р
е ш е
н и е
№
гр. Плевен, 18.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VІІ – ми наказателен състав, в
публичното заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА
и при секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното
от съдията ЦОНЕВА
НАХД № 1528 по описа за 2019 година
и за да се произнесе
съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО
по реда на чл. 59 от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К,
№ 1555272 от 28.03.2017 година, издаден
от О.н.М.- П. с който на основание чл. 189
ал. ІV вр. чл. 182 ал. ІІ т. 3 от ЗДвП на М.Г.М. ***, ЕГН ********** е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 21 ал. І от ЗДвП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
редовно призован, не се явява. В жалбата си навежда доводи за изтекла давност
за изпълнение на наказанието, поради което моли съда да постанови решение, с
което да отмени издаденият електронен фиш.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата редовно призован, не се
представлява. В писмено становище моли съда да постанови решение, с което да
потвърди изцяло издадения електронен фиш като правилен и законосъобразен.
СЪДЪТ, като прецени събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА
и следва да бъде разгледана. М.М. не се е възползвал от правото си на
възражения по него по чл. 189 ал. VІ от ЗДвП, а обжалва в срока по чл. 189 ал.
VІІІ от ЗДвП.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА
на жалбата, съдът съобрази следното:
На 28.03.2017 година, в 14:11 часа на Първокласен път
Бяла - Ботевград, Е-83, км. 89,2, Околовръстен път град Плевден, с АТСС тип
стационарна система MULTA RADAR SD 580 № 00209D32F66C, било заснето
движение на моторно превозно средство „***“ с рег. № *** със скорост от 112 км/ч,
превишаваща с 22 км/ч разрешената скорост за посоченото извън границите на град
Плевен място – 90 км/ч. Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система серия К, № 1555272 от 28.03.2017 година. След проверка в масивите
на МВР било установено, че горното превозно средство е собственост на М.Г.М. ***,
където и бил изпратен за връчване съставеният електронен фиш.
Горната фактическа обстановка установяват по категоричен
начин приложените към делото писмени доказателства, а именно: Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система серия К, № 1555272 от 28.03.2017 година, ведно със снимка от „Multa Radar” №
00209D32F66C от 28.03.2017 година, 14:11:02 часа; заверено
ксерокопие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888
от 08.12.2010 година; заверено ксерокопие от Протокол от проверка № 46 - ИСИ от
12.04.2017 година от Български институт по метрология; Заповед № 316з-2095 от
29.07.2015 година на Директора н.О.н.М.– П. заверено ксерокопие от Дневник за
обработка и въвеждане на фишове от автоматизирано техническо средство „MULTA RADAR” с
№ 00209D32F66C от 28.03.2017 година до 31.03.2017 година; Заповед №
8121з – 172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи; Заповед №
8121з – 931 от 30.08.2016 година на Министъра на вътрешните работи; справка за
собственици на превозно средство с регистрационен № ***; заверено ксерокопие от
Удостоверение от Областно пътно управление *** с изходящ № 160 от 22.01.2015
година; заверено ксерокопие от Протокол 316р-13677 от 22.05.2015 година;
разписка от 12.07.2019 година за получаване на електронен фиш Серия К, №
1555272; справка от ОДМВР - Плевен, сектор „Пътна полиция“ от 27.08.2019 година
относно намерен електронен фиш Серия К, № 1555272.
При така приетото за установено от фактическа страна
съдът намери депозираната от М.Г.М. жалба за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 15 от ЗДвП изготвените
с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час
на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Това дава възможност в случаите, когато
нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде
доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се
установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се
индивидуализира нарушителя.
Видно от присъединените към доказателствения материал
по делото заверено ксерокопие от Протокол от проверка № 46 - ИСИ от 12.04.2017
година от Български институт по метрология и удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.12.4888 от 08.12.2010 година е, че под № ДР 4888 е
вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип MULTA RADAR SD 580 № 00209D32F66C, като същата е одобрена и вписана в
регистъра на 08.12.2010 година и е със срок на валидност на одобряване на типа
до 08.12.2020 година.
Горните доказателства установяват и това, че системата
MULTA RADAR SD 580 с идент. № 593-072/71-307 е преминала последваща периодична
проверка на 17.03.2016 година, мястото където е монтирана стационарно - град
Плевен, Е 83, на 89.2 км, ограничението на скоростта за движение, а именно 90
км/ч.
Приложените по делото Удостоверение от Областно пътно
управление *** с изходящ № 160 от 22.01.2015 година и заверено ксерокопие от
Протокол от 22.05.2015 година на Комисия от служители на РПС - Плевен
установява, че монтираната на околовръстен път Плевен Е-83, километър 89.2, стационарна
система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение тип „MULTA RADAR” с
№ 00209D32F66C е сигнализирана с нарочни пътни знаци Т 17 “RADAR” на км. 89+175 вдясно и км. 89+887 ляво и е била
сигнализирана и към датата на заснемане на движението на моторното превозно
средство, собственост на жалбоподателя – 28.03.2017 година. В същата насока е и
приложеният Протокол 316р-13677 от
22.05.2015 година на комисия РПС град Плевен.
При така установените факти СЪДЪТ прие, че правилно и в
съответствие със закона наказващият орган е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателят за извършено административното нарушение по чл.
21 ал. І от ЗДвП. От обективна страна същия, като водач на заснетото посредством стационарната система
за видео наблюдение на посочената дата МПС, следва да носи административно
наказателна отговорност за извършеното нарушение на правилата за движение по
пътищата.
Електронният фиш е издаден при наличието на всички
условия по чл. 189 ал. V от ЗДП. Налице е установяване и заснемане на
административно нарушение с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и нарушител, което отговаря на всички изисквания на закона. Заснемащото
устройство в конкретния случай е било стационарно монтирано, което изключва
участието на човешки фактор. Правилно и в съответствие със закона
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е реализирана
посредством облекчената процедура за издаване на електронен фиш.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на жалбоподателя наказващият орган
правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 182 ал. ІІ т. 3 от ЗДвП и е
наложил наказание като вид глоба в конкретно предвидения от закона размер - 100
лева.
Ето
защо, СЪДЪТ прие, че атакуваният електронен фиш е издаден в съответствие с
разпоредбата на чл. 52 ал. ІV от ЗАНН и тази на чл. 53 ал. ІІ от ЗАНН при
наличието на безспорни доказателства за факта на извършване на нарушителя,
неговата самоличност и вина и при спазване всички процесуални правила.
Във връзка с направените от страна на жалбоподателя
възражения за изтекла давност по смисъла на чл. 82 ЗАНН, съдът съобрази
следното:
Несъмнено е, че по силата на препращащата норма на
чл.11 от ЗАНН, в административно-наказателното производство, следва да се
прилагат правилата от¬носно обстоятелствата, изключващи отговорността,
предвидени в НК, когато същите не са намерили уредба в ЗАНН. В този смисъл и
доколкото абсолютната давност по чл.81 ал.3 от НК е обстоятелството изключващо
отговорността /по аргумент на нормата и на чл.24 ал.1 т.3 от НПК, съобразно
която правна норма, изтеклата давност е обстоятелство, изключващо
отговорността, така и Тълкувателно решение №112/16.12.1982г., по н.д. № 96/82г.
на ОСНК/, то безспорно, при липса на съответната уредба в ЗАНН именно на такава
абсолютна давност, при изтичането на която и при образувано вече
административно-наказателно производство, да се преклудира възможността на
държавата да ангажира отговорността на дадено лице за извършено от него
нарушение, следва този институт да намери приложение и в
административно-наказателното производство.
Института на абсолютната погасителна давност, няма
своята изчерпателна уредба в нормата на чл. 82 от ЗАНН. Последната регламентира
единствено давността за изпълнение на вече наложено наказание, включително на абсолютната
погасителна давност за изпълнение на вече наложено наказание, но не абсолютната
погасителна давност за наказателно преследване, която няма уредба в ЗАНН и
съответно, по силата на чл.11 от същия закон, следва да се приложи нормата на
чл. 81, ал. 3 от НК. Прилагането, поради липса на изрична правна уредба в ЗАНН,
на института на абсолютната давност уреден в чл. 81, ал.3 от НК, следва да бъде
направено обаче не във връзка с правилата възведени в чл. 80 от НК, а с
правилата и сроковете установени в чл. 34 от ЗАНН. Последно посочения
нормативен текст от ЗАНН съдържа изчерпателна правна уредба на давностните
срокове и точно поради това, именно те
следва да се съобразят при приложението на абсолютната давност по чл. 81, ал.3
от НК във вр. чл. 80 ал. 1 т. 5 НК. В случая отговорността на жалбодателя е
била ангажирана на основание по чл. 21 ал. 1 ЗДП за нарушение, открито на 28.03.2017
г., т.е. следва да се приеме, че най-късно към този момент същото е било
осъществено. При това положение, срокът на абсолютната погасителна давност по
чл. 81, ал. 3 от НК вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е три години и изтича най- късно
на 28.03.2020 година.
Ето защо съдът приема, че към настоящият момент не е изтекла абсолютната погасителна давност
за наказателно преследване по чл. 81, ал. 3 от НК, вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и
електронният фиш следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН,
СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К,
№ 1555272 от 28.03.2017 година, издаден
от О.н.М.- П. с който на основание чл. 189
ал. ІV вр. чл. 182 ал. ІІ т. 3 от ЗДвП на М.Г.М. ***, ЕГН ********** е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 21 ал. І от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :