РЕШЕНИЕ №

28.02.2013г., гр.Исперих,

 

               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ

на двадесет и осми февруари две хиляди и тринадесета година,

в публично заседание, в следния състав:

                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА

 

Секретар : Д.В.

като разгледа докладваното от Съдията

бр.дело № 491 по описа за 2012г.,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.49, ал.1 от СК.

Постъпила е искова молба от Б.А.К. *** против Ф.К. – гражданин на Република Турция, в която твърди че в бракът им с ответника е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, че същия съществува само формално, двамата никога не са живели съвместно.  Ищцата К. моли съда да го прекрати по изложените обстоятелства. В исковата молба Б.К. разказва, че през 2010 година се съгласила да сключи брак с ответната страна, тъй като ответникът желаел да придобие българско гражданство, като в замяна на това обещал да обезпечи финансово съществуването на ищцата и трите и деца. Така двамата сключили граждански брак, като след това се опитали да задвижат процедура за придобиване от страна на съпруга на българско гражданство. Впоследствие се установило, че от факта на сключване на брак Ф.К. не може да стане български гражданин. Той си заминал за Република Турция и Б.К. повече не го видяла. Ищцата моли след допускане на развода да запази  брачното си фамилно име, тъй като не желае да подменя личните си документи. Излага доводи за липса на финансови средства. По  доказателствата – Б.К. представя писмени такива, които моли да бъдат приети, както и моли да и бъде дадена възможност за ангажиране на гласни доказателства – един свидетел в режим на довеждане за установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства.

В срока по чл.131, ал1 от ГПК за депозиране на писмен отговор такъв е постъпил от особения представител на ответната страна. В същия е заявено, че предявените искове се явяват процесуално допустими. Адвокатът няма възражения да бъдат събрани поисканите от ищеца гласни и писмени доказателства.

         В съдебно заседание ищцата Б.А.К. се явява лично и заявява чрез своя процесуален представител, че поддържа исковата молба.

         Особения представител на ответната страна заявява, че поддържа писменият отговор и по същество счита че са налице предпоставки за уважаване на исковата претенция.

         Съдът, след като се запозна със становищата на страните и със снетите показания от разпитаната по делото свидетелка намира за установено от фактическа страна следното : Страните сключили  граждански брак на 20.08.2010 година, като мотивът на Ф.К. бил да придобие по този начин българско гражданство. Това не се случило и К. се прибрал в                        Република Турция. Ищцата и ответникът не са съжителствали съвместно нито ден, не са водили общ живот, не са споделяли имущество и отговорности. От брака нямат родени деца. В тази насока са и показанията на разпитаната по делото свидетелка – Асие Кадир – майка на Б.К..

         С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : Искът за развод е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Безспорно по делото се установява, че страните никога не са живели като нормално семейство, а брачната връзка съществува само формално. По тази причина следва брака между Ф.К. и Б.К. да бъде прекратен, без произнасяне относно вината, каквото е желанието на ответницата.

         Относно фамилното име, което съпругата следва да носи след разтрогване на брака – съгласно разпоредбата на чл.53 от Семейният кодекс след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак, т.е. водещо е желанието на съпруга променил своето име при сключване на брака и до колкото в случая ищцата желае да запази брачното си фамилно име, съдът следва да уважи това нейно желание.

         Страните следва да бъдат осъдени на осн. чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да заплатят окончателна държавна такса по брачният иск сума в размер на 20лв. за всеки от тях.

         Воден от горното съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

         ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Б.А.К., ЕГН - ********** *** и Ф.К., роден на ***г. в Република Турция, турски гражданин, понастоящем с неизвестен адрес в Република Турция КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Б.А.К. да носи брачното си фамилно име К..

         ОСЪЖДА Б.А.К. и Ф.К. да заплатят по сметка на              РС – Исперих, всеки от тях сума в размер на 20 /двадесет лева/ окончателна държавна такса по брачният иск.

         Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред въззивна инстанция Окръжен съд – Разград.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :