Р Е
Ш Е Н
И Е №374/10.7.2020г.
гр. ЯМБОЛ.10.07.2020..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд ............. гражданска колегия, ІV-ти състав,
в публично заседание на .......11.06.2020
г........година в състав:
Председател:Св.Димитрова.
при секретаря ...........................Ст.М.….......…...................................и
в присъствието на
прокурора....................................................................................…като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ Димитрова.………………….гр.дело N.3311.... по описа
за 2019год.
и за да се произнесе взе предвид
следното................................................................
Производството по делото е
образувано по молба на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.,Париж, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, с която желае да се признае за установено, че е налице вземане от З.А.Д.
в размер на: 2638.42 лв., представляваща
главница по револвиращ кредит; 72.64 лв.,
представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.01.2018
до 11.10.2018 г., 178.81 лв.,
представляваща обезщетение за забава на основание чл. 76 от ЗЗД, за периода от
11.10.2018 г. до 11.06.2019 г., или общо дължима сума 2889.87 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че при сключване
на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер ***А.Д. е дала съгласието
си, освен посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard.
З.А.Д. е активирала предоставената и от ищеца кредитната карта № ***, с
максимален кредитен лимит в размер 2000.00 лв. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят
усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM,
плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената
му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за
обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.
Съгласно чл.1 и чл.14
от Приложението за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, за
кредитополучателя възниква задължение
да заплаща минимална
месечна погасителна вноска представляваща променлива величина,
съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. З.А.Д. е
преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.01.2018 г., когато е последното му плащане по нея, като
балансът по същата е в размер на минус 2711.06 лв.. Това принуждава кредитора да
блокира използването й. Към датата на подаване на Заявлението по чл. 410,
задължението на ответника по кредитната карта е в размер на 2711.06 лв.,
представляващо използваната главница в размер на 2638.42 лв., както и договорна
лихва от 01.01.2018 г. (първа пропусната вноска) до 11.10.2018
г. (датата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използваната
сума в размер на 72.64 лв. При условие, че установителният
иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на
вземането по кредита, преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, ищецът моли да се приеме, че при условие на евентуалност, предявява
осъдителен иск. Счита, че същият осъдителен иск има характер на волеизявление
за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на
ответната страна.
Ищецът претендира от З.А.Д. и
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 178.81 лв. за
периода от 11.10.2018 г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение)
до 11.06.2019 г. (дата на завеждане на дело).
Твърди, че към настоящия момент ответницата
дължи на дружеството следните суми:
Главница - 2638.42 лв.
Възнаградителна лихва - 72.64 лв.
Законна лихва за забава - 178.81
лв.
ОБЩО: 2889.87 лв.
За събирането на посочените суми,
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж per.№***,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България е предприела действия по
съдебното събиране на вземането си, като е подало Заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК към Районен съд –гр. Я.. По частно
гражданско дело №*** г., е издадена
Заповед за изпълнение, и тъй като тя е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК,са последвали указания заявителят да предяви иск относно вземането
си. На основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, ищецът предявява настоящия иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок.
Претендира за присъждане на направените разноски в заповедното и в
настоящото производство.
В хода на производството исковата
претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначеният от съда особен
представител на ответницата - адв. В.К., с който оспорва иска по основание и размер, по
следните съображения: 1.Счита, че не е настъпила предсрочната изискуемост на
иска по чл.422 ГПК, т.к. ищецът не е обявил кредита за предсрочно изискуем.
Посочва, че предсрочната изискуемост следва да бъде обявена преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение С оглед на гореизложеното,
счита ,че искът по чл.422 ГПК следва да бъде отхвърлен.
2. Оспорва предявеният осъдителен
иск като неоснователен. При образуваното по общия ред осъдително исково
производство препис от исковата молба се връчва на длъжника и предявяването на
иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем.
Счита обаче, че договора за
отпускане на револвиращ потребителски кредит от
15.08.2017г. е недействителен по смисъла на чл.чл.22
от ЗПК. Твърди, че не са представени по делото общите условия за издаване и
ползване на кредитна карта към договора за кредит, подписани от страните на
всяка страница. Съгласно чл.11 ал.2 от ЗПК общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по
договора. Съгласно чл.22 от ЗПК нарушението на чл.11 ал.2 от ЗПК води до
недействителност на договора за потребителски кредит.
Твърди, че в представено
Приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта *** от 15.08.2017г., не се съдържа подписа на З.А.Д.. Поради
тази причина счита, че клаузите в това приложение не могат да я обвържат, респективно
не могат да се приемат за общи условия към договора. Нарушен е и чл.10 ал.1 ЗПК, според който договора за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт-не по-малък
от 12, в два екземпляра -по един за всяка една от страните. Връченото копие от
договора е със шрифт по-малък от 12, което е самостоятелно основание за
недействителността на договора. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договора за заем
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите в предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 към
закона начин. В процесния договор е посочен годишен
процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран - изрично
е уговорен само годишен лихвен процент -35%/44.90%. Несъобразяването на
договора с чл. 11, ал.1 т.10 ЗПК също е самостоятелно основание за
недействителност. В договора са посочени погасителните вноски, но липсва
разпределение и яснота каква част от дължимата главница се погасява с тях, каква
част е лихва или такси -т.е. липсва яснота какво точно включват тези вноски. В
исковата молба е посочена само остатъчната главница, като ищецът не е направил
разбивка на всяка погасителна вноска - главница, лихви, изчислени на база
лихвен процент , допълнителни разходи ,което също е основание за
недействителност на договора. С оглед на гореизложеното счита, че договора за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта от 15.08.2017г. е недействителен по смисъла на
чл.22 ЗПК и не може да обвърже страните. Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи.
С оглед на гореизложеното, моли
да се постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявения осъдителен иск
като неоснователен и недоказан. В хода на производството възраженията се
поддържат.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № ***г.
по описа на ЯРС е издадена заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по силата на която длъжникът З.А.Д. е осъдена да заплати на
кредитора „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Франция, рег.№***чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ сумата от 2638.42лв. – главница, представляваща
задължение по Договор за револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***, сумата 72.64 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.01.2018г.
до 11.10.2018г., сумата 178.81 лв. – мораторна лихва
за периода ат 11.10.2018г. до 11.06.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.06.2019г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 107.80лв. – разноски по
делото, от които 57.80лв. платена държавна такса и 50.00лв. юрисконсултско
възнаграждение. Т.к. длъжницата е била уведомена за заповедта по реда на
чл.47,ал.5 от ГПК с разпореждане №***г. на заявителя е указано да предяви в
едномесечен срок установителния си иск за вземането
по издадената заповед. Последният е уведомен на 03.09.2019г., като на
17.09.2019г. той е депозирал иска си в съда.
В подкрепа на иска си ищецът е
представил кредит: *** от
15.08.2017г. с кредитополучател З.А.Д. за усвояване чрез функионалността
покупка на изплащане по револвиращ кредит с следните
параметри и условия: обща цена на стоките 1458,00лв., първоначална вноска –
50,00лв., размер на кредита – 1534,72лв., месечна погасителна вноска-153,21лв.,
12 брой погасителни вноски, обща стойност на плащанията – 1888,52лв., годишен
процент на разходите – 37.05%, лихвен процент – 31,93% с посочени финансирани
стоки – климатик HAIER на стойност от 1199.00лв. и смартфон SAMSUNG на цена от 259,00лв. Представен е договор за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта *** от
15.08.2017г. с кредитополучател З.А.Д., както и сертификат № *** за сключена застраховка на
посочените стоки „закрила на плащанията плюс“, ведно с общите условия към нея,
както и сертификат № *** за сключена застраховка „Защита на плащанията по
кредитни карти“, ведно с общите условия по нея.
Представени са и дубликати от
фактура и служебен бон от 15.08.2017г. за закупените от ответницата стоки от
„ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ЕАД на стойност от 1458,00лв.
По делото бе назначена и
изготвена по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза, която дава
заключение, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда –
27.06.2019г. усвоените суми по кредит с номер *** са в размер на 2711.06лв.
Извършените плащания за погасяване на задължението са в размер на общо
585,00лв., съответно на 28.09.2017г. – 155.00лв., на 26.10.2017г. – 215.00лв.,
на 30.11.2017г. – 215.00лв. Месечните извлечения , от които се установяват
данните за извършените плащания, са издадени на името на кредитополучателя З.А.Д..
Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 27.06.2019г.,
размерът на задълженията на ответницата е общо 2889.90лв., от които: главница –
2638.42лв., в т.ч. главница от
2622,64лв. и застраховака от 15.78лв., възнаградителна лихва за периода 01.01.2018г.
– 11.10.2018г. от 72,64лв. и мораторна лихва за
периода 11.10.2018г.-11.06.2019г. от 178.94лв. Фактура № ***г. издадена от „Технополис България“ЕАД е платена
от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България с превод на 16.08.2017г. в
размер на 1458.00лв. съдът изцяло възприема заключението на ССчЕ
като обективно и компетентно дадено.
При така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове по
реда на чл. 422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК , чл.79,ал.1 ЗЗД
и вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. В условията на
евентуалност са предявени осъдителни искове с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД и
вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Искът
по чл.422 ГПК
представлява специален положителен установителен иск
с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че
присъдената със заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се дължи. С
оглед характера на този иск в тежест на ищеца е да установи основанието и
размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК.
Съдът намира иска за допустим с оглед предявяването на иска в законоустановения едномесечен срок.
От
представените по делото доказателства безспорно се установи наличието на
облигационна връзка между страните породено от сключен договор
за кредит за покупка на стоки чрез „Технополис България“ ЕАД, като ответницата
се е съгласила да й бъде отпуснат револвиращ кредит
под формата на кредитна карта MasterCard, с
максимален лимит от 2000лв. за закупуване н стоки и услеги на обща стойност 1458.00лв. със срок на изплащане 12
месеца, обхващаш периода 01.10.2017г. до 01.09.2018г., съгласно погасителен
план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски., като договорено
кредитът да бъде изплатен на 12 броя равни месечни вноски, всякща
в размер на 153,21 лв. при договорен ГЛП в размер на 31.93% и ГПР в размер на
37.05%. Установи се, че за периода 15.08.2017г. – 14.09.2018г. усвоените суми
по кредита са в размер на 2711.06лв., а извършените плащания за погасяване на
задължението са в размер на общо 585.00лв. Същата на 01.01.2018г.
е преустановила редовното обслужване на кредитната карта, когато е последното
плащане по нея, като е останало незаплатен задължение от 2711,06лв. „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД-гр. С. е изпратило на
ответницата съобщение за настъпилата предсрочна изискуемост и покана за
доброволно издължаване на общо дължимата сума от 2715,47 лв., получено от нея на 29.09.2017г., според представената
товарителница на куриерска фирма „МиБМ Експрес“ООД . От
заключението на неоспорената ССчекспертиза, безспорно
се установи, че към датата на подаване на заявлението в съда длъжникът е дължал
исковите суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС.Към момента на приключване
на съдебното дирене не се представиха доказателства тези суми да са изплатени
от ответницата, поради което същите са дължими от нея, като искът за тяхното
установяване поради доказаност следва да се уважи.
Направените възражения за нищожност на договора не се
споделят от съда.
При
сключване на договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 ЗПК писмена форма
на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора, включително Общите условия и ценовата листа, са представени с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт.. Анализирано съдържанието на договора отговаря
на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на
договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП,
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски.
За договорите от отворен
тип, какъвто е и револвиращят кредит, не се изготвя
погасителен план (подобно на овърдрафта), което е в пряка връзка с неговия
характер. Револвиращият кредит е кредит, отпуснат до
размера на договорен лимит, при който правото на кредитополучателя да усвоява
суми по кредита се възстановява за всяка погасена от него сума (револвира) многократно, изцяло или частично, до максимално
разрешения размер, като правоотношението между страните се запазва, без да е
необходимо ново предоговаряне за всяко усвояване. По този начин погасената част
от главницата е достъпна за усвояване от кредитополучателя, поради което този
вид кредити се нарича отворен кредит. Тъй като не е известно какъв ще бъде
размерът на сумата, която ще бъде усвоена, дали ще бъде направено частично или
цялостно плащане, както не са известни нито датата, на която ще бъдат теглени
суми, нито датата на погасяване, то и не е фиксиран размерът на месечната
погасителна вноска, нито крайният падеж, който е в пряка зависимост от размерът
на усвоената сума и това дали кредитополучателят ще избере да погаси усвоената
сума изцяло или да се възползва от възможността да погасява частично
натрупаното задължение до пълното му погасяване.
При револвиращят кредит дължимата сума автоматично се погасява
със средствата, които постъпват по сметката, след което средствата по револвиращата сметка отново могат да бъдат използвани. При
настъпване на договорения от страните падеж задължението по кредитната карта е
изискуемо. За ползването
на кредитния лимит кредитополучателят заплаща годишна лихва върху усвоената
част от кредитния лимит, за срока на ползване на кредитния лимит. Поради това
страните са уговорили минимална погасителна вноска и фиксиран лихвен процент на
годишна основа, при което не е било необходимо посочване на методика за
изчисляване на лихвата. Ответницата е положила подпис върху всяка страница от
договора, приложенията и Общите условия, поради което и направените възражения
в тази насока са неоснователни. С оглед на това съдът намира , че договорът
между страните е действителен, като отговаря на изискванията на чл.22 от ЗПК и
е породил облигационните си последици.
С
оглед уважаване на установителните искове съдът не
следва да се произнася по предявените в условията на евентуалност обективно
съединени осъдителни искове.
Съдът дължи произнасяне и по
направените в заповедното производство разноски, и с оглед дадените разяснения
в ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС същите следва да се присъдят на ищеца, при
основателност на претенцията. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски, които са в
размер на 107.80лв., от които 57.80лв. платена държавна такса и 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение. На осн.чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените в настоящото производство
разноски, които съобразно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на
общо 830,03лв., от които: 147,74лв. – платена държавна такса и 100лв. – юрисконсултско възнаграждение, депозит на особен
представител – 432,29лв., и депозит за вещо лице от 150лв.
Воден от
горното, ЯРС
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на БНП
„ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. КЛОН БЪЛГАРИЯ, ЕИК: ***, с адрес на управление:
гр. С., ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, Сгр.14,
представлявано от Д. Д. – ***, че З. А.Д., ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес *** по заповед за изпълнение на парично задължение № *** г. издадена по
ч.гр.д. № *** по описа на ЯРС за 2019 г. сумата от 2638.42лв. – главница,
представляваща задължение по Договор за револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***, сумата 72.64
лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.01.2018г. до 11.10.2018г., сумата 178.81 лв. – мораторна лихва за периода ат 11.10.2018г. до 11.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА З. А. Д.,
заплати на БНП „ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”
С.А. КЛОН БЪЛГАРИЯ направените в заповедното производство разноски в размер на 107.80лв., от
които 57.80лв. платена държавна такса и 50.00лв. юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА З. А. Д., заплати на БНП „ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. КЛОН БЪЛГАРИЯ на осн.чл.78,ал.1 от ГПК направените разноски по настоящото
производство в размер на общо 830,03лв., от които: 147,74лв. – платена държавна
такса и 100лв. – юрисконсултско възнаграждение,
депозит на особен представител – 432,29лв., и депозит за вещо лице от 150лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: