Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на единадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Симеонова гр. д. № 8828 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 78560 от 29.04.2020 г., постановено по гр. д. № 63085/2019 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II ГО, 179 състав, е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ - Министерство на вътрешните работи (МВР), с адрес: гр. София, бул. „************, да заплати на П.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР сумата от 1653,24 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г., получен чрез преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 31.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; на основание чл. 179, ал. 1 ЗМВР сумата от 1548,60 лв., представляваща възнаграждение за 222 часа извънреден труд, положен в периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г., включващ времето за явяване на инструктаж преди застъпване на смяна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 404,36 лв., представляваща обезщетение за забава върху главниците, считано от падежа на всяко вземане до предявяване на иска; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300 лв., разноски по делото.
Осъдена е Главна дирекция „Гранична полиция“ - Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. София, бул. „************, да заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 344,25 лв., представляваща разноски по делото.
В законоустановения
срок по чл.
259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника Главна дирекция
„Гранична полиция“ - МВР, чрез юрисконсулт А.Н., с
доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.
Твърди се, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения
на 12 - часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като
отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано
изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на
отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при
надвишаване на нормата работни часове е заплащан на ищеца на основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР като извънреден труд. При изчисляване на времето, отработено
от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена
нормативната уредба по специалния ЗМВР. Посочва се, че редът, касаещ спорния
въпрос, е регламентиран с Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-908/02.08.2018 г. Излагат се доводи, че съдът неправилно е приел, че
приложение следва да намери Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ). Според жалбоподателя последната не следва да се прилага за
служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала
друга наредба, в която липсва изрична норма, допускаща превръщането на нощните
часове положен извънреден труд в дневни с определен коефициент. Налице е
специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния
труд в МВР и разпоредбата на чл. 9, ал. 1 НСОРЗ не намира приложение. Сочи се,
че чл. 9, ал. 1 НСОРЗ изисква кумулативно наличието на следните предпоставки: 1.
подневно отчитане на работното време, 2. работа на смени, 3. продължителност на
нощното работно време, по - малка от продължителността на дневното, 4. трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми, които предпоставки в случая не са
налице. В чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и
съща продължителност от 8 часа, не е налице и работа по трудови норми за
определяне размера на трудово възнаграждение по чл. 247 КТ и чл. 250 КТ.
Излагат се и доводи, че за да е налице
положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника, следва ищецът
действително да е работил извън установеното за него работно време по график, а
в разглеждания случай всеки положен от него час труд своевременно му е заплащан
ежемесечно, видно от платежните бележки. Неправилно съдът е посочил в
диспозитива на съдебното решение, че осъжда Главна дирекция „Гранична
полиция“ - Министерство на вътрешните работи да заплати сумата за положен
извънреден труд, тъй като превръщането на нощните часове положен труд с
коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение
от 0,25 лв., а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Посочва се
също, че в МВР е разрешено полагането на 8 часа нощен труд, което води до
неприложимост на посочения коефициент
1,143, тъй като същият се получава от съотношението 8 часа дневен труд към 7
часа нощен труд. Ако се извърши заместване по посоченото съотношение, то за
служителите на МВР същото ще е 8 часа дневен труд към 8 часа нощен труд, при
което се получава коефициент 1. Излага се, че в ЗМВР няма препращаща норма,
основание за субсидиарно приложение на КТ и НСОРЗ, а приложение следва да
намерят чл. 187, ал. 1 ЗМВР, вр. с ал. 3 и чл. 179 ЗМВР, както и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, които са съобразени
с функциите на МВР, както и с естеството на извършваната дейност (с позоваване
на решение № 405/04.11.2019 г. по гр. д. № 548/2019 г. по описа на Окръжен съд
- Русе, решение № 55/07.04.2015 г. по гр. д. № 5169/2014 г. по описа на ВКС, III г. о. и решение № 197/2019 г. по гр. д. №
786/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о.).
Във връзка с претенцията за заплащане на извънреден труд, вследствие явяването на ищеца за инструктаж 30 минути преди всяка смяна, се посочва, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че разпитаният по делото свидетел е ищец по гражданско дело със същия предмет и има личен интерес от изхода на спора, поради което показанията му не следва да бъдат кредитирани. Оспорва се заявеното от свидетеля, че служителите на „Летищна сигурност“ не могат да напускат работните си места, както и че някой би ги задължил да идват на работа преди предвидения час за започване на съответната смяна. В тази връзка се посочва, че е налице действаща Заповед № 4064з-828/08.08.2016 г. относно организацията и разпределението на работното време на отделните структури и дейности в РДГП - „Аерогари“, а от събраните доказателства не може да бъде установено за безспорно, че служителите идват на работа половин час преди всяка смяна, съответно им се дължи възнаграждение за положен извънреден труд. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението и за отхвърляне изцяло на предявените искове, с присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.
Въззиваемата страна - П.Д.С., не взема становище в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на въззиваемия - адвокат И.Ш., представя становище и писмени бележки, с които моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното първоинстанционно решение - потвърдено. Излагат се доводи, че съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР ищецът П.С. има статут на държавен служител. Работата му в Регионална дирекция „Аерогари“ - ГДГП е организирана на 12 - часови дежурства, по предварително изготвен график, вкл. и през нощта - за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., при условията на сумирано изчисляване на работното време на тримесечие, съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Твърди се, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилага субсидиарно, поради това, че Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., която предвижда възможност държавните служители в МВР да полагат труд през нощта между 22.00 ч. до 06.00 ч., не урежда преизчисляването на нощния труд към дневен. Твърди се, че доводите на въззивника, че по отношение на ищеца следва да намерят приложение единствено специалните правила на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, са неоснователни. Според въззиваемия (ищец) по отношение на държавните служители в системата на МВР следва да намерят приложение общите разпоредби на трудовото законодателство при преизчисляване съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа), в подкрепа на което е чл. 188, ал. 2 ЗМВР, който изрично препраща към специалната закрила на КТ по отношение на държавните служители, които полагат труд за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., и чл. 216, ал. 2 ЗМВР. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че в Наредбата липсва изрична норма, аналогична на тази на чл. 31, ал. 2 от приложимата в предходен период Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. до 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Липсата на изрична уредба следва да бъде преодоляна чрез прилагане на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Да се приеме обратното би означавало държавните служители в системата на МВР да бъдат поставени в по - неблагоприятни условия, което противоречи на основните принципи на правото, на целта и духа на закона. Излага се, че претенцията за заплащане на извънреден труд за явяване на работа 30 минути по - рано е доказана изцяло в хода на производството чрез гласни и писмени доказателства. Предвид изложеното се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски за настоящата съдебна инстанция.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и възраженията на
насрещната страна, както и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта -
в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните -
т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният съд споделя неговите мотиви, поради което и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Предявени за
разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 187, ал. 5,
т. 2 ЗМВР, вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, вр. с чл.
179, ал. 1 ЗМВР (приложима редакция на закона ДВ, бр. 61 от 11.08.2015
г., в сила от 01.04.2015 г.) и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В разглеждания случай не е спорно обстоятелството, а същото се установява и от събраните по делото доказателства, че през процесния период страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, възникнало на основание ЗМВР, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „старши полицай“ в ГКПП - „Аерогара София“, в структурата на Гранично полицейско управление - София - Регионална дирекция „Аерогари“ - Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР. По смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР ищецът е със статут на държавен служител. По делото не е спорно и това, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период работата на ищеца е била организирана на 12 - часови дежурства (дневни и нощни работни смени), по предварително изготвени месечни графици, като ищецът е полагал и нощен труд от 22.00 ч. до 06.00 ч., при условията на сумирано изчисляване на работното време. За отработения нощен труд по 8 часа всеки месец служителят е получавал от своя работодател допълнително възнаграждение в размер по 0,25 лв. на час, което обстоятелство не е спорно между страните и се установява от приложените платежни бележки относно извършените начисления на ищеца за периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г.
По делото е приета Заповед №
4064з-828/08.08.2016 г. за организация и разпределение на работното време на
отделените структури и дейности в РДГП - „Аерогари“, съгласно която за
работещите на 12 - часови смени дневната смяна започва в 08.00 ч. и приключва в
20.00 ч., а нощната смяна започва в 20.00 ч. и приключва в 08.00 ч., работното
време се изчислява и отчита сумирано в часове.
В хода на съдебното дирене пред първоинстанционния
съд са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Н.Б.Б.,
служител в „Гранична полиция“, който твърди, че познава ищеца от 6 години. Сочи,
че изискванията за провеждане на инструктаж в „Гранична полиция“ са служителите
да се явят в 7.30 ч. или в 19.30 ч., когато започва инструктажът. След като
бъдат инструктирани, те могат да започнат работа в 08.00 ч. или в 20.00 ч., т.
е. дежурството е от 08.00 ч., а инструктажът от 07.30 ч., като това се повтаря
и за дневни, и за нощни дежурства. Свидетелят заявява, че на служителите се
търси отговорност, ако не се явят на инструктаж и трябва да представят писмени
обяснения. Този инструктаж е задължителен, като не е възможно провеждането му
след започване на дежурството.
Съгласно заключението на приетата
в хода на първоинстанционното производство съдебно
- счетоводна експертиза (ССчЕ),
неоспорена от страните, която
настоящият съдебен състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 ГПК като компетентна и обоснована, ищецът е
полагал труд като държавен служител, работещ на смени, при сумирано изчисляване
на положения труд за тримесечен период. Продължителността на смените е била
дневна от 08.00 ч. до 20.00 ч. и нощна от 20.00 ч. до 08.00 ч. на следващия
ден. Ищецът е отработил 445 смени, като от тях нощните смени са 207.
Отработените часове като нощен труд са 1656 часа. Ако бъдат преизчислени с
коефициент 1,143 (съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ),
то следва да бъдат отчетени още 237 часа положен от ищеца труд за процесния
период. В заключението е посочено още, че броят часове за явяване на инструктаж
30 минути преди всяка смяна е 222 часа. Общият брой на приравнените към дневни
часове и на часовете за явяване на инструктаж е 459 часа за процесния период. Вещото
лице е посочило, че видно от представения Протокол, Приложение № 1 за положения
труд от държавни служители, работещи на смени в ГКПП - Аерогара София по
тримесечия, за периода м. 10.2016 г. - м. 09.2019 г. няма тримесечие, през
което ищецът да е отработвал по - малко часове от нормативно определените. Стойността
на неизплатения извънреден труд от приравняване на нощния към дневен труд и
времето за явяване на инструктаж е в размер на 3201,87 лв. (съответно 1653,24
лв. и 1548,60 лв., посочени по тримесечие в заключението). Лихвата е изчислена
от датата, на която всяко задължение е ставало дължимо, до датата на исковата
молба, и е в размер на 404,36 лв. (приложение № 1 от заключението).
Спорно пред
настоящата инстанция е налице ли е основание за преизчисляване на отработените часове нощен
труд с коефициент 1,143, съответно
дължи ли се допълнително
възнаграждение върху разликата между преизчислените с посочения коефициент
часове и реално отработените такива, както и представляват ли те извънреден
труд. Спорът е правен и се
свежда до това дали при отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ -
в частност чл. 9, ал. 2 от
посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите
на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Спорен пред
въззивния съд е и въпросът следва ли на ищеца да бъде присъдено възнаграждение
за извънреден труд за явяването му на инструктаж 30 минути преди работната
смяна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно трудово
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.
178, ал. 1, т. 3 ЗМВР е предвидено, че държавните
служители получават допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Според чл. 179, ал. 1 ЗМВР на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение, а съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР (в
приложима редакция - ДВ, бр. 61 от 2015 г.), работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени,
като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 -
дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР (приложима
редакция - ДВ, бр. 61 от 2015 г.). Съгласно ал. 3 на чл. 187, работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24- часови смени - сумирано за едномесечен период
(съответно тримесечен период - изм. ДВ, бр. 81 от 2016 г.). При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов
период.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В рамките на исковия период 01.10.2016 г. -
30.09.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организация и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи,
обн. ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм. бр. 3 от
10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС на РБ - бр. 4 от
14.01.2020 г. В чл. 2, ал. 1 от същата
е предвидена нормална продължителност на работното време
на държавните служители - 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 - дневна
работна седмица, а в чл. 3, ал. 3, че
за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч.,
максимално 8 часа за всеки 24 - часов
период. Съгласно чл. 8 от
наредбата извънредният труд за
държавните служители не може да надвишава 280 часа годишно и 70 часа на
тримесечен период. В чл. 31 е посочено, че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата,
които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени
часове.
Съгласно чл. 31, ал. 2
на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. - действала първоначално в периода 19.08.2014 г. - 02.06.2015 г., при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за отчетния период. След отмяната на
посочената наредба са приети Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отменена с решение на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г. от 11.07.2016 г., в сила от 29.07.2016 г.) и
Наредба № 8121з-779/29.07.2016 г. (в сила от 02.08.2016 г.), които обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014 г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен
труд с посочения коефициент, т. е. правило
за трансформиране на нощния труд в дневен, а е разписан само редът за
отитането на часовете нощен труд. В периода от отмяната
на Наредба № 8121з-592 до издаване и
обнародване на Наредба № 8121з-776 (02.08.2016 г.) отново е
била приложима Наредба № 8121з-407, т.
е. отново е имало изрично предвидено в подзаконов
нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с
коефициент 1.143.
Увеличеното изчисляване на нощния труд е предвидено както в отменената
Наредба № 8121з-407 за служителите на МВР, така и в Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, издадена въз основа на КТ. Липсата на изрична норма за
отчитане на нощния труд в процесния период в специалния закон - ЗМВР (до
изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИДЗМВР от м. юли 2020 г., което има
действие занапред) и в наредбата, издадена по реда на чл. 187, ал. 9 ЗВМР, не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, която следва да бъде преодоляна
по правилото на чл. 46, ал. 2
ЗНА. Настоящият
съдебен състав намира, че при наличието на такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, следва по аналогия да бъде приложена общата
законодателна уредба относно отчитането и заплащането на нощния труд, в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в сила от
01.07.2007 г.), определяща структурата и организацията на работната заплата,
видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, реда и
начина за определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и
служителите.
В тази връзка съдът намира за
неоснователни доводите на ответната страна, насочени към оспорване приложението
на посочената разпоредба. Възприемането на това разбиране би означавало да се
допуснат различни системи на отчитане на нощния труд спрямо
служителите в МВР и спрямо работниците по трудово правоотношение, въпреки че те
изразходват психическа и физическа енергия и извършват полезна трудова дейност
в една и съща част от денонощието (работно време) и при едни и същи вредни за
здравето последици, т. е. би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата и които получават такива допълнителни възнаграждения съгласно чл. 67,
ал. 7, т. 1 ЗДСл. и чл. 261 КТ. Освен това, възприетото от въззивната инстанция
тълкуване за приложимост на КТ и на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ е в съответствие и с
основния принцип за равенство и недопускане на дискриминация, установен в чл. 6
от Конституцията на Република България и в чл. 14 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи (решение №
311/08.01.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. по описа на ВКС, ІV г. о.). В
подкрепа на възприетата позиция е и препращането на чл. 188, ал. 2 ЗМВР към
разпоредбите на КТ, а именно, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч. се ползват
със специалната закрила по Кодекса на труда.
Посочените във въззивната жалба решение № 55/07.04.2015 г. по гр. д. № 5169/2014
г. по описа на ВКС, III г. о. и решение №
197/07.10.2019 г. по гр. д. № 786/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о., са
постановени при действието на ЗМВР (отм.), като последното разрешава въпроса за
естеството на правото на допълнителен отпуск по чл. 229, ал.
1, т. 9 (предишна т. 8) ЗМВР 1997 г. (отм.); и чл. 212,
ал. 1, т. 3 ЗМВР 2006 г. (отм.); и наличието на срокове за
упражняването му, както и възможно ли е погасяването му по давност поради
неупражняването му, като приема, че разпоредбите на ЗДСл. и КТ не са приложими
по аналогия по отношение на правото на допълнителен отпуск по
отменения ЗМВР, какъвто не е настоящият случай. Въззивният съдебен състав
не споделя и мотивите в решение № 405/04.11.2019 г.
по гр. д. № 548/2019 г. по описа на Окръжен съд - Русе, че КТ и НСОРЗ не се
прилагат субсидиарно, доколкото на съда е служебно известна и практика в
обратния смисъл, както и че въз основа на противоречивата съдебна практика е
образувано тълкувателно дело № 1/2020 г. по описа на ОСГК на ВКС, по което няма
постановено тълкувателно решение. Действително ЗМВР е специален закон по отношение на
ЗДСл., но ЗДСл. се явява специален по отношение на КТ. За всички неуредени
въпроси в специалния закон се прилага общият.
По така изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че при отчитане на положените
часове нощен труд от служители на МВР са приложими разпоредбите на Кодекса на
труда и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Включеният в рамките на
дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно
време, на която основа следва да бъде определен реално положеният от него труд
за исковия период.
Съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Целта на определения коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта да получава възнаграждение, колкото за 8 часа през деня.
През исковия период в ЗМВР липсва норма, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време. При подобна празнота в специалния закон следва да се приложи общото правило, предвидено в чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта при 5 - дневна работна седмица е до 7 часа. Както се посочи, съгласно чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов период. Т. е., от посочената норма е видно, че 8 - часовото ограничение при полагане на нощен труд на смени се отнася за случаите на сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период, а не за случаите на подневно отчитане на работното време, която е различна форма на отчитане на труда. Следва да се има предвид, че чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР не определя нито продължителността на работната смяна, която може да е по - голяма или равна на осем часа, като съчетава нощен и дневен труд, нито пък е свързано с отчитането на нощния труд. Посочената разпоредба фиксира нормалната продължителност на работния ден за служителите на МВР, работещи на смени, а именно - осем часа, с тази специфика, че въпросните служители работят при сумирано отчитане на работно време. Цитираната разпоредба няма характеристиките на специален закон спрямо чл. 140, ал. 1 КТ. Следователно отношението между нормалната продължителност на дневното работно време (8 часа) и нормалната продължителност на нощното работно време (7 часа), установени за подневно отчитане на работното време на служителите в МВР, е 1,143. За процесния период следва субсидиарно да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и реално отработените от ищеца часове нощен труд да бъдат преизчислени с коефициент 1,143.
Неоснователни са доводите на ответника, че този коефициент не е приложим в случая, тъй като разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не поставя изискванията на чл. 9, ал. 1 за работа при трудови норми и за брой нощни часове към брой дневни часове. Нормата на чл. 9 НСОРЗ урежда различни хипотези: докато разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 визират условия за „увеличаване“ на трудовото възнаграждение с определен коефициент, разпоредбата на ал. 2 се отнася единствено до изчисляване на положения труд като стойност в часове при сумирано изчисляване на работно време. Това правило е общо, а не специално, поради което не може да се сподели тълкуването, че то е приложимо единствено при „трудово възнаграждение, заработено по трудови норми“ и при „продължителност на нощното време, по - малка от продължителността на дневното“. Целта на посочената разпоредба е именно нощното работно време да се заплаща в увеличен размер спрямо дневното работно време поради спецификата на нощния труд като по - неблагоприятен за работника спрямо дневния, за което са предвидени редица други компенсации. Съобразявайки изложеното, съдът не възприема и аргумента, че нощният труд на служителите в МВР не следва да се преизчислява с посочения коефициент, доколкото максималната продължителност и на дневния, и на нощния труд е 8 часа, съотношението между които е 1, а не 1,143. Това би довело до поставяне на служителите на МВР в по - неблагоприятно положение, при което могат да полагат повече часове нощен труд, за което няма да получават възнаграждение в увеличен размер спрямо дневния такъв.
Въззивната
инстанция намира за неоснователен и довода на ответника (въззивник), че дължимото се на
ищеца възнаграждение за положения от него нощен труд е било изцяло и
своевременно изплатено, тъй като за отработените часове нощен труд своевременно
му е било заплащано
допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв. за всеки час нощен труд,
поради което и не следва превръщането на нощните часове в дневни да се отразява
на отчитането на извънреден труд.
Съгласно разпоредбата на чл. 179 ЗМВР на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., като условията и
редът за това се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 8 НСОРЗ (в приложимата за процесния период редакция - ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в
сила от 01.07.2012 г.) за всеки отработен час или за част от него между 22.00
ч. и 06.00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по - малък от 0,25 лв. на час. Аналогично възнаграждение е
предвидено и в чл. 20 от Наредбата за заплатите на
служителите в държавната администрация, вр. с чл. 67, ал. 7 ЗДСл.
Настоящата инстанция приема, че преизчисляването
на нощните часове с коефициент 1,143, при което реално отработените часове
нощен труд се заплащат в увеличен размер, не изключва заплащането на
допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд в размер на 0,25 лв.
Законодателят е възприел две линии, по които се реализира увеличеното заплащане
на нощния труд - 1) заплащане на часовете положен нощен труд в увеличен размер
и 2) допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд (решение №
14/27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. по описа на ВКС, IV г. о.). В
цитираното решение е прието, че няма значение, че при сумирано отчитане на
работното време нощните часове се превръщат в дневни. Посочената методология е само
с оглед установения по законодателен път начин за отчитане нормата фактически
положен труд. Разпоредбите на чл. 8 НСОРЗ и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат
едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се
заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд - 0,25 лв./час.
На следващо място, съгласно чл. 143, ал. 1 КТ извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. При сумираното
изчисляване на положения труд, извънреден труд ще е налице само в случай, че
отработеното време за съответния отчетен период (с увеличението на часовете
положен нощен труд) надхвърля нормата работни часове за отчетния период. Заплащането на положен нощен труд е
различно от дължимото се възнаграждение за извънреден труд, на основание чл.
178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР. Във връзка с
възражението, че е налице смесване на различните видове труд, с различно
основание и ред за полагане, отчитане и заплащане и за липса на реално положен
труд, съдът намира, че сумите, изплащани на ищеца в размер на 0,25 лв. -
допълнително възнаграждение за всеки отработен час през нощта за времето между
22.00 ч. и 06.00 ч., са изплатени на основание, различно на основанието по чл.
187 ЗМВР за компенсиране на положения от ищеца извънреден труд, получен след
преизчисляване с коефициент 1,143 на часовете нощен труд в дневен такъв. Липсата на уредба в ЗМВР и в подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, регламентираща хипотези на извънреден труд,
надхвърлящ законоустановената норма, положен от държавните служители в МВР,
работещи на смени, не дава основание да се направи извод, че законодателят е
имал предвид да се изключи изобщо възможността този труд да бъде заплатен. Ако
в случая работодателят не заплати извънредния труд, той би се обогатил
неоснователно за сметка на служителя, с което би се нарушил основният принцип
на възмездност на труда, поради което за неуредените случаи следва да се
прилага общото трудово законодателство. В случая е установено, че през
процесния период не е имало тримесечие, през което ищецът да е отработвал по -
малко часове от нормативно определените (ССчЕ). Съответно след преизчисление на
нощните часове в дневни с посочения коефициент ще се получи разлика, която надхвърля
нормата работни часове за отчетния период и следва да бъде заплатена като
извънреден труд.
Освен това, съгласно чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, трудовият стаж на работниците и служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното време, се определя, като изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно време. Определеният по този начин стаж не може да е по - голям от броя на работните дни за периода на сумирането.
В чл. 18, ал. 3
НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време броят на отработените дни се установява, като отработените
часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на
дневната продължителност на работното време, установена за работното място при
подневно отчитане на работното време.
С
оглед изложените съображения за приложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен
труд и доколкото правилото за преизчисляване на нощните часове в дневни е в
съответствие с правилата за заплащане на труда и зачитането на трудовия стаж,
настоящият съдебен състав приема, че за процесния период нощните часове,
преизчислени в дневни с коефициент 1,143, следва да се вземат предвид при
решаване на въпроса дали е положен извънреден труд от страна на ищеца,
съответно превишаването на нормата следва да се заплати като извънреден труд.
От заключението на съдебно - счетоводната експертиза
се установява, че за исковия период ищецът е положил реално 1656 часа нощен труд, като ако се приложи правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ би
следвало да бъдат отчетени още 237 часа положен от ищеца труд за процесния
период, чиято стойност възлиза на 1653,24 лв. Положеният нощен труд следва да бъде заплатен в така увеличения размер. Видно от експертното заключение е, че часовете положен нощен
труд не са били преизчислявани, поради което за разликата между реално
положените такива и преизчислените с коефициент 1,143 - 237 часа, на ищеца не е заплатено
възнаграждение. Установено
е също така, че през процесния период няма тримесечие, през което ищецът
да е отработвал по - малко часове от нормативно определените, т. е.
посочените 237 часа представляват извънреден труд,
за който се дължи възнаграждение в посочения размер.
Предвид изложеното предявеният иск е доказан
както по основание, така и по размер, като правилно е уважен от
първоинстанционния съд за сумата от 1653,24 лв. (предвид допуснатото изменение
на иска по реда на чл. 214 ГПК), ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба - 31.10.2019 г. до окончателното
изплащане.
По отношение на иска за сумата от 1548,60 лв., представляваща дължимо
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 222
часа за явяване на работа за инструктаж 30 минути преди започване на дежурство,
въззивният съд намира, че същият правилно е уважен от първоинстанционния съд.
Според показанията на свидетеля Николай Божинов служителите в „Гранична полиция“ са длъжни да се явяват 30 минути преди започване на
смяната им за инструктаж, който е задължителен, като не е възможно провеждането
му след започване на дежурството. След преценка по реда на чл. 172 ГПК,
доколкото посоченият свидетел е служител в „Гранична полиция“, въззивният съд
намира, че не са налице основания да не кредитира така дадените показания. Същите
са логични, последователни, резултат от личните впечатления на свидетеля и не се
разколебават от други доказателства по делото (вкл. от приетата
и неоспорена от страните Заповед №
4064з-828/08.08.2016 г. относно организацията и разпределението на работното
време на отделните структури и дейности в РДГП - „Аерогари“). От факта, че свидетелят
е ищец по гражданско дело, образувано със същия предмет срещу ответника,
не може да се приеме, че показанията му са
недостоверни, а и ответникът не представя доказателства, че инструктажите на
служителите са извършвани в рамките на работното им време, съответно че ищецът не е присъствал на инструктажите, които са
задължителни. Поради изложеното, инструктажът следва да
се приеме за действително отработено работно време, съответно за положен извънреден труд от ищеца.
По делото се установи, че ищецът е положил
извънреден труд в размер на 222 часа за явяване за инструктаж преди започване
на смяна, възнаграждение за който не е начислено и изплатено от ответника и
чиято стойност възлиза на сумата от 1548,60 лв. Посоченото обстоятелство се установява
и от заключението на съдебно - счетоводната експертиза, което съдът кредитира
като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото
доказатества, съобразено с графиците за дежурства, протоколите за отчитане на
положения труд и основното възнаграждение на ищеца. Поради това искът правилно е уважен от СРС за сумата от 1548,60 лв., в рамките
на заявената от ищеца претенция (след допуснатото изменение на иска по реда на
чл. 214 ГПК).
Предвид основателността на главните искове, основателен е и
акцесорният такъв по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За изпадането на
ответника в забава не е необходима покана, доколкото заплащането на извънредния
труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок (месечно заплащане при тримесечно сумарно отчитане на
работното време). Ответникът дължи
лихва за забава за периода от падежа на всяко изискуемо вземане (края на месеца следващ
тримесечието), т.
е. от 01.02.2017 г. до 31.10.2019 г., която съгласно
заключението на съдебно - счетоводната експертиза е в размер на 404,36 лв. Този размер съвпада със заявената претенция,
поради което правилно на ищеца е присъдено обезщетение за забава в размер на 404,36
лв.
Предвид изложеното, поради
съвпадането на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд по отношение на
предявените искове, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с
нея решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на
основание чл. 271, ал. 1 ГПК.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемата страна. От последната
са претендирани такива в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение
съгласно Договор за правна помощ и съдействие, в който е уговорено, че сумата е
платена по банков път по посочена банкова сметка ***. 80 ГПК (л. 25 и 26 от
въззивното дело). Според настоящия съдебен състав обаче, претендираната сума не
следва да бъде присъждана, тъй като по делото не са представени доказателства
за реалното изплащане на адвокатското възнаграждение. Съгласно задължителните
разяснения на т. 1, ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. по описа на
ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. Само когато е доказано извършването на
разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК.
Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е
задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при
които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено
със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Такива документи в случая не са
приложени по делото, поради което искането на въззиваемата страна за присъждане
на разноски следва да бъде оставено без уважение, независимо от неоснователността
на въззивната жалба.
С
оглед на цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение №
78560 от 29.04.2020
г., постановено по гр. д. № 63085/2019 г. по описа на Софийски районен съд, II
ГО, 179 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.