Р Е Ш Е Н И Е
№ 317/16.2.2023г.
Град Пловдив, 16.02.2023
година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на първи февруари две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Анелия
Харитева
при
секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1717 по описа на
съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215 ЗУТ.
Образувано е по жалба на М.А.П. *** срещу
заповед № ЗРИ-415 от 21.06.2022 г. на кмета на район „Източен“, Община Пловдив,
с която е наредено да се премахне незаконен строеж: „Едноетажна сграда с бяла
ролетна щора“, административно определена под № 6, с приблизителни размери 7 м х 9 м, построена в
имот публична общинска собственост ПИ ****по КККР на град Пловдив, в уличната
регулация по плана на кв. „Дружба“, с адрес: град Пловдив, ул. „****“, пред №
8.
Според жалбоподателя оспорената заповед е
незаконосъобразна поради нарушение на материалния и процесуалния закон, защото
обектът е поставен отдавна и въз основа на акт за узаконяване от 23.02.1993 г.
Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените съдебни
разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по същество са
изложени в депозираните на 02.02.2023 г. писмени бележки.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с
правен интерес, което упражнява фактическа власт върху наредения за премахване
строеж, чиито права неблагоприятно са засегнати от заповедта според практиката
на ВАС, и в 14-дневния преклузивен срок от връчване на оспорената заповед.
Жалбата е срещу заповед, която съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ може да се обжалва по
реда на АПК пред административния съд по местонахождение на имота. Всичко
изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е
неоснователна поради следните съображения:
Административното производство по издаване на
оспорената заповед е започнало на 31.03.2022 г., когато от служители в район „Източен“
са извършили проверка на строеж: „Едноетажна сграда с бяла ролетна щора“,
административно определена под № 6, с приблизителни размери 7 м х 9 м, построена
в имот публична общинска собственост ПИ ****по КККР на град Пловдив, в уличната
регулация по плана на кв. „Дружба“, с адрес: град Пловдив, ул. „****“, пред №
8. Съставен е констативен акт № 12 от
31.03.2022 г., в който са отразени резултатите от проверката – че процесният
строеж е с неизвестен собственик, неизвестен строител и неизвестен извършител,
че за строежа не са представени строителни книжа и документи, че обектът е
изграден от тухлена зидария и има плосък покрив. Към протокола върху извадка от
подробния устройствен план (л.29) са изчертани осем обекта на ъгъла на улиците
„****“ и „Възход“, с ширина 9 метра, като за процесния № 6 е посочена дължина 2
м. Работната група е установила, че строителството е извършено без одобрени
строителни книжа и нужните разрешителни, с което е нарушен чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, съответно че констативният акт е основание за започване на процедура за
премахване на незаконното строителство.
Във връзка със съставения констативен акт становище е
дал главният архитект на района (л.27), според когото поземлен имот с
идентификатор ****по КККР на град Пловдив е улица и е собственост на община
Пловдив, представлява публична общинска собственост съгласно чл.2, ал.1, т.1 и
чл.3, ал.2, т.1 ЗОС, а строежът в поземления имот е пета категория и в
общинската администрация не са представяни документи, удостоверяващи законността
на строеж, не са налице данни за започнало и неприключило производство по реда
на § 16 ПР ЗУТ и § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ (ДВ, бр.65 от 2003 г.), нито депозирано
заявление по реда на § 127, ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ (ДВ, бр.82 от 2012 г.).
Изследвайки устройствения статут, главният архитект дава становище, че съгласно
действащия регулационен план на кв. „Дружба“, одобрен със заповед № ОА-1738 от
07.09.1993 г. (л.34), процесната едноетажна сграда е построена в улица –
публична общинска собственост – ул. „****“, а съгласно ОУП на град Пловдив от
2007 г. (л.33) ПИ ****е с отреждане за улица пред зона То (терен за социална
инфраструктура за образование). Въз основа на тези констатации главният
архитект на района дава становище, че процесната сграда е построена без
одобрени проекти и без разрешение за строеж, в нарушение на чл.137, ал.3,
чл.148, ал.1 и чл.182 ЗУТ, не са налице условия за прилагане на § 127, ал.1 ПЗР
ЗИД ЗУТ за търпимост на обекта, строежът е незаконен по смисъла на чл.225,
ал.2, т.1 и 2 ЗУТ и съгласно чл.225а ЗУТ подлежи на премахване. Съответно на
кмета на района е предложено да приложи мерките по чл.225а, ал.1 ЗУТ.
Въз основа на констативния акт и становището на
главния архитект е издадена оспорената заповед № ЗРИ-415 от 21.06.2022 г. –
предмет на настоящото съдебно производство.
В хода на административното производство по издаване
на оспорената заповед са събрани намиращи се в районната администрация
документи (л.43-77), касаещи издаването на акт за узаконяване № 1 от 23.02.1993
г. на главния архитект на VІІ кметство на град Пловдив на заведение за
обществено хранене и магазин за хранителни стоки на югоизточния ъгъл на ул. „****“
и ул. „Възход“ по одобрени проекти от 03.11.1992 г. и одобрена разработка с протокол
№ 19 от 07.04.1992 г. Сравнявайки издадената виза (л.73) за проучване и
проектиране за узаконяване и местонахождението на процесния строеж съгласно
скицата към констативния акт (л.29), обаче, дори за неспециалист е ясно, че
очертанията на узаконената с акт за узаконяване № 1 от 23.02.1993 г. сграда
няма нищо общо с процесния строеж, поради което неоснователно и недоказано се
явява твърдението на жалбоподателя, че обектът е построен отдавна и за него е
налице акт за узаконяване.
От друга страна, събирането на тези писмени документи
още в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед
опровергава твърдението на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които са довели до неизясняване на
всички относими към спора факти. Напротив, от страна на административния орган
са събрани дори неотносими към процесния строеж документи с цел пълно и
обективно изясняване на всички правнорелевантни за случая факти и
обстоятелства.
При тези доказателства съдът намира, че оспорената
заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно чл. 225а, ал.1 ЗУТ кметът на общината
или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на
строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2,
или на части от тях. Следователно, оспорената заповед е издадена от компетентен орган – кмета на район
„Източен“, на когото със заповед № 21ОА-1418 от 10.06.2021 г. на кмета на
община Пловдив са делегирани правомощия по издаване на заповеди за премахване
на незаконни строежи от І., V и VІ категории, разположени на територията на района, където се намира и
процесният незаконен строеж.
Съгласно чл.225а, ал.2 ЗУТ заповедта по ал.1 се
издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2,
връчва се на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен
срок, а когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от
заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на
общината, района или кметството. В настоящия случай тази процедура е спазена.
Съставен е задължителният констативен акт, който е обявен на сайта на
кметството на район „Източен“ (л.25-26) и на табло в кметството и е залепен на
търговския обект (констативен протокол от 06.04.2022 г. – л.24). Законът
допуска такова съобщаване (§ 4 ДР ЗУТ), поради което неоснователно е
възражението на жалбоподателя за ненадлежно уведомяване. В този смисъл съдът
намира за неоснователно и недоказано възражението на жалбоподателя за
нарушаване на процедурните правила.
От друга страна, дори да се допусне, че в
производството по издаване на оспорената заповед са допуснати такива процедурни
нарушения, те не могат да бъдат квалифицирани като съществени, доколкото
уведомяването на жалбоподателя за започването на административното производство
цели да гарантира неговото активно участие чрез запознаване със събраните
документи, представяне на нови писмени документи и отправяне на искания към
органа за събиране на допълнителни писмени и гласни доказателства, извършване
на експертизи. С всички тези права жалбоподателят разполага и в съдебното
производство, от които той не се възползва и не прояви активност в защита на
претендираните от него права. Т.е., евентуалната отмяна на оспорената заповед
заради нарушаване на административнопроизводствените правила не би довела до
събирането на нови доказателства, които да установят нови факти и да обосноват различни
правни изводи.
По смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ строеж или
част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж. Няма спор между страните по делото (доколкото
актът за узаконяване не е равнозначен на разрешение за строеж и инвестиционни
проекти), че за процесния строеж няма издадено разрешение за строеж и не са
одобрявани инвестиционни проекти. Следователно правилно
процесният строеж е квалифициран като незаконен.
Представените
от жалбоподателя документи за проведена процедура по узаконяване касаят обект –
заведение за обществено хранене и магазин за хранителни стоки, разположен на
източния ъгъл на ул. „****“ и ул. „Възход“, който не е идентичен с процесния,
както вече се каза по-горе, поради което са неотносими към предмета на спора и
не следва да се кредитират.
Процесният строеж е незаконен и не е търпим
съгласно становище на главния архитект на района, доколкото в районната
администрация не са намерени заявления за деклариране на незаконния строеж и за
започване на производство по неговото узаконяване, както и други документи за започнало и неприключило производство по реда
на § 16 ПР ЗУТ и § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ (ДВ, бр.65 от 2003 г.), нито депозирано
заявление по реда на § 127, ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ (ДВ, бр.82 от 2012 г.). В хода на
съдебното производство при доказателствена тежест за жалбоподателя да установи
наличието на кумулативните предпоставки за търпимост по § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР
ЗИД ЗУТ (ДВ, бр.82 от 2012 г.), такива доказателства също не бяха събрани.
От друга
страна, във всички хипотези на търпимост на незаконен строеж по § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ една от
задължителните предпоставки е строежът да е допустим по действащите
подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно
този закон. В случая строежът е изпълнен в пряко противоречие с предвижданията
на действащия подробен устройствен план от 1993 г., съгласно който имотът, в
който се намира процесният строеж, е предвиден за улица и е реализирана улица, предназначена
за движение и транспорт, представлява имот публична общинска собственост,
поради което процесният строеж се явява недопустим по правилата и нормативите,
действали по време на неговото извършване и съгласно ЗУТ, и не е търпим. След
като поземлен имот с идентификатор ****е улица и е предназначен за движение и
транспорт, то съществуването на строежи върху улицата, които препятстват
осъществяването на трайното предназначение на имота, се явява абсолютно
недопустимо. Следователно при издаване на оспорената заповед не е допуснато
нарушение на материалния закон.
Спазено е и
изискването за форма. Противно на направеното от жалбоподателя възражение,
съдът намира, че в достатъчна степен ясно и точно е описан строежът, който
следва да се премахне, и защо е квалифициран като незаконен. Оспорената
заповед отговаря напълно на изискванията на чл.59 АПК относно задължителното
съдържание, което трябва да има всеки индивидуален административен акт, а
разпоредителната част достатъчно ясно и недвусмислено определя задължението на
жалбоподателя по премахването на незаконния строеж.
Оспорената заповед е издадена в съответствие с целта
на закона да не се допуска съществуването на незаконно строителство, а
извършеното такова да се отстранява, за да се съхрани живота и здравето на
всички хора – собственици, ползватели и строители; да не се толерира незаконно строителство
в територии, изключени от гражданския оборот, каквато по принцип е публична
държавна и общинска собственост. Противното би означавало да се поставят под
съмнение устоите на правовата държава и да се подпомага погазването на
законоустановените правила и норми за обществено поведение с цел постигане на
недължима облага под защитата на принципа за съразмерност.
Предвид всичко
изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да
бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателя
да заплати на община Пловдив сумата 100 лева на основание чл.143, ал.3 АПК, във
връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на
основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на
М.А.П., ЕГН **********,***, срещу заповед № ЗРИ-415 от 21.06.2022 г. на
кмета на район „Източен“, Община Пловдив.
ОСЪЖДА М.А.П., ЕГН **********,***, да заплати на община Пловдив
сумата от 100
(сто) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: