Р Е Ш Е Н И Е
№
658 20.02.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На двадесети януари през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 7 804 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото по делото е по реда на чл.124 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Мария Луиза“ 100, ет.3, представлявано от изпълнителните директори Николас Константинос Петракополус и Панайотис Влахос, представляващи дружеството заедно и поотделно, чрез адвокат К.К.Б., САК, против Б.В.Д. ЕГН **********, като физическо лице с постоянен адрес:***, в качеството си на собственик на ЕТ „СИНТИЯ – Б.Д.“ , със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Фердинандова“ №78, вх.2, ет.8 - служебно заличен, за осъждане на ответник да плати на ищеца сумата 15 278, 58 лева по договор за банков кредит от 10.07.2007 година, сключен с „Българска пощенска банка“ АД /с настоящо наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД/, от която сумата 10 000 лева, представляваща главница, сумата 3 897, 75 лева, представляваща просрочена наказателна лихва, начислена за периода от 21.07.2007 година до 25.03.2016 година, сумата 1 380, 83 лева, представляваща законна лихва, начислена за периода от 26.03.2016 година до 03.08.2017 година, както и законна лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане. Ищецът претендира присъждане на разноските, направени по водене на делото.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез назначения на основание чл. 47 от ГПК процесуален представител – адвокат М., дава писмен отговор на предявения иск. В него посочва, че е безспорно, че ответникът, в качеството си на едноличен търговец е сключил договор за банков креди за сумата 10 000 лева за срок от 120 месеца – до 10.07.2017 година. Посочва още, че сумата е усвоена по негова банкова сметка. ***, че предявения иск е допустим и основателен.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Б. , поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да го уважи. Сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага доводи за основателност и доказаност на предявения иск.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат М. поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. В заседание по същество на спора излага, че искът е основателен и доказан.
По приложимия материален закон настоящият състав приема следното:
Предявените искове са с материално правно основание чл. чл. 430 от ТЗ вр. чл.288 от ТЗ и чл. 79 от ЗЗД за главница, чл.240, ал.2 от ЗЗД за наказателната лихва и чл. 240, ал.2 от ЗЗД за договорната лихва, както и чл. 86 от ЗЗД за лихва за забава. Приложение следва да намерят и нормите на чл.99 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав приема следното:
Между ЕТ „СИНТИЯ – Б.Д.“ , със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Фердинандова“ №78, вх.2, ет.8, представляван от Б.В.Д., като кредитополучател, и „ДЗИ БАНК“ АД на 10.07.2007 година е сключен договор за банков кредит за сумата 10 000 лева, за срок от 120 месеца.
Общоизвестен факт е преобразуването на Акционерно дружество „ДЗИ Банк“ АД чрез вливане в „Юробанк И Еф Джи България“ АД /С предишно наименование „Българска пощенска банка“ АС, което е направено с решение от 05.11.2007 година по ф. дело № 3006/1998 година по описа на СГС. Поради посоченото вливане следва да се приеме, че е налице правоприемство, в което е включен и възникналия и посочен по – горе дълг на едноличния търговец.
От изисканата справка от Бургаски окръжен съд се установява, че ЕТ „СИНТИЯ – Б.Д.“ , рег. по ф. дело № 2780/1999 година, се установява, че на основание §5, ал.2 от ПЗР на ЗТР дейността на търговеца е прекратена на 01.01.2012 година. В удостоверението е посочено, че фирмата се управлява и представлява от Б.В.Д. ЕГН **********, който е посочен като ответник. Съгласно чл.56 от ТЗ Като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната. В теорията и съдебната практика се приема, че регистрацията на физическо лице като едноличен търговец води единствено да разширяване на правоспособността му. Поради това следва да се приеме, че след посочената дата -01.01.2012 година когато едноличният търговец е прекратен на посоченото правно основание за задължението, което е придобил в това си качество по посочения договор следва да отговоря лично физическото лице. По делото липсват твърдения и не се установява промяна на задълженото лице.
От заключението на допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано и компетентно дадено, се установява, че съгласно предоставено от „Юробанк България“ АД банково бордеро № 1396687 от 12.07.2007 година по банкова сметка *** „СИНТИЯ – Б.Д.“ е постъпила сума в размер от 9 800 лева с основание на превода – усвояване на кредит, а съгласно банково бордело № 1385374 от 12.07.2007 година по банкова сметка ***вание на превода – комисионна за отпускане на кредит. Поради изложеното настоящият състав приема, че отпуснатата главница е в размер от 10 000 лева. Не се установява фактическото твърдения от исковата молба, че падежът на задължението за връщане на главницата е настъпил на 12.07.2007 година, тъй като това е датата на която, както беше посочено заемната сума е предоставена на кредитополучателя. В случая не се твърди настъпване на предсрочна изискуемост на конкретна дата и следва да се приеме, че падежът на последната погасителна вноска е 12.07.2007 година. Изложени са фактически твърдения за договорните клаузи на чл.3 от договора за размера на договорната лихва, както и че при просрочие на дължимите погасителни вноски по договора, както и при предсрочна изискуемост на дълга дължимата по чл. 4 от договора лихва се увеличава автоматично с наказателна надбавка /неустойка/ за просрочие на главница в размер на 10 пункта. При тези твърдения и при липса на конкретно посочване на неизпълнение на задължения е отправено искане за присъждане на просрочени наказателни лихви, начислени за периода от 21.07.2007 година до 25.03.2016 година.В случая в договора е посочено как се начислява договорна лихва, но не е отразено как ще бъде извършено плащането на задълженията, включително дали вноските са анюитетни, не е приложен погасителен план.
На следващо място следва да бъде посочено, че в справка за дълг, изготвена от „Юробанк България“ АД, са начислени непогасени задължения за лихва в размер от 3 897, 75 лева, считано от 21.08.2007 година. В исковата молба е посочено, че лихвите с този размер са начислени, считано от 21.07.2007 година до 25.03.2016 година и е отправено искане да бъдат присъдени като просрочени наказателни лихви. Претенцията за този размер и тази стойност не кореспондира с установеното от посочената справка, издадена от „Юробанк България“ АД, поради изложеното настоящият състав приема, че искът е недоказан по основание и размер и следва да бъде отхвърлен. От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза на основание справка и извлечение от разплащателна сметка, обслужваща кредита и банкови бордера, се установява, че са начислени лихви върху редовна главница ежемесечно за периода от 21.08.2007 година до 25.01.2010 година, което също не кореспондира с твърденията, изложени в исковата молба.
Не е налице основание и за присъждане на лихва за забава в размер на законната лихва с основание чл. 86 от ЗЗД върху главница в размер от 10 000 лева за периода от 25.03.2016 година, тъй като считано от тази дата длъжникът не е бил в забава за цялото вземане. Поради изложеното и искът с основание чл. 86 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
По отношение на промяната на кредитора по правоотношението настоящият състав прием:
Сключването на договора за цесия се установява от приложения договор за прехвърляне на вземания от 21.06.2017 година, сключен между „ЮРОБАНК България“ АД, от една страна както цедент и „МЕЛОН България“ ЕАД, от друга страна като цесионер, с предмет прехвърляне на вземания, сред които е вземането с източник договора за кредит, индивидуализиран по – горе и в исковата молба. Като писмено доказателство е прието пълномощно, с което изпълнителния директор на банката упълномощава ищеца да го представлява при уведомяване на длъжниците за прехвърляне на вземанията, съгласно чл. 99 от ЗЗД. По делото липсват твърдения за уведомяване на ответника за цесията преди получаване на препис от исковата молба. В исковата молба ищецът отправя искане кредитополучателят да се счита уведомен за това, че кредитора по правоотношението е променен, считано от получаване на препис от нея. В случая ответникът е представляван по реда на чл. 47 от ГПК, но това не следва да се счита за пречка за пораждане на правните последици на уведомяването за цесията. Посочените факти следва да бъдат взети предвид на основание чл. 235, ал.5 от ГПК и длъжникът да се счита уведомен по смисъла на чл. 99 от ЗЗД.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща главница, а за разликата до пълните предявени размери претенциите за наказателна лихва и лихва за забава претенциите следва да бъдат отхвърлени.
При този изход от спора и съответно на уважената част от исковете, съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски в размер от 1 145, 07 лева, при предявен общ размер на претенциите от 15 278, 58 лева и присъден размер от 10 000 лева. По отношение на разноските, направени по водене на делото настоящият състав приема, че те са с доказан размер от 1749, 50 лева /611,14 лева, представляваща платена държавна такса, сумата 988, 36 лева, представляваща депозит за особен представител и сумата 150 лева/ и представляват платена държавна такса, възнаграждение за особен представител и възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.В.Д. ЕГН **********, като физическо лице с постоянен адрес:***, в качеството си на собственик на ЕТ „СИНТИЯ – Б.Д.“ , със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Фердинандова“ №78, вх.2, ет.8 - служебно заличен, да плати на от „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Мария Луиза“ 100, ет.3, представлявано от изпълнителните директори Николас Константинос Петракополус и Панайотис Влахос, сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща по договор за банков кредит от 10.07.2007 година, сключен с „ДЗИ БАНК“ АД, преди вливането й в „Българска пощенска банка“ АД /с настоящо наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД/, вземането по който е прехвърлено от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД на ищеца с договор за цесия от 21.06.2017 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба от 31.10.2018 година до окончателното й плащане, както и сумата 1 145, 07 лева /хиляда сто четиридесет и пет лева и седем стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Мария Луиза“ 100, ет.3, представлявано от изпълнителните директори Николас Константинос Петракополус и Панайотис Влахос, за осъждане на ответника Б.В.Д. ЕГН **********, като физическо лице с постоянен адрес:***, в качеството си на собственик на ЕТ „СИНТИЯ – Б.Д.“ , със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Фердинандова“ №78, вх.2, ет.8 - служебно заличен, да плати по договор за банков кредит от 10.07.2007 година, сключен с „ДЗИ БАНК“ АД, преди вливането й в „Българска пощенска банка“ АД /с настоящо наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД/, вземането по който е прехвърлено от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД на ищеца с договор за цесия от 21.06.2017 година, сумата от 3 897, 75 лева /три хиляди осемстотин деветдесет и седем лева, седемдесет и пет стотинки/, представляваща просрочени наказателни лихви за периода от 21.07.2007 година до 25.03.2016 година, сумата 1 380, 83 лева, представляваща законна лихва, начислена за периода от 26.03.2016 година до 03.08.2017 година, както и разноски в размер разликата между присъдената на това основание сума от 1 145, 07 лева /хиляда сто четиридесет и пет лева и седем стотинки/ до пълния предявен размер от 3020, 10 лева /три хиляди и двадесет лева и десет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: