№ 890
гр. Варна , 25.11.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
Секретар:Христина З. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно
гражданско дело № 20203100502646 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
При спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1 от ГПК, на второ четене
се явиха:
Въззивниците: И. М. И. и И. И. И. , редовно призовани, не се явяват в
съдебно заседание, представляват се от адвокат В.Ц., редовно упълномощен
и приет от съда от първа инстанция.
Въззиваемата страна „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД,
редовно призована, не се явява представител в съдебно заседание.
СЪДЪТ докладва депозирано становище с вх.№ 24776 на 23.11.2020 г.
по имейл и по пощата от юрисконсулт Венелина Димитрова, пълномощник на
въззиваемата страна, в която същата изразява становище по хода на делото.
Оспорва въззивната жалба. Изразява становище по искането за изготвяне на
нов доклад на делото. В условията на евентуалност прави доказателствените
искания, в случай на изготвяне на нов доклад. Изрязва становище по същество
на спора, като претендира разноски, за които представя списък по чл.80 ГПК.
СЪДЪТ връчва на адвокат Ц., пълномощник на въззивниците
представеното становище от въззиваемата страна по имейл, поради липса на
1
представен препис от становището и за насрещната страна.
Адв. Ц.: Моля да ми бъде дадена възможност да се запозная със
становището и искането за разноски от въззиваемата страна и да се разгледа
делото на второ четете.
СЪДЪТ в 13:35 часа прекъсва разглеждането на делото в открито
съдебно заседание, като дава възможност на процесуалния представител на
въззивниците да се запознае със становището и списъка за разноски на
въззиваемата страна.
СЪДЪТ в 13:39 часа продължава с разглеждането на делото в открито
съдебно заседание.
Адв. Ц.: Моля се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва депозираните въззивни жалби и частна жалба, съгласно
постановеното Определение № 3421 от 21.10.2020 година.
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 31613/
28.05.2020г. на И. М. И. и И. И. И. , двамата от гр. Варна, чрез пълномощника
им адв. В. Ц., против решение № 1521/19.03.2020 г., постановено по гр.д.№
16957/2018 г. на ВРС, 31-ви състав, с което е осъдена „Обединена българска
банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Витоша“ №89б, да заплати на И. М. И. , ЕГН **********, от гр.Варна,
ул. „Петко Каравелов“ № 38, сумата от 498.70 лв., платена на 28.01.2015 г.,
заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда - 12.10.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата. Жалбата е за частите от решението, в
които е отхвърлен искът за разликата над 498.70 лв., до претендираните 16
885.72 лв. и за останалия период от м.ноември 2014 г. до м.януари 2016 г.
всички претендирани като платени от този ищец, поради неизпълнение на
2
договорно задължение по чл.17 от договор за кредит от 28.01.2006 г., сключен
между ответника и наследодателката на ищеца, както и в частта на
отхвърления иск на И. И. И. , ЕГН **********, от гр.Варна, ул. „Петко
Каравелов“ № 38 срещу „Обединена българска банка“ АД, ЕИК ********* за
заплащане на сумата от 10 509 лв., търсена като вреди от неизпълнение на
договорно задължение по чл.17 от договор за кредит от 28.01.2006 г., сключен
между ответника и наследодателката на ищцата.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозирана и насрещна въззивна жалба вх.
№ 40794/25.06.2020 г. на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД,
гр.София, подадена чрез пълномощника юрк. В. Димитрова, в частта на
първоинстанционното решение, с която е осъден въззиваемият да заплати на
И. М. И. , ЕГН **********, сумата от 498.70 лв., платена на 28.01.2015 г.,
заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда - 12.10.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Депозирана е и частна жалба вх.№ 262931/07.08.2020 г. на И. М. И. и И.
И. И. , чрез адв. В. Ц., срещу определение № 260115/14.08.2020 г.,
постановено по реда на чл.248 ГПК по гр.д.№ 16957/2018 г. на ВРС, 31-ви
състав.
В жалбата си въззивниците И. М. И. и И. И. И. , излагат становище за
недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно
решение, като постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Оспорват решаващия извод на съда за недължимост
на претендираното обезщетение за договорно неизпълнение, макар да е
прието, че такова е налице, доколкото банката не е изпълнила задължението
си по чл. 17 от процесния договор за кредит, сключен между нея и
наследодателката на ищците Веселина Добринова Иванова, да сключи за своя
сметка и в своя полза застраховка „Живот“ за починалата наследодателка,
като за ищците настъпили имуществени вреди, изразяващи се в непогасени от
застрахователното обезщетение вноски по кредита. По силата на настъпилото
универсално правоприемство вследствие наследяването, задължението за
погасяване на остатъка от кредита след смъртта на наследодателката им
възникнало за ищците, като дългът бил погасен в цялост. Неправилно, обаче
районният съд приел, че само защото част от плащанията по кредита били
3
извършени от трети лица, за които не можело да се установи в каква връзка се
намирали с ищците, не можела да се установи и вреда за последните, респ. в
какъв размер е тя за всеки от двамата ищци. Така, след като искът бил
установен по своето основание, недопустимо било съдът да го отхвърли,
поради невъзможност да установи неговия размер. Освен, че в мотивите на
обжалвания акт съдът е приел, че са налице всички необходими елементи от
фактическия състав на договорната отговорност, то същите били установени
и с влязло в сила Решение № 6653/04.10.2017 г. по гр.д. № 6701/2016 г. по
описа на СГС, с което бил уважен искът срещу „ОББ“ АД на жалбоподателя
Иван Иванов за заплащане на обезщетение в размер на 14767.99 лв. за
претърпени от него вреди от договорно неизпълнение на задължение по
чл.17, ал.2 от договор за кредит от 28.01.2006 г., сключен между банката и
неговата наследодателка Веселина Добринова Иванова, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 11.12.2014 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 154.23 лв. - лихва за
забава в периода 13.10.2013 г. - 03.12.2014 г. върху обезщетението, предявен
като частичен, при пълен заявен размер от 771.17 лв.
Претендират, че влезлият в сила акт на СГС обвързва страните със сила
на пресъдено нещо относно изводите на съда за съществуването на всички
елементи от правопораждащия спорното право факт, а именно: договора за
кредит; неизпълнението от страна на ответника на договорното му
задължението по чл.17, ал.2 от договора; смъртта на Веселина Добринова
Иванова и настъпилото правоприемство по договора по отношение на
наследниците на кредитополучателя; наличието на основание за ангажиране
договорната отговорност на ответника да възстанови всички извършени
разходи по погасяване на задължението съобразно наследствените квоти на
наследниците, заплатили оставащите след смъртта на наследодателката им
вноски. Също така се сочи, че изложените факти били общи за двамата ищци,
в качеството им на обикновени другари, поради което и изводите на съда,
основани на тези факти, също следвало да бъдат еднакви за двамата ищци.
Твърди се за безспорно установено задължението на Иван Иванов по
процесния договор в размер на 16 885.72 лв., съответно на Ивелина Иванова -
в размер на 10 509 лв., също и погасяването му, което било видно и от
приетото заключение по проведената ССчЕ. Жалбоподателите сочат за
4
ирелевантно обстоятелството кого банката ответник вписала като фактически
платец на задълженията, тъй като тяхната стойност се определяла от
наследствените квоти на наследниците на кредитополучателката, а
вътрешните им отношения с фактическите платци не попадали в предмета на
доказване, щом като е прието, че плащанията са извършени изцяло в полза и
за сметка на ищците. Като се позовават на правилото на чл.73 ЗЗД
претендират, че за кредитора е без значение кой ще изпълни, а изследването
на вътрешните отношения между задълженото лице и фактическия платец
освен неотносимо към основателността на иска и размера на вредата,
съставлявало и нарушение на съдопроизводствените правила.
Твърдят, че с отговора на исковата молба, ответникът не релевирал
възражение, че ищците не били заплащали лично задълженията си по кредита,
а единствено бил поставен въпрос към допълнителната ССчЕ да посочи каква
част от постъпилите вноски ищците внесли лично, но посоченото не можело
да се приеме за равнозначно на своевременно релевирано възражение. Поради
това и ищците се противопоставили на допускането на посочения въпрос.
Излагат, че изпълнението от третото лице погасява вземането на кредитора и
освобождава длъжника, така както, ако самият длъжник би изпълнил, щом
като плащането се извършва за сметка и в интерес на длъжника, независимо
дали става дума за поръчка или гестия. Също така в последното по делото
о.с.з. ищците поискали да се разпитат фактическите наредители, които били
близки на ищците и внасяли сумите от тяхно име и за тяхна сметка, но с
предоставени от ищците финансови средства, поради фактическата им
невъзможност да осъществят плащанията, но искането било оставено без
уважение. Така съдът лишил ищците от възможност за установяване на
вътрешните им отношения с фактическите платци, като впоследствие
отхвърлил исковете единствено по тези съображения. Вместо да съобрази
заключението по ССчЕ досежно точния размер на задължението на всеки от
двамата ищци и стойността на погасените вноски, съдът основал решаващия
си извод на записванията в собствената счетоводна система на ответника.
