№ 43
гр. С. , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500338 по описа за 2021 година
С решение № 31 от 04.03.2021 год. по гр. дело № 569/2020 год. РС-гр. Елин Пелин е
признал за установено по отношение на ТП на НОИ – С. област, че М. СТ. Д. от с. Н.Х. е
работила на длъжността „дружинен ръководител” в ОК на ДКМС ДПО „С.“ – С. и
изпълнявала трудовите си функции в ОУ „Св.Св. К. и М.“, гр. К. за периода от 01.09.1985
год. до 31.01.1987 год., на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР вр. чл. 3, ал. 2, пр. 2 от
ЗУТОССР.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника. Моли
съда да го обезсили като недопустимо и да прекрати производството по делото, тъй като не
са представени доказателства, че разплащателните ведомости са загубени или унищожени,
каквото е изискването на чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР като предпоставка за допустимост на
иска.
Ищцата оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на районния
съд.
Ищцата твърди, че през периода 01.09.1985 год. до 31.01.1987 год. била дружинен
ръководител при Окръжен комитет на ДКМС ДПО „С.“ – С., като трудовите си функции
изпълнявала в ОУ „Св.Св. К. и М.“, гр. К. на пълен 8-часов работен ден. След навършване
на изискуемата възраст подала документи до ответника за определяне на пенсия за
прослужено време и старост, но последният отказал да признае трудов стаж през процесния
1
период. Сочи, че понастоящем не се съхраняват разплащателните ведомости на Окръжен
комитет на ДКМС, което обуславя и правния й интерес да иска признаване на трудовия й
стаж по съдебен ред.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение № 5511-22-1/31.07.2020 год. на директора на ТП на НОИ -
С. област, издадено на основание чл. 5, ал. 10 от КСО в качеството му на орган, който
приема, съхранява и издава документи за осигурителен стаж на осигурители с прекратена
дейност, разплащателните ведомости на Окръжен комитет на ДКМС ДПО „С.“, гр. К. не са
приети от ТП на НОИ, гр. С..
Видно от представената по делото трудова книжка, ищцата М.Н. е била назначена на
длъжността дружинен ръководител от ОК на ДКМС ДПО „С.“ през периода 01.09.1985 год.
– 31.01.1987 год.
Свидетелката Младенова твърди, че през процесния период работила заедно с
ищцата в ОУ „Св. К. и М.“, гр. К., като свидетелката постъпила на работа преди нея. Ищцата
М.Д. започнала работа в училището като дружинен ръководител на 01.09.1985 год. По това
време свидетелката била заместник-директор на училището. Ищцата изпълнявала
задълженията си на тази длъжност до 31.01.1987 год. Като дружинен ръководител работела
на 8-часов работен ден. Заповедта за назначаването й била издадена от Окръжния комитет
на Комсомола, който превеждал и работната й заплата.
Според свидетелката А., която също работила в ОУ „Св. К. и М.“, гр. К. като
завеждащ „личен състав“, ищцата постъпила като дружинен ръководител през 1985 год. в
началото на учебната година и работила на тази длъжност около две години, след което
била преназначена на длъжността „учител по български език и литература“. През целия
този период ищцата работила на 8-часов работен ден. Като „дружинен ръководител“ ищцата
не била на щат към училището, а била назначена от Окръжен комитет на ДКМС, като не е
получавала заплатата си от училището. Всички документи, ведомости за заплати и др. се
водели от Окръжния комитет на ДКМС. Работното място на ищцата било в сградата на
училището. Ищцата като дружинен ръководител изготвяла плановете на пионерската
организация и работела непрекъснато с учениците, за всички празници подготвяла
програми, като имала голяма по обем работа.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 3, ал. 2, пр. 2 от
ЗУТОССР. Същият е допустим.
2
Съгласно удостоверение № 5511-22-1/31.07.2020 год. на директора на ТП на НОИ -
С. област, издадено на основание чл. 5, ал. 10 от КСО в качеството му на орган, който
приема, съхранява и издава документи за осигурителен стаж на осигурители с прекратена
дейност, разплащателните ведомости на Окръжен комитет на ДКМС ДПО „С.“, гр. К. не са
приети от ТП на НОИ, гр. С.. В училището също не са съхранявани документи за полаган
трудов стаж от дружинните ръководители, тъй като последните никога не са били
включвани в списъчния състав на училищата, а в тези на вече закритата организация ДКМС,
където е водена документацията за трудов стаж и ведомостите за заплати. Тъй като ДКМС
няма правоприемник и при наличните данни, че разплащателните ведомости и др.
документи на Окръжен комитет на ДКМС ДПО „С.“, гр. К. не са предадени и не се
съхраняват в ТП на НОИ, това значи, че са изгубени. За този факт не е нужно съществуване
на нарочен документ или точно установяване на момента и обстоятелствата по изгубването
им /в този смисъл вж. определение № 481 от 28.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 298/2010 г.,
IV г.о. и др./.
Разгледан по същество, искът е основателен.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР свидетелски показания се допускат само при
наличност на писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и
изхождат от учреждението или организацията, където е работил ищеца. Въведено е
изискване за "начало на писмено доказателство", за да бъде установен трудов стаж със
свидетелски показания. За "начало на писмено доказателство" по смисъла на закона се
разбира наличността на такива документи като: трудов договор; уведомление по чл. 62, ал. 3
от КТ, от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето
работодател е бил сключен трудов договор; допълнителни споразумения; заповеди за
определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит
трудов стаж и професионален опит; трудови книжки; осигурителни книжки; решения на
компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение; договори за възлагане на
управление и др. (чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР). Въпросът дали представените писмени
доказателства съставляват начало на писмено доказателство по смисъла на закона следва да
бъде решен съгласно задължителните указания, дадени в ППВС № 8/63 г., което по въпроса
за писмените доказателства, установяващи вероятността на претендирания трудов стаж,
препраща към разрешенията, дадени в ТР № 59/62 г. Съгласно посоченото Постановление
документите по чл. 4, ал. 3 от УУТССР /сега чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР/ могат да послужат
като начало на писмено доказателство, ако имат достатъчна достоверност, че са съставени
по времето, когато е полаган претендираният трудов стаж. В т. 7 на посоченото
Тълкувателно решение са дадени подробни указания, че за да послужи за начало на писмено
доказателство за вероятността на претендирания трудов стаж, документът трябва да е
съставен от учреждението, предприятието или организацията, където е работил ищецът, и да
е съставен въз основа на книжа, ведомости и пр., водени от същото предприятие по времето,
когато е полаган трудовия стаж. Такива писмени доказателства могат да изхождат и от
3
други учреждения, предприятия, организации или частни работодатели, но също трябва да
са издадени по времето, когато е полаган трудовия стаж. По делото е представено писмено
доказателство, което е предпоставка за допустимостта на свидетелските показания, а именно
– трудова книжка на ищцата М.Н., от която е видно, че същата е била назначена на
длъжността дружинен ръководител от ОК на ДКМС ДПО „С.“ през периода 01.09.1985 год.
– 31.01.1987 год. С оглед това правилно районният съд е допуснал и свидетелски показания,
от които по несъмнен начин се доказва, че през процесния период ищцата е работила по
трудово правоотношение на посочената длъжност.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 31 от 04.03.2021 год. по гр. дело № 569/2020 год. на
РС-гр. Елин Пелин
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4