Р Е Ш Е Н И Е
№ 2/3.1.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, VII-ми състав, в открито заседание на втори декември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при участието на секретаря Димитрина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 714 по описа за
2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба
на А.Н.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение №
1012-12-31#6 от 20.06.2022 год. на „ЗА“ директора на
Териториално поделение на Национален осигурителен институт-Пазарджик (ТП на
НОИ-Пазарджик), съгласно приложена на л. 42 от делото Заповед № 1015-12-101 от
23.06.2021 год. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено
Разпореждане № РВ-3-12-00924562 от 31.05.2021 год. на ръководителя на контрола
по разходите на ДОО, с
което А.Н.П. е задължен да възстанови получените парични обезщетения поради
общо заболяване за периода от 31.08.2018 год. до 27.04.2019 год. (включително),
в размер на 4 279,53 (четири хиляди двеста седемдесет и девет лева и петдесет и
три стотинки) лева, от които 3472,77 (три хиляди четиристотин седемдесет и два
лева и седемдесет и седем стотинки) лева- главница и 806,78 (осемстотин и шест
лева и седемдесет и осем стотинки) лева-дължима лихва от датата на неправомерно
полученото обезщетение до датата на разпореждането.
В
жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт, като
издаден в нарушение на материалния закон. Твърди, че е осъществявал трудова дейност при осигурителя „Деза
лукс“ ЕООД, за което работодателят го е осигурявал. В съдебно заседание и
представени писмени бележки, процесуалният му представител адвокат И.П.
поддържа жалбата, иска отмяна на акта и връщане на преписката на органа за ново
произнасяне. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, с оглед
приложения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК (л. 275 от
делото).
Ответникът – директорът на ТП на НОИ-Пазарджик,
в съдебно заседание процесуалният представител главен юрисконсулт М., изразява
становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.
Административен съд-Пазарджик, VII-ми
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта и
във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:
За периода от 02.08.2018 год. до
31.05.2019 год., включително А.Н.П. е упражнявал трудова дейност при осигурителя
„Деза лукс“ ЕООД, с който е имал сключен Трудов договор № 103 от 02.08.2018
год. Жалбоподателят е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за
периодите от 28.08-30.09.2018 гoд., включително; 01.10-23.10.2018 год., включително; 13.02-26.02.2019 год.,
включително; 27.02-28.03.2019 год., включително и 29.03-27.04.2018 год.,
включително с представени болнични листове (л. 15-л. 19 от делото), за които
периоди му е изплатено обезщетение в размер на 3472,77 (три хиляди четиристотин
седемдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки) лева, с оглед приложена справка от НОИ (л. 20-л. 21 от
делото).
Със Заповед № ЗР-5-12-00567953 от 20.05.2019
год., директорът на ТП на НОИ-Пазарджик е възложил извършване на пълна ревизия
по разходите на държавното обществено осигуряване на „Деза лукс“ ЕООД, чийто
резултати са обективирани в Констативен протокол № КП-5-12-00720923 от 14.02.2020
год. (л. 31). От събраните доказателства и извършени проверки, инспекторите по
осигуряването са стигнали до извода, че липсват основания и доказателства за
извършване на трудова дейност от наетите от „Деза лукс“ ЕООД по трудово
правоотношение лица, както е декларирано в регистъра на трудовите договори и
регистъра на осигурените лица, данните са подадени без възникване на правно основание
за тях и не притежават качеството осигурени лица, като най-общо са заключили,
че дружеството не извършва търговска дейност.
Във връзка с проверката е издадено Разпореждане
№ РВ-3-12-00924562 от 31.05.2021 год. на ръководителя на контрола по разходите
на ДОО, с което е разпредено А.П. да възстанови недобросъвестно полученото
парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 31.08.2018 год. до
27.04.2019 год. (включително), в размер на 4 279,53 (четири хиляди двеста
седемдесет и девет лева и петдесет и три стотинки) лева, от които 3472,77 (три
хиляди четиристотин седемдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки) лева-
главница и 806,78 (осемстотин и шест лева и седемдесет и осем стотинки)
лева-дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата
на разпореждането.
Разпореждането е обжалвано от П., като по
жалбата е издадено и процесното Решение №
1012-12-31#6 от 20.06.2022 год. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е
приел, че няма възникнало осигурително правоотношение, каквото жалбоподателят
претендира като породено от трудово правоотношение, поради което същият няма
качеството на осигурено лице по аргумент от параграф 1, т. 3 от ДР на КСО. Посочено
е, че при извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ-Пазарджик в
осигурителя „Деза лукс“ ЕООД е установено, че П. не е осъществявал трудова
дейност, която да е основание за осигуряването му по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1
от КСО за периода от 02.08.2018 год. до 31.05.2019 год., включително. Посочено
е, че дружеството-осигурител без правно основание е подавало данни за
осигуряване на по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с Декларации обр. № 1 „Данни
за осигуреното лице“ с код вид осигурен „01“ - за работници или служители,
осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО при един работодател, включително и членове
на кооперации, работещи по трудово правоотношение в кооперацията, без
обхванатите от следващите кодове“. Подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни са заличени
във връзка с установеното при извършена проверка от контролните органи на НОИ с
Констативен протокол № КП-5-12-07230923 от 14.02.2022 год. и издадени
задължителни предписания № ЗД-1-12-00736655 от 17.03.2020 год., които не са
били обжалвани от осигурителя в законоустановения срок и са влезли в законна
сила. По време на проверката осигурителят е отказал да представи каквито и да
било документи, като доказателства не са представени и от П..
В оспореното решение административният
орган е обсъдил и извършена от органите на НАП ревизия на осигурителя „Деза
лукс“ ЕООД, при която е установено, че дружеството не е осъществявало търговска
или друг вид дейност. Заключено е, че същото без правно основание е подавало
данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с Декларации обр. № 1
„Данни за осигуреното лице“ за А.П. за периода от 02.08.2018 год. до 31.05.2019
год., включително. Въз основа на изводите от извършената от контролните органи на
НАП ревизия и въз основа на заключенията и констатациите от извършената от
контролните органи на ТП на НОИ-Пазарджик проверка, на основание чл. 108, ал.
1, т. 3 от КСО са издадени и са влезли в сила задължителни предписания №
ЗД-1-12-00736655 от 17.03.2020 год., въз основа на които подадените по реда на
чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО данни за П. са заличени.
В мотивите на обжалваното решение е
прието, че жалбоподателят неоснователно е ползвал осигурителни права, поради
което на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3, поради нарушение на чл. 40, ал. 1 КСО,
П. е задължен да възстанови неоснователно полученото парично обезщетение. Административният
орган е достигнал до извода, че дружество не е извършвало дейност по смисъла на
Търговския закон, която да поражда необходимост от назначаването на лицата по
трудови правоотношения, както и че за същите не е изпълнен съставът на чл. 10 и
параграф 1, т. 3 от ДР на КСО, поради което те не влизат в кръга на осигурените
лица, за да ползват осигурителни права.
За изясняване на значимите за спора факти
и обстоятелства по делото са допуснати до разпит свидетелите Д. А. К. и Д. Ц. Д., и двамата служители на „Деза лукс“ ЕООД. Свидетелката Д. заявява,
че познава П. от времето, когато е работила в „Деза лукс“ ЕООД-от 15 август
2018 год. до месец юли 2019 год. Двамата са били общи работници, събирали са
гъби като жалбоподателят ги е водел, тъй като е знаел пътищата и е бил нещо като
„отговорник“ на общите работници. Няколко пъти жалбоподателят е отсъствал от
брането на гъби, но не знае точно поради какви причини, може би поради болест. Свидетелят
К. сочи, че в периода 2018 год.-2019 год. е работил в „Деза лукс“ ЕООД,
номимално като специалист комуникации, но редвно се е включва в брането и
добира на диворастяща гъба. По отношение на П. дава сходни показания като свидетелката
Д.. Съдът не кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите не
съответстват на събраните по делото писмени доказателства.
По делото е приета съдебно-икономическа
експертиза, която, като неоспорена от страните, съдът намира за компетентно
изготвена. В отговор на поставените въпроси вещото лице е отговорило, че е
извършило проверка в счетоводството на „Деза Лукс“ ЕООД, където са представени
издадени през процесния период фактури за продажби, дневник на продажбите и
справка-декларация по ЗДДС, хронологични справки на счетоводни сметки,
протоколи за добити количества продукция от работниците и служителите. Вещото
лице сочи, че при анализ на събраната документация от дружеството, последното е
извършвало основно продажби на пресни, сушени и замразени диворастящи гъби и
горски плодове. Фактурите за доставки реализирани от „Деза Лукс“ ЕООД са
декларирани в дневник на продажбите по ЗДДС на дружеството за съответните
данъчни периоди. Сочи, че при направена съпоставка с данните от подадените в
НАП регистри по ЗДДС за процесния период не са констатирани несъответствия. Продажбите
на пресни продукти се отразяват със счетоводни записвания по сметка 701
„Приходи от продажба на продукция“. Продажбите на сухи и замразени диворастящи
гъби са отразени по счетоводна сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“.
Счетоводното отчитане е извършвано по вид, количество и стойност на продадената
продукция и стоки по отделни аналитични партиди. Анализирани са данните
отразени в Материален хронологичен регистър на счетоводна сметка 701 „Приходи
от продажба на продукция“ за периода от 01.08.2018г. до 31.05.2019г. и
Материален хронологичен регистър на счетоводна сметка 702 „Приходи от продажба
на стоки“ за периода от 01.05.2018г. до 31.05.2019г. Извършена е съпоставка с данните
от материална оборотна ведомост на счетоводни сметки 303 „Продукция“ и сметка
304 „Стоки“. За периода от 01.08.2018 год. до 31.05.2019 год. дружеството е
реализирало общо 474 035,283 (четиристотин седемдесет и четири хиляди тридесет
и пет килограма и двеста осемдесет и три грама) килограма диворастящи гъби и
горски плодове, възлизащи на стойност 10 294 727,96 (десет милиона двеста
деветдесет и четири хиляди и седемдесет двадесет и седем лева и деветдесет и
шест стотинки) лева, в това число пресни 450 005,658 (четиристотин и петдесет
хиляди и пет килограма и шестотин петдесет и осем грама) килограма, на стойност
8 974 437,63 (осем милиона деветстотин седемдесет и четири хиляди четиристотин
тридесет и седем лева и шестдесет и три стотинки) лева и сушени/замразени гъби
на стойност 24 029,625 (двадесет и четири хиляди и двадесет и девет килограма и
шестотин двадесет и пет грама) килограма, на стойност 1 320 290,33 (един милион
триста и двадесет хиляди двеста и деветдесет лева и тридесет и три стотинки)
лева. Вещото лице е изчислило, че за периода, в който жалбоподателят е работил
в „Деза Лукс“ ЕООД дружеството е отчело извършени продажби на диворастящи гъби
и горски плодове общо, в размер на 10 294 727, 96 (десет милиона двеста
деветдесет и четири хиляди и седемстотин двадесет и седем лева и деветдесет и
шест стотинки) лева, в това число: приходи от продажба на продукция-8 974 437,
63 (осем милиона деветстотин седемдесет и четири хиляди и четиристотин тридесет
и седем лева и шестдесет и три стотинки) лева и приходи от продажба на стоки-1
320 290,33 (един милион триста и двадесет хиляди двеста и деветдесет лева и
тридесет и три стотинки) лева. Експертът е изчислил, че „Деза Лукс“ ЕООД за
периода от 01.08.2018 год. до 31.05.2019 год. е отчело добити количества диворастящи
гъби общо в размер на 377 565,00 (триста седемдесет и седем хиляди петстотин
шестдесет и пет килограма) килограма. От представените дневници за продажба по
ЗДДС на дружеството, клиенти през проверявания период по доставките на
диворастящи гъби и горски плодове са дружествата: „Берг комерс“ ЕООД; „Гурме фууд“ ЕООД;
„Гъбиланд“ ЕООД; „ДЕО - 89“ ЕООД; ЕТ „Солариум А енд Е-Емилия Шойлева“;
„Маренас-8“ ЕООД; „Ниагара фунги Илия Илиев“ ЕООД; „Булфунги експорт“ ЕООД;
„Биотренд експорт“ ЕООД; „ВЕР-ФРУ“ ЕООД; „Био-МБ 2012“ ЕООД; „Консервен
комбинат МБ“ ЕООД. Със съдействието на „Деза лукс“ ЕООД на експерта са
представени от клиенти на дружеството решения издадени от директор на дирекция
ОДОП-Пловдив и ОДОП-София на НАП за отмяна/изменение на ревизионни актове.
Съгласно представените решения има извършени насрещни проверки по ЗДДС на
клиенти на „Деза лукс“ ЕООД, във връзка с непризнат данъчен кредит по фактури
за доставки издадени от дружеството. Представени са решения за отмяна на РА,
както следва: Решение №1764 от 23.11.2020 год. по жалба на ЕТ “Солариум А енд
Е“-Емилия Шойлева“ за изменение на РА № Р-222222518007723-091-001 от 29.07.2020
год. с описани издадени РА и решения за тяхната отмяна по РА на други клиенти
на „Деза лукс“ ЕООД (НАП Д-я ОДОП София); Решение №162 от 11.03.2021 год. по
жалба на „Биотренд Експорт“ ЕООД с което е изменен РА № Р-16001319004186-091-001
от 23.12.2020 год.; Решение № 162 от 11.03.2021 год. по жалба на „Биотренд
Експорт“ ЕООД с което частично е отменен РА № Р-16001319004186-091-001 от 23.12.2020
год.; Решение № 617 от 30.11.2021 год. по жалба на „Булфунги Експорт“ ЕООД с
което е отменен РА № Р-16001621000458-091-001 от 05.08.2021 год.; Решение № 1547
от 07-10.2020 год. по жалба на „БИО-МБ 2012“ ЕООД с което е отменен РА № Р-22000119000298-091-001
от 25.03.2020 год.; Решение № 659 от 23.12.2021 год. по жалба на „Биотренд
Експорт“ ЕООД с което е отменен РА № Р-16001621001601-091-001 от 05.10.2021 год.;
Решение № 586 от 10.11.2021 год. по жалба на „Гъбиланд“ ЕООД, с което е отменен
РА № Р-16001621000753-091-001 от 18.08.2021 год.; Решение № 408 от 28.07.2021 год.
по жалба на „Гъбиланд“ ЕООД с което е отменен РА Р-16001319000407-091-001 от 07.05.2021
год.; Решение №160 от 09.03.2021 год. по жалба на „Вер фру“ ЕООД, с което е
отменен РА № Р-16001620003177-091 -001 от 11.12.2020 год.; Решение № 98 от 25.02.2020
год. по жалба на „Ниагара-фунги-Илия Илиев1“ ЕООД, с което е отменен РА № Р-16002119003239-001
от 10.11.2019 год.; Решение № 108 от 04.03.2020 год. по жалба на „Гурме фууд“
ЕООД, с което е отменен РА № Р-16001619003326-091-001 от 17.12.2019 год.
По отношение на последния поставен въпрос
на вещото лице е направил заключение, че средният списъчен брой на персонала
дружеството-работодател на жалбоподателя-„Деза лукс“ ЕООД за периода от август
2018 год. до май 2019 год., включително, възлиза на 86 (осемдесет и шест) броя.
Същият е изчислен съобразно „Методика за
изчисляване на списъчния и средния списъчен брой на персонала“, утвърдена от
Националния статистически институт със Заповед № РД07-21 от 31.01.2007 год. на
председателя на НСИ. За източник на информация са използвани представени от
информационната система на дружеството „Отчетна форма за явяването/неявяването
на работа“ за всеки един от месеците от август 2018 год. до май 2019 год.,
включително.
При така установеното от фактическа
страна, Административен съд-Пазарджик, обуславя следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в
законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и
при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а
разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:
Обжалваното решение е издадено в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен
орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им. Също така по делото (л. 42) е приложена Заповед № 1015-12-101
от 23.06.2021 год. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с която е възложила на
началник отдел „Административен“ в ТП на НОИ-Пазарджик, в случаите на отсъствие
на директора на ТП на НОИ-Пазарджик да издава и подписва мотивирани решения по
чл. 117, ал. 3, във връзка с ал. 1 от КСО.
При издаването на обжалваното решение
административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на
закона. Административният акт е мотивиран, като в мотивите си, органът е
посочил както фактическите, така и правните основания за издаването му. При издаването
му не е допуснато противоречие с материалния закон.
Събраните в хода на административното
производство доказателства са довели органите на ТП на НОИ-Пазарджик до извода,
че жалбоподателят реално не е извършвал трудова дейност в изпълнение на задълженията
си по сключените трудови договори с „Деза Лукс“ ЕООД. Тези изводи съдът намира
за правилни и обосновани.
Материалното право на парично обезщетение
за временна неработоспособност поради общо заболяване е регламентирано в чл.
40, ал. 1 от КСО, като изплащането се извършва въз основа на акта на органа по
чл. 40, ал. 3 от КСО. От същата разпоредба следва, че за да упражни това свое
право, лицето трябва да е осигурено и да има най-малко шест месеца осигурителен
стаж като осигурено за съответния риск. Разпоредбата на параграф 1, т. 3 от ДР
на КСО определя осигуреното лице като физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1,
и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От това легално
определение следва, че осигурено лице е това лице, което извършва трудовата
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. Съгласно чл. 10 от КСО,
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудовата
си дейност и за което са внесени или дължими осигурителните вноски и продължава
до прекратяването й. В случая спорът е именно на плоскостта на твърдението на
ответника, че жалбоподателят не е осигурено лице поради фиктивността на
правоотношението, обуславящо дължимостта на осигурителните вноски, респективно
липсата изобщо на дължимост на такива вноски от страна на осигурителя.
Наличието на трудово правоотношение в
повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е
достатъчно за целите на осигуряването. Изискването на законовата разпоредба,
съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето да
упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно лицето да има сключен трудов
договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява
трудова дейност въз основа на това правоотношение. Лице, за което не е
доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено
лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на
внасяни осигурителни вноски, какъвто не е настоящият случай. Необходимо условие
е упражняването на трудова дейност по него.
В хода на съдебното производство не са
представени доказателства за извършвана от А.Н.П. трудова дейност, което
определя некоректността на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, във връзка с
неговия осигурителен статус. Подаването на данни в регистрите на НАП с цел
придобиване на осигурителни права не може да замени базисното изискване за
извършване на трудова дейност, за да възникне осигуряването за различните
социални рискове и правото на обезщетение при тяхното настъпване. Казано с
други думи, фактическият състав, при чието проявление възниква осигуряването,
включва освен започване на трудовата дейност и внасяне или дължимост на
осигурителните вноски. В настоящия случай липсват и двете условия, даващи
основание да се приеме, че за жалбоподателят е възникнало осигуряване по
смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО.
По отношение на А.Н.П. не е възникнало
осигуряване, съобразно чл. 10, ал. 1 от КСО, съответно към датата на възникване
на риска временна неработоспособност същият не е „осигурено лице“ по смисъла на
закона, доколкото към тази дата за него нито са внесени, нито са дължими
осигурителни вноски, нито е започнал да упражнява трудова дейност в „Деза Лукс“
ЕООД. Жалбоподателят не отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1 от КСО,
респективно няма право на парично обезщетение за общо заболяване.
От страна на жалбоподателя пред настоящата
съдебна инстанция са представени ксероксни копия „заверено вярно с оригинала“
от: Трудов договор № 103 от 02.08.2018 год. (л. 206 от делото), Заповед за
прекратяване на трудов договор № 103 от 02.08.2018 год. (л. 207 отново от
делото) и л. 15 от трудовата книжка на А.П., но от приобщения доказателствен
материал не са налични първични счетоводни документи (ведомости за заплати,
присъствена форма за отчитане на работното време, фишове за изплатени работни
заплати), трудовото досие на наетото лице (освен трудовия договор следва да съдържа
длъжностна характеристика, молби за отпуски и други) и други документи свързани
с извършваната стопанска дейност от дружеството, които осигурителят „Деза Лукс“
ЕООД.
В хода на административното производство е
изискана информация от Областна дирекция по безопасност на храните относно
регистрираните пунктове за изкупуване на диворастящи гъби, регистрирани горски
пунктове за добива им, както и за представяне на друга информация, касаеща
добивите и дейността на „Деза лукс“ ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 102 от
Правилника за прилагане на Закона за горите (ППЗГ) юридически и физически лица
- търговци по смисъла на Търговския закон, могат да организират добива, както и
да изкупуват и преработват странични горски продукти (каквито съгласно чл. 99
от ППЗГ са събирането на гъби, билки, горски плодове и др.) след издадено от
държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство позволително.
Позволителното се издава въз основа на писмено заявление придружено от поименен
списък на лицата, заети непосредствено в добива на странични горски продукти.
От компетентната институция е изискана писмена информация за издадено
позволително на „Деза Лукс“ ЕООД. Видно от писмо с изх. № 07-00-13/1 от 04.07.2019
год. от ТП „Държавно горско стопанство Белово“ - гр. Белово от управителят на
„Деза Лукс“ ЕООД е подадено заявление за издаване на позволително за ползване
на недървесни горски продукти, но не е представен списък с трите имена, адрес и
ЕГН на физически лица, заети непосредствено с добива на страничните горски
продукти, каквото е изискването на чл. 102, ал. 2 от Правилника за прилагане на
Закона за горите. Така издаденото Позволително от „ДГС“-Белово, касае
събирането на диворастящи гъби, билки и трюфели от лицето Димитър Г. Петров-управител
на дружеството, но не и от работници и служители на същото.
По делото е приложено писмо от ЮДП „ДП“-Благоевград
ТП „ДГС“- Белово от 01.09.2022 год., от което е видно, че стопанството има
утвърден горско-стопански план, който е в сила до края на 2024 год., от който е
приложена частта за добив на недървесни горски продукти. В него е описано, че
за територията на горското стопанство е възможен добив на около 20 тона
диворастящи гъби. От съдебно-икономическата експертиза се установява, че
набраните количества диворастящи гъби за периода от 01.08.2018 год. до
31.05.2019 год. от работниците на дружество „Деза Лукс“ ЕООД са в размер на 377
565,00 килограма, но този обем е осемнадесет пъти по-голяма от предвидените от „ДГС“-Белово
количества. От изложеното следва да се напри извод, че посочените количества са
в нереално големи размери, т.е. декларираните като добити диворастящи гъби са в
размер на 377,00 тона, което е повече от 100% от предвидения възможен добив на
територията на горското стопанство. Със Заповед № 239 от 15.05.2019 год.
директорът на ОДБХ-Пазарджик е заличил дружеството от регистъра на обектите за
производство и търговия с храни и е прекратена дейността му, а считано от
15.05.2019 год. е обезсилено удостоверение за регистрация № 70 от 17.05.2018
год.
Освен това дружеството не представя
позволително за добив на недървесни горски продукти за 2019 год. При проверки,
извършени от други държавни институции, които издават съответните позволителни (Областна
дирекция по безопасност на храните, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“),
подробно описани в приложените по административната преписка ревизионни
документи, също се установява, че не се извършва дейност в пунктовете на
дружеството, МПС-тата, с които „се осъществява дейност“ са: или собственост на
други лица/дружества, или не са преминали технически преглед и нямат разрешение
да се движат по републиканската пътна мрежа, или са спрени от движение. В
подкрепа на изложеното е и писмо от директора на ТП „Държавно
горско стопанство“-Белово (л. 58 от делото), от което е видно, че стопанството
не е уведомено за организираните от дружеството пунктове за изкупуване,
съхранение или преработка на недървесни горски продукти, липсва информация за изкупените,
реализирани и намиращи се на склад недървесни горски продукти за 2018 год., не
са издавани превозни билети на дружеството за 2018 год., няма списък на лица за
добив на странични горски продукти и липсва информация за регистрирани открити
временни пунктове за изкупуване на горски продукти. Безспорно се установява
неизвършването на стопанска/търговска дейност от дружеството през периода 2018
год. – 2019 год., поради което съдът формира извод за липсата на осъществявана
дейност от страна на П. в полза на „Деза Лукс“ ЕООД.
С оглед събраните доказателства по делото
не се установява, че А.П. реално е престирал труд в полза на осигурителя,
в изпълнение на задълженията си по
сключения между страните трудов договор. Представените по делото трудови договори
и длъжностни характеристики, както и показанията на разпитаните свидетели, не
установяват по безспорен начин извършването на трудова дейност, поради което не
може да се направи извод, че лицето има качество на осигурено лице и
респективно неоснователно е ползвал осигурителни права. Ето защо, жалбата на А.Н.П.
срещу Решение № 1012-12-31#6 от 20.06.2022 год. на „ЗА“ директора на
Териториално поделение на Национален осигурителен институт-Пазарджик (ТП на
НОИ-Пазарджик) и потвърдено с него Разпореждане № РВ-3-12-00924562 от
31.05.2021 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора и предявеното от
процесуалния представител на ответника, искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Национален
осигурителен институт, гр. София, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, VII-ми състав.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Н.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу Решение № 1012-12-31#6 от 20.06.2022 год. на „ЗА“ директора
на Териториално поделение на Национален осигурителен институт-Пазарджик (ТП на
НОИ-Пазарджик), с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-12-00924562 от
31.05.2021 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО.
ОСЪЖДА А.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
Национален осигурителен институт, гр. София, сумата от 100,00 (сто) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: