№ 408
гр. Перник, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20241720105957 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно кумулативно съединени искове по чл. 415, ал. 1 т. 1 от
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 82307338,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Средец № 11, представлявано от
управителя Борислав Иванов срещу Д. Т. И., ЕГН ********** от гр. Перник, ул.
****,бл.*,вх.*,ет.*,ап.*
Ищецът твърди, че ответникът е наследник по закон на Т.И.А., като другият наследник –
И. Т. И. се е отказал от наследството
Сочи, че Т.И.А е бил потребител на „В и К“ – услуги за собствения си имот, присъединен
към водопроводната и канализационната мрежа, с административен адрес: гр. Перник, ул.
****,бл.*,вх.*,ет.*,ап.* като на негово име е открита партида с абонатен № 1060065.
Поддържа, че след смъртта му ответникът е придобил в собственост посоченото жилище, но
не е изпълнил задължението си да промени титуляра на партидата. Излага, че независимо от
това между него и ответника е възникнало валидно облигационно отношение по силата на
Общите условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР и Наредба № 4/2004 г.
на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги.
Сочи, че в изпълнение на своето задължение по облигационното отношение е предоставял
в жилището, собствено на ответника и свързано в водопроводната и канализационната
мрежа „В и К“ услуги през периода от 24.03.2021 г. до 23.05.2022 г. на обща стойност
1
1010.91 лв./699.87 лв. – за периода от 24.03.2021 г. до 23.12.2021 г. и 311.04 лв. – за периода
от 23.12.2021 г. до 23.05.2022 г./, като ответникът не е изпълнил своето задължение да
заплати посочената сума. Твърди, че поради изпадането в забава ответникът дължи и лихва
за забава върху всяка просрочена главница, считана от началната дата на просрочието –
08.06.2021 г. до 16.11.2023 г. в общ размер на 108.46 лв. /53.15 лв. – за периода от 08.06.2021
г. до 01.04.2022 г. върху сбора от месечни плащания в общ размер на 699.87 лв. и 55.31 лв. за
периода от 05.03.2022 г. до 16.11.2023 г. върху сбора от месечни плащания в общ размер от
311.04 лв./
Сочи, че за ½ част от горните вземания, а именно главница в размер на 505.46 лв. за
периода от 24.03.2021 г. до 23.05.2022 г. и лихва за забава в размер на 54.24 лв. за периода от
08.06.2021 г. до 16.11.2023 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, въз основа, на което е образувано ЧГД № 2899/2024 г. по описа на ПРС и е
издадена исканата заповед, като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение.
За останалата част от вземанията, твърди, че по същото ЧГД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение срещу другия наследник – И. Т. И., за който по-късно е
установено, че се е отказал от наследството на наследодателя му, поради което, въпреки
постъпилото възражение по чл. 414 от ГПК, срещу него не е предявен иск по чл. 415 от ГПК.
Счита, че при това положение ответникът дължи изцяло стойността на доставените в имота
„В и К“ – услуги, както и лихвите за забава върху тях.
Искането към съда е да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
505.46 лв., представляваща ½ част от доставените „В и К“ – услуги в общ размер на 1010.91
лв. за периода от 24.03.2021 г. до 23.05.2022 г. в жилище, с административен адрес: гр.
Перник, ул. *****,бл.*вх.*,ап.* с абонатен № 190065 и сумата в размер на 54.24 лв.,
представляваща ½ част от дължимата лихва за забава в общ размер на 108.46 лв. за периода
от 08.06.2021 г. до 16.11.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
04.06.2024 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 2899/2024 г. по описа на ПРС, както и
да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 505.46 лв., представляваща ½ част от
доставените „В и К“ – услуги в общ размер на 1010.91 лв. за периода от 24.03.2021 г. до
23.05.2022 г. в жилище, с административен адрес: гр. Перник, ул. *****,бл.*вх.*,ап.* с
абонатен № 190065 и сумата в размер на 54.24 лв., представляваща ½ част от дължимата
лихва за забава в общ размер на 108.46 лв. за периода от 08.06.2021 г. до 16.11.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 04.06.2024 г. до окончателното плащане.
Заявена е претенция за присъждане на направените разноски в исковото и в заповедното
производство.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК не е
постъпил писмен отговор. В подаденото в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение
ответникът е оспорил дължимостта на вземанията, като е посочил, че те са погасени по
давност на основание чл. 110 от ЗЗД.
2
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се е изпратил представител. С
писмени молби, докладвани в проведените открити съдебни заседания, е заявил, че
поддържа исковете, така както са предявени. Излага подробни съображения за
основателността им. Моли да бъдат уважени изцяло. Претендира присъждане на
направените разноски в исковото и в заповедното производство. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощника си – адвокат В. Б., счита исковете за
процесуално недопустими. Излага, че правен интерес от водене на исковете по чл. 415 от
ГПК е налице, когато предявеният установителен иск е напълно идентичен с издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, срещу която е постъпило
възражение. Счита, че настоящият случай не е такъв, тъй като има различие между
заявеното в заповедното производство вземане и вземането, предмет на установителните
искове по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ответникът оспорва и основателността на всички
обективно съединени искови претенции. Поддържа, че не са били налице основания за
начисляване на „В и К“ – услуги на база, тъй като във водоснабдения обект е монтиран
водомер. Поддържа направеното възражение за погасяване по давност на исковите
претенции. Моли съда да прекрати производството, като процесуално недопустимо,
евентуално – да отхвърли исковете. Претендира присъждане на разноски.
Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и
обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от
ГПК, съдът намери следното:
Установителните искове са предявени от процесуално легитимирана страна и при
наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от
воденето им се обосновава от приложеното ЧГД № 2899/2024 г. по описа на ПРС. От него е
видно, че със заповед за изпълнение на парично задължение № 2273/04.07.2024 г. ответникът
е задължен да заплати на ищеца сумата от 797.16 лв. – ½ част от 1592.32 лв. и сумата от
155.52 лв. – ½ част от 311.04 лв., представляващи стойността на ползвана питейна вода и
отвеждане и пречистване на отпадни води за периодите съответно от 09.12.2019 г. до
23.12.2021 г. и от 23.12.2021 г. до 23.05.2022 г. за имот с административен адрес: гр. Перник,
ул. *****,бл.*вх.*,ап.* с абонатен № 1090065, както и обезщетение за забава върху
главницата от 797.16 лв. в размер на 80.19 лв. / ½ част от 160.39 лв./за периода от 23.12.2021
г. до 23.05.2022 г. и върху главницата от 155.52 лв. в размер на 27.65 лв./ ½ част от 55.31 лв./
за периода от 05.03.2022 г. до 16.11.2023 г. , както и законната лихва върху главниците,
считано от 03.06.2024 г. до окончателното плащане. Срещу ЗИПЗ в срока по чл. 414, ал. 2 от
ГПК е постъпило възражение от ответника. Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, то
обосновава правия интерес на заявителя да предяви иск срещу длъжника за установяване
дължимостта на вземането.
Предявеният по настоящото дело установителен иск има за предмет част от вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Това, обаче не води до
неговата процесуална недопоустимост, както твърди ответника. Предмет на установителния
3
иск по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, индивидуализирано със своето основание/фактите, от които се
поражда/, претендирано субективно право/вид, размер, период, за който се дължи вземането/
и страни. Преценка на заявителя е дали да предяви иск за цялото вземане, предмет на
заповедното производство или само за една част от него. Той, с оглед принципа на
диспозитивното начало, има възможност да иска установяване на цялото вземане, на по-
малко по размер вземане или за вземане за по-кратък период. Предявяването на иск за
установяване на част от вземането не води до неговата недопустимост, тъй като са налице
предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК - за предявеното с него вземане да е издадена
ЗИПЗ, срещу която е постъпило възражение в срок.
Предвид изложеното исковете по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК са процесуално допустими.
Доколкото за вземането, предмет на ЗИПЗ по ЧГД № 2899/2024 г. по описа на ПРС, в
останалата му част, въпреки че е постъпило възражение, както от ответника по настоящото
дело, така и от другия длъжник в заповедното производство – И. Т. И., заявителят не е
предявил иск за установяването му, то след приключване на настоящото производство с
влязъл в сила съдебен акт, заповедният съд следва да извърши преценка за приложението на
чл. 416, ал. 1 от ГПК за частта от ЗИПЗ, за която не е предявен иск по чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК.
Като предявени от надлежно легитимирана страна и при наличие на правен интерес са
процесуално допустими и осъдителните искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Разгледани по същество са частично основателни. Съображенията за това са следните.
От служебно извършена справка на основание чл. 11, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ в електронната
страница на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се
установява, че ищецът търговец, с предмет на дейност проучване, проектиране, изграждане,
поддържане и управление на водоснабдителните, канализационните, електро – и
топлоснабдителни системи /включително пречиствателни станции/, всички други дейности
и услуги в страната и чужбина, незабранени от закона.
От представената декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ, с вх. №
109158/28.03.1998 г. и приложения към нея нотариален акт № 81, том I, дело № 118/1969 г. на
нотариус при ПРС се установява, че на Т.И.А. е придобил по наследство от А.Н. недвижим
имот – апартамент с адрес: гр. Перник, ул. *****,бл.*вх.*,ап.*
От удостоверение за наследници изх. № 25/ГРС – 1139/11.02.2025 г. се установява, че
Т.И.А. е починал на 15.12.2017 г.и е оставил за свои наследници синовете си – И. Т. И. и Д.
Т. И.. Наследникът И. И. И. се е отказал от наследството, оставено от наследодателя Т.И.А.,
което се установява от извършена справка в книгата по чл. 49 от ЗН, която се води от ПРС.
По делото са представени справки за консумация, изготвени от В и К ООД – гр. Перник за
абонат № 1090065, за периода от 29.12.2020 г. до 23.05.2022 г., справка извлечение за
дължимите суми на същия абонат за периода 25.07.2019 г. до 23.12.2021 г., извлечение от
електронен карнет за абонат 1090065 за периода 07.11.2019 г. – 23.05.2022 г. и карнети за
4
периода от 07.02.2019 г. – 26.02.2022 г.
От тях е видно, че в периода 24.03.2021 г. – 25.11.2021 г. в обекта не е имало монтиран
водомер и са начислявани количества консумирана вода, съответно: 32 куб. м., 32 куб. м, 0
куб. м., 33 куб. м., 33 куб. м., 31 куб. м., 31 куб. м. В периода 28.02.2022 г. – 23.05.2022 г.
монтираният водомер не е работил и са начислени количества консумирана вода, както
следва: 30 куб. м., 0 куб. м., 30 куб. м.
По делото е изготвена и приета съдебно – счетоводна експертиза с вещо лице В. П..
Съдът кредитира заключението в частта, в която то дава отговор на въпроси, за които се
изискват специални знания в областта на счетоводната наука, като пълно и обосновано,
дадено от експерт с необходимите знания и професионален опит. Не го възприема в частта, в
която икспертът е направил извод, че нито едно от предявените вземания не е погасено по
давност. Преценката за изтичане на предвидения то закона срок, който има за последица
погасяване на вземането, е изцяло правна и не е от компетентността на експерта.
След запознаване с приетите писмени доказателства и проверка на място в
счетоводството на ищцовото дружество и в карнетите, съставени от инкасатора, вещото
лице е установило, че за процесния период от 24.03.2021 г. до 23.05.2022 г. за
водоснабденото жилище, находящо се в сграда етажна собственост, са начислени 416 куб. м.
вода./288 куб. м. за периода 24.03.2021 г. – 23.12.2021 г. и 128 куб. м. за периода 23.12.2021 г.
– 23.05.2022 г./ В съдебно заседание е уточнило, че през по-голяма част от процесния период
в обекта не е имало монтиран водомер, а през останалата част – водомерът е бил повреден.
Затова количествата използвана питейна вода, респективно отведените води са начислявани
след като е определяна разликата между отчетеното количество вода по общия водомер и
сбора от потребената вода в обектите с монтирани индивидуални водомери. Тази разлика е
разпределяна между обектите, които нямат водомер или същият е повреден. Вещото лице е
изчислило и стойността на начислените количества вода и тя е съответно 699.87 лв. за 288
куб. м. и 311.04 лв. за 128 куб. м., или общо 1010.91 лв.
Експертът е изчислил и стойността на законната лихва върху посочените по-горе главници
от 699. 87 лв. и 311.04 лв., която е съответно 34.88 лв. за периода от 08.06.2021 г. до
01.04.2022 г. и 55.31 лв. за периода от 05.03.2022 г. до 16.11.2023 г. или общо 90.19 лв.
Констатирал е, че счетоводните регистри на ищцовото дружество са водени редовно, като
в тях са отразени издадените фактури по абонатен номер на ответника и дължимите суми за
главница и лихва за забава на месечните плащания.
По искане на ответника е изискана информация от община Перник, от която се
установява, че адрес: гр. Перник, ул. ****,бл.*,вх.*,ет.*,ап.*е регистриран като постоянен и
настоящ само на едно лице – ответникът по делото – Д. Т. И..
При така установените факти, настоящият състав намира от правна страна следното:
Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги.
Ответникът е потребител на В и К услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на
5
ЗРВКУ, тъй като по силата на наследственото правоотношение и на основание чл. 5, ал. 1 от
ЗН на 15.12.2017 г. е придобил в собственост недвижим имот, находящ се в сграда етажна
собственост, с административен адрес: гр. Перник, ул. ****,бл.*,вх.*,ет.*,ап.*
На основание чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ отношенията между В и К оператора и потребителя,
по повод предоставяне на В и К услуги, се регулират от одобрени от ДКЕВР общи условия.
В съответствие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общи условия за предоставяне на В и К
услуги на потребителите от В и К оператор, одобрени с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г на
ДКЕВР ищецът е издал в срок фактури за ползваните от ответника през процесния период В
и К услуги.
Безспорно се установи, че през целият процесен период в жилището или не е имало
монтиран водомер или монтираният такъв е бил повреден. В тази хипотеза, потребеното
количество питейна вода се определя по реда на чл. 25, ал. 8, т. 1, ал. 9 и ал. 10 от общите
условия. Съгласно цитираните разпоредби при липса на индивидуални водомери, месечното
количество изразходвана питейна вода се определя по 6 куб. м. – за топлофицирано жилище
и по 5 куб. м. – за нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като при сгради етажна
собственост определените по реда на ал. 8 количества вода се завишават на всяко
тримесечие с по 1 куб. м. на обитател, а сборът от водните количества от показанията на
индивидуалните водомери и водните количества, изчиследно по реда на ал. 8 не може да
надвишава отчетеното по общия водомер.
При доказателствена тежест на ищеца той не е установил, кой е първият отчетен период, в
който ответникът не е имал монтиран водомер. Затова съдът приема, че това е първият
процесен отчетен период – от 24.03.2021 г. до 23.04.2021 г. Установено по делото е, че в
процесното жилище е адресно регистрирано само едно лице – ответникът по делото.
Следвайки правилото на чл. 25, ал. 8, т. 1 и ал. 10 от Общите условия съдът намира, че за
първите три отчетни периода/април, май, юни 2021 г./ определените количества вода в
жилището на ответника следва да са по 6 куб. м., за следващите три/юли, август, септември
2021 г./ - по 7 куб. м., за октомври, ноември и декември 2021 – по 8 куб. м., за януари,
февруари и март 2022 г. – по 9 куб. м. и за април и и май 2022 г. – по 10 куб. м. Или за
целият процесн период 24.03.2021 г. – 23.05.2023 г. общо 110 куб. м. На основание чл. 162 от
ГПК и като взе предвид данните от експертизата на вещото лице, съдът намира, че
стойността на така определеното количество питейна вода и пречистени отпадни води е
общо 267.30 лв.
Предвид изложеното главните искове по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД и по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД са основателни за сумите до 133.65 лв., като за разликата до
пълния предявен размер от 505.46 лв. следва са неоснователни
Ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 33, ал. 2 от Общите условия да заплати
тази стойност в 30-дневен срок от датата на фактуриране. Затова на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, върху всяко забавено
месечно плащане, за частта, за която главния иск е основателен, за периода от 08.06.2021 г.
6
до 16.11.2023 г. Съдът определи общият и размер по реда на чл. 162 от ГПК, като счита, че
той е 23.45 лв., като ½ част от него – 11.73 лв. е основателна, като дължим на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, а останалата част в размер на 11.73 лв. – на
основание чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът е заявил възражение за погасяване по давност на претендираните вземания.
Последните са периодични такива по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. В съответствие с чл.
33, ал. 2 от Общите условия падежът им е настъпил в периода от 08.06.2021 г. – 04.07.2022 г.
Следователно давностният срок за погасяване на най-ранното от тях изтича на 08.06.2024 г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е подадено на
04.06.2024 г. С него е прекъсната давността на основание чл. 116, б. „б“ от ЗЗД за
вземанията, предявени с установителиня иск. Следователно към момента на приключване на
съдебното дирене не е изтекъл давностният срок по отношение на тези периодични
вземания. Затова направеното от ответника възражение по чл. 111 от ЗЗД по отношение на
тях е неоснователно.
По отношение на вземанията претендирани с осъдителния иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
давностният срок е прекъснат на основание чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, с предявяването му на
14.10.2024 г. Към този момент е изтекъл тригодишният срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, за
вземанията, чиято изискуемост е настъпила в периода от 08.06.2021 г. до 13.10.2021 г. Това
са задълженията за потребените В и К – услуги за периода от 24.03.2021 г. до 26.08.2021 г.,
които изчислени от съда по реда на чл. 162 от ГПК са на стойност 42.39 лв. За тази сума
искът по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД следва да се отхвърли като погасен по давност. Поради
погасяване по давност на главното вземане, на основание чл. 119 от ЗЗД погасени по давност
са и дължимите върху него лихви за забава в размер на 3.75 лв.
Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че установителените искове по чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са основателни за сумите
от 133.65 лв. – ½ част от главницата и 11.73 лв. – ½ от обезщетението за забава.
Осъдителните искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД са основателни за сумите от
91.26 лв. – главница за периода от 26.08.2021 г. до 23.05.2022 г. и 7.98 лв. – обезщетение за
забава върху нея за периода от 05.11.2021 г. до 16.11.2023 г.
Законната лихва върху уважените главници следва да се присъди, както следва: върху
вземането по установителения иск считано от 04.06.2024 г. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК, а върху вземането по осъдителния иск, считано от 14.10.2024
г., като за времето от 06.06.2024 г. до посочената дата, претенцията следва да се отхвърли
като неоснователна..
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят направените разноски, съразмерно с уважената част от исковете – за
заповедното производство – в общ размер на 37.03 лв. и за исковото производство в общ
размер на 125.98 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените
7
от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете в общ размер на 312.00 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че Д. Т. И., ЕГН ********** от гр. Перник, ул.
****,бл.*,вх.*,ет.*,ап.*ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 82307338,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Средец № 11, представлявано от
управителя Борислав Иванов сумата от 133.65 лв./сто тридесет и три лева и шестдесет и пет
стотинки/, представляваща ½ част от доставените „В и К“ – услуги в общ размер на 267.30
лв. за периода от 24.03.2021 г. до 23.05.2022 г. в жилище, с административен адрес: гр.
Перник, ул. *****,бл.*вх.*,ап.* с абонатен № 190065 и сумата в размер на 11.73
лв./единадесет лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща ½ част от дължимата
лихва за забава в общ размер на 23.46 лв. за периода от 08.06.2021 г. до 16.11.2023 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 04.06.2024 г. до окончателното плащане, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ЧГД № 2899/2024 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни исковете за
главница за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 505.46 лв. и за
лихва за забава над уважената част до пълния предявен размер от 54.24 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД Д. Т. И., ЕГН **********
от гр. Перник, ул. ****,бл.*,вх.*,ет.*,ап.*ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация”
ООД, ЕИК 82307338, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Средец № 11,
представлявано от управителя Борислав Иванов сумата от 91.26 лв./деветдесет и един лева и
двадесет и шест стотинки/, представляваща ½ част от доставените „В и К“ – услуги в общ
размер на 182.52 лв. за периода от 26.08.2021 г. до 23.05.2022 г. в жилище, с
административен адрес: гр. Перник, ул. *****,бл.*вх.*,ап.* с абонатен № 190065, ведно с
лихва за забава в размер на 7.98 лв./седем лева и деветдесет и осем стотинки/ за периода от
05.11.2021 г. до 16.11.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
14.10.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и погасени
по давност исковете за главница за разликата над уважената част до пълния предявен размер
от 505.46 лв. и за периода от 24.03.2021 г. до 26.08.2021 г. и за лихва за забава за разликата
над уважената част до пълния предявен размер от 54.24 лв. и за периода от 08.06.2021 г. до
04.11.2021 г., както и за законната лихва върху главницата, считано от 04.062024 г. до
13.10.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. Т. И., ЕГН ********** от гр. Перник, ул.
****,бл.*,вх.*,ет.*,ап.*ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК
82307338, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Средец № 11, представлявано
от управителя Борислав Иванов сумата от общо 37.03 лв./тридесет и седем лева и три
стотинки/ - разноски за заповедното производство и сумата от 125.98 лв. /сто двадесет и пет
8
лева и деветдесет и осем стотинки/ - разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК
82307338, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Средец № 11, представлявано
от управителя Борислав Иванов ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. И., ЕГН ********** от гр. Перник,
ул. ****,бл.*,вх.*,ет.*,ап.*сумата от 312.00 лв. /триста и дванадесет лева/, представляваща
направени разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на настоящото решение, заверен препис от него, ведно с ЧГД №
2899/2024 г. по описа на Районен съд – Перник да се върне на съответния съдебен състав,
включително за преценка приложението на чл. 416, ал. 1 от ГПК по отношение на ЗИПЗ, в
частта и, за която не е предявен установителен иск.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9