по размер и основание претендираните
от ищеца разноски.С оглед горното и съдът присъжда съгласно чл. 78,ал.1 ГПК в
полза на ищеца именно сумата от общо
2 400,00 щатско долара– съдебно деловодни разноски за процесуално
представителство от един адвокат, пред настоящата инстанция.
При този изход
на спора,съдът следва да приложи нормата на чл. 78, ал.6 ГПК като възложи в тежест на ответника – работодател
дължимите се държавни такси по предявените искове,с оглед размерите на главния
и акцесорния осъдителни искове.
Видно от
петитума на иска размерът на главния иск е от 50 775,00 щатски долара
а на акцесорния 2 458,42 щатски долара. При така
посечената валута, съдът посредством фиксинга на БНБ към деня на произнасянето
си ( 1 USD = 1.72654 ВGN ) установи, че левовата равностойност на валутата възлиза съответно
на 87 665,10 лв. и 4 244,56 лв.При тези цени на исковете, съдът след
като съобрази ,че държавната такса по един иск е равна на четири процента от
цената, но не по-малко от 50 лева, пресметна че сборът от дължимите се държавни
такси по двата иска 3 506,61 лв.+ 169,78 лв., възлиза на общо 3676,39 лева. Отделно от тази такса,
съдът следва да възложи в тежест на ответното дружество съгласно нормата на чл.
78, ал.6 ГПК и чл. 83 ал.1 т.1 ГПК и сумата от 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, т.к. по делото
ищецът е ех lege освободен от плащане на държавни такси.
Отделно от
всичко изложено по-горе, съдът следва да приложи и императивната разпоредба на
чл. 242,ал.1 ГПК като постанови предварително изпълнение на съдебния акт в
частта в която ответникът –работодател е осъден да заплати на ищеца всички
парични вземания,произтичащи от трудовото му право отношение с
ответника-работодател.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.238 от ГПК, вр.
чл.239 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „А. Н.КО. Л.“ (*), малтийско дружество със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ Д.В.С., роден на *** г.в *, с адрес ***, чрез процесуалният му
представител – адвокат от АК Варна – Х.Р., със съдебен адрес:*** Д,
следните
ПАРИЧНИ ВЗЕМАНИЯ: 50 775,00 щатски долара ( петдесет хиляди
седемстотин седемдесет и пет щатски долара)– главница –представляваща сбора от
неплатени брутни трудови възнаграждения на ищеца за работата му на м/к „*“ , ведно със сумата от общо 2 458,42 щатски долара( две хиляди
четиристотин петдесет и осем щатски долара и четиридесет и два цента ) – лихва за
забавено плащане - дължима от всеки падеж до датата на предявяване на исковата молба
в съда, ведно със законната лихва върху главното вземане,считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда –
20.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземанията на , на основание чл. 242,вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и чл.
86,ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА „А. Н.КО. Л.“ (*), малтийско дружество със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.С.,
роден на *** г.в *, с адрес ***, СУМАТА от ОБЩО 2 400,00 щатски долара
(две хиляди и четиристотин щатски долара) сторените от ищцовата
страна съдебно - деловодни разноски в исковото производство, пред
настоящата съдебна инстанция за адвокатско възнаграждение на един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА „А. Н.КО. Л.“
(*), малтийско
дружество със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на РАЙОНЕН
СЪД ВАРНА СУМАТА от ОБЩО 3676,39
лева (три хиляди шестстотин седемдесет и шест лева и тридесет и девет
стотинки ) – дължима държавна такса по
предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както и СУМАТА от 5,00 лева ( пет лева ) – дължима
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК .
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242,ал.1 ГПК предварително изпълнение
на Решението в частта за присъдените трудови възнаграждения ведно с лихвите за
забавено изпълнение и законната лихва .
РАЗПОРЕЖДА издаване на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ в полза на ищеца както за
всички присъдени суми,т.к.Решението влиза в сила в деня на постановяването му. Против Разпореждането за
издаване на изпълнителен лист ответната страна може да депозира Частна жалба
пред ОС Варна съгласно чл.407 ГПК, в едноседмичен срок, считано от получаване
на поканата за доброволно изпълнение .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :