Р
Е Ш Е
Н И Е
№_____________
гр.Варна,
30.11.2010г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на втори
ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА-мл.с.
при
секретаря Е.И. като разгледа докладваното от съдия Мария Христова в.г.д.№411 по описа за 2007г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е с правно основание чл.193 от ГПК /отм./.
Образувано е по молба на адв.
Д., в качеството й на пълномощник на Б.Г.Б., за допълване на постановеното по
делото решение с произнасяне по отношение на искането за присъждане на
законната лихва върху главниците, считано от завеждане на исковата молба –
30.12.2005г. до окончателното им изплащане, на основание чл.193 от ГПК /отм./.
В
молбата се посочва, че при постановяване на решението съдът не се е произнесъл
по отношение на искането за присъждане на законната лихва, което е било
направено пред ВРС с молба депозирана в съдебно заседание на 05.06.2006г. и
приложена на л.37 от делото на ВРС.
В съдебно заседание молителят, чрез пълномощника си,
поддържа молбата и моли същата да бъде уважена.
Ответникът ЕТ „ЕЛ ЕС БИ СИ ЛИМИТИД – В.Т.”***, редовно
призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по молбата.
Съдът, след преценка на доказателства по
делото и на осн. чл.188 ГПК /отм./ намира следното:
С
постановеното по делото решение №919/02.07.2010г. решение /л.78-83/ съдът е
отменил частично решение № 137/12.01.2007г. по г.д.№7/2006г.
на ВРС, ІХ състав, като е осъдил ЕТ „Ел ес би си лимитед – В.Т.”, рег. по ф.д.№348/2003г. на ВОС
със седалище и адрес на управление гр. Варна, жилищна група Бриз, бл.2, ет.4,
ап.С4, представляван от В.Е.Т., да заплати на Б.Г.Б. ЕГН ********** ***,
неизплатени трудови възнаграждения по трудов договор за периода от 03.06.2003г.
до 08.04.2004г., както следва: 1/ от 1492,86 за месец юни 2003, ведно с
обезщетение за забавено плащане в размер на 469,09лв., считано от 01.07.2003г.
до 30.12.2005г.; 2/ от 1650лв. за месец юли 2003г., ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на 500,69лв., считано от 01.08.2003г. до
30.12.2005г.; 3/ от 1650лв. за месец август 2003г., ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на 482,89лв., считано от 01.09.2003г. до
30.12.2005г.; 4/ от 1650лв. за месец септември 2003г., ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на 465,61лв., считано от 01.10.2003г. до
30.12.2005г.; 5/ от 1650лв. за месец октомври 2003г., ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на 447,72лв., считано от 01.11.2003г. до
30.12.2005г.; 6/ от 1650лв. за месец ноември 2003г., ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на 430,40лв., считано от 01.12.2003г. до
30.12.2005г.; 7/ от 1650лв. за месец декември 2003г., ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на 412,40лв., считано от 01.01.2003г. до
30.12.2005г.; 8/ от 1650лв. за месец януари 2004г., ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на 394,23лв., считано от 01.02.2004г. до
30.12.2005г.; 9/ от 1650лв. за месец февруари 2004г., ведно с обезщетение за забавено
плащане в размер на 377,62лв., считано от 01.03.2004г. до 30.12.2005г.,; 10/ от
1650лв. за месец март 2004г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер
на 359,98лв., считано от 01.04.2004г. до 30.12.2004г. и 11/ от 375лв. за месец
април 2004г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 80,77лв.,
считано от 09.04.2004г. до 30.12.2005г., на основание чл.128 от КТ и чл.245 от КТ. Решение № 137/12.01.2007г. по г.д.№7/2006г. на
ВРС, ІХ състав в останалата му част е оставено в сила.
В
мотивите и диспозитива на решението съдът не се е произнесъл по отношение на искането
за присъждане на главниците ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба 30.12.2005г. до окончателното им изплащане, тъй като е приел, че
такова искане не е направено своевременно – до даване ход на устните
състезания.
От
приложената на л.37 от г.д.№7/2005г. на ВРС молба се
установява, че със същата по реда на чл.123 от ГПК са съединени за общо
разглеждане искове с правно основание чл.245, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД – за
заплащане на законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата
молба до окончателното им изплащане.
По така установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи:
Молбата
за допълване на постановеното по настоящото дело решение е депозирана в
определения в чл.193 от ГПК срок /отм./, поради
което е допустима.
Видно
е от мотивите и диспозитива на решението, че в същото съдът не се е произнесъл
по отношение на претенцията за заплащане на законната лихва върху главниците,
считано от завеждане на исковата молба – 30.12.2005г. до окончателното им
изплащане, като такова искане е било своевременно направено пред ВРС.
Предвид изложеното съдът
намира, че е налице
непълнота на постановеното решение, която следва да бъде отстранена по реда на
чл.193 от ГПК/отм./.
Постановеното по делото решение следва да бъде допълнено, като с оглед правоувеличаващия ефект на молбата,
главниците следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва, считано от подаване
на исковата молба – 30.12.2005г. до окончателното им изплащане, на основание
чл.86 от ЗЗД.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПЪЛВА постановеното решение №919/02.07.2010г. по в.г.д.№411/2007г.
по описа на ВОС в смисъл: ОСЪЖДА ЕТ „Ел ес би си лимитед
– В.Т.”, рег. по ф.д.№348/2003г.
на ВОС със седалище и адрес на управление гр. Варна, жилищна група Бриз, бл.2,
ет.4, ап.С4, представляван от В.Е.Т., да заплати на Б.Г.Б. ЕГН ********** ***,
неизплатени трудови възнаграждения по трудов договор за периода от 03.06.2003г.
до 08.04.2004г., както следва: 1/ от 1492,86 за месец юни 2003, ведно с
обезщетение за забавено плащане в размер на 469,09лв., считано от 01.07.2003г.
до 30.12.2005г.; 2/ от 1650лв. за месец юли 2003г., ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на 500,69лв., считано от 01.08.2003г. до
30.12.2005г.; 3/ от 1650лв. за месец август 2003г., ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на 482,89лв., считано от 01.09.2003г. до
30.12.2005г.; 4/ от 1650лв. за месец септември 2003г., ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на 465,61лв., считано от 01.10.2003г. до
30.12.2005г.; 5/ от 1650лв. за месец октомври 2003г., ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на 447,72лв., считано от 01.11.2003г. до
30.12.2005г.; 6/ от 1650лв. за месец ноември 2003г., ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на 430,40лв., считано от 01.12.2003г. до
30.12.2005г.; 7/ от 1650лв. за месец декември 2003г., ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на 412,40лв., считано от 01.01.2003г. до
30.12.2005г.; 8/ от 1650лв. за месец януари 2004г., ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на 394,23лв., считано от 01.02.2004г. до 30.12.2005г.;
9/ от 1650лв. за месец февруари 2004г., ведно с обезщетение за забавено плащане
в размер на 377,62лв., считано от 01.03.2004г. до 30.12.2005г.,; 10/ от 1650лв.
за месец март 2004г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на
359,98лв., считано от 01.04.2004г. до 30.12.2004г. и 11/ от 375лв. за месец
април 2004г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 80,77лв.,
считано от 09.04.2004г. до 30.12.2005г., на основание чл.128 от КТ и чл.245 от КТ, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от завеждане на
исковата молба – 30.12.2005г. до окончателното им изплащане, на основание чл.86
от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: