Р
Е Ш Е
Н И Е №260001
гр.Хасково, 17.08. 2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, наказателна колегия, в публично
заседание на двадесет и първи юли две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател : Милена Петева
Членове : Филип Филипов
Капка Вражилова
при участието на секретаря Красимира Николова, в
присъствието на прокурора Петър Мидов, като разгледа докладваното от мл. съдия
Вражилова ВНОХД № 224 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318
и сл. от НПК.
С присъда №23 от 24.02.2020г.,
постановена по НОХД № 1266/2019г. Районен съд-Хасково признал подсъдимия С.П.С.
*** за виновен в това, че на 07.03.2018г., в гр.Х., в съучастие с неизвестен извършител, който се
е представил за длъжностно лице - ****** и който възбудил заблуждение у Д. Д. Д. ЕГН **********, че се извършва полицейска операция по задържане на
лица- „телефонни измамници" и
за залавянето им е необходимо да се дадат пари и златни предмети -
„злата", като помагач, с цел да набави за себе си и за другиго-
неизвестния извършител, имотна облага, умишлено го улеснил да причини на Е.Д.Д.
ЕГН **********, имотна вреда в размер на 10 826,20 лева, като
отишъл на адреса - до блока на пострадалата Д. *** и взел хвърлените от терасата
от Д. Д. Д. златни накити, с което причинил имотна вреда на
Е.Д.Д., в посочения размер – 10 826,20 лева, поради което и на основание чл.210 ал.1 т.1 предл.1-во вр.чл.209 ал.1 вр.чл.20
ал.4 вр.ал.1 от НК вр.чл.54 ал.1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, като на осн.чл.66 ал.1 от НК отложил изпълнението на така
наложеното наказание с изпитателен срок от 4 години.
С присъдата подсъдимият бил осъден да заплати на Е.Д.Д. сумата от 10 826,20 лв., представляваща обезщетение по чл.45 от ЗЗД за
претърпените в резултат на престъплението по чл.210 ал.1 т.1 предл.1-во вр.чл.209 ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр.ал.1 от НК, имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на
увреждането – 07.03.2018г. – до окончателното изплащане на сумата.
С присъдата РС-Хасково постановил да се изпратят на ЧСИ – Самуил Пееев за изпълнение на задължението
на подсъдимия иззетите като веществени доказателства: 3 броя банкноти с номинал
100 лева и серийни номера както следва: АВ*******, АВ*******, АБ*******; 14 броя банкноти с номинал 50 лева и серийни номера както следва: БЕ*******, А3*******, БД*******, АД*******, А3*******, ББ*******, БВ*******, А3*******, Б3*******, БЛ*******, БВ*******, БЕ*******, БЛ*******, ББ*******; 45 броя банкноти
с номинал 20 лева и серийни номера: БК*******, БИ*******, БЕ*******, БК*******, Б0*******, АС*******, БН*******, БК*******, АХ*******, АТ*******, БЕ*******, БФ*******, БФ*******, А0*******, БЕ, ******* БД*******, БЛ*******, БВ*******, БЕ*******, БГ*******, АП*******, БГ*******, Б0*******, БЛ*******, БТ*******, БГ*******, ББ*******, БД*******, БВ*******, БД*******, .БФ*******, Б3*******, АС*******, АХ*******, БГ*******, БН*******, БО*******, ББ*******, БД*******, БМ*******, БГ*******, АН*******, БД*******, Б3*******, Б0******* - общо сумата 1900 лева; 11 бр. банкноти с номинал 50 лв. и серийни
номера както следват: БН*******; Б3*******; БР*******; БД*******; БМ*******; БП*******; БИ*******; БМ*******; БЕ*******; БВ*******: БИ*******; 2 бр. банкноти с номинал 20 лв. и серийни номера както следват: БВ*******; АМ*******; 1 бр. банкнота с
номинал 5 лв. със сериен номер БЛ*******; 1 бр. банкнота с номинал 2 лв. със сериен номер БТ******* - общо сумата от
597 лева.
С присъдата РС-Хасково постановил да се върнат на подсъдимия С.П.С., иззетите като веществени доказателства:
- 1 бр. мобилен телефон бял на цвят с надпис в предната си част "LG" и IMEI: ************ и поставена сим карта в него с
надпис „BOB" синя на цвят и изписан номер на нея*************** ;
- 1 бр. СИМ карта с надпис „BOB" черна на цвят с номер на нея ***************;
- 1бр. СИМ карта с надпис „Мтел"
синьо-червена на цвят с номер на нея ***********;
- 1бр. СИМ карта с надпис „Globul bconnect" бяла на цвят с номер на нея ***************;
- 1бр. СИМ карта с надпис „Vivacom" бяла на цвят с номер на нея ***************;
- 1бр. СИМ карта с надпис „Vivacom" бяла на цвят с номер на нея ***************;
- 1бр. СИМ карта с надпис „Lycamobile" бяла на цвят с номер на нея ***************;
- 1бр. СИМ карта бяло-червена на цвят с надпис
„Мтел" и номер на нея ***************;
- 1бр. пластика бяло-червена на цвят с надпис
„Мтел" и номер на баркод ***************;
- 1бр. пластика оранжево-бяла на цвят с надпис „Vivacom" и номер на баркод ***************;
- 1бр. пластика синя на цвят с надпис „Digi mobil" и номер на баркод ***************;
- 1бр. мобилен телефон бяло-светло син на цвят с
надпис в предната и задната си част „NOKIA" с IMEI: ***************;
- 1 бр. мобилен телефон тъмно сив на цвят с надпис
в предната и задната си част „NOKIA" с IMEI: ***************;
- 1бр. пачка с еднакво нарязани по форма хартиени
листове, които са прихванати с хартиена лента, върху която е изписан следния
текст „ТЕКСИМБАНК 100 къса по 50 лева - 5000 лева" и подпис върху лентата;
Недоволен от присъдата останал
служебният защитник на подсъдимия, който в срок депозира въззивна жалба, в
която излага доводи за незаконосъобразност, поради необоснованост и противоречие
със закона на съдебния акт. В допълнението към жалбата се заявява, че в
диспозитива на присъдата не е налице коректно формулиране на изпълнителното
деяние, което се изразява в липсата на обвинение за това подзащитният му да е „предал
хвърлените златни накити“ на неизвестния извършител. Счита, че деянието е
несъставомерно поради липсата на умисъл у подзащитния му за основните признаци
от състава на престъплението по чл.210 вр. чл.209 НК. Прави се искане за отмяна
на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура-Хасково намира жалбата за основателна, но не поради изложените в
нея доводи. Аргументира се с
неправилна квалификация на повдигнатото обвинение от РП-Хасково. Счита, че при
липса на доказателства за субективния елемент на престъплението измама,
деянието е следвало да се подведе под нормата за вещно укривателство, предвидена
в НК. Излага разсъждения в подкрепа на тезата си, които най-общо се базират на
обстоятелството, че действията на подсъдимия следват довършването на
изпълнителното деяние на измамата. В този смисъл предлага въззивният съд да
измени присъдата, като признае подсъдимия за виновен в осъществяването на
престъплението вещно укривателство.
Повереникът на гражданския ищец и
частен обвинител намира въззивната жалба за носнователна и неподкрепена с
доказателства. Счита, че присъдата е правилна, тъй като деянието е доказано от
обективна и субективна страна, а гражданският иск- по основание и размер. Не
споделя становището на прокуратурата за това подсъдимият да е извършил вещно
укривателство. Моли съда да потвърди
присъдата.
Защитникът на подсъдимия поддържа
искането си за отмяна на присъдата поради липса на доказателства касателно
субективния елемент на престъплението измама. Излага твърдения за това, че подзащитният му не е
могъл да действа като помагач на неизвестния извършител при липсата на съзнание
и представа за основните признаци от състава на престъплението. Не се съгласява
и с доводите на прокуратурата за изменение на присъдата и преквалифициране на
деянието като вещно укривателство. Пледира и за отхвърляне на гражданския иск. Моли съда да отмени присъдата на
първоинстанционния съд и да оправдае подзащитния му.
Подсъдимият се съгласява с
доводите на защитника си, като излага твърдения за правомерност на действията
си, извършени със съзнанието за част от сделка, по която съдейства на
работодателя си. Моли въззивния съд да бъде оправдан.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда
по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на
същата, констатира следното:
Присъдата, предмет на настоящата
проверка, е постановена при спазване на всички съдопроизводствени правила,
гарантиращи нейната правилност и законосъобразност. В съответствие с процесуалния регламент на приложения
общ ред за разглеждане на делото, са събрани доказателствата, относими към
рамкираната в обвинителния акт фактология. Въз основа на тези доказателства са
направени верни фактически изводи, спрямо които не се установява превратност в
тълкуването на доказателствените източници и отдаване на необоснован превес на
уличаващите подсъдимия доказателства. Проведената от съда доказателствена
дейност, за която съществени пропуски или нарушения не се откриват, е довела до
установяването на следната фактическа обстановка:
Пострадалата Е.Д. живеела заедно със ****** си- св.Д. Д.- ***** към инкриминираната дата, в гр.Х., в апартамент, находящ се на ул. Г.С.Р. №**.
На 07.03.2018г., около 18:00 часа, св.Е.Д. излязла от дома си и ****** и останал сам
вкъщи. Около половин час по-късно на стационарния телефон в дома, с номер 0**/******, обслужван от оператора „Виваком"- „БТК“
ЕАД, се получило входящо телефонно обаждане от непознато лице - мъж
(неизвестният извършител), на което отговорил св.Д. Непознатото лице се представило
за полицейски служител и обяснило на детето, че предстои да стане обект на
телефонна измама. Казал му, че за да заловят измамниците, той следва да се
преструва, че не е наясно и така да ги заблуди. Както му било казано, след
няколко минути, се получило ново обаждане, на което малолетният Д. отговорил. Лицето, което
прозвънило/отново с мъжки глас/, заявило на детето че ***** му в момента се намирала в болница и спешно
трябвало да събере всички пари и ценности, намиращи се в дома, след което щял
да дойде човек, за да ги вземе. Веднага след това разговорът прекъснал. След още
няколко минути непознатото лице-(неизвестният извършител) от първото обаждане,
отново прозвънило на телефона на св.Д. Детето го разпознало по гласа като
представилия се за „полицейски служител". Този път той поискал телефонния
номер на **** му, за да го уведоми за случващото се, както и
адреса на детето, за да дойдат и арестуват измамниците. Св.Д. продиктувал адреса си и
телефонния номер на **** си, след което „полицаят" му казал, че вече са задържали
измамниците, но тъй като можело да има и други, трябвало да намери всички злата
и пари вкъщи, да ги събере и предаде, за да помогне да ги заловят. Изпълнявайки указанията, детето започнало да
търси ценни предмети вкъщи. Първоначално
не намерило нищо и съобщило за това по телефона на „полицая". Последният
му казал, че му дава още време, за продължи да търси и на други места в дома.
Така св.Д. намерил под леглото в спалнята на родителите си,
сложени в различни кутийки, множество златни накити, собственост на ****** - св.Е.Д., а
именно: 1 бр. Американски орел /5 доларова златна монета от „Първа
инвестиционна банка" АД/ със сертификат №******; златен комплект за бебе
от „Глобал коинс медалс", съставен от кутия, в която са поставени четири
броя златни монети с изобразени на тях детелинка и щъркел без номинална
стойност; 1 бр. гривна, тип „белезник", изработена от злато с надпис „Й. 16.03.1991 г."; 2бр.
гривни за бебе със синджирна плетка с продълговата плочка, изработени от злато;
2 броя гривни за бебе със синджирна плетка, изработени от злато с надпис
„Д." и 2 броя същите гривни без надписи изработени от злато; 1 бр. гривна
тип „белезник", изработена от злато; 1 бр. колие от сегменти, изработено
от злато; 1 бр. пръстен и 1 бр. комплект от обеци изработени от бяло и жълто
злато с дизайн, наподобяващ марката "VERSACE"; 1 бр. гривна, тип белезник изработена от злато с елипсовиден бял
камък (цирконий), заобиколен със стилизирани удължени златни листа; 1 бр.
гривна, тип „белезник", изработена от злато с издължен триъгълник с малки
бели камъни (цирконий) по триъгълника; 1 бр. висулка за колие; обеци и пръстен
с кафяв синтетичен топаз, със златен обков и златна верижка; 1 бр. пръстен и
комплект обеци от бяло и жълто злато с дизайн на две пресечени фигури с форма
„осмица"; 1 бр.пръстен с форма на голяма роза с четири листа, изработен от
злато и кръгъл бял цирконий в средата; 1бр. пръстен, изработен от злато с 4
броя продълговати синтетични изумруди; 2бр. пръстени, изработени от злато с
поставени в горната част фигури „Осмици", изработени от злато; 1 бр.
пръстен, изработен от злато с два срещуположни заострени листа, изработени от
бяло и жълто злато с повреден декоративен детайл в горната част на пръстена; 1
бр. комплект висящи обеци от цветно злато в бял, жълт и розов цвят; 1 бр.
комплект обеци с масленозелен малък камък „цирконий", изработени от злато
с клипсово заключване; 1 бр. комплект обеци с винт под формата на сърце,
изработени от злато; 1 бр. златна халка; 1 бр. висулка за колие с образ на
женско лице в средата, със синджирче, изработени от бяло и жълто злато; 1 бр.
висулка с формата на слонче /плоско/ с дължина около 4 см.; 1 бр. синджир с
широка около 4-5 мм. плетка; 2 бр. зодиакални знаци "Овен" и
"Стрелец" с тъмносини синтетични камъни, изработени от злато; 1 бр.
гривна и 1 бр. колие от златни сегменти, захващащи се едно за друго
наподобяващи житни класове; 1 бр.пръстен с декоративен елемент в горната част с
вълнообразна форма, изработен от злато; 2 броя женски пръстени, изработени от
злато с тъмносин синтетичен камък, обграден от бели циркониеви камъни, втория
със същата форма с бял камък „цирконий" в средата обграден с малки
камъчета „цирконий"; 1 бр. гривна от продълговати сегменти с изобразени
вълнообразни елементи, изработена от злато; 1 бр. златен кръст около 3 см. със
синджирче, изработено от бяло и жълто злато; 3 броя златни кръстове с малки
размери - около 1 см.; 1 бр. комплект обеци с клипс от два дъговидни елемента
от бяло и жълто злато, 1 бр. висящи обеци, изработени от злато с преплетени
спирали, в които спирали има синджир със златно топче, 1 бр. комплект обеци,
изработени от злато с форма на полуелипса с клипсово закопчаване с малки бели
синтетични камъчета; 1 бр. висулка със синджирче, като висулката е с форма на
сърце поставено в кръг, изработени от злато; 1 бр. обеци, тип „халки" с
многоъгълна форма, изработени от злато; 2 бр. стари турски монети, изработени
от злато с диаметър около 3 см.; 4 броя стари турски монети, изработени от
злато с диаметър около 2 см.; 6 броя стари турски монети, изработени от злато с
диаметър около 1,5 см.; 1 бр. стара турска монета, изработена от злато с
диаметър малко над 4 см- всички на обща стойност от 10 826.20 лева.
Св.Д. описал на „полицая" какво е намерил.
Последният му казал да сложи вещите в торбичка, която да пусне през терасата на
апартамента. Според указанията малолетният събрал всички златни накити в кутия,
която сложил найлонова торба, след което я хвърлил през западната тераса на жилището,
откъм бул. Г.С.Р. Малко след това, св. Е.Д. се върнала в дома си, където заварила
***** й *** все още да разговаря по
телефона с „полицая“. Виждайки разхвърляните вещи в дома, тя взела телефонната
слушалка от ръцете на **** си. От другата страна на линията мъжът, с когото разговарял преди това ***** й, й съобщил, че са
били обект на телефонна измама. Осъзнавайки какво се е случило, св. Д. веднага
затворила телефона.
Подсъдимият С.С. от доста време бил безработен и си търсел работа. В
тази връзка през месец януари 2018г. видял на трафопост в гр.Х. залепена обява за работа за шофьори и посочен телефон за връзка. Подсъдимият
прозвънил на оставения номер, но не успял да се свърже с никого, тъй като се
включл телефонен секретар, на който той оставил съобщение.
В началото на месец март 2018г. на телефона на подсъдимия се обадило
непознато лице - мъж (неизвестният извършител), който го попитал дали все още
си търси работа. След като подсъдимият потвърдил, лицето му обяснило, че се
занимава с търговия със земеделски земи. Предложил на подсъдимия да работи за
него, като му казал, че трябва да има шофьорска книжка, защото ще му се налага
да пътува със служебна кола за пренасяне на документи и пари. Макар в този
момент у подсъдимия С. да възникнали известни съмнения, които го накарали да се
замисили относно законосъобразния характер на предлаганата му работа, поради
затрудненото си материално положение, той се съгласил да се занимава с
предложената по този начин от непознатия работа.
Така около 18:40 часа на 07.03.2018г. подс. С. получил
обаждане от лицето, с което разговарял по повод работата, което този
път му обяснило, че трябва да отиде на адрес, за да вземе пратка.
Подсъдимият, под ръководството на „работодателя“ си, се
придвижил до адреса, продиктуван преди това от малолетния Д., където откъм
западната страна на блока, видял да се включва лампата на
една от терасите на блока, от която св.Д. пуснал торбата
с кутията и накитите в нея. След като същата паднала на
земята до подсъдимия С., той я взел и се прибрал вкъщи. Отворил я и видял, че в
нея има кутия със златни накити, част от които „работодателят“ му възложил да
продаде, за да има налични парични средства, с които да наеме такси и да се
придвижи до гр.В. Т., където да предаде златните накити.
На следващия ден, подсъдимият отишъл в гр.Д., където в златарско ателие, стопанисвано от
„МИК 51" ЕООД, продал 4 чифта
златни обеци - 14 карата, златен синджир- 14 карата злато, златен пръстен и
златен медальон - 14 карата, с обща обща маса 29,10 грама, за което му била
изплатена сумата от 1 077 лв. от продавач-консултанта в ателието- св.Ц.М..
Веднага след това, подсъдимият взел такси и тръгнал към гр.В. Т. След като пристигнал там, провел разговор по
телефона с „работодателя“ си, който попитал дали носи златните накити. Тъй като
подс.С. не ги взел със себе си при тръгването си, се наложило да се върне с
такси до гр.Х., за да ги вземе. След като изпълнил поръчението, този път заедно с
накитите, подс.С. отново отпътувал за гр.В.Т. Като пристигнал,
„направляван" по телефона от „работодателя“ си, оставил златните накити до
трафопост в близост до центъра на града, без да се срещне с него. След това
пренощувал в хотел „Я.“, резевиран му от лицето, което му давало указания, а на следващият ден
се върнал в гр.Х.
Такива са и основните параметри
на приетата за установена и от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
базирана върху показанията на свидетелите Д. Д., Е.Д., Ц.М., отчасти от
обясненията, които е депозирал подсъдимият, извършената оценителна експертиза и
приобщените по делото справки, касаещи телефонната комуникация, осъществена
между лицата. Видно от последните, входящите
разговори, получени към стационарния телефон на св. Д. Д., били осъществени от
предплатена сим-карта с румънски абонатен номер, към която нямало данни за
регистрация на абоната и неговата самоличност. Разговорите с подс.С. били
проведени от същия вид румънски сим-карти без фиксиран конкретен ползвател на
услугата.
При анализа на доказателствата районният съд е имал последователен и единен
подход, който в значителната му част се споделя от въззивната инстанция.
Направеният от настоящият въззивен състав прочит на доказателствата изисква
акцент в слените насоки:
Показанията на св.Д. Д. носят информация за начина, по
който неизвестният извършител, представил се за "полицейски служител",
се е свързал с него, представите, които е формирал в съзнанието на детето по
отношение на съдействието, което следва да окаже за залавянето на измамниците,
а също и за поисканите ценности за осъществяване на опарацията. В нито една
част от тези показания въззивният съд не откри непоследователност или вътрешно
противоречие. Фактите, които са станали известни, свидетелят, въпреки крехката
си възраст, пресъздава с необходимата за процеса яснота и категоричност. Именно
чрез тях се изгражда по-голямата част от картината на фактическата обстановка, касаеща
изпълнителното деяние по въвеждане в заблуждение, както и квалифициращия
признак „деецът се е представил за длъжностно лице“.
Показанията на св.Д. по отношение на проведените с него
телефонни разговори с "полицая" намират потвърждение в представените
по делото справки от мобилния оператор "БТК" ЕАД. От съдържимата в тях
информация е видно, че на 07.03.2018г., на домашния телефон на пострадалата Е.Д.
са регистрирани обаждания от ****** телефонен номер: 0040/*********. За да се установи титуляря на последния, както и този
на другите три телефонни номера/0040/*********, 0040/********* и 0040/*********, от които са били провеждани разговорите с подс.С. и с
оглед установяване самоличността на „неизвестния извършител“, са били сторени
необходимите процесуални усилия. Изискани са били последством международна
правна помощ от РР. съответните
справки от румънски мобилни оператори, които не са могли да предоставят
информация за самоличността на лицето, което ползва номерата, тъй като в случая
се касаело за предплатени мобилни услуги без данни за договор с потребителя на
мобилната услуга. В тази връзка правилно е прието от първоинстанционния съд, че
самоличността на извършителя на измамата не може да бъде разкрита.
Показанията на св.Е.Д., макар по
същността си да са информативни и косвени, дотолкова доколкото пресъздават
разказаното от сина й- св.Д. Д. за проведените от него разговори
по телефона, допълват изграданата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, касаеща създаването на неверните представи у малолетния заблуден. Въззивната
инстанция прие, че е процесуално оправдано да постави показанията на св.Д. в
основата на доказателствените си изводи, защото макар същите да имат производен
характер и да пресъздават разказаното й от детето, са и контролни
доказателства, които винаги са от значение за вярното решаване на едно
наказателно дело.
Въззивната инстанция кредитира и
писмените доказателствени материали, както и заключението на приетото от
районния съд експертно становище, като отчете отношението им към главния факт в
процеса и релевантно извлечената от тях информация.
За изграждането на цялостната
картина на фактическата обстановка има своето значение и друго първично
доказателство, а именно пространните обясненията на подс.С.. Последният не
отрича, че е отишъл на указаното от „работодателя“ му като конкретен адрес
място, макар да твърди, че е сторил това не като участник в измамлива схема, а
с друга конкретна цел- да получи пратка във връзка със сключена сделка, което
било част от работа, която трябвало да върши.
Обясненията на подсъдимия са
средство за защита, но и основно доказателствено средство в процеса. Те могат
да бъдат кредитирани с доверие, ако са достатъчно
логични, последователни и в случай, че не се оборват от други надлежно събрани
и проверени доказателства за същите факти.
Безспорно по делото е това, че
няма доказателства за това подс.С. да е участвал в тази част от изпълнителното
деяние на измамата, касаеща създаването на неверни представи у заблуденото лице.
По отношение целта, с която
подсъдимият твърди, че е отишъл на адреса обясненията му се оборват като
житейски нелогични с оглед начина, по който е „започнал работа“, липсата на
каквато и да било установена лична връзка с „работодателя“ му, изпълнението на
конкретната „задача“ чрез изпращането му на адрес пред блок, откъдето през
тераса била изхвърлена „пратката“, узнаването за съдържанието на същата,
състоящо се от златни ценности, указанието за продажба на част от тях с оглед
осигуряване на средства за придвижване и последвалото предаване на съдържанието
на „пратката“ в гр.В.Т. чрез поставянето й до трафопост. Самият подсъдим в обясненията си
признава, че се е усъмнил още при пристигането си на адреса в разумността на
това от тераса да бъдат изхвърлени златни накити. Съмненията съвсем се засилили
след приститането му в гр.В. Т., където трябвало да остави
„пратката“ при указания трафопост.
Според правната доктрина и
установената практика, ако се установи, че в обективно и субективно отношение
подсъдимият е действал заедно с преките извършители на деянието, няма пречка да
бъде признат за виновен в това да е подпомогнал измамата. Съучастието е налице
тогава, когато чрез задружно умишлено участие на две или повече лица се
осъществява едно умишлено престъпление.
При така изложената по-горе
фактическа обстановка подсъдимият действително не е участвал в изпълнителното
деяние на престъплението, а причастността му към измамата би могла да се
разглежда единствено на плоскостта на помагачеството по чл.20, ал.4 от НК. В събрания доказателствен
материал се съдържат достатъчно факти за деятелността на подсъдимия и за
посредническата му дейност в получаването и предаването на инкриминираните
ценности. От възприетите за достоверни доказателства бе установено, че
вследствие на формираната невярна представа за действителността заблуденият
малолетен е предал на подсъдимия чрез изхвърлянето им от терасата на дома си
инкриминираните накити на обща стойност от 10 826.20 лева, които впоследствие
подсъдимият е доставил в гр.В.Т. на прекия извършител на измамата.
За да е налице съучастие в
извършване на престъплението под каквато и да е форма, законът изрично изисква
общност на умисъла, която би могла да бъде не само в резултат на изрично и
предварително уговаряне, но и на инцидентно мълчаливо координиране на проявите.
Общият умисъл включва два компонента – умисъл за съответния вид престъпление (
в случая за това по чл. 210 от НК) и умисъл за съучастие. Наличие
на такъв и в двата му компонента може да бъде изведен както в интелектуално, така
и във волево отношение. Вината
и съответната нейна форма следва да се изведат от обективното поведение
/действие или бездействие/ на подсъдимото лице. Като допускане /при форма на вината евентуален
умисъл/ може да бъде дефинирано поведението на подс.С., който е придобил представа
за съдържанието на „пратката“, представляваща изхвърлена торба с накити и оттук
е нелогично и житейски неиздържано у него да не се е формирало съмнение относно
естеството на "работата", която извършва. От обясненията му е видно,
че той е бил изпратен на адреса пред блока от "работодателя" си, за
да вземе пратка по сделка, съдържанието на която е установил, и впоследствие да
я предаде в гр.В. Т. Дествително, липсват доказателства подсъдимият да е
разговарял със заблуденото лице, но пък е видял начина по който детето е
изхвърлило торбата от терасата и дори след като е установил съдържанието й, е
продал част от него, а след което я е предал по указания начин на работодателя
си, с когото даже не се запознал. Цялостното поведение на подсъдимия позволява
на съда да направи извод, че същият е имал съзнание за житейски неразумния и
неправомерен характер на действията си и то още към момента на получаване на
имотната облага- инкриминираните накити, с които се е разпоредило заблуденото
лице.
При изложените фактически
положения и за въззивния състав съществуват достатъчно доказателства, които да
обосноват обективната и субективна връзка в общността на умисъла на подс.С. с
извършителя на измамата. Поради това с основание районният съд е постановил осъдителна
присъда спрямо него, но с уточнението, че събраните при проведеното съдебно
следствие доказателства не са достатъчни, за да доведат до обоснован извод за
това подсъдимият да е осъществил квалифицирания състав на престъплението,
визиран в разпоредбата на чл.210 ал.1 т.1 НК. За да е реализиран същият, следва
в представното съдържание на дееца, в качеството му на помагач, да се включва
задължително и обстоятелството, че извършителят, който той умишлено улеснява,
се е представил пред заблудения при извършването
на измамата за длъжностно лице. По делото липсват доказателства, които да
обсновават умисъла на подсъдимия за тази част от осъществяването на
престъплението от неизвестния извършител, касаеща създадените от последния
неверни представи у измамения относно заеманата от извършителя длъжност- „полицай“, която именно
го е мотивирала да се разпореди с ценностите. Поради това
наказателно-осъдителната част на присъдата на първоинстанционния съд следва да
се измени, като подсъдимият бъде оправдан по отношение квалифициращото
обстоятелство „деецът се е прадставил за длъжностно лице“.
Неоснователни са и доводите на
прокурора при ОП-Хасково за това, че действията на подсъдимия изпълват
елементите на престъпния състав на вещно укривателство. Последното като
субсидиарна престъпна дейност изисква деятелността на субекта на престъплението
да обхваща последващото предикатното престъпление разпореждане с
инкриминираната вещ. В случая субективните представи у дееца за осъществяване
на престъплението са възникнали именно към момента на получаване на имотната
облага, а не след довършване на разпоредителното действие от страна на
заблудения, както твърди прокурора при ОП-Хасково, обосновавайки искането си за
преквалифициране на деянието от измама във вещно укривателство. Поради това и с
оглед всичко гореизложено в конкретния случай са налице достатъчно
доказателства за това, че подс.С. е участвал, макар и като помагач /чрез
оказване на съдействие на неизвестния извършител за преминаване в негова
фактическа власт на предмета на измамата/, в реализацията на фактическия състав
на престъплението измама.
Наложеното от съда наказание
„лишаване от свобода“ от една година е в рамките на допустимия от закона
размер, поради което и въпросът за намаляването му резонно не се поставя от
защитата. Прилагането на чл.66
ал.1 НК с оглед предпоставките, посочени в закона, касаещи определеното
наказание и съдебното минало на подсъдимия, е законосъобразно, поради което
определения изпитателен срок от четири години е съобразен с целите на
наказанието.
Правилна е присъдата и в частта,
с която гражданският иск е бил уважен изцяло и подсъдимият е бил осъден да
заплати на пострадалата сумата от 10 826.20
лева, представляваща обезщетение по чл.45 ЗЗД за претърпените имуществени вреди
от престъплението и съответстваща като размер на стойността на инкриминираните
златни накити, предмет на измамата.
В частта относно веществените
доказателства присъдата следва да бъде частично потвърдена само относно тези,
за които е постановено да бъдат върнати на подс. С.. В останалата й част, с
която иззетите като веществени доказателства: 3 броя
банкноти с номинал 100 лева и серийни номера както следва: АВ*******, АВ*******, АБ*******; 14 броя банкноти
с номинал 50 лева и серийни номера както следва: БЕ*******, А3*******, БД*******, АД*******, А3*******, ББ*******, БВ*******, А3*******, Б3*******, БЛ*******, БВ*******, БЕ*******, БЛ*******, ББ*******; 45 броя банкноти с номинал 20 лева и серийни номера: БК*******, БИ*******, БЕ*******, БК*******, Б0*******, АС*******, БН*******, БК*******, АХ*******, АТ*******, БЕ*******, БФ*******, БФ*******, А0*******, БЕ*******, БД*******, БЛ*******, БВ*******, БЕ*******, БГ*******, АП*******, БГ*******, Б0*******, БЛ*******, БТ*******, БГ*******, ББ*******, БД*******, БВ*******, БД*******, .БФ*******, Б3*******, АС*******, АХ*******, БГ*******, БН*******, БО*******, ББ*******, БД*******, БМ*******, БГ*******, АН*******, БД*******, Б3*******, Б0******* - общо сумата
1900 лева; 11 бр. банкноти с номинал 50 лв. и серийни номера както следват: БН*******; Б3*******; БР*******; БД*******; БМ*******; БП*******; БИ*******; БМ*******; БЕ*******; БВ*******: БИ*******; 2 бр. банкноти с
номинал 20 лв. и серийни номера както следват: БВ*******; АМ*******; 1 бр. банкнота с номинал 5 лв. със сериен номер БЛ*******; 1 бр. банкнота с
номинал 2 лв. със сериен номер БТ******* присъдата следва де бъде
изменена. Действително, по делото са приложени материали от ЧНД №1188/2019г. по
описа на РС-Хасково, по което във връзка с молба на пострадалата Е.Д. е била
издадена обезпечителна заповед от 29.10.2019г. чрез налагане на запор на сумата
в общ размер от 2 497 лева, предадена с Протокол за доброволно предаване
от 13.03.2018г. от подс.С. по ДП №328/2018г. по описа на ОДМВР-Х. С оглед
обстоятелството, че изцяло от волята на взискателя /в случая пострадалата/
зависи начина, по който ще бъде извършено удволетворяването на вземането й към
подсъдимия, то така приобщената като ВД сума, следва да остане по делото с цел
обезпечаване изпълнението на задължението по гражданския иск.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т.3 и т.6 от НПК съдът:
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 23/24.02.2020г.,
постановена по НОХД № 1266/2019г. по описа на Районен съд-Хасково, в
наказателно- осъдителната й част, като преквалифицира деянието от престъпление
по чл.210 ал.1 т.1 пр.1 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр.ал.1 от
НК в престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 НК,
като признава за НЕВИНОВЕН и ОПРАВДАВА подсъдимият С.П.С. по първоначално
предявеното му обвинение в това, че умишлено е улеснил неизвестен извършител,
който се е представил за длъжностно лице- престъпление по чл.210 ал.1 т.1 пр.1 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.20
ал.4 вр.ал.1 от НК .
ИЗМЕНЯ присъдата относно веществените
доказателства: 3 броя банкноти с номинал 100 лева и серийни
номера както следва: АВ*******, АВ*******, АБ*******; 14 броя банкноти с номинал 50 лева и серийни номера както следва: БЕ*******, А3*******, БД*******, АД*******, А3*******, ББ*******, БВ*******, А3*******, Б3*******, БЛ*******, БВ*******, БЕ*******, БЛ*******, ББ*******; 45 броя банкноти
с номинал 20 лева и серийни номера: БК*******, БИ*******, БЕ*******, БК*******, Б0*******, АС*******, БН*******, БК*******, АХ*******, АТ*******, БЕ*******, БФ*******, БФ*******, А0*******, БЕ*******, БД*******, БЛ*******, БВ*******, БЕ*******, БГ*******, АП*******, БГ*******, Б0*******, БЛ*******, БТ*******, БГ*******, ББ*******, БД*******, БВ*******, БД*******, .БФ*******, Б3*******, АС*******, АХ*******, БГ*******, БН*******, БО*******, ББ*******, БД*******, БМ*******, БГ*******, АН*******, БД*******, Б3*******, Б0******* - общо сумата 1900 лева; 11 бр. банкноти с номинал 50 лв. и серийни
номера както следват: БН*******; Б3*******; БР*******; БД*******; БМ*******; БП*******; БИ*******; БМ*******; БЕ*******; БВ*******: БИ*******; 2 бр. банкноти с номинал 20 лв. и серийни номера както следват: БВ*******; АМ*******; 1 бр. банкнота с
номинал 5 лв. със сериен номер БЛ********; 1 бр. банкнота с номинал 2 лв. със сериен номер БТ******* - общо сумата от 597 лева, като вместо да се изпратят на ЧСИ Самуил Пеев
за изпълнение на задълженето на подсъдимия, да останат по делото.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.