На следващо място, именно поради липсата на изрично възражение на
ответника, ищците били лишени от възможността да проведат насрещно
доказване, тъй като в доклада по делото не била разпределена тежест на
доказване за ищците да установят, че лично са извършили плащанията, нито
5
пък да установяват вътрешните си отношения с вписаните фактически платци
на дълга.
Жалбоподателите обосновават самостоятелен извод за дължимост на
претендираното обезщетение, като се позовават на разпоредбата на чл. 17,
ал.4 от процесния договор, съгласно която в случай, че всички дължими на
банката суми бъдат изцяло погасени, остатъкът от застрахователните
обезщетения остава в полза на следващия бенефициер, посочен в
застрахователните полици, или в полза на застрахования или неговите
наследници. Сочат, че доколкото полица не е сключена по вина на банката,
следващи бенефициери могат да бъдат единствено наследниците на
жалбоподателката. В тази връзка считат, че размерът на вредите би бил
аналогичен, независимо дали застрахователното обезщетение би било
заплатено за покриване на дълга на кредита или като дължим остатък от
обезщетението на наследниците по смисъла на чл.17, ал.4 от договора.
Накрая, на база приетото от първоинстанционния съд разрешение, че
следва да бъдат репарирани единствено заплатените лично от Иван Иванов
вноски, се излага становище за наличие на неоснователно обогатяване на
банката за сметка на третите лица – фактически платци на вноски.
Оспорват се и единствените релевирани своевременно възражения на
ответника за погасяване по давност на претенцията за периода 2013 г. - 2015
г., поради характера на плащанията като периодични, както и за
неоснователност на претенцията за законна лихва предвид липсата на покана.
Като се позовават на конкретни решения на ВКС обосновават извод, че
плащанията по договора за кредит, макар да се извършват по предварително
определен погасителен план не представляват периодично плащане по см. на
чл. 111, б. „в“ ЗЗД. По отношение на законната лихва за забава и като сочат,
че съгласно чл. 17, ал.3 от процесния договор, банката е следвало да сключи
застраховката в срок до един месец след усвояване на средствата по кредита,
претендират дължимост от изтичане на едномесечния срок. По изложените
съображения, молят за отмяна на решението в отхвърлителната му част, за
уважаване на исковете изцяло, както и за присъждане на сторените пред двете
инстанции разноски.
Въззиваемата страна „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, /също
6
и жалбоподател по подадената от него насрещна въззивна жалба вх.№
40794/25.06.2020 г./, представлявана от юриск. Венелина Димитрова, в
депозирания в срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор оспорва подадената
въззивна жалба като неоснователна и необоснована. Твърденията за
обхващане на спорното право от силата на пресъдено нещо по влязлото в сила
решение на СГС, намира за несъстоятелни, доколкото решеният от другия
съд спор касаел претенция за пропуснати ползи, която била отхвърлена като
недоказана, а не за претърпени вреди, каквато била заявена в настоящия
случай. Също така оспорва твърденията на жалбоподателите за настъпили за
тях имуществени вреди предвид плащането на вноските от трети лица,
независимо, че погасявали чужд дълг. Сочи също, че в последното по делото
о.с.з. не било направено доказателствено искане за допускане до разпит на
лицата – вносители на сумите, нито пък били релевирани възражения спрямо
приетото по делото заключение по ССчЕ. Моли за потвърждаване на
обжалваното решение в отхвърлителната му част и присъждане на разноски.
В подадената от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД насрещна
въззивна жалба се излагат доводи, свързани със задължението на
наследниците за заплащане на сумите по кредита, независимо от сключването
на застрахователния договор от страна на банката. Сочи се също, че
процесният кредит е бил използван за нуждите на семейството, следователно
задължението за погасяването му е и на преживелия съпруг, но не в
качеството му на наследник, а на собствено основание, като солидарно
задължено по кредита лице. Моли за отмяна на решението в частта, с която е
осъдена банката да заплати на И. М. И. сумата в размер на 498.70 лв., както и
за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК, И. М. И. , чрез пълномощника си адв. В.
Ц., депозира писмен отговор, с който оспорва насрещната въззивната жалба
като неоснователна и твърди, че като се отчита формиралата се сила на
пресъдено нещо по предявения по-рано частичен иск, всички изложени в нея
доводи досежно съществуването на елементите от фактическия състав на
спорното право се явяват недопустими. Акцентира върху причинната връзка
между неизпълнението на договорното задължение на банката за сключване
на застраховката и настъпилите вреди. Искането е за потвърждаване на
решението в частта, с която е уважен предявеният иск и за присъждане на
7
разноски.
В подадената частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК за
допълване на обжалваното решението в частта за разноските чрез присъждане
на такива в полза на ответника, въззивниците И. М. И. и И. И. И. излагат, че
районният съд в противоречие на процесуалния закон е определил
възнаграждение за юрисконсулта на банката в завишен размер. Така, били
нарушени правилата на чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ,
приложим във вр. с чл. 78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, доколкото
възнаграждението на юрисконсулта по дело с определен материален интерес
следвало да се определи в интервала между 100 лв. – 300 лв., при това се
изтъква липсата на фактическа и правна сложност по делото. Също така, не
били обсъдени и възраженията на жалбоподателите за недопустимост на
молбата, изложени в подадения от тях отговор, предвид депозирането й след
законоустановения срок. Отправя се искане за обезсилване на обжалваното
определение, респ. за намаляване размера на присъденото възнаграждение.
В постъпилия отговор на частната жалба „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД излага доводи във връзка със спазване на срока за подаване на
молбата по чл. 248 ГПК, която била входирана в деловодството на ВРС още
на 11.06.2020г., а не на 25.06.2020г., както неправилно приел ВРС. Моли за
отхвърляне на частната жалба като неоснователна и за потвърждаване на
обжалваното определение.
Адв. Ц.: Запознат съм с определението на съда и нямам възражения.
Поддържам въззивната жалба и частната жалба.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ като взе предвид становищата на страните,
счита, че следва да бъде приет за окончателен доклада по делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за окончателен доклада по делото, изготвен в
разпоредително заседание с Определение № 3421 от 21.10.2020 г.
Адв. Ц.: Единият от платците е съпруг на Ивелина Иванова, а другият
от платците е негов служител - счетоводител на същото това лице. Мога да
8
представя доказателства, но останах с впечатление, че доклада в тази връзка е
неотменим - не съм си поставил такива цели да представям доказателства в
тази връзка. Бихте могли да направите служебна справка по гражданското
състояние, ако счетете, че това е допустимо и релевантно.
Със сигурност мога да представя доказателства, че Валентин е съпруг
на Ивелина, а другата госпожа е негов счетоводител. Ивелина е майка на три
малки деца, поради която причина е ангажирала съпруга си да прави
плащания вместо нея. Моля да ми се даде възможност да представя писмени
доказателства в следващо съдебно заседание, тъй като нямах готовност да ги
осигуря за днешното съдебно заседание.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ като взе предвид становището на
процесуалния представител на въззивниците, счита, че следва да бъде дадена
възможност на същият да представи писмени доказателства в следващо
съдебно заседание, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на
въззивниците да представи писмени доказателства относно обстоятелствата,
за които е поискал допускане на гласни доказателства, а именно установяване
на факта, че фактически платци на част от задълженията са лица, свързани с
И. И. И. .
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на
въззивниците с писмена молба с препис за насрещната страна да представи
твърдяните релевантни писмени доказателства не по-късно пет дни преди
следващото съдебно заседание, за да бъде връчена на другата страна.
СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх.№ 24763 на 23.11.2020 г., с
което е изпратено изисканото гражданско дело № 6701/2016 година по описа
на Софийски градски съд, 19-ти състав, ведно с приложени дела към него.
Адв. Ц.: Моля да се приложи по делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ намира, че изпратеното гражданско дело №
6701/2016 година по описа на Софийски градски съд, 19-ти състав, ведно с
9
приложените към него дела следва да бъде приложен по делото, с оглед на
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото, изпратеното
с писмо с вх.№ 24763 на 23.11.2020 г. гражданско дело № 6701/2016 година по
описа на Софийски градски съд, 19-ти състав, ведно с приложените към него
дела: гражданско дело № 1593/2018 година по описа на Софийски апелативен
съд, 7-ми състав, гражданско дело № 181/2015 година по описа Варненски
районен съд, 30-ти състав, частно търговско дело № 1082/2015 година по
описа на Варненски окръжен съд,Търговско отделение, въззивно търговско
дело № 619/2015 година по описа на Варненски апелативен съд, Търговско
отделение, частно търговско дело № 3127/2015 година по описа на Върховен
касационен съд, Първо търговско отделение, търговско дело № 2067/2014
година по описа на Варненски окръжен съд,Търговско отделение до
приключване на спора по настоящото производство.
Адв. Ц.: Нямам доказателствени искания.
За събиране на допуснатите доказателства, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново разглеждане на
15.12.2020 година от 10:30 часа, за която дата и час въззивниците ще се считат за редовно
уведомени от съдебно заседание чрез процесуалния си представител, а въззиваемата страна
ще се счита за редовно уведомена по реда на чл. 56, ал.2 от ГПК.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:46 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10