Р Е Ш Е
Н И Е
№ 78
Плевен, 05. 02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен, седми състав, в публично съдебно заседание на първи февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при
секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Николаев адм.
дело № 1120 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 171, т.2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Образувано е по жалба
на В. И.И., ЕГН ***********,***, чрез процесуален представител адв. Д.И.М. -
ВАК, против Заповед № 20-0938-001582/03.11.2020 г. за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) на началник Сектор към ОДМВР Плевен, с-р „Пътна
Полиция“ - Плевен, упълномощен със Заповед № 316з-27/03.01.2018 г., с която на основание
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна
мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца“.
Жалбоподателят иска
отмяна на заповедта, като неправилна и незаконосъобразна. Сочи, че същата е издадена
при съществени противоречия на обстоятелствена част, уводна такава и
диспозитив. В жалбата се сочи, че със заповедта административнонаказващият
орган наказва В. И.И. – баща на А.В.И., който е управлявал процесния автомобил.
Твърди се, че автомобил *****по регистрационен талон се води на името на В. И.,
но на процесната дата същият никога не е управлявал въпросното МПС. Навеждат се
доводи, че има образувано ДП № Б488/2020
г., като в диспозитива на Постановлението за привличане в качеството на
обвиняем от 10.11.2020 г. разследващият
полицай е отразил фактическа обстановка, която съвпада с фактическата
обстановка посочена в заповедта за ППАМ, но с тази разлика, че А.И. е управлявал
процесния автомобил със същия регистрационен номер, а не баща му. Посочва се, че в заповедта
административнонаказващият орган е сезирал бащата на водача В. И., който няма
нищо общо със станалото събитие на 03.11.2020 г., около 00:15 часа.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява,
представлява се от адв. М., който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Не сочи доказателства. Пледира за отмяна на заповедта.
За ответника
по делото – началник Сектор към
ОДМВР Плевен, с-р „Пътна Полиция“ - Плевен, в
съдебно заседание се явява юрисконсулт Г.А. с надлежно пълномощно, която излага
подробни доводи за законосъобразно издадена заповед за прилагане на
принудителна административна мярка. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства и като извърши проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1,
във връзка с чл. 146 от АПК,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
При преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
С оспорената Заповед
№ 20-0938-001582/03.11.2020 г. за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗППАМ) на началник Сектор към ОДМВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ -
Плевен е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца“.
По делото е приет
като доказателство АУАН от 03.11.2020 г., съставен на сина на жалбоподателя, а
именно А.В.И. за това, че на 03.11.2020 г., около 00:15 ч. в град Плевен на ул.
„Васил Априлов“ до номер 18 посока към ул. „П.Р. Славейков“, като водач
управлява лек автомобил *****с рег. № *****, не е негова собственост като не
носи СРМПС част две, не носи СУМПС и КТ към него. След справка с РСОД номер 288
е установено, че същото е отнето след като е лишен от това право по съдебен ред
– н.о.х.д. № 1365/2019 г. – неправоспособен водач. Управлява горепосоченото МПС
след употреба на наркотични вещества или техни аналози установено по надлежния
ред с техническо средство дрегер „Дръгтест 5000“, с фабричен № ARHJ 0005, който в 01:03 часа на 03.11.2020 г. с проба номер 72
е отчел положителен резултат за употреба
на метаамфетамин и метадон. На водача е издаден талон за изследване № 0001348 и
осем броя холограмни стикери за сигурност на пробата с № А 027778, от които 7 броя
предадени на водача.
При така установената
фактическа обстановка Административен съд - Плевен намира, че жалбата е
неоснователна, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква
"а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На
основание чл. 172, ал.1 от ЗДвП заповедта
е издадена от компетентен орган – началник Сектор към ОДМВР Плевен, сектор „ПП“
- Плевен, упълномощен със Заповед № 316з-27/03.01.2018 г.
Принудителната
административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за
прилагането, на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене
на административнонаказателна отговорност.
По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са
от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се
обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и
се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави
на чл. 171 от ЗДвП е
извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната
норма административно нарушение, което се установява с акт за административно
нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.
В хипотезата на чл. 171, т. 2а, б."а" от ЗДвП може да се приложи ПАМ „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година.
В случая ПАМ,
съгласно описаното в заповедта, е наложена, защото е установено, че МПС,
собственост на жалбоподателя, е било управлявано от водач, който е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по административен ред.
По аргумент от
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки, включително и такива от вида на процесната, се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Оспорената ЗППАМ №
20-0938-001582/03.11.2020 г. е издадена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, в съответствие с материалноправните норми и целта на ЗДвП, както
и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
В обжалвания
административен акт е посочено, че се налага за това, че е било установено, че
собствения на жалбоподателя лек автомобил е бил управляван от сина
му А.В.И., който е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
административен ред.
Съгласно приложимата
разпоредба на чл. 171, т. 2а, б. “а“, изречение
последно от ЗДвП, ПАМ „Прекратяване регистрацията на ППС“ се налага и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В случая ПАМ
е наложена на собственика на лекия автомобил, за това, че посоченото превозно
средство е управлявано от лицето А.В.И., който е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по административен ред.
Релевантните факти за
налагането на ПАМ – собственост на автомобила и управление на МПС от лице,
което лишено от право да управлява моторно превозно средство по
административен ред, са доказани от приобщения към административната преписка
АУАН. Относно собствеността на автомобила няма спор между страните.
Относимата разпоредба
за налагане на тази ПАМ не включва в хипотезиса си изискването собственикът на
МПС да е допуснал или предоставил управлението на МПС на друго лице, както е
при нормата на чл. 171, б.“и“ и „м“ от ЗДвП.
Следователно, за да се наложи ПАМ на основание чл. 171, т.2а, б.“а“, изр. последно
от ЗДвП, е необходимо да се установи, че водачът на МПС
управлява същото без да е правоспособен, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, а също така, че управлява чуждо МПС със знанието и
без противопоставянето на собственика. В настоящия случай, няма доказателства,
че собствения на жалбоподателя автомобил е управляван от А.В.И. без
жалбоподателят да знае за това, съответно без да е дал съгласието си,
независимо в каква форма. От приложените писмени доказателства към
административната преписка се установява, че описаната в заповедта фактическа
обстановка е правилно установена, на която съответства посочената правна норма
на чл. 171, т.2а, б.“а“, изр. последно
от ЗДвП.
Ето защо, при така установените факти, съдът приема,
че са налице материалноправните предпоставки за налагане на принудителната
административна мярка. В този смисъл е и практиката на Върховния
административен съд – Решение № 1600/6.02.2019 г., постановено по адм.дело № 7629/2018
г. и Решение № 4316/22.03.2019 г., постановено по адм.дело №15406/2018 г.
Целта на приложената принудителна административна
мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши
други противоправни деяния, тя няма характер на административно наказание. При
произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на
административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на
предвидения в закона срок, принудителната мярка следва да се счита за
отпаднала.
По
изложените съображения, съдът намира, че оспорената заповед не страда от
пороците, регламентирани с нормата на чл. 146 АПК, които да обосноват нейната
отмяна.
При този изход на делото и с оглед
направеното в съдебно заседание искане от пълномощника на ответника, на
последния следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева, на основание чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд гр. Плевен, седми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
В. И.И., ЕГН ***********,***, против Заповед № 20-0938-001582/03.11.2020 г. за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) на началник Сектор към
ОДМВР Плевен, с-р „Пътна Полиция“ - Плевен, упълномощен със Заповед №
316з-27/03.01.2018 г., с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП му е наложена принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест
месеца“.
ОСЪЖДА В. И.И., ЕГН ***********,*** да заплати
на ОД на МВР – Плевен разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
На
основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението
е окончателно и не подлежи на обжалване
СЪДИЯ:/п/