Определение по дело №511/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл ГПК във вр. с чл.247 ал.4 ГПК и е образувано по въззивна жалба на Б. А. З. и М. Т. З., двамата с адрес:Г.Р.,У."Д. Г." №* насочена против решение №2824/27.06.2012г. на РС Р. по Г.д.0710/2008г.,с което е отхвърлена молбата на първия жалбоподател за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №1342/30.03.2010г. на РС-Р. по Г.д.№710/2008г.

В жалбата се поддържа довод за незаконосъобразност на атакуваното решение .Твърди се,че РС-Р. незаконосъобразно е отказал да допусне поправка на очевидна фактическа грешка допусната в решение №1342/30.03.2010г. по Г.д.№710/2008г. при наличие на основания за това.Очевидно според жалбоподателите е разминаването между обоснованата в мотивите на посоченото решение воля на съда и отразеното в диспозитива му,предвид което се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго ,с което да се допусне поправка на ЯФГ в посоченото решение на РС-Р..

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор от А. З.,в който се поддържа становище за неоснователност на жалбата и се иска оставянето й без уважение от въззивния съд.В съд.заседание пълномощникът на възиваемия А. З. поддържа становището по отговора за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното решение.

Като провери данните по приложените съдебни книжа въззивният съд намира жалбата за процесуално допустима-подадена е в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна в производството при наличие на правен интерес и е насочена срещу валиден обжалваем съдебен акт.

С молба от 07.11.2012г. въззивникът Б. З. е направил изявление за оттегляне на жалбата.Това изявление обаче не може да обуслови прекратяване на въззивното производство на основание чл.264 ал.1 ГПК,тъй като жалбата е подадена и от М. Т. З.,която не е направила искане за оттеглянето й.Макар М. З. да не е инициирала производството по чл.247 ал.1 ГПК ,тъй като законът допуска поправка на очевидна фактическа грешка в решението не само по искане на страните,но и по инициатива на съда, въззивното производство следва да приключи с произнасяне по жалбата на М. З. против горепосоченото решение на РРС.

По съществото на предмета на обжалване въззивният съд приема следното:

С решение №1342/30.03.2010г. по Г.д.№710/2008г. РС Р. е постановил разпределение на ползването на съсобствения между страните поземлен имот с идентификатор *.182 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г.Р. съобразно правата им в съсобствеността -1/2 ид.ч. за ищеца А. А. З. и по 1/4 ид.част за ответниците Б. А. З. и М. Т. З..Решението не е обжалвано и е влязло в сила.На 07.06.2012г. настоящият жалбоподател Б. З. е сезирал първоинстанционния съд-РС-Р. с искане по чл.247 ал.1 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение по Г.д.№710/2008г.С обжалваното решение в производство по чл.247 ГПК,първоинстанционният съд е отхвърлил искането за поправка на ЯФГ в решението по делото без да изложи съображения ,които са го мотивирали за постановения с обжалваното решение резултат.В действителност в мотивната част на обжалваното решение РС-Р. е приповторил диспозитива на основното решение №1342/30.03.2010г. по Г.д.№710/2008г.

В производството пред въззивния съд повторно е изслушан експертът инж.А. по представеното и прието в първата инстанция допълнително заключение за извършената СТЕ.В съд.заседание на 08.11.2012г. вещото лице пояснява,че приложената скица към допълнителното заключение /на стр.72 от първоинстанционното досие на делото/ ,прието от РС в с.з. на 24.06.2009г. онагледява вариант трети на разпределение на ползването на съсобствения на страните поземлен имот.За яснота експертът допълнително извърши пред въззивния съд разграничаване на двата дяла -обозначения като дял Б е разграфен в червен цвят и тази част от дворното място е определена за ползване от ответниците /въззиваеми в настоящата инстанция/, а отграничената със зелен цвят част ,обозначена първоначално като дял А е определена за ползване от ищеца А. З..С така извършеното от вещото лице допълнително обозначаване на дяловете, разпределени за ползване на страните от съсобствения им имот е внесена яснота и се отстранява очевидното противоречие между същинската част на решението по делото,постановено от РС-Р. и съобразителната му част.Предвид изложеното молбата за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решение №1342/30.03.2010г- на РРС по Г.д.№710/2008г. е основателна и РС неправилно я е отхвърлил.Освен посоченото по-горе несъответствие между диспозитив и мотиви на съдебния акт ,в диспозитива е включен абзац,в който се обсъждат твърдения на страна и поради това мястото му е в съобразителната част.За отстраняване на посоченото несъответствие между действителната воля на съда,обоснована с мотивите,и обективирането й в диспозитива на решението, се налага поправка на очевидна фактическа грешка .

По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК във вр. с чл.247 ал.1 и 4 ГПК ,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение №1342/30.03.2010г- на РС-Р. по Г.д.№710/2008г.,в което вместо следния абзац:

"РАЗПРЕДЕЛЯ ползването върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *.182 по кадастралната карта на Г. Р. от 2006 г., целият с площ от 597.00 кв. м., при съседи по скица: ПИ с идентификатор № *.177; ПИ с идентификатор № *.181; ПИ с идентификатор № *.178 и ПИ с идентификатор № *.183. Навежда се, че поземления имот е идентичен с УПИ *, пл. № *, в кв. * по плана на Г. Р. от 1990 г., при съседи: К. С.; наследници на С. К.; ж.к. “ И.” и улица, при квоти за ищеца А. А. З., ЕГН *, 1/2 идеална част, а за ответниците Б. А. З. и М. Т. З. по 1/4 идеална част, като страни по делото, за всяка страна реално се припадат- за ищеца 243.50 кв. м. и толкова за двамата ответници, което е вариант трети от разпределение правото на ползване на дворното място, като за ищеца- 14.50 кв.м. ползва изграден гараж и свободна площ от 229.00 кв. м., тонирано в зелено, като ползва южната част от имота ( скица на стр. 72 по делото), а за ответниците- 82.50 кв. м. застроена площ и свободна площ от 161.00 кв. м., тонирано в червено и остава да ползват северната част от имота, съгласно заключението на вещото лице от 24.06.2009 г., която заедно със заключението на вещото лице е неразделна част от настоящето решение" се чете следното :

"РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *.182 по кадастралната карта на Г. Р. от 2006 г., целият с площ от 597.00 кв. м., при съседи по скица: ПИ с идентификатор № *.177; ПИ с идентификатор № *.181; ПИ с идентификатор № *.178 и ПИ с идентификатор № *.183, който имот е идентичен с УПИ *, пл. № *, в кв. * по плана на Г. Р. от 1990 г., при съседи: К. С.; наследници на С. К.; ж.к. “ И.” и улица, между страните като негови съсобственици по вариант трети към допълнителното заключение на вещото лице инж.И. А. от 24.06.2009г. ,онагледен с приложената към него скица /на стр.72 от делото/, както следва : при квота 1/2 /една втора/ идеална част ищецът А. А. З., ЕГН * да ползва 243,50 кв.м /двеста четиридесет и три квадратни метра и петдесет кв.см / в южната част на поземления имот ,обозначена с б."А" и отграничена със зелен цвят по посочената по-горе скица към експертното заключение ,в която част се включва площта на изградения гараж-14.50 кв. м и свободна от застрояване площ -229.00 кв.м , а на ответниците Б. А. З. и М. Т. З. с квоти -по 1/4 /една четвърт идеална част/ за всеки от тях се разпределя за ползване в общ дял обозначената с буквата "Б" и разграфена в червен цвят северна част на имота по горепосочената скица към заключението на вещото лице ,с площ 243,50 кв.м /двеста четиридесет и три квадратни метра и петдесет кв.см / ,от която 82,50кв.м /осемдесет и два кв.м и петдесет кв.см/ -застроена площ и 161,00 кв.м /сто шестдесет и един кв.м/ -свободна от застрояване площ .

Скицата /на стр.72 от делото/ и допълнителното заключение на вещото лице инж.И. А. от 24.06.2009г. са неразделна част от настоящето решение."

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: