РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№
805/28.4.2023г.
Град
Пловдив, 28
април 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав,
в открито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3158 по описа на
съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка със Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Ж.А.С.,
родена на *** г., притежаваща ЛНЧ № ***, с издадена регистрационна карта от
Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет № ***, издадена на
24.03.2022 година със срок на валидност до 23.02.2023 година, с настоящ адрес:***,
- ***, чрез пълномощника адв. Т.Ч. ***, против писмо УРИ №
10300-23244/24.11.2022 г., издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР - гр. Пловдив, с което е отказано директно издаване на българско
свидетелство за управление на МПС, като спрямо заявителя са поставени множество
допълнителни условия, които да изпълни във връзка с подмяната на чуждестранното
свидетелство за управление на МПС.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност
на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Счита, че издаденото писмо има
характера на инидивидуален административен акт, тъй като поражда самостоятелни
последици, засяга пряко интереси, отрича субективни права и създава утежняващи
обстоятелства за статуса на субекта, което обуславя допустимост на подадената
жалба. Посочва, че административният акт се издава в писмена форма, като следва
да съдържа посочените реквизити в чл.59, ал.2, т.1-8 вкл. от АПК. В случая
оспореният акт не съдържа подробни фактически и правни основания за издаването
му. В писмото са посочени множество условия, като основното е придобиване на
български документ за самоличност, каквито изисквания не са регламентирани в
ЗБДС. Позовава се на нормата на чл. 51, ал. 9 от ЗБДС, както и на чл. 3 от
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2022/1280 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2022
година за определяне на особени и временни мерки с оглед на руското нашествие в
Украйна по отношение на документите на водач, издадени от Украйна в
съответствие с нейното законодателство, според който: Признаване на
свидетелствата за управление на МПС, издадени от Украйна L Валидните
свидетелства за управление на МПС, издадени от Украйна, се признават на
територията на Съюза, когато притежателите им се ползват с временна закрила или
адекватна закрила съгласно националното право в съответствие с Директива
2001/55/ЕО и Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382, до момента, в който тази
временна закрила престане да се прилага. Това признаване не засяга прилагането
на националните разпоредби относно ограничаването, спирането, отнемането или
прекратяването на правото на управление на територията на съответната държава
членка в съответствие с принципа на териториалното действие на наказателното
законодателство и законодателството за полицията.
На следващо място според жалбоподателката актът не съдържа
разпоредителна част съобразно изискването на чл.59, ал.2, т.5 от АПК и не
посочва пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, което е в нарушение
на чл.59, ал.2, т.7 от АПК. От своя страна непосочването на правните основания,
на които е издаден оспорения административен акт е съществено нарушение на
изискването за форма на административния акт по смисъла на чл. 146, т.2, вр.
чл.59, ал.2, т.4, предл.П от АПК, представляващо самостоятелно основание за
отмяна на оспорения административен акт.
По тези и подробно развити в писмената защита възражения моли да се
отмени като неправилен и незаконосъобразен постановеният отказ на началника на Сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР и да се върне за ново произнасяне при правилно
приложение на закона и извършване на подмяна на чуждестранното свидетелство за
управление с българско такова. Претендират се разноски по реда на чл.38 от ЗА в
полза на неправителствената организация ФАР, на която са делегирани правомощия
от жалбоподателката.
Ответникът – началник на началник
Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр. Пловдив в нарочно становище намира,
че жалбата е неоснователна и моли да се отхвърли. Посочва, че оспореното писмо УРИ
№103000-23244/24.11.2022 г. има уведомителен характер и не представлява отказ
за подмяна. С него на лицето са дадени указания за подмяна на притежаваното от
нея чуждестранно СУМПС. Посочва се, че Ж.С. не е подала документи за подмяна на
СУМПС, а единствено заявление, с което е посочила, че желае да подмени
украинско СУМПС с българско, като подаденото заявление от лицето не е по
утвърден образец съгласно Правилник за издаване на български лични документи.
Излага и съображения по приложението на материалния закон и изискванията, които
следва да изпълни лицето, а именно Закона за движението по пътищата и Наредба
1-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на
водачите и тяхната дисциплина.
Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.17, ал.1 от Наредба 1-157 от 01.10.2002 г. за
условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина,
признаване и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление на
МПС се допуска при посочените в нормата условия, а чл.17, ал.2 от Наредба 1-157
от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, подмяната на свидетелството по ал. 1, т. 1 и 2 се извършва
въз основа на представено чуждестранно свидетелство за управление на МПС и
документите по чл. 13, ал. 1, т. 1, 3, 4, 6 и 7 от горепосочената наредба.
Посочено е, че съгласно разпоредбите на чл.5, ал. 1 от Правилник за
издаване на български лични документи, български личен документ се издава въз
основа на подадено заявление по образец съгласно приложения № 2, 2а, 3, 4 или
8, а на основание чл, 7, ал.1, т.6, б.а от ПИБЛД за издаване и подмяна на
българско свидетелство за управление на МПС, както и за подмяна на чуждестранно
свидетелство за управление на МПС заявления се подават в звената "Пътна полиция"
при СДВР/ОДМВР по постоянен адрес, като съгласно ал.2 от чл.7 при подаване на
заявлението лицата удостоверяват самоличността си чрез представяне на документ
за самоличност, документ за пътуване или друг заместващ документ. Според
ответника жалбоподателката С. се ползва със статут на чужденец с предоставена
временна закрила, като има издадена Регистрационна карта на чужденец, с
предоставена временна закрила, който документ сам по себе си не представлява
български документ за самоличност, който се издава на пребиваващите в Република
България чужденци съгласно изброените в чл.14, ал.1 от Закон за българските
лични документи.
Посочва се, че „Регламент (ЕС) 2022/1280 на Европейския парламент и на
Съвета от 18 юли 2022 г. за определяне на особени и временни мерки с оглед
руското нашествие в Украйна по отношение на документите на водачи, издадени от
Украйна в съответствие с нейното законодателство“ предвижда издаване на СУМПС
на лица, които се ползват от временна или адекватна закрила, единствено когато
тези лица обявят загуба или кражба на своето украинско СУМПС, като след
извършване на проверки на лицето може да се издаде СУМПС от същата категория
въз основа на образец на съюза, като в СУМПС следва да се въведе специален
временен код на Съюза „99.01“ в поле 12, който означава „Специално издаване,
валидно само за срока на временната закрила (изгубено или откраднато
свидетелство от Украйна)“. В случая С. не е заявила изгубен или откраднат
документ.
Според органа за всяка друга подмяна на украинско СУМПС, извън
предпоставките посочени в горния абзац /изгубено или откраднато/, следва да се
прилагат разпоредбите на ЗДвП, Наредба 1-157 от 01.10.2002 г., ЗДБД и ПИБЛД,
като лицето следва да има разрешено пребиваване в Република България и издаден
български документ за самоличност съгласно ЗБЛД.
Окръжна прокуратура –Пловдив не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в рамките на установения
за това преклузивен процесуален срок – жалбата е подадена на ръка в Административен съд
– Пловдив на 13.12.2022 г., а заповедта е връчена на процесуалния представител
на лицето на 29.11.2022 г., на при наличието на правен
интерес срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се
явява допустима.
Процесното писмо е издадено на 24.11.22 г. по подадено заявление от
08.11.2022 г. от жалбоподателката С.. В него се сочи, че същата се е установила
в Република България през месец март 2022 година, като считано от 24.03.2022
година има предоставена временна закрила от Държавната агенция за бежанците към
МС като украинска гражданка. Притежава валидно свидетелство за управление на
МПС, издадено на 15.04.2008 година от МВР на гр. Севастопол, за категория „Б“. Посочва,
че в продължение на единадесет години работила в сферата на транспортните
услуги, като извършвала дейност като шофьор на такси в държавата си по
произход. Понастоящем желае да ползва свидетелството си за управление на МПС,
както и да започне работа в сферата на предоставяне на транспортни услуги, като
работи като таксиметров шофьор. За целта е необходимо да разполага с валидно
свидетелство за управление на МПС за територията на РБ, поради което желае
подмяна на украинския й документ за управление на МПС с български такъв, като
счита, че отговаря на нормативните изисквания за уважаване на заявлението,
предвид нормите на 51, ал. 9 от Закона за българските документи за самоличност
и чл.3 от Регламент (ЕС) 2022/1280 на Европейския парламент и на Съвета от 18
юли 2022 година за определяне на особени и временни мерки с оглед на руското
нашествие в Украйна по отношение на документите на водач, издадени от Украйна в
съответствие с нейното законодателство. Поради това желае да бъде извършена
подмяна па свидетелството й за управление с българско свидетелство за
управление на МПС, за категория „Б“.
Представя към заявлението: Регистрационна карта от Държавната агенция за
бежанците при Министерския съвет № ***, издадена на 24.03.2022 година със срок
на валидност до 23.02.2023 година; свидетелство за управление на МПС, издадено
на Ж.А.С., родена на ***, притежаваща ЛНЧ № ***, придружено с превод на
български език; извадка от информационно- аналитичната система „Отчитане на
информацията за привличане на лица, носещи наказателна отговорност и криминално
проявени“, касаеща лицето; адресна карта на чужденец; пълномощно за
представителство в административната процедура.
Оспореното писмо е издадено от компетентен орган – началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, съгласно изискването на чл.51,ал.9 от ЗБЛД заявлението за подмяна на чуждестранно свидетелство за управление на
моторно превозно средство с българско да се подава само в сектор „Пътна
полиция“ при СДВР или съответната ОД на МВР.
Писмото действително не съдържа изрично заявен отказ по искането на жалбоподателката.
С него се уведомява лицето на какви условия следва да отговаря, за да му се
издаде исканият документ. По същество обаче във връзка с подаденото заявление и
липсата на спазени изисквания в него, на практика е формиран отказ за
извършване на подмяна, тъй като на лицето не е извършена
исканата административна услуга и не е издадено исканото българско СУ МПС,
което от своя страна засяга неговата правна сфера и е основание за търсената
защита.
От съдържанието на писмото става ясно, че във връзка с подаденото
заявление за подмяна на свидетелство за управление на МПС издадено от Украйна с
българско СУ МПС, лицето следва да се яви в отдел/сектор „Пътна полиция“ при
СДВР/ОДМВР, където е регистриран постоянният му адрес и да представи: валиден
български документ за самоличност - в оригинал и две ксерокопия; свидетелството
за управление на МПС, което ще се подменя - в оригинал и две ксерокопия; карта
за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на
свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от
общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии
(ТОЛЕК) или от Транспортната централна лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК); копие
от документ за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование,
а в случай че образованието е завършено в чужда държава - уверение по чл. 110,
ал. 2 от Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. за оценяване на резултатите от
обучението на учениците. Посочено е като необходимо условие за издаване на
българско свидетелство за управление на МПС е заявителката да е установила
обичайното си пребиваване в Република България, съгласно чл.151, ал.5 от Закон
за движението по пътищата и § 6, т.46 от Допълнителните разпоредби от ЗДвП.
Посочено е също на основание Регламент (ЕС) 2022/1280 на Европейския
парламент и на Съвета от 18 юли 2022 година за определяне на особени и временни
мерки с оглед руското нашествие в Украйна по отношение на документите на
водачи, издадени от Украйна в съответствие с нейното законодателство, че заявителката
има право да управлявате моторно превозно средство на територията на Република
България с валидно украинско свидетелство за управление на МПС докато действа
предоставената временна закрила.
Съдът намира за установено следното.
Няма спор по делото, че на жалбоподателката С. е украинска гражданка, на
която е издадена регистрационна карта от Държавната агенция за бежанците при
Министерски съвет с № *** от 24.03.2022 г. и с настоящ адрес:***, - ***, поради
което жалбоподателката се ползва от приетия Регламент (ЕС) 2022/1280 на
Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2022 година за определяне на
особени и временни мерки с оглед на руското нашествие в Украйна по отношение на
документите на водач, издадени от Украйна в съответствие с нейното
законодателство.
Съгласно цитирания чл.3 от Регламента „Валидните свидетелства за
управление на МПС, издадени от Украйна, се признават на територията на Съюза,
когато притежателите им се ползват с временна закрила или адекватна закрила
съгласно националното право в съответствие с Директива 2001/55/ЕО и Решение за
изпълнение (ЕС) 2022/382, до момента, в който тази временна закрила престане да
се прилага. Това признаване не засяга прилагането на националните разпоредби
относно ограничаването, спирането, отнемането или прекратяването на правото на
управление на територията на съответната държава членка в съответствие с принципа
на териториалното действие на наказателното законодателство и законодателството
за полицията. 2. Когато лице, което се ползва от временна закрила или адекватна
закрила съгласно националното право в съответствие с Директива 2001/55/ЕО и
Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382, притежава валидно свидетелство за
управление на МПС, издадено от Украйна, държавите членки не изискват
представянето на заверения му превод или международно свидетелство за
управление, посочено в член 41, параграф 2 от Виенската конвенция за пътното
движение. Държавите членки могат да изискват представянето на паспорт, документ
за временно пребиваване или друг подходящ документ, за да проверят самоличността
на притежателя на свидетелството за управление на МПС.“
В този смисъл изводите на административния орган относно това, че
жалбоподателката притежава валидно свидетелство за управление на МПС в
съответната категория за територията на Република България до изтичане на срока
за временна закрила, са правилни. Както посочва и самият Регламент – до
изтичане на срока на временна защита, който и към настоящият момент е налице.
Съдът намира за неправилни развитите в жалбата съображения, че само въз
основа на посочената норма от регламента следва автоматично да й се подмени свидетелството за
правоуправление, издадено от държавата Украйна, с българско такова, без да представя
каквито и да било доказателства.
Приетият Регламент визира случаите, когато е налице изгубен или
откраднат такъв документ с възможността същият да бъде преиздаден в условията и
по реда чл.6 от Регламента: 1. Когато лице, което
се ползва от временна закрила или адекватна закрила съгласно националното право
в съответствие с Директива 2001/55/ЕО и Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382, обяви
загубата или кражбата на своето свидетелство за управление на МПС,
държавата членка, в която това лице е получило разрешение за временно
пребиваване или се ползва от адекватна закрила съгласно националното право, може
да провери по искане на това лице, включително с помощта на компетентните
органи на Украйна, правата за управление на превозно средство, придобити от това
лице в съответствие с приложимото в Украйна законодателство, и дали друга държава членка вече
не е издала свидетелство за управление на МПС на това лице в
съответствие с настоящия член, по-специално за да се гарантира, че
свидетелството за управление на МПС не е било ограничено, спряно или отнето.
(2) Като изключение от член 11, параграф 6 от
Директива 2006/126/ЕО след извършване на проверката по параграф 1 от настоящия
член държава членка може да издаде свидетелство за управление на МПС от същата
категория или категории на съответното лице въз основа на образеца на Съюза,
установен в приложение I към Директива 2006/126/ЕО. В този случай и като
изключение от точка 12 от приложение I към Директива 2006/126/ЕО държавите
членки въвеждат в свидетелството за управление на МПС специален временен код на
Съюза „99.01 (най-късно до 6.3.2025 г.)“ в поле 12, който означава „Специално
издаване, валидно само за срока на временната закрила (изгубено или откраднато
свидетелство от Украйна)“.
При извършване на проверката, посочена в параграф 1
от настоящия член, и преди издаването на свидетелство за управление на превозно
средство, посочено в настоящия параграф, за категории АМ, А1, А2, А, В, В1 и
ВЕ, държавите членки могат да изискат преглед, при който се прилагат минималните
стандарти за физическа и психическа годност за управление на превозно средство
в съответствие с националното право, прието с цел транспониране на приложение
III към Директива 2006/126/ЕО.
При извършване на проверката, посочена в параграф 1
от настоящия член, и преди издаването на свидетелство за управление на превозно
средство, посочено в настоящия параграф, за категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1
и D1E, държавите членки изискват преглед, при който се прилагат минималните
стандарти за физическа и психическа годност за управление на превозно средство
в съответствие с националното право, прието за транспониране на приложение III
към Директива 2006/126/ЕО.
3. Свидетелството за управление на МПС, посочено в
параграф 2 от настоящия член, се признава взаимно в Съюза. Без да се засягат
бъдещи актове на Съюза относно продължителността на временната закрила, чрез
дерогация от точка 4, буква б) и точка 11 от приложение I към Директива
2006/126/ЕО датата на изтичане на срока на валидност на това свидетелство за управление
е 6 март 2025 г. Независимо от датата обаче, отбелязана на такова свидетелство
за управление, неговата административна валидност съответства на срока на
временната закрила по отношение на разселените лица от Украйна, предвиден в
член 4 от Директива 2001/55/ЕО, или на срока на временната закрила или на
адекватната закрила на притежателя съгласно националното право, в зависимост от
това кой срок изтича по-рано. Притежателят се информира по подходящ начин за
такова ограничение.
4. Когато проверката по параграф 1 не е възможна,
въпросната държава членка не издава свидетелството за управление на МПС,
посочено в параграф 2. В този случай съгласно своето национално право държавата
членка може да издаде на съответното лице свидетелство за управление на МПС, което
е валидно изключително на нейна територия. Това свидетелство е различно от
образеца, установен в приложение I към Директива 2006/126/ЕО.
5. Когато е изтекъл посоченият в член 4 от
Директива 2001/55/ЕО срок на прилагане на временна закрила на разселени лица от
Украйна, свидетелствата за управление на МПС, издадени от държавите членки в
съответствие с настоящия член, се считат за недействителни.
Прави впечатление, че дори и в случаите на загубване или открадване на
СУ МПС, специалният ред, предвиден в Регламента също изисква при преиздаването
на документа по чл.6, държавите членки да могат да изискат преглед, при който
се прилагат минималните стандарти за физическа и психическа годност за
управление на превозно средство в съответствие с националното право, прието с
цел транспониране на приложение III към Директива 2006/126/ЕО. В този смисъл
неоснователни са възраженията на жалбоподателката, че не е следвало към
заявлението за подмяна на украинско СУМПС с българско СУМПС да представи към
документите си в случая доказателствата, изискуеми съгласно чл.17, ал.2 от
Наредба 1-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета
на водачите и тяхната дисциплина, в частност документ по чл. 13, ал. 1, т. 3 от
Наредбата - карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за
придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от
общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии
(ТОЛЕК) или от Транспортната централна лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК).
В този смисъл съдът не споделя възраженията в жалбата за противоречие на
посочения Регламент (ЕС) 2022/1280 на Европейския парламент и на Съвета от 18
юли 2022 година за определяне на особени и временни мерки с оглед на руското
нашествие в Украйна по отношение на документите на водач, издадени от Украйна в
съответствие с нейното законодателство, с Наредба 1-157 от 01.10.2002 г. за
условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина.
Регламентът има за цел да улесни украинските граждани, като им даде възможност
за ползват издадените им валидни украинските СУМПС в държавите на Европейския
съюз, без да се налага да извършват каквито и да е други постъпки по подмяна на
свидетелствата за срока на действие на временните мерки. Предвиден е и облекчен
режим при изгубено или откраднато украинско СУМПС, което се издава по образец,
валиден за целия Европейски съюз, и съобразно предвидените особености с
въвеждане на временен код. В случаите обаче, когато лицето иска подмяната на
украински СУМПС с български СУМПС, следва да се спазват правилата на
националното законодателство, което урежда реда за издаване на българските
лични документи, един от които е българско СУМПС.
На следващо място съдът споделя основанието на административния орган
относно липсата на представен документ за самоличност, който да бъде представен
със заявлението за подмяна на притежаваното украинско СУМПС с българско,
предвид следното.
Съгласно чл.1, ал.5 от ЗБЛД
Български лични документи по смисъла на този закон са: 1. документи за
самоличност; 2. свидетелство за управление на моторно превозно средство; 3.
документи за пребиваване. Съгласно чл.4, ал.2 ЗБЛД Чужденец, пребиваващ на
територията на Република България, има право на документ за самоличност или
документ за пребиваване, както и на свидетелство за управление на моторно
превозно средство в случаите, определени със закон.
Съгласно чл.14, ал.1 ЗБЛД На пребиваващите в Република България чужденци
се издават следните документи за самоличност: 1. карта на бежанец; 2. карта на
чужденец, получил убежище; 3. карта на чужденец с хуманитарен статут; 4.
временна карта на чужденец; 5. удостоверение за пътуване зад граница на
бежанец; 6. удостоверение за пътуване зад граница на чужденец, получил убежище;
7. удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут; 8.
удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство; 9. временно
удостоверение за напускане на Република България; 10. удостоверение за
завръщане в Република България на чужденец.
В чл.40, ал.1 от ЗУБ са посочени видовете документи, които се издават на
чужденците, а именно: 1. регистрационна карта; 2. карта на чужденец, получил
убежище; 3. карта на бежанец; 4. карта на чужденец с хуманитарен статут; 5.
удостоверение за пътуване зад граница на чужденец, получил убежище; 6.
удостоверение за пътуване зад граница на бежанец. В ал.3 на същата разпоредба е
предвидено, че регистрационната карта не удостоверява самоличността на
чужденеца.
От така изложеното става ясно, че регистрационната карта не е документ
за самоличност.
Съгласно чл, 7, ал.1, т.6, б.а от Правилника за издаване на български
документи за самоличност, приет с ПМС № 13 от 8.02.2010 г., обн., ДВ, бр. 12 от
12.02.2010 г.,с последно изм.ДВ, бр. 66 от 10.08.2021 г., в сила от 1.09.2021 г.,
изм., бр. 36 от 13.05.2022 г., за издаване и подмяна на българско свидетелство
за управление на МПС, както и за подмяна на чуждестранно свидетелство за
управление на МПС заявления се подават в звената "Пътна полиция" при
СДВР/ОДМВР по постоянен адрес, а съгласно ал.2 от същата разпоредба при
подаване на заявлението лицата удостоверяват самоличността си чрез представяне
на документ за самоличност, документ за пътуване или друг заместващ документ.
От жалбоподателката със заявлението е представена регистрационна карта
на чужденец, издадена на основание чл.39, ал.1, т.1 от Закона за убежището и
бежанците, за която се установи, че не представлява документ за самоличност.
Няма друг представен документ за самоличност от изброените по-горе в
изложението от страна на жалбоподателката.
На следващо място не се споделят основанията на административния орган
за неспазване разпоредбата на чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата. Съгласно
сочената норма свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава
на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за
което обстоятелство подписват декларация, като при деклариране на неверни данни
лицето носи наказателна отговорност по чл.313 от НК. Както правилно е посочил
ответникът, § 6, т.46 от Допълнителните разпоредби от ЗДвП посочва, че "Обичайно
пребиваване в Република България" е мястото, където дадено лице обикновено
живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични
или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки,
които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее.
Така в преписката със заявлението от страна на жалбоподателката е
представена адресна карта на чужденец, от който е видно, че заявлението е
направено па адресна регистрация на лицето, а от представената регистрационна
карта, издадена от ДАБ на 24.03.2022 година на жалбоподателката С., от която е видно, че към
датата на подаване на заявлението в ОД на МВР - гр. Пловдив - 08.11.2022
година, са изтекли над 7 календарни месеца. Поради това е спазено изискването лицето
да пребивава повече от 185 дни на територията на РБ. Както се каза, няма пречка
тези факти да бъдат удостоверени с нарочна декларация, каквато обаче не е
представена към заявлението.
Съгласно разпоредбите на чл.17, ал.1 от Наредба 1-157 от 01.10.2002 г.
за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, признаване и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за
управление на МПС се допуска, ако: 1. страната, издала съответното свидетелство, е подписала и ратифицирала
Конвенцията за движението по пътищата (Виена, 1968 г.) и свидетелството
отговаря на приложение № 6 към конвенцията;
2. страната, издала съответното свидетелство, е подписала и ратифицирала
Конвенцията за движението по пътищата (Виена, 1968 г.) и е подписала
споразумение с Република България за взаимно признаване и преиздаване на
свидетелствата за управление на МПС; 3. страната, издала съответното
свидетелство, е държава - членка на Европейския съюз, или друга държава -
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или
Конфедерация Швейцария.
В случая няма спор, че Украйна е страна, ратифицирала Конвенцията за
движението по пътищата (Виена, 1968 г.), като попада в хипотезата на чл.17,
ал.1, т.1 от Наредба 1-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, поради което съгласно
разпоредбите на чл.17, ал.2 от Наредба 1-157 от 01.10.2002 г. за условията и
реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, подмяната
на свидетелството по ал. 1, т. 1 и 2 се извършва въз основа на представено
чуждестранно свидетелство за управление на МПС и документите по чл. 13, ал. 1,
т. 1, 3, 4, 6 и 7 от горепосочената наредба.
С оглед на всичко изложено, съдът намира, че макар в голямата си част
изводите на административния орган да са правилни, в производството по издаване
на административен акт/ административна услуга следва да се съблюдават
процесуалните изисквания на АПК.
В тази връзка съдът намира, че така проведеното административно
производство по подаденото заявление е опорочено. Така от преписката е видно,
че до лицето не е изпратено уведомление, с което да му е дадена възможност и
срок, в който да представи необходимите документи, това число и да се представи заявление за
подмяна на чуждестранно свидетелство за управление на моторно превозно средство
с българско по образец, съгласно изискването на закона в чл. чл.17, ал.2 от
Наредба 1-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета
на водачите и тяхната дисциплина.
Поради това ще следва преписката да бъде върната на органа, който след
като я прегледа и даде указания на лицето по нередовностите и срок за тяхното
изпълнение, да постанови изричен акт по постъпилото заявление за подмяна на
украинското СУМПС с българско.
Предвид заявената претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение
по чл.38 от ЗА, съдът намира за основателна и следва да бъде уважена. Същата се
констатира в размер на 1000 лв., съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. а ВАС. Нормата на чл.38 от ЗА не предвижда изплащането на
адвокатско възнаграждение на неправителствена организация, още повече, че
последната не е страна по делото.
Ето защо, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Ж.А.С., родена на *** г., притежаваща
ЛНЧ № ***, с издадена регистрационна карта от Държавната агенция за бежанците
при Министерския съвет № ***, издадена на 24.03.2022 година със срок на
валидност до 23.02.2023 година, с настоящ адрес:***, - ***, чрез пълномощника
адв. Т.Ч. ***, против писмо УРИ № 10300-23244/24.11.2022 г., издадено от
началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр. Пловдив, с което е отказано
директно издаване на българско свидетелство за управление на МПС, като спрямо
заявителя са поставени множество допълнителни условия, които да изпълни във
връзка с подмяната на чуждестранното свидетелство за управление на МПС.
ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне
по подаденото заявление при спазване указанията, изложени в мотивите на
решението.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –Пловдив да заплати на
адвокат Т.Ж.Ч. ***, със съдебен адрес:***06, сумата от 1000 /хиляда/ лева
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщението с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: